Показват се публикациите с етикет Притчи за Настрадин Ходжа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Притчи за Настрадин Ходжа. Показване на всички публикации

Знаете ли какво ще ви кажа?

Етикети: събота, 17 август 2013 г. 10:02

Запитах се, докато си сипвах кафето, какво да ви разкажа тая сутрин. И от фразата ми изплува тая приказка за Настрадин Ходжа, та се смях сама:

Веднъж Настрадин Ходжа излязъл да изнася проповед и се провикнал:
– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?
– Не знаем – отвърнало множеството.
– Като не знаете, за какво да ви казвам – рекъл той и си отишъл.
Следващия път се обърнал към хората пак със същия въпрос:
– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?
– Знаем – отвърнало множеството тоя път.
– Е, като знаете, съвсем няма за какво да ви казвам – произнесъл се той и пак си отишъл.
На третия път отново задал същия въпрос:
– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?
Хората решили, че най-накрая ще го надхитрят и половината започнали да викат: "Знаем", а другата половина: "Не знаем".
– Чудесно! – възкликнал Ходжата. – Тогава тези, които знаят, да кажат на тези, които не знаят.

И понеже отдавна не сме си спретвали уъркшоп – ни фантазиен, ни китайски стихотворения –, и аз предлагам същото днес – тези, които знаят какви притчи бих разказала, да споделят на тези, които не знаят. :D Пък още по-интересно ще се получи, ако тези, които не знаят, разкажат на тези, които знаят.
Като споменах за писането на китайски стихотворения, наскоро в една книга с притчи и истории за треньори и консултанти, прочетох предложението да се проведе групово упражнение върху тая притча, което съм го правила точно два пъти, без да чета точно такива умни книги и да ходя на курс "обучаване на обучаващи". Т.е. съм се самоотгледала като коуч. :D
Та, ако имате някоя притчова мъдрост за споделяне, можете да я постнете в коментарите в блога или на страницата във Фейсбук. Ако нямате, ще си разказвам сама. То луд умора няма, дето е речено. :D

Публикувано от

0 коментара

Настрадин Ходжа за жените

Етикети: , събота, 6 април 2013 г. 9:55

От същата книга като вчера. Добро е, защото можете да се развихрите в тълкуването. :)

Настрадин Ходжа учил едного да не обича толкова жена си с думите:
- Воденицата е дерт, но от гюрюлтията и нищо не можеш да разбереш. Жената е душманин на мъжа си, но от смеха и нищо не можеш да разбереш.

Публикувано от

4 коментара

"Хаир олла!" или За рисковете от възпитанието

Етикети: , петък, 5 април 2013 г. 11:17

Нещо, което четох на село. Реших да го преразкажа, докато не съм забравила фразата, но за мой късмет намерих цялата история в автентичния и вид, макар и в друг контекст включена в тази публикация.


Оджата възпитавал децата, кога кихне, децата да ръкоплескат и да казват: „Хаир олла!” (Наздраве) И така те свикнале с тая работа. Един път той ги накарал да го вържат да слезе в кладенеца да налее вода. Спуснале го те, он налел стомната и им казва здраво да теглят нагоре. И като го изтеглиле нагоре, като изскокнала главата му на слънце, он кихнал, а они приплескале с ръце – нали така ги учил – и зеле да викат: „Хаир олла!” И опуснале въжето. Он паднал на дъното чак и казал:
-          Отсега нататък, и да киам, и да кашля, нема да ръкоплескате вече!”

В ъ л ч е в, В. Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Из историята на българския нроден анекдот. С., Издателство на Българската академия на науките, 1975, с. 209.

Публикувано от

0 коментара

Кога се женят мъжете?

Етикети: , четвъртък, 28 февруари 2013 г. 11:32

Попитали Настрадин Ходжа:
- На колко години беше, като се ожени за пръв път?
- Не помня точно, - отвърнал той, - но при всички случаи още не си бях събрал акъла!

Те май всички така твърдят, а тези, дето чакат да са сигурни, че са пораснали, цял живот сами си перат чорапите. :D

Публикувано от

0 коментара

Щастлива кокошка

Етикети: , сряда, 30 януари 2013 г. 19:59

Настрадин Ходжа имал богат, но много стиснат съсед.
Веднъж Настрадин видял как готвачът на съседа приготвил за обяд печена кокошка. Но стопанинът даже не я опитал. Ял само черен хляб, а кокошката, след като свършил обяда, върнали в кухнята. На следващия ден отново я поднесли и отнесли. Това продължило цяла седмица.
- Щастлива е тази кокошка! - възкликнал Настрадин. - Истинският и живот започна след смъртта.


