Притчите

Вчера на пазарния площад видях философи да носят собствените си глави в кошници и гръмко да крещят:"Мъдрост! Продава се мъдрост!"
Бедните философи! Налага им се да продават главите си, за да заситят сърцата си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Пролет
Стани, любима моя, да тръгнем между хълмовете; снеговете вече се разтопиха, животът се пробуди от сън и се вълнува в долините и по възвишенията. Тръгни с мен да видим следите от стъпките на пролетта, оставени в далечното поле. Нека се изкачим на върха на хълма и се вгледаме в трептенето на зелените долини около него.
Ето, зората на пролетта вече разгърна одеянието си, грижливо сгънато в зимната нощ; с него се нагиздиха прасковата и ябълката, като невести в нощта на съдбата. Събуди се лозата; клончетата и се прегърнаха като двойки влюбени. Побягнаха ручейчетата на подскоци между скалите, повтаряйки песента на радостта; от сърцето на природата се подадоха цветя, като пяна върху морето.
Да тръгнем, да изпием дъждовните сълзи от чашката на нарциса, да напълним душите си с песните на ликуващи птици, да побързаме да вдъхнем аромата на ветровете.
Да седнем до тази скала, където се спотайва теменужката и да разменим целувки от любов.

Лято
Ела с мен в полето, скъпа моя; настъпиха дни на жътва, посевът завърши живота си, съзря от жара на любовта на слънцето към природата. Нека тръгнем натам преди птиците да ни изпреварят и да изкълват плодовете на нашия труд или мравешката общност да превземе земята ни. Ела да съберем плодовете на земята, както душата събира зърна щастие от семената на верността, които пося любовта в дълбините на нашите сърца. Да напълним хамбарите с потомството на стихиите, както живота напълни хранилището с нашите чувства.
Да идем, приятелко моя, да разстелим трева, да се загърнем с небето, да подложим под главите си сноп нежна слама и да отдъхнем от дневния труд, слушайки беседата на езерото в долината.

Есен
Да идем на лозето, възлюбена моя, да изцедим гроздето и да скрием сока му в съдове, както душата крие мъдростта на вековете; да съберем сухи плодове, да извлечем от тях сок и да заменим това, което е било с възпоминания.
Да се върнем в къщата! Пожълтяха листата на дърветата; вятърът ги носи, за да покрие цветята, които се споминаха от мъка, когато лятото се сбогува с тях. Да вървим, птиците отлетяха към брега, отнасяйки със себе си радостта на градините, оставяйки жасмина в самота; последните сълзи капят по кожата на земята.
Да се върнем! Ручейчетата спряха своя бяг; в изворите изсъхнаха сълзите на радостта, хълмовете съблякоха бляскавата си дреха. Да вървим, любима моя. Дрямка унася природата и тя се прощава с бодърстването с трогателна нехавендска песен.

Зима
Ела по-близо, приятелко на моя живот, ела до мен, не позволявай диханието на снеговете да раздели нашите тела. Седни до мен пред това огнище. Огънят е приятен плод на зимата. Разкажи ми за деянията на вековете. Ушите ми се умориха от въздишките на вятъра и стоновете на стихиите. Залости добре вратата и прозореца. Зрелището на гневното лице на природата опечалява душата ми. Налей масло в светилника, о, другарко в живота ми! Той скоро ще загасне. Постави го близо до мен, за да видя какво нарисуваха нощите по лицето ти... Нека изпием по чаша вино и да си спомним деня, в който се събрахме.
Ела по-близо! Ела по-близо, възлюбена на моята душа, огънят догаря и пепелта сега ще го покрие ... Прегърни ме: светилникът погасна и мракът го победи ...
Ето, очите ни се замъглиха от виното на годините ... Отправи ми взор, натежал от дрямка ... Прегърни ме, преди да ни прегърне сънят. Целуни ме, снегът вече победи всичко, освен твоята целувка ... Ох, скъпа моя, колко дълбоко е морето на съня, ох, как далеко е утрото ... в този свят!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж, по време на моите странствания, видях на един остров чудовище с човешка глава и железни копита, което непрестанно ядеше от земята и пиеше от морето. Дълго го наблюдавах. След това се приближих и казах:
-Все ти е малко. Нима не можеш да се заситиш и да утолиш жаждата си?
Чудовището отговори:
-Да, аз вече се заситих, дори повече - уморих се от ядене и от пиене. Но утре земя за ядене и море за пиене вече може да няма - от това се и страхувам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Човекът е моя възлюбен и аз съм неговата другарка. Стремя се към него и той страда по мен. Но уви! Имам съперница в любовта си към него, която прави нещастна мен и измъчва него. Съперница-злодейка, наречена Материя: тя ни преследва, където и да отидем и ни разделя, като свидетел.
Търся моя любим в полето, под дърветата, около езерото и не го намирам. Материя го е съблазнила и отвела в града при тълпите, гибелта и нещастието.
Търся го в домовете на познанието и храмовете на мъдростта и не го намирам, защото Материя, облечена в прах, го е привлякла в крепостта на егоизма, където царства разюздаността.
Търся го в полето на доволството, но не го намирам, защото моята съперница го е оковала в пещерата на вечната алчност.
Зова го на изгрев, когато Изтокът се усмихва, но той не ме чува, защото дрямката на въздържанието е слепила очите му. Заигравам се с него вечер, когато се възцарява тишината и го обсипвам с цветя, но той не усеща присъствието ми, защото увлечението по бъдещите дни е обсебило мислите му.
Приятелят ми ме обича. Той ме търси в деянията си, но ме намира само в деянията на Бога. Стреми се да ме срещне в двореца на славата, издигнат върху черепите на слабите, сред злато и сребро, но аз идвам при него само в колибата на простотата, построена от Бог на брега на ручея на чувствата. Иска да ме целуне пред лицата на тираните и убийците, но аз му позволявам да докосне устните ми само насаме, сред чистотата на цветятя. Той хитро се опитва да изпраща посредници помежду ни, но на мен не са ми нужни посредници, само труда на чистотата, труда на красотата.
Съперницата ми, Материя, научи приятеля ми на вопли и викове. Аз ще го науча да пролива сълзи на умиление от очите на душата и да издава въздишки на удовлетворение.
Ние сме създадени един за друг, аз - за моя приятел и той - за мен.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

... И отделил Богът на Боговете от същността на душата си, и създал в нея красота.
Дарил и финеса на дъха на зората, и аромата на полските цветя, и нежността на лунната светлина.
И и подал чаша радост с думите:"Никога не пий от нея, ако не искаш да забравиш миналото и да пренебрегнеш бъдещето" и чаша печал, казвайки:"Пий от нея и ще постигнеш същността на веселието в живота".
И посял в нея любов, която се разделя с нея при първата въздишка на удовлетворение и сладост, която си тръгва с първата произнесена дума.
И довел до нея от небесата знание, за да я направлява по пътя към истината.
И вложил в дълбините и зрение, за да вижда невидимото.
И създал в нея чувствителност, която се отправя на път с фантазията и странства заедно с призраците.
И я облякъл в одеянието на страстта, изтъкано от ангелите от трепета на дъгата.
И после вложил в нея мрака на съмнението - сянка на светлината.
И взел Бог огън от планината на гнева, вихър, духащ от пустинята на неведението, и пясък от берга на морето на себелюбието, и прах изпод нозете на вековете - и създал човека.
И му дал сляпа сила, взривяваща се при безумие и затихваща пред страстите.
После вложил в него живота - сянката на смърта.
И се усмихнал Богът на Боговете, и се просълзил, и почувствал любов, която няма край и предел, и съединил човека с неговата душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Провокирано от Мелиса :)

