Показват се публикациите с етикет Съвременна притча. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Съвременна притча. Показване на всички публикации

Олимпийци - търговци

Етикети: петък, 7 февруари 2014 г. 20:49

Понеже повечето свят е на олимпийска вълна, да ви разкажа една стара олимпийска история, която явно иде да рече, че когато има дух за победа, начин да се добереш до целта се намира. :)

През 1932-ра заради Голямата депресия правителството на Бразилия не могло да осигури пари, с които да изпрати спортистите си на Олимпиадата в Лос Анджелос. Изход от ситуацията намерили в това, да качат делегация от 82-ма спортисти на кораб с кафе, което те да продават по пътя. Когато пристигнали на пристанището Сан Педро, се сблъскали с изискването на администрацията да заплатят по 1 долар за всеки слязъл от кораба. Оказало се, че парите няма да стигнат за всички. Взели решение да слязат тези с най-голям шанс за медали. След това корабът направил тур до Сан Франциско, където продали още една партида кафе, върнал се и свалил още една част от спортистите. Въпреки всичко 15 от групата така и не успели да се явят на олимпиадата.




Публикувано от

1 коментара

Защото сме приятели

Етикети: , петък, 14 юни 2013 г. 11:06

Прочетох из медиите, че днес е международен ден на безвъзмездното кръводаряване и се сетих  за тая история, на която често съм попадала из чуждоезични сайтове. Твърди се, че е истинска, което няма как да сме сигурни. Хронологически е от войната във Виетнам и понеже се съмнявам източникът да е виетнамски, цинично ми звучи американците да разказват такива истории. Въпреки това и въпреки че не кореспондира стопроцентово с идеята на празника, реших да я кача, защото е много трогателна.

По време на атака бил разрушен детски приют, създаден от мисионери в едно виетнамско село. Имало убити и ранени. Потърсили помощ от американска военна болница. Когато пристигнали военният лекар и сестрата, установили, че състоянието на едно ранено момиченце е критично и ще умре без кръвопреливане. Сред американците нямало донор със същата кръвна група, но няколко от оцелелите деца можели да станат. Лекарят и сестрата почти не говорели виетнамски и се опитали с жестове и малкото думи, които знаели, да им обяснят, че е нужно някое от тях да даде от кръвта си, за да бъде спасен живота на момиченцето. Децата ги погледнали ужасено и замълчали. След малко от групичката се подала една трепереща ръчица.
– Благодаря! – казала сестрата. – Как се казваш?
– Хан – отговорило момченцето, което вдигнало ръка.
Сложили Хан на кушетката и вкарали иглата във вената. Хан лежал неподвижно и мълчал, но след малко издал сподавен стон и бързо закрил лице със свободната си ръка.
– Боли ли те, Хан? – попитал лекарят.
Детето поклатило отрицателно глава, но видимо ставало все по-разстроено и притеснено. Лекарят и сестрата недоумявали за причината. В това време пристигнала виетнамска сестра и заговорила с момчето на родния му език. То спряло да плаче и лицето му започнало да се отпуска, докато добило облекчено изражение.
– Децата са разбрали, че някой от тях трябва да даде всичката си кръв, за да живее момиченцето – обяснила виетнамската сестра на другите от екипа.
– Но тогава защо се е съгласил? – попитал лекарят.
Сестрата превела на момчето, а то отговорило кратко:
– Защото сме приятели ...


Публикувано от

0 коментара

Екологична притча

Етикети: понеделник, 29 октомври 2012 г. 8:02

Не знам кога точно се е случила тази история, но при всички случаи в съвременността ...

