Защото пак някой беше търсил приказка за хляба преди малко, пише на брояча. Аз имам една легенда по-рано, но колкото повече - толкова повече. :)
А това е най-новата ми стара книга, издадена преди да се родя. Имах малко тъжно преживяване с нея. От същата сергия дъщеря ми си купи "Спасителят в ръжта". Има абсолютно същото издание, но не можела да остави "тази книга да стои там самотна"! Като разтворих моята вкъщи, се оказа, че последните няколко листа с приказки не бяха разлепени. И ако нейната е била самотна, какво ли и е било на тази - да е издадена преди близо 50 години и никой да не я прочете ...
узбекска приказка
В стари, прастари и зли времена
хлябът бил нещо незнайно,
хората яли треви за храна,
хляба открили случайно.
Вождът на скитнишко племе веднъж
зърнал високи стебла сред полето -
там с класовете си зрялата ръж
боцкала вожда Ам-гаф по лицето.
Бил той безжалостен, лош и свиреп.
Стъпкал сърдит на ръжта класовете.
-Чакай ти, ще те науча аз теб! -
тъпкал, но зърнал зърна под нозете.
-Стрийте зърната да станат на прах! -
с яд заповядал на своето племе.
Чукало племето с камъни. -Ах! -
бяло брашно се посипва в туй време.
-Гледай го, още ядосва ме то!
Я във вода го веднага хвърлете! -
там се превърнало то на тесто.
-В огъня да изгори го метнете!
И се отдръпнал Ам-гаф настрана,
ядно в гори и долища заскитал.
-Вкусно, другари, чудесна храна! -
късче изпечено някой опитал.
Всички похапнали: -Хубаво, да,
вкусна храна от тестото май става!
Ръж си засели те в първа бразда,
почнали хляб от зърната да правят ...
Асен Босев
Публикувано от
Gloxy-Floxy
