Арнаутин, кога отивал в Цариград на печалба, намерил една торба с грошове. Ритнал я и рекъл:
– Ритам торба с грошове, на Стамбул са с кошове!
А в Цариград не намерил ни пара, ни грош.
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
Показват се публикациите с етикет пословици и поговорки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пословици и поговорки. Показване на всички публикации
Шопи се събрали да пият в една кръчма. Поръчали си един медник с вино и се скарали за нещо. А Ралчо, докато другите се карали, си пил и си мълчал, и изпил всичкото вино. Шопите, като свършили препирнята и погледнали в медника, а той празен, попитали Ралчо:
– Абе, Ралчо! Ти като седиш до медника, не видя ли кой изпи виното?
А той им отвърнал:
– Ралчо не знае, Ралчо си пие и си трае!
Публикувано от Gloxy-Floxy
В началото на 20 век компанията "Сингер" пуска голяма серия рекламни картички с руски пословици и поговорки. С това деликатно напомня за себе си, поставяйки логото си на гърба на картичките. Художникът е Владимир Табурин.
"Който копае гроб другиму, сам пада в него."
"Където се работи - там е густо, а в ленивия дом е пусто."
"Очите не са куршуми, а пронизват сърцето."
"Колкото и да мислиш, по-добро от хляб и сол няма да измислиш."
"Който го е страх от мечки, да не ходи в гората."
"Пешакът не е приятел на ездача."
Аналог на "Ситият на гладния вяра не хваща".
"Неканеният гост е по-лош и от татарин."
"Който гони два заека, остава с празни ръце."
"Избирай си жена не на хорото, а в градината."
"Знаем тези, които пеят високо, а онези, които ронят горчиви сълзи - не."
"Добър е Мартин, защото има алтън. Роман е лош, защото е без грош."
"Който много избира, си остава неженен."
Публикувано от Gloxy-Floxy
Реших, че във втория ден на матуритетни вълнения няма смисъл да се хабя в по-дълъг пост, защото и без това голяма част от нацията ще е обременена с друго. Макар че, съдейки по безгрижната шумотевица отвън, пред портите на училището, математиката би трябвало да не е никакъв проблем за тия дечица. Да си пожелаем и статистиката да покаже същото! :)
Според една ислямска поговорка разстоянието от лъжата до истината е четири пръста.Защо?
Публикувано от Gloxy-Floxy
Смисълът е ясен - така се казва за много беден човек. Това, което се пита в гатанката, е защо. Защо е такова сравнението или аналогията, като един сокол ни най-малко не е гол, даже си е бая пернат? :)
Гледам в тоя фразеологичен речник и картинка сложили, хич не кара на подобни метафорични мисли. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
от серията с персийските пословици и поговорки
Живял някога човек, който имал един-единствен син. Бащата и синът много се обичали, но не напразно казват "От смъртта никой не е избягал" - когато ударил часът, старецът, след като бил боледувал известно време, си тръгнал от този свят.
Синът бил дълбоко опечален от загубата на баща си. И в името на неговата памет не жалел пари да посреща всички, дошли да изкажат съболезнованията си. Купувал най-хубавите храни и напитки, а потокът от посетители не секвал. Всеки сядал и започвал да задава въпроси и за най-малките подробности от смъртта на баща му, като междувременно обилно се угощавал. И момчето не спирало да говори - за добротата на баща си, за болестта, за лекарствата, за лекаря, за деня на смъртта му. Когато приключел една тема, гостите прекъсвали угощението си, за да зададат нов въпрос и така дните на предания син се превърнали в нескончаем помен.
Един ден в дома дошъл стар приятел на баща му, за да види как е момчето след смъртта му. Като разбрал какво се случва, посъветвал младия човек да затвори най-сетне вратите на дома си и да помисли как да продължи живота си нататък. Защото, ако продължава по този начин, състоянието, натрупано от баща му, бързо ще свърши и нескончаемият поток от гости ще го докара до просешка тояга. Но младежът се засегнал. Той не искал да затваря вратите пред хора, които смятал че искрено тачат паметта на баща му и идват да изразят уважението си към него, като слушат истории за живота му.
