Показват се публикациите с етикет Исторически притчи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Исторически притчи. Показване на всички публикации

Календарното величие на царската особа

Етикети: , , вторник, 13 август 2013 г. 17:02

Един помешчик решил да подаде молба до Николай I за прием на сина си в учебно заведение. Той не бил изкусен в канцеларските премъдрости и не знаел как точно следва да се обърне към царя в подобен случай.
Като помислил малко, помешчикът си спомнил, че казват на царя "Августейши", но тъй като действието се развивало през септември, написал "Сентябрейши господарю".
След разглеждането на молбата Николай I поставил резолюция: "Синът непременно да бъде приет, за да може, след като се изучи, да не бъде такъв глупак като баща си".

Балязин В.Н., "История на Русия в занимателни разкази, притчи и анекдоти"

Публикувано от

0 коментара

Какво ще каже Европа?

Етикети: , 13:15

Провеждайки непопулярна финансова реформа през 40-те години на XIX век, руският министър на финансите Е.Ф.Канкрин чул обичайното възражение: "Какво ще каже Европа?"
– Ех, господа, – отвърнал той, – все едно и също обсъждаме и се безпокоим: "Какво ще каже Европа?" Какво ще каже Русия, ето какво трябва за нас да е по-важно от всичко.

Балязин В.Н., "История на Русия в занимателни разкази, притчи и анекдоти"

А "Какво ще каже България?" дали някога въобще се явявало предмет на обсъждане в подобен контекст?!


Публикувано от

0 коментара

Маниакална предпазливост

Етикети: четвъртък, 21 март 2013 г. 8:29

Понтийският цар Митридат VI изпитвал маниакален страх да не бъде отровен. Затова приемал малки дози от всички познати отрови, за да привикне към тях.
По време на подготовката за последната от прословутите му войни срещу римляните избухнал бунт. Пред това, да падне в плен, той предпочел отровата. Но предпазливостта му била "възнаградена" - отровата не му подействала. Наложило се да моли своя телохранител да го убие с меча си.

Безспорно, хич не е бил дзен този Митридат. Но като се замисля, май мога да създам цяла серия "подигравките на съдбата". Дали са такива наистина?!

Публикувано от

0 коментара

Този пък Влади какви ги разправя!

Етикети: събота, 17 ноември 2012 г. 9:22

Тежката вода не ставала за пиене.

И се сетих за една история, (не твърдя със сигурност, че не е градска легенда), за Нилс Бор.

Когато Дания била окупирана от германците през Втората световна война, имало голяма опасност да бъде арестуван заради полуеврейския си произход. Докато бойците от съпротивата го прикривали, той напуснал дома си през задната врата, като се забавил само за миг, за да грабне бутилка от бира, в която имало тежка вода. По време на целия полет до Англия не изпуснал от ръце "съкровището" си, нужно за неговите експерименти, което в крайна сметка се оказало ... наистина бира. В суматохата някой изпил тежката вода.

Та нещата в повечето случаи са относителни. С тежката вода, стига да не ви става навик, имате добри шансове за преживяване. Има разработени даже разни терапии, с дозиран прием естествено.
... Но нашият екип категорично не ви препоръчва да експериментирате в тоя контекст с "царска"! :D


Публикувано от

0 коментара

Притча за горчицата, Дарий и Александър Македонски

Етикети: , , понеделник, 22 октомври 2012 г. 20:57

:) Кулинарните блогърки са се завихрили в разработка на рецепти за горчица, в което им желая успех, защото изключително ценя творенията и споделения им опит. В тая връзка искам да ви разкажа една стара легенда.

През 333 г.пр.н.е. персийският пълководец Дарий предизвикал заклетия си враг Александър Македонски. Изпратил му чувал със сусамено семе, което символизирало многобройността на войските му. В отговор Александър му изпратил гърне със синапено семе, което означавало: "Не сме толкова многобройни, но сме люти/горещи."
Горчицата, както е името на синапа на някои езици, не подвела Александър.