По време на експедиция в Перуанските Анди, на границата между Боливия и Перу нашата група пътешественици срещна група учени от ООН. Те долетели в този отдалечен край на цивилизацията, за да научат индианците кечуа и аймара на по-ефективно земеделие. Полята на потомците на древните маи са разположени по отвесните планински склонове на височина до четири хиляди метра. Затова борбата с природата за реколта от сладка царевица или пшеница даже трудно може да се нарече земеделие. Използва се всяко свободно кътче земя, терасира се, а като се има предвид и че на тази височина има недостиг на кислород, разбираш, че това са мъжествени хора, несвикнали да чакат милост от природата. Какво било изумлението на учените, когато на предложението им да използват торове и изкуствени препарати индианците казали твърдо "не". А дословно:
"Ние отглеждаме тук храна вече 5000 години. Тази земя е била благосклонна към предците на нашите предци и ние сме и благодарни за това. Няма да използваме вашите химикали, защото плодовете на земята ни, които изникнат след това, ще бъдат много тъжни."
Колко ни порази това е трудно да се предаде с думи. Но започнахме да забелязваме подобно отношение навсякъде наоколо: хванал си риба - кажи "благодаря" на реката, отсякъл си дърво - посади ново. Разбирането за това, че природата с нищо не ни е длъжна и само взаимната размяна се явява естествена и честна, беше не само в кръвта на тези хора, а и във въздуха наоколо.

А у нас, мисля си, самата земя отдавна е тъжна, а въздухът ..., е, поне още е безплатен ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

Забелязваме ли красотата в ежедневието

Етикети: петък, 26 октомври 2012 г. 20:05

Като прочетох заглавието на новината за концерта, веднага се сетих за притчата/експеримента. На мен лично ми доказва единствено нещо, дето и без това си го знам - че светът е просмукан от суета. Но пък каква ми е работата  да споря с "Вашингтон пост"?! :)
Ако историята е минала през новините, моля да ме извините, не ги гледам.

САЩ, Вашингтон, станция на метрото. Хладно януарско утро.
Вече около 45 минути неизвестен цигулар свири едно след друго шест произведения на Бах. За това време покрай него преминават около две хиляди човека. Повечето от тези хора бързат за работа. 
На 3-тата минута някакъв мъж забелязва музиканта. Забавя ход за малко и после отново забързва.
На 4-тата минута: Музикантът най-накрая заработва първия си долар. Някаква жена без да спира го хвърля в шапката му.
На 6-тата минута: Някакъв млад човек се спира да послуша, като се обляга на стената. След известно време поглежда часовника си и продължава нататък.
На 10-тата минута: Тригодишно момченце се спира да погледа цигуларя, но майка му го дръпва за ръката. Тръгвайки, то се обръща назад, но майката отново го подканя да побързат. По подобен начин се държат и няколко други деца, но родителите им, без изключение, не им позволяват да спрат.
На 45-тата минута: Музикантът все още свири. За това време са се спрели да го слушат за малко шест човека, а около двадесет са му хвърлили пари, без да забавят ход. Заработил е 32 долара.
След 1 час: Цигуларят престава да свири и настава тишина. Никой не забелязва това, аплодисменти няма ...

Никой не разбрал (според някои версии само една жена го разпознала), че цигуларят бил Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изпълнил едни от най-сложните произведения създавани някога на цигулка за 3,5 милиона долара. Два дни по-рано изнесъл концерт пред препълнена зала в Бостън. Билетите стрували средно по 100 долара.
Неговото изпълнение в метрото било организирано от вестника "Вашингтон пост" като част от социологичен експеримент, който целял да установи забелязват ли хората красотата в ежедневието, могат ли да разпознаят таланта при необичайни обстоятелства.


Публикувано от

0 коментара

СТАРАТА КУТИЯ ЗА ОБУВКИ

Етикети: , вторник, 4 януари 2011 г. 17:14

Мъж и жена имали щастлив брачен живот повече от 60 години. Те споделяли всичко. Те разговаряли за всичко. Нямали никакви тайни помежду си, с изключение на една стара кутия за обувки, за която жената била предупредила съпруга си никога да не отваря или да разпитва за нея. Той изпълнил условието, но един ден, когато старицата легнала на смъртния си одър, попитал дали иска да и донесе кутията. Тя се съгласила, че вече е време да разбере какво има в нея. Мъжът я отворил и намерил вътре две салфетки, плетени на една кука и $25000. Погледнал озадачено жена си и тя обяснила: "Когато щяхме да се женим, моята баба ми каза, че тайната на щастливия брак е в това, никога да не спорим. Каза ми също, ако някога ти се ядосам, да не се карам с теб, а да изплета една салфетка."
Старецът се разплакал от умиление - две салфетки, само две салфетки! За всичките тези години тя му се била ядосала само два пъти!
-Скъпа, за салфетките разбрах, но откъде са парите тогава? - попитал той.
-О, - казала тя - това са парите от продадените салфетки.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

