Designed by EZwpthemes
Converted into Blogger Templates by Theme Craft
Публикувано от Gloxy-Floxy
Може би все пак ми провървя,
щом видях време оплетено,
време изплашено,
време безпътно,
което ту летеше,
ту се влачеше.
А хората го следваха по петите.
Затова няма да го коря ...
Всички ние
сме гарнитура към основното ястие,
което се пече някъде
Там.
Роберт Рождественски
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Един млад човек видял до кладенеца плачеща жена. Побързал да разкаже това на свещеника, но той го предупредил:
-Когато очите на жената са покрити със сълзи, престава да вижда ясно мъжът.
Един монах, който прекарал дълги години в духовни терзания, веднъж възкликнал:
-Господи, ако Ти си навсякъде, как се получава така, че аз често се озовавам още някъде?
Авва Исарий веднъж отбелязал: "За този, който вярва, няма въпроси, а за този, който не вярва няма отговори."
Един старец от Скитската пустиня имал пророчески дар и много хора го посещавали. Но един ден той се затворил в килията си и не пожелал да приема повече никого. Заживял в пълно мълчание. След като изминала така една година, авва Исарий го попитал:
-Братко, защо спря да пророкуваш?
-Защото разбрах, че за да си пророк, е достатъчно да си песимист - отвърнал старецът.
Авва Макарий предупреждавал своите монаси никога да не пият лекарства. "Ако вземете прахчета за простуда, после ще трябва да пиете таблетки за болките в стомаха, които ще получите от хапчетата. После ще ви трябва мазило за обривите, които ще получите от хапчетата. После успокоително за изгарянията, причинени от мазилото. А после ..."
Авва Макарий починал на 120 години под един дъб на залез слънце.
-Отче, защо позволяваш всички мирски новини да пристигат в манастира? - попитал един млад монах великия Арсений.
-Това е най-добрият начин у братята да не възниква желание да се върнат там.
из "Старците-пустинници се шегуват"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
детски терапевтични приказки и притчи
Таня и Маша били приятелки и винаги ходели заедно на училище. Ту Таня взимала Маша, ту Маша - Таня. Веднъж, когато вървели по улицата, започнал силен дъжд. Маша имала дъждобран, а Таня била по една рокличка. Момичетата побягнали.
-Смъкни си дъждобрана, ще се закрием двете! - тичайки, викнала Таня.
-Не мога! Ще се намокря! - отвърнала Маша и още по-ниско си нахлупила качулката.
Когато влезли в клас, учителката отбелязала:
-Колко странно - Маша е суха, а Таня цялата е мокра. Нали идвате заедно?
-Маша имаше дъждобран, а аз бях по рокля - казала Таня.
-Можехте и двете да се покриете с дъждобрана - поклатила глава учителката и погледнала Маша с укор. - Явно приятелството ви е до първия дъжд!
И двете момиченца почервенели: Маша за себе си, а Таня за Маша.
Валентина Осеева
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Веднъж Янг Ли помолил Учителя да му обясни каква е природата на търпението и как трябва да постъпва добродетелния мъж с това проявление на човешкия характер. След като изслушал въпроса на ученика, Хинг Ши взел празна чаша и я поставил на коленете му. Дал му и гърне с вода и го накарал със затворени очи постепенно да пълни чашата.
Докато ученикът бавно преливал водата, Хинг Ши обяснил:
-Изпитвайки търпението на друг човек, ти насляпо пълниш чужда чаша, която освен това стои на твоите колене. Затова не знаеш кога ще се препълни и рискуваш сам да се залееш.
-Значи порядъчният човек не бива да напълва догоре чуждата чаша на търпението? - попитал ученикът.
-Не само - отвърнал Учителят. - В това, да опазиш собствените си колене от намокряне, няма кой знае каква добродетел или заслуги.
-Тогава? - изпаднал в недоумение ученикът.
Хинг Ши взел от коленете му практически пълната чаша и я излял обратно в гърнето, след което добавил:
-Добродетелният мъж трябва да следи и за това, собствената му чаша да не се препълва на чуждите колене.
Юлия Дубинкина-Илина
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
В отговор на оплакванията на един юноша от неразбирането на неговите родители, Марк Твен му писал: "Потърпете! Когато аз бях на четиринадесет години, баща ми беше толкова глупав, че с мъка го понасях. Но когато навърших двадесет и една, бях поразен от това, колко поумня старецът."
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен
Публикувано от Gloxy-Floxy
Една жена имала две деца: момче и момиче. Братчето било по-голямо, сестричето - по-малко.
Жената била бедна вдовица - живеела от усилен труд, по чужди къщи работела. Дома се прибирала късно вечер, колкото да нахрани и приспи децата си, и в тъмни зори отново тръгвала по чужда работа.
Нямало кой да поучи децата и на добро, затова те били лоши и немирни: биели се помежду си, лудували с чуждите деца по пътищата.
Когато братчето си направело въртележка от сух бучиниш, сестричето го издебвало и начупвало играчката на късчета. А щом сестричето излезело, тогава пък братчето разхвърляло наредените му кукли и парцалчета. И се почвали пак гоненици, бой, писъци - нямало кой да ги разтърве, да им каже блага дума.
Ще се върне вечер майка им гладна, уморена, а те я посрещат сърдити, оплакват се, клеветят се един друг. Понякога идвали при майката и чужди хора да се тъжат от децата и.
Съветвала майката, хокала ги, а някой път плачела и люто ги кълняла..
Слушали я чуждите жени, думали и:
-Недей, сестро, не кълни децата си, че майчина клетва стига човека и проваля го!
Ала нито децата, нито майката вземали от дума.
Един ден майката омесила тесто, запалила пещ и се приготвила да пече хлябове. Децата все лудували покрай нея. По едно време скарали се, сборичкали се и прекатурили нощвите с тестото.
Ядосала се майката, провикнала се:
-Дано ви сполети, да се чувате, но да не се видите никога, деца проклети!
И още недоизрекла майката, станало чудо. Изгубили се мигом децата и вместо тях пред очите и прехвръкнали две големи птици и кацнали отсреща на черницата. Те били кафяви, с черни петна и сиви пера по гърдите. И двете имали яки крила и дълги опашки. Ала едната недовиждала. Тя изперкала като сляпа, спуснала се на близкия плет и се скрила там. Другата издула гуша и зачестила:
-Куку! Ку-ку! Ку-ку! - жално-жално викала тя, сякаш търсела някого.
Подире подхвръкнала и се скрила в близката гора.
През нощта се чул гласът на друга, нечувана дотогава птица.
-Чуух! Чуух! - викала жално тя, сякаш се обаждала някому.
Разбрала тогава майката, че това са нейните две прокълнати деца - да се чуват, а да не се виждат никога.
Нарекли хората едното кукувица, а другото - чухал. Едната птица вижда денем, а другата само нощем. И до ден-днешен кукувицата хвърчи от дърво на дърво, гнездо не свива, рожби не отглежда - само кукува и търси по цял свят братчето си.
А чухалът и отвръща нощем:
-Чух! Чу-ух! Чувам те, сестричко, ала очите ми не могат да те видят!
Георги Райчев
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
детски терапевтични приказки и притчи
С благодарности към Иво за източника! :)
Обидих приятеля си. Бутнах миновач. Ударих куче. Нагрубих сестра си. Всички се отдръпнаха от мен. Останах сам и заплаках.
-Кой го наказа? - попита съседката.
-Той се наказа сам - отвърна мама.
Валентина Осеева
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Кликайте на картинките с текста за увеличение.
Илюстрации - Асен Грозев
Изд. "Български художник", 1973
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