Публикувано от

0 коментара

Притча за кьор софрата

Етикети: , петък, 28 декември 2012 г. 10:53

..., че празниците още не са свършили. :)

Веднъж Настрадин Ходжа поканил гости. Бил се подготвил добре с много и разнообразни ястия. Един от гостите излязъл голям лакомник. Докато другите слагали една хапка в устата си, той изяждал цяла чиния. Не спрял да се тъпче, докато масата не се опразнила. Накрая, естествено, го заболял стомах и започнал да стене:
- Олеле, ще се пръсна! Олеле, ще се пръсна!
- Трябваше ли да ядеш толкова? - попитали го другите гости.
- Чужда храна, какво да я жалиш! - отвърнал оня.
- Храната може и да е чужда, но стомахът си е твой! - ядосал се Настрадин.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 коментара

Притча за Настрадин Ходжа, райските шатри и съпружеските задължения

Етикети: , вторник, 18 декември 2012 г. 9:04

Веднъж жената на Настрадин отишла в джамията да слуша проповед.
- Е, какво каза проповедникът? - попитал я ходжата, когато се прибрала.
- Каза, че всеки път, когато мъжът изпълнява съпружеския си дълг, всевишният му издига шатра в рая.
- Тогава да побързаме да се сдобием с една - предложил Настрадин, без да му мисли.
Речено-сторено. Но не минала и минута, когато жената започнала да нервничи:
- Ти си осигури шатра, хайде сега да се погрижим да има една и за мен.
- Знам те аз! - намръщил се Настрадин. - Като осигурим шатра и за теб, ще поискаш по една за всеки от роднините си. На всевишния в крайна сметка ще му омръзне. Не го затруднявай! И една стига за двама ни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!




Публикувано от

2 коментара

Дай и аз да умра веднъж!

Етикети: , петък, 14 декември 2012 г. 8:16

Веднъж съседът на Настрадин Ходжа го поканил на гости. Поднесли сладък сироп в голямо гърне. Домакинът дал на гостенина чаена лъжичка, а самият той започнал да гребе с черпак. Ходжата на такива малки глътки почти не можел да усети какво опитва, а стопанинът на всеки черпак, който изпивал, възкликвал от удоволствие:
- Ох, умирам!
Настрадин търпял, търпял, накрая се ядосал. Хвърлил чаената лъжичка и дръпнал черпака от ръката на съседа:
- Дай и аз да умра веднъж!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 коментара

Малко захар, малко сол

Етикети: неделя, 2 декември 2012 г. 10:10

Настрадин Ходжа бил на път със свой приятел. Вървели дълго и много се изморили и ожаднели. Спрели да починат в една гостилница, но се оказало, че парите им стигат само за чаша мляко.
- Изпий първо ти своята половина - казал приятелят на Настрадин. - Имам малко захар и искам да я сложа в моята.
- Сложи я сега - помолил ходжата. - И на мен ми се пие сладко мляко.
- Не-е! - поклатил глава приятелят му. - Захарта ми е малко и няма да стигне за подслаждане на цялата чаша.
Тогава Настрадин влязъл в кухнята и като се върнал, стискал нещо в шепа.
- Ето, тогава ще изпия моята част със сол - казал той. -  Тя ще стигне за цялата чаша.

Сложете в блюдцето, което ще делите с ближните си, малко захар, ако не искате те да ви го посолят обилно. Сладка неделя! :)