10 коментара

ЧОВЕКЪТ И ЗЕМЯТА

Етикети: , понеделник, 4 октомври 2010 г. 7:45

Вечерта бащата почивал с вестник в ръка след дълъг работен ден. Малкият му син, който искал да играе, непрекъснато досаждал. Бащата изгубил търпение, изскубнал от вестника изображението на земното кълбо и го накъсал на малки парченца.
-Ето, сине, опитай се да го подредиш отново - казал бащата, надявайки се, че това ще отвлече вниманието на детето за дълго и той ще успее да си дочете вестника.
За негово удивление, само след минута детето се върнало с напълно подредена картинка.
-Как успя да направиш това? - попитал поразеният баща.
Момченцето се усмихнало широко:
-Татко, от другата страна на земното кълбо имаше фотография на човек. Като съединих човека, светът веднага се подреди.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

ЗА ХОРАТА И ЪГЛИТЕ

Етикети: вторник, 27 април 2010 г. 8:46

Човек вървял из града, потънал в собствените си мисли, и изведнъж осъзнал, че стои на едно място. Оглеждайки се, той разбрал, че е притиснат в ъгъл и обратен път няма. Почувствал се толкова потиснат, че легнал и заспал. И му се присънило, че продължава да върви и никакъв ъгъл няма. Това толкова му харесало, че решил да не се събужда.
Друг човек се оказал в ъгъл. И бидейки човек волеви и целеустремен, решил да се бори с ъгъла. И той се борил, борил, измисляйки все нови и нови способи за това. И забравил, че някога имал съвсем друга цел.
Трети човек попаднал в ъгъл. Забелязал, че не е сам в него. Запознал се с други хора, научил техните истории, проявил съпричастност. И към него проявили съпричастност. Получил усещане за общност и след това така потънал в делата на общността, че не му останало повече време да разсъждава за никакви ъгли. И вътре в себе си се радвал на това.
Вървял, вървял четвърти човек и случайно влязъл в ъгъл. Отчаял се и се приготвил да умре.
Наблизо минал друг човек, видял първия и му казал:
-Няма никакви ъгли! Сам си си измислил ъгъл и сам си седнал в него.
Първият възразил:
-Как така?! Ето го ъгъла, ето ме и мен, изход няма и това не е измислица!
-Може и да си прав, - отвърнал другият - но разсъди сам: кое ще ти донесе по-голяма полза - истината за това, че си в ъгъла или лъжата за това, че ъглите не съществуват?
Първият дълбоко се замислил.
И унесен в мислите си, направил крачка, после втора ...
Отначало човекът не забелязал какво се случва и това, което го заобикаля. И когато вдигнал глава, видял, че светът е друг и той самият вече е друг. И искрено се усмихнал, за пръв път от много време насам ...

:)
Няма никакви ъгли, скъпа! Предлагам да помислиш ... :) И, ок, ако трябва да го повтарям по-често, ще го повтарям по-често. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