– Е, добре! – въздъхнал бащиният му приятел. – Нека седнем, да разкажеш и на мен.
– Но ти прекрасно знаеш как почина татко, защо ти е да го слушаш пак?
– Искам да го чуя и от теб.
И те седнали на масата. Гостът започнал да се гощава. Ако синът на приятеля му замлъкнел за малко, задавал нов въпрос. Така изкарали една дълга вечер и когато най-сетне младият стопанин се пресегнал към масата, за да си вземе нещо за ядене, там не било останало нищо. Тогава прозрял правотата в думите на бащиния си приятел и се засрамил.
Гостът се надигнал да си ходи и на прощаване му казал:
– Занапред, ако те разпитват как си е отишъл баща ти, казвай просто: "Разболя се и умря". Така скоро ще спрат да идват за едната кьорсофра.
Оттогава започнали да казват "разболя се и умря", когато човек иска да се избави от излишни и празни приказки или отказва да е обект на комерсиално внимание.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Един суфий пътешествал от град на град на гърба на своето магаре. Една вечер спрял за почивка в един манастир. Като завързал магарето за яслата в обора, започвал да наръчва на слугата:
– Погрижи се за магарето – махни му седлото, среши му козината, намажи му раните, постели му слама ...
На всяка заръка слугата отговарял:
– Няма сила и могъщество, по-велики от тези на Аллаха!
Накрая успокоил стопанина на магарето с думите:
– Мое задължение е да се грижа за гостите на манастира и животните, на които те пристигат. Прекрасно знам как да върша това. Идете да почивате спокойно и не се тревожете за магарето!
Суфият това и направил, защото бил много изморен от пътя. Заспал веднага, но после започнали да му се явяват лоши сънища - как магарето му е разкъсано от вълци; после, че е паднало в яма. И в съня си разбрал, че слугата не се е погрижил за животното.
На сутринта, след като се събудил, отишъл право в яхъра и заварил слугата току-що да захваща да върши това, което трябвало да направи още вечерта.
Суфият тръгнал отново на път на гърба на гладното, изморено и измръзнало магаре. И нищо чудно, че то веднага започнало да се заваля и да пада. Насъбрали се хора да му помогнат да го вдигне и започнали да изказват различни предположения за състоянието на магарето. Един го дърпал за ушите; друг му гледал очите; трети - езика и зъбите; четвърти надигнал копитата му, за да види дали в тях не е заседнало камъче.
– Не се ли хвалеше снощи, че имаш силно и бързо магаре? - попитал някой.
– Такова е - отвърнал суфият. – Но цяла нощ вместо ечемик яде обещания!
персийска приказка
Първата ми асоциация беше със "слугите на народа". Много хубаво иде като политическа метафора. Но не само ... :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
Снощи, рано вечерта, в опит да се отърся от "празничните" си емоции, реших да си преведа някоя приказка. Съвсем приказна или ако е притча, с някоя простичка житейска мъдрост, касаеща някой тесен аспект от живота, несвързан с нашите вълнения, ей така - за разсейване. Сетих се, че отдавна не съм писала в серията персийски приказки с пословиците и поговорките и влязох да видя дали има някакви ъпдейти в сайта, от който ги превеждам. Е, четете и се наслаждавайте на каква подигравка с опита ми за добиване на душевно равновесие се натъкнах. Естествено, можех да си игнорирам късмета и просто да не я преведа, но приказката е добра сама по себе си и не го заслужава. Затова само я отложих до сутринта. Другото, което мислех първоначално, беше да я преразкажа, за да си икономисам писане, но като я погледнах отново тая заран, видях някои много оригинални "класификации", които не искам да загубя в преразказ, затова получавате един съвсем стриктен превод. Приятно четене! :D
В древни времена управлявал един странно глупав владетел, който, издавайки глупави и смешни заповеди, създавал проблеми на хората в страната си.
Всеки ден той измислял и въвеждал нови данъци, за да обогати хазната. Един ден управникът се разхождал из замъка си и се чудел какъв нов налог да смъкне от бедните хора. Дълго мислил и нищо не могъл да измисли. Той взимал данъци за къщите, реките, добитъка и за всички малки и големи неща. Не било останало нищо, което да не е обложил с данък. Владетелят продължавал да мисли и изведнъж го осенила идея, която го накарала да се усмихне:
- Открих! Ще взeмам данък за физическите недъзи на хората.
