Прочетох из медиите, че днес е международен ден на безвъзмездното кръводаряване и се сетих за тая история, на която често съм попадала из чуждоезични сайтове. Твърди се, че е истинска, което няма как да сме сигурни. Хронологически е от войната във Виетнам и понеже се съмнявам източникът да е виетнамски, цинично ми звучи американците да разказват такива истории. Въпреки това и въпреки че не кореспондира стопроцентово с идеята на празника, реших да я кача, защото е много трогателна.
По време на атака бил разрушен детски приют, създаден от мисионери в едно виетнамско село. Имало убити и ранени. Потърсили помощ от американска военна болница. Когато пристигнали военният лекар и сестрата, установили, че състоянието на едно ранено момиченце е критично и ще умре без кръвопреливане. Сред американците нямало донор със същата кръвна група, но няколко от оцелелите деца можели да станат. Лекарят и сестрата почти не говорели виетнамски и се опитали с жестове и малкото думи, които знаели, да им обяснят, че е нужно някое от тях да даде от кръвта си, за да бъде спасен живота на момиченцето. Децата ги погледнали ужасено и замълчали. След малко от групичката се подала една трепереща ръчица.
– Благодаря! – казала сестрата. – Как се казваш?
– Хан – отговорило момченцето, което вдигнало ръка.
Сложили Хан на кушетката и вкарали иглата във вената. Хан лежал неподвижно и мълчал, но след малко издал сподавен стон и бързо закрил лице със свободната си ръка.
– Боли ли те, Хан? – попитал лекарят.
Детето поклатило отрицателно глава, но видимо ставало все по-разстроено и притеснено. Лекарят и сестрата недоумявали за причината. В това време пристигнала виетнамска сестра и заговорила с момчето на родния му език. То спряло да плаче и лицето му започнало да се отпуска, докато добило облекчено изражение.
– Децата са разбрали, че някой от тях трябва да даде всичката си кръв, за да живее момиченцето – обяснила виетнамската сестра на другите от екипа.
– Но тогава защо се е съгласил? – попитал лекарят.
Сестрата превела на момчето, а то отговорило кратко:
– Защото сме приятели ...
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
