ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА

Губернаторът на Киото седял по навеса и четял книга.
Долу майстор-каруцар поправял каретата му. Губернаторът оставил книгата и започнал да наблюдава действията на майстора. След това го попитал:
-Ти си толкова стар, а сам ремонтираш каретата. Нямаш ли помощник?
-Прав си - отговорил майсторът. - Аз научих синовете си на занаята, но не мога да им предам изкуството си. А тук работата е специфична и е нужно изкуство.
-Мъдро говориш - отбелязал губернаторът. - Разясни ми по-подробно мисълта си.
-Мога ли да те попитам, какво четеш? И жив ли е човекът, написал тази книга? - попитал в отговор старият майстор.
Губернаторът се намръщил. Виждайки това, старецът казал:
-Не се сърди, моля те! Сега ще поясня. Виждаш ли, синовете ми правят хубави колелета, но не са достигнали съвършенство в работата. Аз съм го достигнал, но как да им предам опита си? Истината е по средата ... Ако направиш колелото здраво, то ще бъде тежко и грозно. Ако се постараеш да го направиш изящно, то ще бъде ненадежно. Къде е линията, къде е мярката, от която се ръководя? Тя е вътре в мен, аз съм я постигнал. Това е и самото изкуство, но как да го предам? В твоята карета колелетата трябва да са изящни и здрави едновременно. Затова и се налага на мен, стареца, сам да свърша тази работа. Така е и с трактата, който ти четеш. Човекът, който го е написал преди много векове, е достигнал висока степен на разбиране, но не е могъл да предаде самото него.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА"

  1. КЕТИ says:
    23 март 2010 г. в 8:50

    Да,златната среда

  2. Михаил Янакиев Says:
    23 март 2010 г. в 14:12

    Това е типична 'ехо' притча.В тази си модификация
    се прави опит да се илюстрира 'златната среда'.На мен е известна, като една от знаменитите истории на великият Джуандзь(Ученик на Лао Дзь,живял 200,г,след него).В нея акцента се слага върху невъзможността да се предаде 'чистото знание' на древните,което е неизразимо на естественият ни език.В едно знаменито стихотворение Ф.Тютчев казва,че мисълта изречена на глас е вече лъжа,спрямо богатството на човешките усещания.Същата идея прокарва и Джуандзь,в споменатата притча.Това,което е било известно на древните е било отнесено от тях в техните гробове.Съхранила се е само социалната памет на човечеството.Именно тя прави производството на колела възможно,макар да не е възможно да бъде ясно обяснено на естественият човешки език.
    Виж:Thomas Merton -"The Wisdom of Chuang Tzu."

Публикуване на коментар