Събрал подчинените си и им казал:
- Тръгвайте по хорските домове и щателно следете за всичко. Ако видите някого с физически недостатък, го арестувайте и му кажете, че по заповед на краля, за всеки недъг дължи на хазната една монета.
Подчинените на краля не можели да му противоречат. Тръгнали из града и срещайки хроми, слепи и неми, им предавали кралската заповед. Хората били изумени от такава заповед и тихомълком изумлението им преминавало в гняв, обида и протест.
Един от войниците на краля, който бил натоварен да издирва хора с недъзи, срещнал човек, за чиято шия била привързана счупената му ръка.
- Стой! - викнал войникът. - Дължиш на хазната една монета!
- З-з-защо? - обидено попитал човекът, който не бил разбрал за новата заповед.
- Станаха две монети - една, заради счупената ти ръка и една, задето заекваш.
Мъжът се вбесил и се хвърлил към войника. Онзи, в опит да го отблъсне, протегнал напред ръка, случайно бутнал шапката на мъжа и тя паднала на земята. Тогава се видяло, че освен другото е и плешив. Войникът се разсмял от тая находка:
- О-о-о, вече станаха три монети, задето си и плешив.
Мъжът, като разбрал, че нищо добро не го чака, се опитал да избяга, накуцвайки. Тълпата, недоволна от новата заповед, не се опитала да го спре. Но войникът, като видял, че мъжът и куца, решил, че лесно ще го настигне. Действително, нещастникът скоро се изтощил и се свил на земята в един ъгъл. Войникът го догонил и наредил:
- Не бягай, ти си съкровище. Мисля да те заведа при краля. Четири монети са нищо. Кой знае колко още недостатъци ще ти намери. Ти си истинско съкровище за него.
Оттогава, когато всяко движение на някого може да му донесе вреда, започнали да казват: "Не мърдай, ти си съкровище!"
персийска приказка
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
За закъснелите гости остават само кости.(лат.)
... ако не са изхвърлили вече и тях и въобще ти отворят вратата. :)
 |
| Картина на турския художник Gürbüz Doğan Ekşioğlu |
Публикувано от Gloxy-Floxy
Да идеш на гощавка и да останеш гладен, да облечеш красиви дрехи и да премръзнеш.
Означава, че да робуваш на етикета или на суетата води до неудовлетворение - красивите дрехи не топлят; ако ядеш колкото е възпитано, може да не се заситиш.
Смелите не убиват, убиват страхливците; дългият меч не убива, убива късият.
Техните воини били въоръжени с по един дълъг и един къс меч. В двубой с дългия можеш да раниш противника си, но трудно можеш да го убиеш, докато да го намушкаш с късия е лесно. Оттук произтича сравнението.
Многото приказки превръщат приятелите във врагове, многото мисли водят до загуба на родината.
Втората част се отнася до хора, които твърде пресметливо се отнасят към това, къде да живеят.
През лятото пази желязото, през зимата - съдовете с вода, а през цялото време си дръж устата затворена.
Първо подхвърлил питката, после си отворил устата.
Да говориш е като мехурчета по водата, да вършиш - като злато.
Големите хора нямат коса на главата, високите планини - трева на върха.
Роденият оратор е господар на хората, роденият майстор - техен слуга.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Понеже още не съм слязла от вълната на художничката от предишния пост, Елисавета Бьом, да завърша деня с нея. Това е началната страница на нейната "Азбука"(буквар). По уникален начин е комбинирала пословици и поговорки, така че да образуват смислен текст. А началото на началото ми е пожеланието към вас за новата седмица:
Благослови Боже почина!
Починът е по-скъп от всичко.
Началото затруднява, но краят умъдрява.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Руска художничка, края на 19-ти - началото на 20-ти век.
Тази подборка е от картички за зимата и студа. По-натам ще кача и новогодишните и рождественските.
И в Сибир хора живеят, и хляб ядат.
Студът не е страшен, страшно е на едно място да стоиш.
В зимния хлад всеки е млад.
