Притчите

Веднъж зверовете се отправили на пътешествие по море. Всеки заплатил на рулевия, колкото можал. Събрал лодкарят парите и лодката се откъснала от брега.
Но когато се озовали в открито море, излязъл силен вятър. Лодката се подмятала от едната страна на другата като треска и скоро се напълнила с вода. Зверовете започнали да я изгребват, но тя не намалявала.
-Прекалено много сме! - изкрещял рулевият. - Трябва да хвърлим някого зад борда, иначе всички ще потънем!
Да хвърлят, но кого? На всеки му се живее. И решили да хвърлят най-уродливия.
Лодкарят започнал да оглежда пътниците подред. Сред тях бил и павианът Кон. Изплашил се той, че ще го изхвърлят от лодката и започнал да си търка очите, докато не почервенели. И когато лодкарят се вгледал в него, Кон вдигнал своята страшна кучешка муцуна, облещил се и попитал:
-Ти мен ли искаш да изхвърлиш?
Изплашил се рулевият, като видял отблизо такова чудовище с червени очи.
-Не, не теб - отвърнал той и отместил поглед към следващия.
Всички огледал лодкарят, но по-безобразен от Кон не видял. Обаче всеки път, като погледнел към него павианът пулел кървавите си очи, зъбел се и ръмжал:
-Ти мен ли?
Бурята се усилвала. Водата в лодката ставала все повече и трябвало да решат.
Тогава рулевият забелязал дивата свиня. Тя имала сплескана муцуна, къси крака и малки очички. Дал знак на гребците и те я метнали през борда. Така павианът Кон си спасил живота.
Оттогава всички павиани грозно блещят налетите си с кръв очи и се зъбят, все едно питат:
-Ти мен ли?
И това често ги спасява.

африканска приказка

:D Много терапевтично ми подейства идеята, че от зачервените ми очи може да има някаква полза. И да не мога да пиша приказки, поне няма да ме изхвърлят зад борда! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Някога котките не били домашни животни, а живеели в гората.
Имало една котка и тя дружала със заека. Навсякъде ходели заедно. Но веднъж заекът се скарал с антилопата, тя го намушкала с рога и го убила.
На бедната котка и се сторило страшно да остане сама, тръгнала след антилопата и се сприятелила с нея. Но скоро антилопата била изядена от леопард. На котката се наложило да тръгне след него.
Те започнали да ловуват заедно. Това бил нелош живот, но продължил твърде кратко: леопардът се сбил с лъв и лъвът го убил. Котката, вече привикнала към превратностите на съдбата, тръгнала след лъва и се сприятелила с него. Но един ден срещнали стадо слонове и огромен слон убил лъва.
Котката си помислила:"Ако искаш да живееш спокойно, е нужно да имаш такъв приятел, като слона. Той е по-голям от всички зверове и е по-силен и по-умен от всички, разбира се. Него навярно никой не може да го победи!" И тя се сприятелила със слона. Но с това изпитанията не свършили.
В гората дошъл ловец и убил слона. Този път котката се разстроила, защото никога не била виждала звяр на два крака. Дълго мислила и накрая решила, че щом този малък двуног звяр е убил такъв великан, като слона, значи той е по-силен от всички.
Тя последвала ловеца до дома му, но не се осмелила да влезе вътре, а се притаила наблизо ... Изведнъж чула шум и викове, видяла как ловецът изскочил от къщи, а след него тичала жена и го удряла с черпака.
-Най-накрая разбрах, кой е най-силният от всички зверове - това е жената! - казала котката.
Заселила се в дома на човека и се сприятелила с жената, защото в действителност жената е по-могъща от всеки на света.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy