Един мой познат, учител по стрелба с лък, ми разказа историята за Стрелата.
Стрелата била направена от ръката на Майстора. Това била една от най-добрите стрели, които може да си представи човек. И тя знаела за своята феноменалност. Казвала си: "Трябва ми цел. Но ми трябва Истинска Цел. Цел, заради която си заслужава да започна Пътя." Но времето течало като река, а в живота на Стрелата нищо особено не се случвало, докато веднъж ...
Веднъж ученик взел Стрелата по погрешка и я пуснал със своя лък. В началото Стрелата била възмутена. Но няколко секунди по-късно слушала песента на вятъра, гледала великолепието на света долу, чувствала възторга и радостта на полета. Полетът - ето какво в този момент добило за нея смисъл и значение.
Игор Василевски
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