Тръгнах към Тома, стигнах у кума.
На гости у приятел бях. Там пих вода, по-сладка от меда.
На гости е хубаво, но най-хубаво е вкъщи.
И хладно, и гладно, и от дома далеко!
Да воюваш от печката с хлебарките.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
На 4-ти, 5-ти и 6-ти декември християнската църква чества последователно св. Варвара, св. Сава и св. Никола.
Запазените езически елементи в народните вярвания и традиции придават особен колорит на празничния цикъл. Много интересни съответствия открих във фолклора на славянските народи.
В българския фолклор Сава (христианският светец е мъж) и Варвара са сестри на св. Никола. А в белоруския са му баща и майка - "Сава е баща на Никола, Варвара му е майка. Никола казал: не чествайте мен, чествайте майка ми и баща ми!"
Широко известна е българската поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (идва с голямата лъжица)".
Украинците приготвят за празника на св. Никола специално пиво. Тяхната поговорка е: "Варвара вари, Сава соли, Никола забива пирона (канелката на буренцето)."
Сръбската поговорка е: "Варварица вари, Савица лади, Николица куса". В Сърбия се приготвя ритуално ястие - варица - от жито и варива. То трябва да се остави да се охлади само и по него се гадае къде ще е плодородна годината.
В един сръбски форум прочетох, че празникът Вариндан се е запазил от езическите времена. Тогава се е чествал Варун - славянския бог на небесния свод и огъня.
Според фолклора по време на тия празници настъпва първият истински зимен студ. Две руски поговорки гласят:
" Варвара мост реди, Сава гвоздеи остри, Никола ги забива"
" Варвара стели сняг, Сава заглажда преспите, Никола ги замразява".
"Строежът на мост" е метафора за замръзване на реките.
Честит празник на всички, които празнуват имен ден днес! :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
арабски фразеологизъм за неизбежността на съдбата
Попитали един арабски мъдрец:
- Казваш, че папунякът, само като клъвне пръстта, може да определи разстоянието до водата (т.е. е силно интуитивен, проницателен). Защо тогава не забелязва сянката на мрежата [за птици, когато я хвърлят по него]?
- Дойде ли му времето [да се сбъдне каквото е писано], очите му се слепват - отвърнал той.
Публикувано от Gloxy-Floxy
В една далечна епоха, когато Китай бил разпокъсан на множество малки царства, в едно от тях живеели красивата принцеса Ли Ченг и нейният съпруг Ху Деян, който също бил от аристократичен произход. Те се обичали силно и предано.
Започнала междуособна война. Когато станало ясно накъде клонят нещата, съпругът разбрал, че новата власт ще го прокуди от царството и ще го раздели с любимата му съпруга. Тогава те взели огледалото, символ на тяхното единство и го разчупили на две. Разбрали се, ако бъдат разделени, принцесата да носи своята и да търси другата половина на огледалото на панаира на фенерите всяка година, докато съпругът и не се завърне.
Лошите очаквания на Ху Деян се сбъднали - той бил прогонен, а жена му дадена за наложница на министър Су Янг.
След време, когато станало възможно Ху Деян да се завърне, първата му работа била да иде на панаира и да търси второто парче от огледалото. Намерил един слуга да го носи по пазара и да се опитва да го продаде. Разбира се, никой не искал да купи половин отчупено огледало. Когато Ху Деян разбрал от слугата премеждията, които преживяла жена му, сълзи потекли от очите му. Не му останала много надежда, че могат да се съберат отново. Но и изпратил собственото си парче от огледалото, на гърба на което написал:
"Ти ми остави парче счупено огледало.
Огледалото се върна,
но не мога да видя отражението ти в него.
Виждам само блестящата луна."
Когато принцесата прочела посланието на съпруга си, започнала да плаче безспир. Плакала с дни. Министър Су Янг бил чувал за голямата им любов. Разбрал, че тя никога няма да го обикне и им позволил да се съберат.
"Възстановяване на счупеното огледало" е китайски фразеологизъм за събиране на разделени съпрузи или любими.
А аз си мислех в по-широк смисъл, колко парчета от огледала разнася човек цял живот, даже без сам да знае. И когато "случайно" намери половинката на някое, с изненада се оглежда вътре и вижда своето подобие - човекът, който е държал другата половина.
Такива огледални работи ... :)
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Медунът и говедарят
Един говедар се разболял от самодивската болест и не можал от нищо да намери лек. Ходил при тая врачка, ходил при оная и най-после една му казала, че може да се излекува само ако се опаше с иремик от мечка; ама кожата трябва да бъде наскоро одрана от мечка, а не от медун, и то от първескиня мечка.
- Ама лек, ха-а! Втасах аз! Иремик от мечка, и то от пръвескиня! По-добре да се готвя за гроб! - така си бъбрал говедарят из пътя.
И наистина, много труден лек. Да се убие мечка пръвескиня е толкова мъчна работа, щото най-старите и юначните ловци едвам помнят да са убили в целия си живот една такава мечка и то всякога не без убит от нея човек, защото такава мечка не само е много лоша и зла, но и много силна. Па и иремикът да бъдел от кожа, наскоро одрана.
От смрът друго не пише, но пак душа е, мило е, затова и говедарят разказал на тогова, разказал на оногова; поразпитал тука, поразпитал тамо. "Знаеш, дошло ти е до главата и трябва да питаш" - говорил говедарят всекиму. Но отникъде не получил никаква помощ.
Така е било с болката на говедарят, когато той се завърнал на планината на кошарата, при говедата си.
Един ден, както лежал в кошарата, изправил се един медун на вратата:
- Чух, че си бил болен и че никой не можал да те излечи - проговорил на уплашения говедар. - Още чух, че щял си да бъдеш излекуван, ако се опашеш с иремик от кожа на мечка пръвескиня. Не бой се, аз ща ти дам такъв иремик, само и ти да склониш: да ме допуснеш да се заселя тука в ближната пещера и да кажеш на псетата да ме не лаят, когато идвам при тебе. Недей да се боиш от мене! Аз ти желая само доброто.
Всичките тия думи, а особено последните били изказани така кротко, щото окопитили уплашения говедар. Той попогледнал медунът и първо не повярвал в това негово добро, но неговата кротост и неговата милостивост, а най-главно мисълта, че ще бъде изцерен от болестта. . . надделяли.
"Какво ще има от това - рекъл той в себе си. - Какво зло може да ми направи? Ако видя нещо лошо, главни имам я!"
Говедаринът склонил на всичко. На другия ден медунът му донесъл иремик, който се познавал, че е от скорашна мечешка кожа.
- Прежалих младата си булка, която току-що беше ми родила син първенец, само и само тебе да направя добрина; само ти да бъдеш излечен - казал медунът, като подавал иремика на говедаря. - Видиш ли колко те обичам?
И наистина, говедарят почнал да оздравява. После това медунът станал съсед на говедара, а помежду им се свързала тесна дружба.
Медунът дохождал всекой ден на кошарата, влизал свободно в обора, милвал даже ту това теле, ту тая крава, а псетата гледали кротко, защото и те знаяли за тая тесна дружба на говедара с медунът. Само няколко по-стари волове се държали малко настрана и не искали да бъдат погладвани и милвани от лапата на медуна. Така се минало едно недълго време, а и говедарят сапикасал, че почнали да липсват телците и липсали до едно; а почнали да липсват и кравите. Чудил се говедарят и маял се, но не можал да се сети как и отде иде това зло.
А медунът све дохождал на разговор и све благи и сладки думи му текли от устата.
Най-после липсала и последната крава. Тогава един от воловете открил на говедара, че телците и кравите са отвлечени и изедени не от другиго, а от самия медун, приятелят и благодетелят му, и че той станал ненаситима стръвница и ще съсипе цялото стадо.
Говедарят сега познал работата, а убедил се още повече и от кокалите, които той видял в пещерата.
Познал той сега защо медунът му дал иремика, но вече късно: стадото му било изедено, а и самия него очаквало зло, защото със стръвница мечка игра не става.
Говедарят развалил кошарата си, покарал останалите волове и побързал да бяга от това място, дето и деда му, и баща му имали кошара и дръжали говедата си. И псетата сега узнали всичко и се каяли, дето пуснали медунът в обора да милва говедата, но напразно.
