Публикувано от Gloxy-Floxy
Плати с душата си абонамент за любовта му.
Знаеше, че рядко ще има нови броеве, но все се натъжава от празните ръце на пощальона:
-Има ли смисъл - толкова скъпа услуга, а такова нередовно обслужване?
-Какво да се прави, - свива безпомощно рамене той - така е с изданията без конкуренция!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
... към тези "Три (ирландски мъдрости)"
Публикувано от Gloxy-Floxy
Математика
България-това е всекий между нас,
това сме всинца ний уви!...
Нищожни ли са Единиците – тогаз
и в Сумата нищожество ще се яви!
Авторът обаче е имал твърде странни очаквания към "единиците", поне според историята, която ще прочетете след малко. В старата книжка с трагикомични истории за българските писатели, която си взех наскоро, най-много разказчета има за него, но образът, който рисуват, е голямо разочарование за мен. Затова ще кача само това в контекста на вчерашната ни дискусия.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Докато Христос умирал на кръста, там, където потта му падала на земята, никнели бели лилии. Затова те се смятат за пасхален символ, символ на надеждата за вечен живот.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Честит Лазаровден!
Избрах си тази песничка за поздрав, защото баба ми я пееше като бях малка. :)
Лаленце се люлее,
на зелено ливаде.
Не ми било лаленце,
най ми било детенце.
Майка му го будеше
и му милно думаше.
Стани, стани детенце
да си видиш лазарки.
Как хубаво играят,
с жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
Публикувано от Gloxy-Floxy
превод: Венцислав Константинов
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
1
Седемдесет прехвърлил, вече уморен,
учителят1 помисли за покой,
и тъй като доброто се топеше ден след ден,
а пък злините във страната ставаха безброй,
за път обущата си върза той.
2
Най-нужното в една бохчица стегна,
а то бе малко: разни дребни вещи,
луличката, що вечер пушеше преди да легне,
взе книжката, която винаги четеше,
и къшей хляб - окото му за много не ламтеше.
3
Порадва се за сетен път на долината,
и я забрави, щом пътеката въз билото пое.
С охота волът хрупаше тревата,
на якият му гръб старикът се усещаше добре -
не бързаше, пък нямаше и закъде ...
4
След ден ли, два ли пътя му препречи
граничен митничар и викна: "Стой! Какви
богатства носиш?" - "Нямам," - философът рече.
"Мъдрец е..." - вдигна малкият водач очи
и работата начаса се изясни.
5
Тогаз мъжът развеселен попита:
"Е, що измъдри дядката, какво откри?"
Хлапакът рече: "Туй, че с времето водата
надвива и най-твърдите скали.
Разбираш ли, накрая слабото ще победи!"
6
Полека взе да притъмнява в планината,
та малкият подбутна вола със камшика.
Тъй тримата навлизаха в гората,
когато митничарят ги догони край една борика
и "Хей, ти! Я почакай!" им подвикна.
7
"Каква бе таз история с водата, старче?"
"Защо разпитваш?" - философът сви очи.
"Неук човек съм аз, прост митничар, обаче
за мен е също важно кой кого ще победи.
Така че, ако знаеш тази мъдрост, говори!
8
А най-добре я продиктувай на момчето.
Запиши я!
Не бива знанието като скъпа вещ
да се измъква!
В дома ми ще намериш туш, хартия,
а също и вечеря - ето, вече мръква,
бъди ми гост, хатъра ми не скършвай"
9
Старецът поизви глава и го изгледа:
палтото в кръпки, бос, очи унили,
челото сбръчкано, лицето бледо...
Ах, победител ти не си, човече мили!
И промълви като на себе си: "И ти ли?"
10
Но май бе твърде стар и разнебитен,
за да откаже на молба вежлива,
защото с ясен глас изрече: "Който пита,
той отговор и заслужава!" "Вече
застудява..." - хлапакът смънка. "Е, добре,
да спрем тогава!"
11
От своя вол мъдрецът бавно слезна
и писаха с момчето седем дни.
А митничарят носеше храна (ругаеше любезно
злодеите, покоя да не наруши).
Тъй работата свърши без кавги.
12
Осемдесет и един куплета една заран
получи митничаря ученолюбив.
Благодариха двамата за скромния подарък
и продължиха пътя си край бора мълчалив.
Кажете, може ли човек да бъде по-вежлив?
13
Да славим тук мъдреца е ненужно -
та името му книгата краси!
От мъдрия да се изтръгне мъдростта е важно.
затуй да не забравяме и митничаря в тези дни,
защото той труда на философа вдъхнови!
----------------------------------------------------
Бертолт Брехт "Календарни мъдрости", Профиздат, 1975
превод: Венцислав Константинов
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Инак, по отношение на любимия на всички ни въпрос в училище, какво е искал да каже авторът, открай време си мисля, че в ситуации като долуописаната би станало точно каквото е и станало. :D
Преди четиридесет и четири години народният поет Иван Вазов получи двойка за "Под игото".
На седмия ден учителят по литература раздаде тетрадките. Върху текста на моята нямаше нито една бележка, нито една чертичка, само отдолу в ярко червено се мъдреше "слаб". Бях поразен, но събрах сили и догоних учителя по коридора.
-Грешка! Добре развита тема? - И като побутна припряно колосаните си ръкавели, учителят се приближи, хвана инквизиторски едно копче на куртката ми и лекичко ме притегли към себе си. Видях изплашеното си лице върху едно от стъклата на пенснето.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
:) Това вече не е първоаприлско.
Всичко, което е истинско,
съумява да бъде тихо.
Тихо съзряват плодовете.
Безшумно окапват листата.
Снегът ги покрива безмълвно,
езерото замръзва постепенно -
смъртта долита като сън.
Зачатието е мълчаливо.
Слънчевият лъч не крещи.
Никой не е чувал как се топи снегът.
Кълновете пробиват пръстта безмълвно.
Пъпките се разпукват без пукот.
Всичко, което е истинско,
съумява да бъде тихо
за нашия слух.
Никой човек не може да чуе
дочутото от кукумявката.
Хайнц Калау
превод: Александър Миланов
Публикувано от Gloxy-Floxy
В София на всеки плет — сто патици на шиш. Не вярваш ли, вземи си хлеб, тръгни, иди и виж!
Публикувано от Gloxy-Floxy