Аз и брегът сме двойка влюбени - сближава ни страстта, а ни разделя въздухът. Аз прииждам иззад изгрева, за да смеся среброто на моята пяна с неговия златен пясък и да охладя жарта на сърцето му с моята влага.
На зазоряване шепна завета на любовта в ухото на моя любим и той ме притиска до гръдта си. Вечер пея молитвата на страстта, а той ме целува.
Аз съм упорита и неспокойна, любимят ми е в съюз с търпението и другарува с твърдостта.
Приижда приливът и аз прегръщам моя бряг; след него идва отливът и аз се хвърлям в краката му.
Колко пъти съм танцувала около дъщерите на морето, когато са изплували от дълбините и са седели на скалите, любувайки се на звездите. Колко пъти съм слушала, как влюбеният оплаква любовта си и съм споделяла въздишките и стоновете по неговата любима. Колко пъти съм беседвала със скалите, но те са оставали неми; заигравала съм се с тях, смеейки се, но без да предизвикам усмивката им. Колко тела съм освободила от бездната и съм върнала живи! Колко скъпоценности съм откраднала от дълбините и поднесла на владичиците на красотата!
В нощната тишина, когато призракът на съня прегръща всичко живо, аз бодърствам - ту пея, ту въздишам. Горко ми! Изтощи ме безсъницата, но аз съм влюбена, а същността на любовта е бодърстването.
Такъв е моят живот и такава ще остана, докато ме има.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Аз съм пътеводител на любовта, аз съм вино за душата, аз съм храна за сърцето.
Аз съм роза, откриваща душата си на младия ден. Мен откъсва девойката и целувайки ме, прикрепя на гърдите си.
Аз съм домът на щастието, аз съм източникът на радостта, аз съм началото на покоя.
Аз съм нежната усмивка на устните на девойка. Мен вижда юношата и забравя за тегобите си, животът му се превръща в поле от сладки сънища.
Аз съм вдъхновител на поетите, аз съм ръководител на художниците, аз съм учител на музикантите.
Аз съм погледът на детските очи. Него вижда нежната майка и пада на колене, и се моли, и прославя Бога.
Аз се преобразих пред Адам в тялото на Ева, аз се представих пред Соломон в образа на неговата любима и го превърнах в мъдрец и поет.
Аз се усмихнах на Елена и разруших Троя, аз короновах Клеопатра и веселието заля долината на Нил.
Аз съм като съдбата - строя днес и разрушавам утре. Аз съм Бог: оживявам и умъртвявам.
Аз съм нежното дихание на теменужка, аз съм по-силна от бурята.
Аз съм истината, хора! Аз съм истината! И това е най-доброто, което можете да знаете!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В сгъстяващата се нощна тъма, когато плаща на нощта покри лицето на земята, се надигнах от ложето си и се отправих към морето с думите: "Морето не знае сън и в неговото бодърстване мога да намеря утешение за безсънието на духа."
Когато пристъпих на брега, мъглата вече се беше слязла от планинските върхове и като димно-пепелен воал, спуснат върху лицето на млада красавица, беше застлала всичко наоколо. Аз спрях и се вгледах в безчетната армия на вълните и се вслушах в бурните им викове. Завладяха ме мисли за вечните сили, стоящи зад тях, за силите, които бушуват заедно с бурите, изригват с вулканите, усмихват се с устните на розите и пеят заедно с ручеите.
Скоро се обърнах и различих смътно проблясващите в пелената на мъглата сенки на три призрака, седнали на крайбрежната скала. Бавно се доближих до тях, сякаш теглен от някаква невидима сила, заключена в естество им.
На няколко крачки от тях замрях, сякаш някакво вълшебство внезапно скова волята ми и пробуди дремещото въображение в душата ми.
В този миг единият от призраците се надигна и проговори с глас, който ми се стори като излязъл от морската бездна.
-Живот без Любов е подобен на дърво, което не цъфти и не дава плод. Любов, лишена от Красота, е подобна на цветя без аромат и на плодове без семена ... Живот, Любов и Красота - това са три ипостаса на единната, абсолютна, независима същност, неизменна и неделима.
Така промълви той и седна.
Тогава се надигна втория призрак и с глас, подобен на шума на водопад, каза:
-Живот без Бунт е подобен на годишни времена без пролет. Бунт, непознал Истината, е подобен на пролет в гола, безплодна пустиня... Живот, Бунт и Истина - ето три ипостаса на единната същност, неразделна и неизменна.
След него се надигна третия и проговори с гръмовен глас:
-Живот без Свобода е като тяло без душа. Свободата, непознала Мисълта, е като смутения, объркан дух. Живот, Свобода и Мисъл - ето три ипостаса на единната, безначална същност, нетленна и вечна.
След това станаха и тримата и заговориха. Гласовете им се сляха в едно и изрекоха думи, които предизвикаха у мен благоговеен трепет:
-Любовта и това, което тя поражда; Бунтът и това, което той съзидава; Свободата и това, което тя умножава, по същността си са три явления Божии. И Бог е Съвестта на разумния свят!
После настана тишина, изпълнена с пърхане на крила и трептенето на безплътни тела. Затваряйки очи, аз ловях отзвука на току-що чутото. Но когато отново ги отворих, пред тях беше единствено морето, облечено в мъглата. А пристъпвайки към скалата, на която стояха трите призрака, видях само благовонни изпарения, възнасящи се към небесата.