Публикувано от

0 коментара

Притча за късмета и десния чехъл на Настрадин Ходжа

Етикети: събота, 20 октомври 2012 г. 20:50

Един горещ летен ден Настрадин Ходжа на път за града спрял да си почине от жегата в селски хан. Изпил един чай, щяло му се още да похапне и да полегне, но му оставали малко пари и се надигнал с нежелание да продължи пътя си. Тогава го спрял властен глас:
- Ей, ти! Искаш ли да изкараш някоя пара?
Насреща му стояли двама мъже, които, по вида си личало, били местния бей и селския мула.
- Уважаемият бей, - започнал мазно мулата - има нужда от работник да зазида голямата дупка, която се отворила в оградата на имота му. Ако се захванеш утре рано и свършиш тази работа добре, ще получиш двадесет ...
- Не, петнадесет! - прекъснал го рязко беят.
- Разбира се, разбира се, петнадесет монети. Е, наемаш ли се?
Настрадин се зарадвал на възможността да сложи нещо в опразнената си кесия и се съгласил охотно. Останал да преспи  в хана. Когато го настанявал, ханджията му пожелал успех в работата на следващия ден и го посъветвал сутринта да стане с десния крак от леглото, тъй като това без съмнение носело късмет.
Рано сутринта Настрадин се явил при бея, изслушал напътствията и се захванал за работа. Свършил я бързо и качествено и се върнал обратно в хана, където беят и мулата пиели чая си, да си вземе надницата. Когато си поискал парите, беят посегнал към кесията си, но мулата го спрял с жест на ръката и казал:
- Нека попитам нещо този човек, за да разберем заслужава ли наистина тези пари. - И се обърнал към Настрадин: - С кой крак стана тази сутрин от леглото, уважаеми?
- Не помня ... Има ли значение? - объркал се Настрадин.
- О, има, и то огромно значение! Според напътствията, които ни е оставил великият мъдрец, за да сме угодни на Аллаха, трябва всяка сутрин да ставаме от леглото с десния крак напред. Тогава и ангелите ни закрилят. А ето, аз виждам, че левият чехъл на този човек е по-изтрит. Значи той като всички бедняци не спазва напътствията на мъдреците и после се жалва, че не намира сполука. Върви си, не заслужаваш тези пари - махнал той с ръка към Настрадин - и не забравяй как да постъпваш занапред, за да не останеш цял живот дрипав голтак!
Настрадин разбрал каква е работата и си тръгнал. 
А на следващия ден в селото се явил човек, толкова прашен от път, че лицето му не се виждало. Почернелият пътник веднага се наел срещу нечуваната сума от петдесет монети спешно да отводнява градината на бея. Незнайно как в рекичката, която течала през имота, паднал огромен дънер, преградил я и тя се разляла из цялата градина.
Когато работникът се явил да си вземе изработеното, мулата попитал и него с кой крак е станал сутринта от леглото.
- С десния - отвърнал спокойно той.
- Така ли, а как ще го докажеш? - хитро се подсмихнал мулата.
- Аз съм обикалял надлъж и нашир, - казал пътникът - събрал съм цялата древна мъдрост и знам - когато има работа с мошенници, човек трябва да има два десни крака, за да му върви!
Настрадин изтрил с един жест чернилката от лицето си и си вдигнал крачолите. На краката му действително били нахлузени два десни чехъла.


Публикувано от

0 коментара

За Жозефина и тикв(ичк)ите - продължение

Етикети: , събота, 29 септември 2012 г. 10:06

Кратко продължение на снощния пост. След като го публикувах, си поразсъждавах още малко над тиквената метафора и моите кулинарни интерпретации на един и същи продукт. Както казах, те са различни на вид и вкус и могат да бъдат  класирани по тези признаци. Но в същото време, ако трябва да избера най-добрата от тях ..., ей това вече е трудно, ако е възможно въобще. Примерно, класическите пържени кюфтета от тиквички си остават най-вкусни, но ... са най-нездравословни. В тоя смисъл, съвършена жена няма. Но доколкото жената е ястие със собствено мнение и, което е не по-малко важно, собствена воля, тя е в състояние, ако е достатъчно умна и решителна, разбира се, да прикрие недостатъците си и да си вдигне рейтинга.
Не знам доколко популярен е фактът, че 
Жозефина имала много лоши и разрушени зъби. С упорити тренировки пред огледалото тя се научила да се усмихва, без да разтваря устни и да говори, без да се показват зъбите и.
Съвършени жени няма, има повече или по-малко умни.
А що се отнася до вчерашната история, тя ми изглежда като един излишно дълъг и засукан вариант на тази:
Настрадин Ходжа дъвчел нещо с апетит. Минал един приятел и го попитал:
- Какво ядеш?
- Не! - категорично отговорил Настрадин.
- Как така "не"? - неразбиращо го погледнал приятелят му.
- Ами ей така: аз ще ти кажа какво ям, ти ще попиташ дали е вкусно; аз ще ти кажа "да", ти ще попиташ дали ще дам и на теб да го опиташ и аз ще ти кажа "не!". Какво има толкова дълго да се обяснява?!
И Наполеоновата работа такава - много (и манипулативни) действия, за да покаже в крайна сметка, че не си дава собственото парченце тиква. :) Та, ако някой ви каже, че всички няма–значение–какво са една и съща тиква, не бързайте да му вярвате. Помислете дали наистина или просто се опитва да ви отдалечи от собственото си парче. Което, разбира се, не означава, че ви провокирам да се прехранвате с чужди парченца тиква. За обективността на оценките беше приказката. Ако въобще на някого му пука за обективността ... :)