При копиране на материали от блога посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

Не се срамувах да призная, че съм глупак

Етикети: неделя, 7 октомври 2012 г. 15:40

Днес е рожденият ден на Нилс Бор, може да ви е направило впечатление логото на Гугъл. И по тоя повод няколко кратки истории:

Алпинисти

Една късна вечер Нилс Бор и жена му Маргарита в компанията на един млад физик се прибирали от гости. Младежът тренирал алпинизъм и с увлечение разказвал за любимия си спорт. В един момент вдъхновението му достигнало дотам, че предложил да демонстрира уменията си на най-близката сграда. Миг по-късно се катерел по фасадата, а след него и Бор. Маргарита ги наблюдавала ужасена. В това време се чули свирки и сградата изведнъж се оказала обградена от полицейски кордон. Оказало се, че е клон на банка.

Всъщност, ако сте срещали Поне Един физик през живота си, това въобще няма с какво да ви изненада. :)

За всеки случай

Над вратата на селската си къща Нилс Бор закачил подкова за щастие. Виждайки я, един от гостите му се изумил:
- Нима Вие, великият учен, вярвате, че парче огънато желязо носи щастие?
- Не, разбира се, че не вярвам. Но знаете ли, казват, че тя носи щастие и на тези, които не вярват в това - отвърнал Бор.

Икономия на електроенергия

Веднъж, намирайки се в Швеция, Бор се отправил в компанията на приятели да посреща брат си. На гарата отишъл да вземе перонни билети за всички. Когато се върнал с билетите, казал:
- У нас в Дания билетните автомати работят с електричество. А тук, преди да пуснеш монетата,  трябва да стъпиш на една платформа и автомата заработва под силата на тежестта, без да се пилее скъпа електроенергия.
Но кондукторът не приел еко-билетите, като обяснил, че това всъщност не са билети, а квитанции от кантара-автомат, на който кой знае защо той се е премерил няколко пъти.

Когато бях дете, в Търново на автобусната спирка на Халите имаше такъв кантар. Отпечатваше теглото на същите розово-червени картончета като влаковите билети. :)

Как един учен намира много последователи

Когато Нилс Бор посетил Съветския Съюз и се събрали да го видят несметен брой физици, го попитали как му се е отдало да създаде такава силна школа и да събере такъв голям брой ученици. 
- Никога не съм се притеснявал да кажа на учениците си, че са глупаци - бил отговорът предаден от преводача.
Всъщност нямало професионален преводач, а тази роля била поета от един от съветските физици. Но като усетил брожение в редиците от учени, той се консултирал с Бор, дали правилно е предал думите му. Грешката се оказала на преводача, а истинският отговор бил:
- Никога не съм се срамувал да призная на учениците си, че съм глупак.
А присъстващите взели преводача на майтап, твърдейки че се е опитал да припише на Бор маниерите на собствената си школа.


Публикувано от

0 коментара

За Жозефина и тикв(ичк)ите - продължение

Етикети: , събота, 29 септември 2012 г. 10:06

Кратко продължение на снощния пост. След като го публикувах, си поразсъждавах още малко над тиквената метафора и моите кулинарни интерпретации на един и същи продукт. Както казах, те са различни на вид и вкус и могат да бъдат  класирани по тези признаци. Но в същото време, ако трябва да избера най-добрата от тях ..., ей това вече е трудно, ако е възможно въобще. Примерно, класическите пържени кюфтета от тиквички си остават най-вкусни, но ... са най-нездравословни. В тоя смисъл, съвършена жена няма. Но доколкото жената е ястие със собствено мнение и, което е не по-малко важно, собствена воля, тя е в състояние, ако е достатъчно умна и решителна, разбира се, да прикрие недостатъците си и да си вдигне рейтинга.
Не знам доколко популярен е фактът, че 
Жозефина имала много лоши и разрушени зъби. С упорити тренировки пред огледалото тя се научила да се усмихва, без да разтваря устни и да говори, без да се показват зъбите и.
Съвършени жени няма, има повече или по-малко умни.
А що се отнася до вчерашната история, тя ми изглежда като един излишно дълъг и засукан вариант на тази:
Настрадин Ходжа дъвчел нещо с апетит. Минал един приятел и го попитал:
- Какво ядеш?
- Не! - категорично отговорил Настрадин.
- Как така "не"? - неразбиращо го погледнал приятелят му.
- Ами ей така: аз ще ти кажа какво ям, ти ще попиташ дали е вкусно; аз ще ти кажа "да", ти ще попиташ дали ще дам и на теб да го опиташ и аз ще ти кажа "не!". Какво има толкова дълго да се обяснява?!
И Наполеоновата работа такава - много (и манипулативни) действия, за да покаже в крайна сметка, че не си дава собственото парченце тиква. :) Та, ако някой ви каже, че всички няма–значение–какво са една и съща тиква, не бързайте да му вярвате. Помислете дали наистина или просто се опитва да ви отдалечи от собственото си парче. Което, разбира се, не означава, че ви провокирам да се прехранвате с чужди парченца тиква. За обективността на оценките беше приказката. Ако въобще на някого му пука за обективността ... :)