15 коментара

КОГАТО ДЛЪЖНОСТТА НА ЛЪВ СЕ ИЗПЪЛНЯВА ОТ МАГАРЕ

Етикети: понеделник, 22 март 2010 г. 10:59

Лисицата много се уморила и поискала да си почине.
Отишла при лъва, началника на гората, и помолила за отпуск.
-Абсолютно невъзможно! - отговорил лъвът. - Няма кой да работи.
Но лисицата настоявала, нека е и неплатен, ако трябва, само да може малко да си почине и да се поразвлече.
-Добре, - съгласил се накрая лъвът - но имай предвид, че ще трябва да взема някой друг на твоето място. И може да се окаже така, че като се върнеш, мястото ти да е заето.
Лисицата се съгласила и щастлива се отправила на пътешествие.
След месец се върнала и помолила лъва да я вземе отново на работа.
-Невъзможно! Мястото е заето. Свободно е единствено място за заек. Ако искаш можеш да работиш като заек, докато се освободи длъжността на лисица - отговорил лъвът.
Какво можела да направи? Трябва да се яде. Лисицата се съгласила.
Времето минавало, а длъжността не се освобождавала. На лиса до гуша и било дошло да работи като заек - да бяга, да се крие и да гризе морковчета.
Бродейки из гората в пълно униние, срещнала заека, който подскачал с високо вдигната глава.
-Кажи, зайко, като какъв работиш в нашата гора?
-Като лисица - отговорил той.
-Но как така - аз съм лисица на длъжността на заек, а ти си заек на длъжността на лисица?
-Винаги е така, - отвърнал заекът - когато длъжността на лъв се изпълнява от магаре!

Публикувано от

8 коментара

РАЗБИРАНЕ

Етикети: събота, 20 март 2010 г. 16:28

Момче влиза в зоомагазин.
-Искам да си купя кученце - казва то на продавача.
Продавачът води куче-майка, след което припкат пет кученца. Най-отзад куцука шесто.
-Ще взема куцото - казва момчето.
-Него ще ти дам безплатно.
-Не, аз ще платя.
-Но защо ти е куцо кученце? То не може да подскача, да играе, да се весели.
Момчето тъжно повдига крачола на панталона си. Вместо крак, има протеза.
-Аз също не мога да подскачам, да играя и да се веселя. Нужно ми е разбиране.

Публикувано от

2 коментара

ТЯ МИСЛИ, ЧЕ АЗ СЪМ ИСТИНСКИ

Етикети: , , сряда, 25 ноември 2009 г. 13:42

Семейство отишло на ресторант, за да обядва. Сервитьорката взела поръчката на възрастните и се обърнала към седемгодишния син:
-А Вие какво ще поръчате?
Момчето погледнало крадешком към възрастните и казало:
-Хот дог.
Сервитьорката не била успяла да запише, когато майката се намесила:
-Никакъв хот дог. Донесете му бифтек с картофено пюре и моркови.
Без да покаже с нещо, че я е чула, сервитьорката попитала:
-С горчица или с кетчуп?
-С кетчуп.
-Ще го донеса след минута-казала сервитьорката и се отправила към кухнята.
На масата се възцарило гробно мълчание. Накрая момчето се обърнало към останалите и казало:
-Знаете ли какво? Тя мисли, че аз съм истински.

Публикувано от

5 коментара

НИКОЙ, НИКОГА, ЗА НИКЪДЕ НЕ ЗАКЪСНЯВА

Етикети: събота, 14 ноември 2009 г. 21:30

Никой, никога и за никъде не закъснява.

Ако си изпуснал самолета, ще летиш със следващия полет.
Ако си изпуснал влака, ще пътуваш на следващия ден.
Ако си закъснял за работа, ще идеш след един час.

Изолирано съществуват два случая, в които човек може да закъснее: първият - да придобие знания, вторият - да се ожени.

Ако си започнал да търсиш знания след тридесет, знай,че си закъснял. Философът е казал: "Ако е умно, то и детето е вече зрял мъж, ако е неук, то и зрелият мъж е още дете."

Ако си се оженил след тридесет, знай, че си закъснял с женитбата. Философът е казал: "Ожени се на всяка цена. Ако сполучиш с добра жена, ще станеш известен, ако случиш с лоша, ще станеш философ."