Из "Буря" на Дж.Х. Джебран

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Нека има свободно пространство във вашата връзка.
И нека небесните ветрове танцуват помежду ви.
Обичайте се един друг, но не правете от любовта окови.
Нека тя бъде вълнуващо море между бреговете на вашите души.
Пълнете един друг чашите си, но не пийте от една и съща чаша.
Подавайте си един на друг хляб, но не яжте едно и също късче.
Пейте и танцувайте заедно, веселете се,
но дайте на всеки от вас и възможността да остава сам.
Както струните на лютнята са разделени една от друга,
въпреки че изпълняват една и съща музика.
Отдайте вашите сърца, но не на съхранение един на друг.
Защото само ръката на живота може да държи сърцата ви.
Стойте редом, но не прекалено близо един до друг,
както колоните в храма стоят поотделно.
И както дъбът и кипарисът не растат в сянката един на друг.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Казвали са ви,че животът е тъма. И в своята умора, вие сте повтаряли това, което е казано по-рано от уморените.
И аз казвам, че животът е тъма, докато не се събуди устрема.
Но всеки устрем е сляп, докато няма труд.
И всеки труд е напразен, докато няма любов.
И само когато вършиш нещата с любов, ти се свързваш сам със себе си, с другите хора и с Бог.
А какво е да се трудиш с любов?
Това е да тъчеш - да тъчеш от нишки, изтеглени от твоето сърце, така, все едно твоята любима се кани да се облече в тази тъкан.
Това е да градиш дом така, все едно твоята любима се кани да живее в него.
Това е да хвърляш семената с нежност и да събираш реколтата с радост, все едно твоята любима ще вкусва тези плодове.
Това е да изпълваш всичко, което вършиш, с диханието на твоята душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж, в двореца на владетеля в Биркаш, гостувала танцьорка със своите музиканти. Тя танцувала пред него под музиката на флейти, цитри и лютни.
Изпълнила танц на огъня, танц на мечовете и копията, танц на звездите и пространството. Накрая завършила с танц на цветята, подухвани от вятъра.
След това се прегънала пред владетеля в нисък поклон. Той и махнал да се приближи и я попитал:
-Кажи ми, красавице, дъщеря на изяществото и очарованието, къде научи това изкуство? Как ти се отдава да управляваш всички стихии в тези ритми и напеви?
Танцьорката отново се поклонила ниско и промълвила:
-Ваше Величество, не зная как да отвърна на въпроса Ви. Само едно знам със сигурност: душата на философа живее в мислите му, душата на поета - в сърцето му, душата на певеца трепти в гърлото му, а душата на танцьорката живее в цялото и тяло.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Една мида се оплакала на съседката си:
-Само ако знаеше, каква непоносима болка изпитвам! Усещам, че в мен расте нещо голямо и кръгло. Просто не мога да си намеря място!
-Хвала на небесата и на морето, аз не изпитвам никакви болки! Грехота би било да се оплаквам, здравето ми е отлично - самодоволно и арогантно заявила втората.
През това време покрай тях пропълзял рак. Заслушал се в разговора им и се обърнал към тази, която от нищо не се оплаквала:
-Несъмнено здравето ти е отлично, но страданието, което търпи съседката ти, е перла с рядка красота.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Окото казало:
-Зад тези долини виждам планина в синкавия дим на мъглата. Толкова е красива!
Неговите думи достигнали до Ухото, което напрягало слуха си и след това удивено попитало:
-Къде е планината? Нещо не я чувам.
-Все се опитвам да я напипам или поне да я докосна, но напразно - нищо подобно не намирам - промълвила Ръката.
-Никаква планина няма, не усещам миризмата и! - рекъл Носът.
Тук Окото погледнало в друга посока и всички в един глас заговорили за чудната мания, която го е обхванала и единодушно решили, че това, което се случва с него не е добро.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от Gloxy-Floxy