Вчера мъжът ми ме изстрелва по спешност да вършим нещо заедно ("..., обади се на детето!").
Излитам за 10 минути. На 9-тата се "обаждам на детето". То учи и се е потопило някъде надълбоко.
- Излизам с баща ти.
- Добре. Вземете ми нещо ..., неща ..., исках нещо ..., какво исках ... - не може да изплува въобще.
- Последно какво? - тропам с крак наум и почти съм затворила вратата.
- Ами нещо, което, като го видите, да ви напомня за мен - решава въпроса условно, за да не остане без нищо.
Слизам. Тръгваме.
- Какво прави дето?
- Учи. Поръча да и вземем нещо ..., което ни напомня за нея.
Получавам в отговор малко по-умен поглед от собствения ми няколко минути по-рано. И се отплесваме в други теми.
Отиваме, свършваме си работата и се каним да се прибираме.
- А на детето какво ще вземем? - питам аз.
- Ще вземем.
Оставам в колата да правя проверка на свършеното, той отива в магазин. Връща се с торба с неща и започва да ми изброява какво е купил.
- А за детето?
- Голяма кутия сладолед.
Очите ми стават големи и кръгли ("На тоя студ! Да я разболеем насила?!" Кой ти има време да е болен? Най-малко пък учениците ...).
- Какво да направя, като толкова ми напомня за нея?! - мига хитро той.
Тая сутрин пак се сетих и прихнах да се смея. И се зачудих, ако му бях дала такава поръчка за себе си, с какво ли щеше да ме възнагради... Трябва да пробвам. :D
А вие какво бихте ми взели? :D
Публикувано от Gloxy-Floxy
2
коментара