Публикувано от

0 коментара

Трябва да решиш

Етикети: вторник, 18 септември 2012 г. 20:41

При Настрадин Ходжа дошъл човек за съвет:
- Мисля да се оженя и реших да се посъветвам с теб.
- Добре, ожени се - откликнал Настрадин.
- Но се опасявам, че тя ще ми изневерява ...
- Тогава не се жени!
- Но тя е много красива ...
- Тогава се ожени!
- Но майка и е много зла ...
- Тогава не се жени!
- Уважаеми, няма ли най-накрая да решиш? - объркал се посетителят.
- Чуден човек си ти! - ядосал се Настрадин. - Ще се жениш ти, а да решавам аз!

Публикувано от

0 коментара

Пътят на Истината и Пътят на Любовта

Етикети: четвъртък, 13 септември 2012 г. 15:05

При Настрадин Ходжа дошъл изтощен от странстване дервиш и споделил:
- Дълго вървях по Пътя на Любовта, но в него нямаше Истина. После започнах да търся Истината  и я намерих, но в нея нямаше Любов.
- Два пъти си минал по един и същи път, просто си гледал в различни посоки - отвърнал Настрадин.


Публикувано от

0 коментара

Ти не разбираш!

Етикети: , вторник, 28 август 2012 г. 8:01

Веднъж Настрадин Ходжа срещнал един много беден човек.
- Не може да се живее така - оплакал се беднякът. - Как мислиш, дали да не свърша със себе си? Имам жена и шест деца, овдовяла сестра и престарели майка и баща. От ден на ден е все по-трудно да оцелеем. Можеш ли да ме посъветваш нещо?
- Можеш да се захванеш с две неща, които да ти помогнат - отвърнал Настрадин. - Едното е да печеш хляб, защото хората, за да живеят, трябва да ядат. По този начин никога няма да загубиш.
- А другото?
- Започни да шиеш савани за мъртъвци. Всеки, който се е родил, умира и винаги ще има нужда от тях. Това също не е лош бизнес.
След месец двамата отново се срещнали. Беднякът изглеждал още по-тъжен и отчаян.
- Нищо не става - казал той на Настрадин. - Вложих всичко, което имах, в това, което ме посъветва, но сякаш всичко е против мен.
- Но това е невъзможно! - възкликнал Настрадин. - Хората трябва да ядат, докато са живи, а когато умрат, роднините им идват да купуват савани.
- Ти не разбираш - въздъхнал беднякът. - В нашето село никой не живее и никой не умира. Всички просто влачат съществуването си.

Ошо

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

1 коментара

Рационален човек

Етикети: , понеделник, 27 август 2012 г. 11:01

Настрадин Ходжа дотичал разстроен при съседа си:
- Голяма беда! Разбрах, че не съм сляпо вярващ, а рационален човек!
- И как така? - поинтересувал се съседът.
- Тази сутрин видях мишка върху Корана, върху свещения Коран! Затова съм развълнуван: ако Коранът не може да защити себе си от най-обикновена мишка, как ще защити мен? Цялата ми вяра е разколебана, цялото ми същество страда! В какво да вярвам сега?
- Вярвай в мишката - предложил съседът. - Щом със собствените си очи си видял, че е по-силна от Корана ...
Скоро Настрадин отново изпаднал в беда, защото видял как котка изяжда мишката. Решил проблема като станал поклонник на котката. Не след дълго му се наложило да стане поклонник на кучето, но когато жена му набила пазача на дома, отново отишъл при съседа си за съвет:
- Какво да правя сега? Дотук жена ми излезе най-силна, но ако взема явно да и се покланям, съвсем ще ми се качи на главата!
- Нарисувай и портрет и му се покланяй скрито - отново намерил решение съседът.
След няколко дни вместо Настрадин, дотичала жена му:
- Моля те да ми помогнеш да разбера какво става? Докато се покланяше първо на мишката, после на котката, после на кучето и накрая се затваряше сам в стаята, мислехме, че само леко се е смахнал. Но сега ...
Съседът отишъл у тях и заварил стопанина да прави метани пред огледалото.
- Какво правиш, Настрадин? - попитал го той озадачено.
- Жена ми ме ядоса и я набих. Сега се покланям на себе си!