Публикувано от

4 коментара

ПАРЧЕТА ДОБРОТА

Етикети: петък, 13 ноември 2009 г. 9:53

Семейството прекарвало почивния си ден на плажа. Децата се къпели в морето и строяли замъци от пясък. Изведнъж в далечината се появила дребна старица. Сивите и коси се веели на вятъра, дрехите и били мръсни и окъсани. Тя, мърморейки тихо, събирала някакви предмети от пясъчната ивица и ги прибирала в чантата си.
Родителите привикали децата и ги инструктирали да стоят по-далеч от старицата. Когато тя минала наблизо, се усмихнала на семейството, но никой не и отвърнал.
Много седмици след това разбрали, че старицата цял живот събирала парчета стъкло по плажа, за да не наранят децата краката си.

Публикувано от

7 коментара

ХАРМОНИЯ

Етикети: сряда, 11 ноември 2009 г. 16:25

Някои са черни, някои-бели, има кафяви и розови,
но всички живеят заедно, рамо до рамо, в мир и хармония.
Едни са заети през цялото време, а други спокойно чакат своя ред,
въпреки че в по-широката картина на нещата всички са равни.
Едни са заоблени, други-заострени,
но всички знаят в какво се състои тяхната задача.
Някои са красиви, някои имат странни имена,
но всеки е съвършено уникален.
Сами по себе си могат да бъдат бледи и незабележими,
но заедно могат да създадат произведение на изкуството.
Колко много може да научи всеки от нас
от кутийка обикновени моливи.

Публикувано от

5 коментара

ПРИНЦЕСАТА И СЪРЦЕТО

Етикети: , събота, 17 октомври 2009 г. 21:47

По заявка на Руми (Змията) и за серията "Метлата" на Савлена.

Живяла някога Принцеса. Просто Принцеса. Тя даже не била прекрасна. И не живеела в тридесет и деветото кралство, а в напълно нормална държава. И не в прекрасен каменен замък, а в многоетажен панелен блок. Не носела пищни рокли, а предимно дънки с ниска талия. Не умеела да бродира. Но въпреки всичко била истинска Принцеса, защото умеела да обича и вярвала в приказки.
И, разбира се, имала свой Принц. Той нямал кон и бойни доспехи. И тя не го чакала на прозореца да се върне от война или от турнир. Живеели заедно и се обичали.
Само едно нещо помрачавало щастието и: Принцът бил омагьосан. Не, той не бил превърнат в чудовище, нито му било отнето сърцето, даже не се превръщал в нещо друго след залез слънце. Той просто не знаел, че е Принц. А Принцесата знаела, но също била омагьосана и не можела да му каже, че той е истински Принц.
Принцесата много силно вярвала в чудеса. Навярно защото била Принцеса, а само истинските Принцеси вярват в чудеса и обичат омагьосани Принцове.
Но явно магията била много силна.
А Принцесата знаела, че ако нейният Принц никога не узнае, че е Принц, няма да може да стане Крал, а тя - негова Кралица. Но Принцесата не е никаква Принцеса без вълшебства, нали? Нейната баба била истинска Велика Магьосница и и оставила в наследство чудесни карти. Те умеели да говорят и никой друг, освен нея, не можел да ги чуе. И Принцесата решила да ги попита, как да се избави от това страшно проклятие. Като останала сама, тя поредила картите и попитала Дама Пика, която е най-авторитетна в магиите:
-Кажи ми, кой е омагьосал моя Принц?
-Не виждам черна магия тук - смутено отвърнала Дама Пика.- Повярвай ми, ако имаше, със сигурност щях да я видя!
-Какво да правя тогава?-разплакала се Принцесата.
Картите печално зашумяли и се събрали обратно в колодата. Те не можели да помогнат на Принцесата. За тях, вълшебните, и без това било достатъчно печално, че последното омагьосано кралство изчезнало много, много отдавна, а в реалния свят за магията просто не се намерило място ... А Принцът, всъщност, не бил омагьосан. Той бил просто Реалист. А Реалистите не вярват в приказки. И в Принцеси също не вярват.
Изведнъж в тишината се разнесъл гласът на Дама Пика:
-Бедното дете! Може би твоето Сърце ще може да ти помогне!
Принцесата оставила картите и се вслушала в Сърцето си:
-Кажи, неспокойно мое, как да разваля магията над моя Принц?
Сърцето и се развълнувало в гърдите:
-Не зная, господарке. Аз мога само да бия много силно, когато той е наблизо. Може би тогава неговото Сърце ще ме чуе и ще отвори очите на стопанина си. Само че, ако бия много силно, ... тогава може да изгоря.
-Моля те, направи го! Той трябва да чуе!
-Добре, господарке - отвърнало Сърцето.
То започнало да бие гръмко, когато Принцът е наблизо и уморено замирало, когато се отдалечавал. И един ден изгоряло. Без следа. И тя забравила, че е Принцеса. И това, че има вълшебни карти. И това, че вярва в приказки.
Не, тя не умряла. И не се разделили с Принца. Те все така живеели в малкото си кралство. Просто ... приказката свършила.