Медунът, който досега покрито пакостил на говедара, сега вече открито говорил:
- Какво! Да убия аз скъпата си млада и пръвескиня булка за твоето здравие и да немам право да се храня от стадото ти! Това не може да бъде.
Говедарят се видел в нужда да се изсели в полето, дето медунът никога не можал да му напакости.
Говедарят, додето бил жив, разказвал на всекиго, а когато да умре, казал и на децата, и на унуците си:
- Не ви трябва, синко, иремик от мечка. Добрината на медун или мечка скъпо излиза.
Па така се приказва и до днеска.
"Българско народно творчество в дванадесет тома", т. IX, "Приказки вълшебни и за животни", изд. "Български писател", София, 1963
Публикувано от Gloxy-Floxy
Да започнем седмицата с малко хумор и пословични бирмански приказки, както ви обещах. :)
Веднъж зет бил на път заедно с престарялата си тъща. Наложило се да вървят през суха, напукана от жар земя. Много се изморили. А старицата примряла от жажда.
- Зетко, - примолила се тя, - намери вода, иначе ще издъхна!
Мъжът тръгнал да търси вода. Изминал дълъг път, но в крайна сметка открил извор. Когато се връщал обратно с гърнето вода в ръце, срещнал човек, който яздел на кон. Ездачът също изнемогвал от жегата и се опитал да спазари водата, която носел другият пътник, за коня си. Зетят много искал да получи коня, но чувството за дълг надделяло.
- Не мога, приятелю! Ако не занеса тази вода на тъща си, тя ще загине. Това все едно е жива вода. Как да ти я продам?!
И продължил. Скоро пристигнал там, където оставил тъща си и видял, че тя не доживяла да утоли жаждата си, издъхнала от жегата.
"Ех! - горчиво въздъхнал зетят. - Да знаех, че тъща ми не е между живите, сега кон щях да яздя!"
Оттогава започнали да казват така, когато човек изпуска сгоден случай, защото не може да знае всичко предварително.
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Това е съвсем детско по съдържание, но пък е много забавен формата. :)
Един от бутоните се оказа нефункционален в случая, нямаше как да го махна, затова съм го маркирала като "безполезен". :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
от серията с персийските пословици и поговорки
Един господар имал много старателен слуга. Винаги се отнасял внимателно към всяка възложена му задача, защото силно се страхувал да не предизвика с нещо гнева на господаря си.
Един ден господарят повикал слугата и му заръчал:
- Вземи китайската чаша и иди до пазара да ми купиш супа.
Слугата тръгнал към пазара и ходел много внимателно, защото чашата била изключително ценна и скъпа и ако я счупел, го чакали големи неприятности. Вървял по една пуста улица и го залаяло куче. Той се уплашил и хукнал да бяга. А кучето, провокирано от страха му, го подгонило. Колкото по-силно бягал слугата, толкова по-яростно го гонело кучето. В паниката и уплаха си излязъл от пътя, оплел се в една коприва и паднал. Кучето, като видяло падналия човек, го подушило и си отишло. Но ценната господарска чаша била строшена. Като осъзнал това, слугата ревнал на висок глас. Започнали да се събират хора, да разберат какво се е случило. Слугата кършел ръце и повтарял:
- Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!
Опитали се да го успокоят, но безуспешно.
През това време господарят вече силно огладнял, а слугата го нямало и нямало. Почакал, почакал, пък тръгнал да го търси. Отишъл на пазара, където го пратил, питал дали слугата му е идвал в този ден, но никой не го бил виждал. Разгеле, минал един човек, който идвал от улицата, където слугата плачел безутешно над разбитата чаша и казал на господаря му какво се е случило. Отишъл човекът да прибере слугата. Като видял в какво състояние е, му рекъл:
- Успокой се, няма да те накажа! Ставай да се прибираме в къщи!
Надигнал се слугата и тръгнали, но през целия път онзи не спрял да приплаква:
- Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!
Оттогава за хора, които силно изживяват възникнал проблем и не спират да се измъчват започнали да казват: "Все в пътя гледа, а как налетя в копривата".
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Абонамент за:
Публикации (Atom)