Още една приказка от серията тук:


Публикувано от

0 коментара

Защо Настрадин Ходжа язди магарето си наобратно

Етикети: , неделя, 26 август 2012 г. 8:58


Един ден Настрадин Ходжа яхнал своето магаре и се отправил от джамията към вкъщи заедно с група хора. Изведнъж Ходжата спрял и яхнал магарето наопаки. Намиращите се около него го попитали защо е постъпил така, а той отговорил: "Позамислих се и реших така да възседна магарето, защото никак не обичам неуважението. Ако вие вървите пред мене, тогава ще бъдете с гръб към мен, което ще е неуважение и нетактично. Ако аз съм отпред, ще съм с гръб към вас, което няма да е правилното решение. Но ако яхна наопаки магарето, ще съм пред вас, вие ще ме следвате и ще сме едни срещу други.

Или в една фраза - от уважение към последователите на мъдростта си.

Източник на текста: в-к "Заман", бр.1/2009

И въобще, следва една доста дълга серия притчи с този герой. Ще я разреждам малко, естествено, да не ви доскучава. :)





Публикувано от

4 коментара

Кога е нужен най-много огънят

Етикети: петък, 27 януари 2012 г. 8:25

Настрадин Ходжа останал вдовец и макар на преклонна възраст, решил да се ожени отново. Роднините мърморели зад гърба му, че ги излага пред хората, а един направо му заявил в лицето:
-Не ти ли се струва, че на твоите години е по-уместно да мислиш вече за задгробния живот, вместо за жени?
-Какво разбираш ти! - креснал му Настрадин. - Кога е нужен най-много огънят, ако не през зимата?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

1 коментара

ИСТИНСКО ЧУВСТВО ЗА СОБСТВЕНА ЗНАЧИМОСТ

Етикети: вторник, 16 август 2011 г. 10:12

-Как да различим истинското чувство за собствена значимост от лъжливото? - попитали учениците на Настрадин Ходжа.
-Представете си керван с камили, вървящ през пустинята - казал им Настрадин. - Като какво се усещате?
-Като първата камила - възкликнал един ученик.
-Като опашката на последната - тъжно въздъхнал друг.
-Като палещото слънце.
-Като камиларя.
-Като Аллах, сътворил и пустинята, и кервана.
-Аз съм си аз - заявил последният ученик. - И за какъв дявол са тук камилите?!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

2 коментара

КАК ДА РАЗПОЗНАЕШ ГЛУПЕЦА

Етикети: събота, 2 юли 2011 г. 16:54

Веднъж Настрадин Ходжа вървял по пътя за Бухара. За спътник му се паднал неспокоен и приказлив човек. Той задавал въпроси и без да дочака отговори, сам ги намирал, разказвайки истории от живота си и по-често такива от живота на познати на познатите си. Настрадин все повече се умълчавал и накрая се чувал само безспирния брътвеж на спътника му.
-Не си струва царят да ловува със соколи, по-добре с беркути(скални орли). Беркутът лесно може да грабне цяло агънце ... Агънцето трябва да се готви със специална подправка. Мой роднина, готвач в двора на шаха на Бухара, ми е казвал, че тази подправка изостря ума. Аз мога да стана съветник на шаха, толкова често съм ял от това печено! А то иначе е обкръжен от едни глупци ... Всъщност, как да разпознаеш глупеца?
-По два признака, - прекъснал го Настрадин - глупецът много говори за неща, които са му безполезни, и се изказва за това, за което никой не го пита!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

6 коментара

АКО ИМАШ НЯКАКЪВ РАЗУМ, БЯГАЙ КЪМ РЕКАТА!

Етикети: събота, 14 май 2011 г. 12:19

Настрадин Ходжа бил в гората за съчки. Натоварил магарето и тръгнал към къщи. По пътя му хрумнало да провери сухи ли са пръчките. Драснал една клечка кибрит и те пламнали като барут. Магарето се стреснало и хукнало да бяга. Ходжата се опитал да го настигне, но като видял, че няма да успее, викнал след него:
-Ако имаш някакъв разум, бягай към реката!


Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)