Публикувано от

3 коментара

ЖИВОТЪТ В 100 ДУМИ

Етикети: понеделник, 12 октомври 2009 г. 22:44

Люлка. Памперси. Плач.
Дума. Стъпка. Простуда. Лекар.
Блъсканица. Играчки. Брат.
Двор. Люлка. Детска градина.

Училище. Двойка. Тройка. Шестица.
Топка. Счупен крак. Гипс. Легло.
Кавга. Кръв. Счупен нос.
Двор. Приятели. Субкултура. Безсмъртие.

Институт. Пролет. Храсти.
Лято. Сесия. Пищови.
Бира. Водка. Джин с лимон.
Кафе. Сесия. Диплома.

Романтика. Любов. Звезда.
Ръце. Устни. Безсънна нощ.
Сватба. Тъща. Тъст. Капан.
Разправия. Клуб. Приятели. Чаша.

Дом. Работа.
Дом. Семейство.
Слънце. Лято.
Сняг. Зима.

Син. Памперси. Люлка.
Стрес. Любовница. Легло.
Бизнес. Пари. План. Извънреден труд.
Телевизия. Сериал.

Вила. Череши. Тиквички.
Бели коси. Мигрена. Очила.
Внук. Памперси. Люлка.
Стрес. Хипертония. Легло.

Сърце. Бъбреци. Кости. Лекар.
Речи. Гроб. Сбогуване. Плач.

Публикувано от

8 коментара

СТОЙНОСТТА НА ВРЕМЕТО

Етикети: петък, 9 октомври 2009 г. 0:01

За стойността на годината попитайте студента, провалил се на сесия в края и ...
За стойността на месеца попитайте майката, родила преждевременно ...
За стойността на седмицата попитайте редактора на седмичник ...
За стойността на часа попитайте влюбените, които нетърпеливо очакват среща ...
За стойността на минутата попитайте закъснелия за влака ...
За стойността на секундата попитайте оцелелия при инцидент ...
За стойността на милисекундата попитайте сребърния медалист на Олимпийските игри ...

Времето не чака никого!
Използвайте всеки момент! Той е безценен!

Публикувано от

4 коментара

ДОБЪР ДЕН ЗА РИБОЛОВ

Етикети: вторник, 6 октомври 2009 г. 12:23

Стар учител веднъж срещнал на реката малчуган. Момчето ловяло риба.
-Здравей!-казал учителят.-Добър ден за риболов!
-Много!-усмихнало се момчето.
-А защо не си на училище?-поинтересувал се старецът.
-Вие сам го казахте, господине, днес е чудесен ден за риболов.

Публикувано от

0 коментара

ПРИТЧА ЗА ЕЗЕРОТО

Етикети: понеделник, 5 октомври 2009 г. 16:31

Посвещава се на Руми - нашето езеро, което ми се иска да опазим чисто.