Публикувано от

0 коментара

Как започнали да правят бирата от ечемик по закон

Етикети: , неделя, 5 август 2012 г. 18:21

Днес бил международен ден на бирата, което като човек безалкохолник едва сега забелязах. :D Но понеже целият останал свят пие бира охотно, не мога да го подмина с безразличие. Намерих няколко много забавни (за мен) бирени притчи, пародии на дао, но за да не си се смея сама, за по-сигурно се ориентирам към историята. :)

През 16 век, макар че бирата е напитка с многовековна история, в Бавария бил приет Райнхайтсгебот - Закон за чистотата на бирата. Тогава в Европа имало голям глад и населението измирало. А знатните граждани си варели бира от скъпоструващата пшеница. За да прекрати това разточителство, Баварският херцог издал този закон и в него указал занапред бирата да се вари само от вода, ечемик и хмел. Посочил също и пределни цени за напитката в определени периоди от годината. А този, който прегази закона, бил заплашен от строгото наказание, да го лишат от бъчвичката му бира.
Така законът бил създаден от икономически съображения, но добил гастрономически последствия.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Кой какво владее?

Етикети: , сряда, 21 март 2012 г. 8:05



Изображение от bg.wikipedia.org
Лудвиг ван Бетовен недолюбвал по-младия си брат Йохан. Като аптекар Йохан натрупал солиден капитал, купил си имение и много се гордеел с това. Веднъж пратил на брат си визитка с  претенциозния надпис "Йохан ван Бетовен - земевладелец". А той му я върнал, като написал на обратната страна "Лудвиг ван Бетовен - умовладелец".

Публикувано от

0 коментара

ДА СИ ПРИПОМНИМ ...

Етикети: понеделник, 28 ноември 2011 г. 13:30

Благодаря на "Клуб 50+" за подсещането.














Из "1877" на Ангел Каралийчев

Публикувано от

0 коментара

ЗАЩО ЛУИ ПАСТЬОР НЕ БИЛ ПРЕДИЗВИКВАН ПОВЕЧЕ НА ДУЕЛ

Етикети: четвъртък, 10 септември 2009 г. 19:40

Луи Пастьор изследвал в своята лаборатория култура от вируса на едра шарка. Неочаквано го посетил непознат и се представил за секундант на знатен гражданин, който смятал, че е обиден от учения и искал удовлетворение. Пастьор изслушал внимателно посланието и казал:
-Добре, в такъв случай имам право аз да избера оръжието. Ето две колби. В едната има вируси на едра шарка, а в другата - чиста вода. Ако човекът, който Ви е изпратил, е съгласен да изпие течността от едната, аз ще изпия съдържанието на другата.
Дуелът не се състоял.

Публикувано от

0 коментара

ГОСПОДАР НА СВЕТА

Етикети: четвъртък, 27 август 2009 г. 17:03

Разказват, че в деня, в който Александър Македонски станал господар на света, той се затворил в стаята си и се разплакал.
Военачалниците му се обезпокоили. Какво се е случило? Та те никога не го били виждали да плаче. През годините били с него в различни ситуации: когато животът ги подлагал на голяма опасност, когато смъртта била наблизо, никой не бил виждал на лицето му следа от отчаяние или безнадежност. Какво е могло да го разтърси така сега, когато целият свят е в краката му? Попитали го и той отвърнал:
-Сега, когато победих, разбрах, че съм загубил. Това разбрах днес, защото досега бях все на път, имах цел. Сега няма накъде да продължа и какво да завоювам. Чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих!
Александър умрял на тридесет и три годишна възраст. Когато го носели към мястото, където щял да бъде погребан, ръцете му висели свободно от носилката. Това била последната му воля, всички да видят, че си отива от този свят с празни ръце.

Публикувано от

2 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)