Това било отдавна. В килията си в Муромския манастир умирал старецът Давид. Той изпратил послушника в близкия женски манастир, за да доведе да се простят неговата сестра в Христа, блажената Ефросиния. А блажената Ефросиния бродирала в килията си със златни конци далеч след полунощ. Не се удивила на пратеника, сякаш чакала лоши новини.
- Кажи на брат Давид, че ще дойда веднага, когато довърша ръкоделието си - заръчала тя.
Светските имена на Давид и Ефросиния били Петър и Феврония. В началото на XIII-ти век Петър бил муромски княз - храбър, справедлив и силно вярващ. Един ден княжеството му било нападнато от самия Дявол, който предизвикал младия княз на дуел. Петър не се уплашил - вярата му била силна, а мечът - подарък от самия архангел Михаил. Дълга и оспорвана била битката. Дяволът успял да рани княза, но не и да го победи. Петър сразил злото. Но след двубоя тялото му се покрило с язви, които го изгаряли с адски огън. Изпратил за лечители. Накрая слугата му се върнал с вестта, че в глухо селце живее девойка - блажена Феврония - с несравними лечителски умения. Двамата се качили на конете и се отправили в търсене. Когато пристигнали до бедната и колиба, князът едва се държал на седлото. Слугата влязъл при лечителката. Девойката седяла пред чекръка и предяла.
-Чухме, че умееш да лекуваш като никой друг! - казал и слугата. - Ще излекуваш ли моя господар?
-Мога - отвърнала Феврония. - Но имам едно условие, в замяна на това да се омъжи за мен.
Слугата предал думите на момичето на княза. Той се опитал да я изпита с гатанка, но тя не му отстъпила по съобразителност. Князът нямал друг избор, приел условието, защото не искал да загуби живота си - обещал, ако успее да го излекува, да вземе Феврония за жена. Тя го пратила в банята да се изкъпе, а през това време приготвила лековита отвара. Накрая я прекръстила и сякаш вътре се вселил Светия Дух. Изпратила слугата да отнесе отварата на княза в банята. Когато намазал раните си с нея, те чудотворно изчезнали.
Щастлив от изцелението, князът се метнал на коня да си върви. И през ум не му минавало да изпълни обещанието. Пратил слугата си да занесе на Феврония торба с пари.
- Не! - отказала Феврония заплащането. - Не може да се откупи с пари от дадената дума. Нека ги задържи, ще му потрябват за други лекари.
И наистина, през нощта тялото на княза отново се покрило с рани. Докато се гърчел в агония, му се явил ангел с думите:
- Тежък грях имаш, Петре! Пренебрегна онази, която те изцели и я обиди. Ненапразно апостол Лука е казал: "Всеки, въздигащ себе си ще бъде унижен , и всеки , смиряващ себе си ще бъде въздигнат".
На следващата сутрин княз Петър се изповядал в църквата и греховете му били простени. Превъзмогвайки болката, той отново се качил на коня и се отправил към дома на Феврония. Тя го приела без да го упрекне и с една дума. Той и поискал прошка и дал вярна клетва да я вземе за жена. Феврония го изцелила от дяволската проказа. Решили да не отлагат сватбата и направили венчавката на Петровден. На гостите им се струвало, че никога не са виждали такава красива двойка като Петър и Феврония. Изпълнила се божията воля. За такива бракове казват, че се сключват на небесата.
В манастира брат Давид вече берял душа. Отново изпратил послушника с молба до Ефросиния да побърза. Тя го изслушала спокойно. Знаела, че скоро с Давид ще се съберат ...
След сватбата Петър и Феврония заживели в княжеския дворец в мир и съгласие. Петър не можел да се нарадва на младата си жена - и красива, и умна, и скромна. Но болярите и жените им шушукали зад гърба на княгинята и се подигравали с произхода и.
- Вижте я, вижте я селянката как събира трохите от масата с ръка! - понесло се по масата на един пир. - Не за княгиня е отредена тя, а за слугиня!