Насред гората имало малко красиво езеро. Водата му била прозрачна и огледално чиста. Всички животни и птици ходели там, за да пият чиста вода.
Езерото било открито от няколко човека.Харесало им там. На кой - красотата, на кой - тишината, на кой -че е далеч в горската пустош, където можеш да се уединиш и да останеш насаме с мислите си.
Някои идвали при него, за да намерят утеха, споделяйки скърбите си с гладката повърхност на водата, други просто мълчали и съзерцавали. А езерото, от своя страна, ги приемало такива, каквито са, утешавало ги и приемало болката им във водите си, оставяйки само доброто в душите им. Но никой не забелязал, че езерото постепенно започнало да обрасва във водорасли и тръстики. Болката и омразата, които хората оставяли в него се превръщали в растителност.
На брега на езерото идвал човек. Той не търсел място за размисъл, а гледал красотата му. Към него самото бил равнодушен. Не го било грижа, има ли езеро или не. Просто на това място пейзажът го вдъхновявал. Един ден той дошъл отново. Стоял на брега и съзерцавал гладката повърхност. Било му тежко на душата. И решил да излее мъката си пред езерото. Разказал му всичко и изведнъж се почувствал по-добре. Мъжът си тръгнал със спокоен ум и сърце. Тогава решил да идва и да разказва на езерото всичко, което го тревожи. А езерото го приемало, слушало и се опитвало да му помогне. Това продължило много дълго време. Един ден човекът пристигнал отново. Но чистите води на езерото били покрити изцяло със зелени водорасли. Самото езеро не се виждало, закрито от тръстиките. За да стигне по някакъв начин до водата, човекът започнал да обикаля по брега. И тогава кракът му пропаднал в студената вода. Той се ядосал, обърнал се и си тръгнал. Не знаел, че заради неговите преживявания и проблеми езерото обраснало в зеленина, защото много силно се вълнувало за живота му и го докоснало с хладните си води, за да му покаже, че го помни. Така човекът си тръгнал от езерото, решен повече да не се завръща.
Минали много години. Един ден мъжът си спомнил, че имало мястото, което посещавал за да споделя мислите и тревогите си. И тръгнал да го потърси. Намерил го на същото място, красиво и чисто, каквото било при първите им срещи. Но езерото го помнело и повече не искало нито да слуша мислите му, нито да споделя скърбите му.

Публикувано от

10 коментара

ТЯ И АНГЕЛЪТ

Етикети: , петък, 18 септември 2009 г. 16:59

Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк.
Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. "Но това е Тя!"-помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята.
Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината. "Кой е там?"-попитал познатия някога глас.
-Това съм аз, Ангелът!
-Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.
-Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!
Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат ...
-Какво се е случило с теб?-възкликнал ужасен Ангелът.
-Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?
Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.
-Нима нищо не помниш?
-Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.
Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:
-Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!
Тя смъкнала халата. На съвършеното и тяло, на изваяния и гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.
-А сега си върви!
На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът и влязъл и сърдито погледнал непознатия:
-Кой е този?
-Той си тръгва веднага-строго погледнало момичето Ангела.
-Гладен съм, след пет минути искам да ям!-заявил мъжът.
Девойката се отправила към кухнята.
-Вратата е ей там-посочил с пръст мъжът.-Изчезвай!
От очите на Ангела потекли сълзи:
-Къде са и крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си и направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!
-Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!
Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:
-Не, вие не се обичате истински. Тя ще загине с теб.
И литнал нагоре.
-Защо? Защо говориш така? - закрещял мъжът към небето.
-Защото крилата никога не пречат на любовта.

Публикувано от

3 коментара

ПО-ДОБРЕ ДА ТЕ ОБИЧАТ МАЛЦИНА, ОТКОЛКОТО ВСИЧКИ ДА ТЕ ИЗПОЛЗВАТ

Етикети: четвъртък, 3 септември 2009 г. 14:00

На един кухненски плот живеели кафеварка и чайник. Стопанинът много обичал да пие чай, но по-често използвал кафеварката, защото всичките му приятели предпочитали кафе.
Кафеварката се перчела:
-Аз Го правя по много пъти на ден, а ти никому не си нужен, глупав чайник такъв!
Чайникът си мълчал и си вършел работата-кипвал един път на ден.
Минала година и кафеварката се счупила, защото прекалено често я използвали. Чайникът проживял още десет години, защото чай обичал само стопанинът.

Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)