Когато Феврония разтворила дланта си, вместо трохите, които била събрала, там блеснали скъпоценни камъни. Това ги накарало да замлъкнат, но не за дълго. На следващата сутрин при княза се явила делегация. Болярите поискали от него да прогони жена си, за да не срами княжеството. Петър се разгневил силно, но знаел и че не може да управлява в неразбирателство с болярите си.
- Идете при Феврония - отпратил ги той. - Каквото реши тя, това ще е!
Отишли болярите при Феврония и и заявили волята си.
- Добре, ще си ида! - рекла тя. - Но само ако ми позволите да взема със себе си това, което ми е най-скъпо.
- Вземи каквото искаш - зарадвали се болярите.
- Тогава си отивам и ще взема със себе си мъжа си, княз Петър. Няма друго, което да е ценно за мен на тоя свят!
Още повече се зарадвали болярите. Не само няма да се налага да служат на простата селянка, а се явява възможност за всеки от тях да седне на княжеския престол.
Отправили се Петър и Феврония в изгнание от родната земя. Наели лодка да ги прекара през реката. Заспал Петър, а лодкарят с въжделение гледал красивата княгиня. Забелязала това Феврония и му казала:
- Гребни вода от реката от лявата страна на лодката и от дясната. Опитай я и ми кажи, еднаква ли е на вкус?
- Еднаква е - отвърнал лодкарят, като опитал водата.
- Така и женското естество е еднакво! Защо забрави своята жена и се вглеждаш в чуждата? - засрамила го Феврония.
През това време в осиротелия Муром започнали междуособици сред болярите за престола. Народът страдал от глад и епидемии. Настъпили страшни времена. Тежко било за княза да научава как погива родния му град. "Какво ли ще се случи сега, като по своя воля се отказах от престола?" - мислел той. Видяла Феврония, че го обсебва беса на унинието и решила да укрепи вярата му, като направи зримо за него милосърдието божие. А Петър недоумявал защо жена му е толкова спокойна при такива лоши вести.
- Не се опечалявай, съпруже! - рекла му Феврония. - Пази достойнството си и в мъка, и в радост.
Извадила две главни от огъня и ги забола на брега.
- На сутринта ще се превърнат в две раззеленени дървета - усмихнала се тя. - Това ще бъде знак божи.
През нощта Петър сънувал сън: много хора мерели княжеската корона и всеки от тях смятал, че е единствения достоен за нея, но тя не станала на никого. Когато се събудил сутринта, видял че е станало чудото, предречено от жена му - на мястото, където забила двете обгорели главни, се извисявали две стройни, зелени дървета. Възрадвала се душата на Петър от божието знамение, отхвърлила беса на отчаянието и на негово място се поселила надежда. В този миг се появили болярски пратеници. Паднали в краката на княза и го помолили смирено да се върне, преди княжеството да е погинало напълно.
Старецът Давид починал без да дочака Ефросиния. Отнесъл послушникът тъжната вест: представил се Давид пред божия престол. Ефросиния направила последния бод, изпълнила дълга на послушание. Знаела, че е дошъл и нейният час. Станала, помолила се на своята застъпница, Божията майка, с чиито повели съгласувала живота си и с мир се отправила след своя мъж и брат в Христа. Така завинаги се съединили душите на Петър и Феврония.
Петър и Феврония били добри владетели. Когато отгледали децата си и поставили сина си на престола, двама се подстригали и постъпили в манастир. Феврония измолила от Бог да напуснат земните селения в един ден и час. Така и станало. Погребали ги в обща гробница, където днес се стичат множество поклонници. Те неслучайно са известни като покровители на любовта и брака, защото изпълнили повелята жената да е покорна на мъжа си, а той да я обикне като себе си. В суетата на обкръжаващия ни свят може ли да има нещо по-скъпо от мира и уюта в семейството, здрави и щастливи деца и сигурното рамо до себе си?
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
