Показват се публикациите с етикет цитат. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цитат. Показване на всички публикации

***

Етикети: , петък, 17 април 2015 г. 13:02



"Човек счита себе си за Бог и е прав, защото в него има Бог. Счита себе си за свиня и пак е прав, защото свиня в него също има. Но човек много греши, когато приема своята вътрешна свиня за Бог."

 от "t" на Виктор Пелевин

Ако можеше тези, които не могат да бъдат убедени, че грешат, поне да не натрисат прасетата си на целия околен свят, щеше да е рай. :)


Публикувано от

0 коментара

Книгите са като хората

Етикети: , събота, 7 декември 2013 г. 18:39


Публикувано от

0 коментара

Писах не заради изкуството, а заради любовта си

Етикети: петък, 1 ноември 2013 г. 20:53

Йеросхимонах Спиридон Габровски не е от най-популярните, но безспорно се явява народен будител със своята "История во кратце о болгарском народе словенском". Доколко е истинна историята му не мога да твърдя, но при всички случаи е приказна и затова той е обект на поста ми в този ден с кратък цитат и препратка към източника, където има по-голяма част от труда му и ако ви интригува, можете да си четете през уикенда. За съжаление нямаме  на  разположение виртуално цялото произведение и на база на горчивия си опит вярвам, че имам всички основания да твърдя - към днешна дата сме срам за света и за предците си. До гуша ми е дошло да търся български книги дигитализирани по чужди библиотеки. И ако въпросните предци бяха като нас, нямаше какво да честваме днес въобще ... 

На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа /за товa/ похвала; но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше /за товa/. И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. 



Публикувано от

0 коментара

Четирите възрасти

Етикети: , четвъртък, 19 септември 2013 г. 18:26


"Детството иска вечно да играе,

 
Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Childhood . 1735 г.

Младостта иска вечно да люби,

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Youth. 1735 г.

Зрелостта иска вечно да действа,

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Maturity. 1735 г.

Старостта иска вечно да почне всичко отначало."

Монах Симеон Атонски

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Old Age . 1735 г.

Публикувано от

0 коментара

За кого бие камбаната

Етикети: , сряда, 8 май 2013 г. 22:23

Преглеждах "Калейдоскопчето", един от другите ми блогове, и като видях сред снимките от априлската ваканция запустелите и обраснали руини на една стара къща, които снимах тогава, се сетих за този полу-приготвен и така и непубликуван пост. По същото време четох една книга - "Тайният живот на английските писатели" или нещо от тоя род, от български автор, в която имаше прословутия цитат на Джон Дън. Това не е най-добрия смислов превод, струва ми се, но въпросът беше в емоционалното въздействие - когато видях тия руини, веднага ми се "слепнаха" с прочетеното. По-късно ми се видя твърде потискащ и затова не го публикувах. Но точно в момента си мисля, че си е съвсем универсален - в крайна сметка животът не е само цветя и рози. Та се възползвам от моментното си състояние да го изстрелям. :)


Публикувано от

0 коментара

Животът е ...

Етикети: , четвъртък, 13 декември 2012 г. 8:19

Днес Влади "бил се е бил ... родил", както сам си призна. Аз като огледалце ще отразя собствените му думи с ... малко повече думи, които приписват на Майка Тереза, и единственото пожелание по-често да усеща последното - че

 "Животът си заслужава!"

Честит рожден ден, Влади!




Публикувано от

2 коментара

Est dolendi modus, non est timendi

Етикети: , понеделник, 3 декември 2012 г. 9:37



"Има предел за скръбта, но за тревогата няма."

Плиний Млади, Писма, VIII, 17, 6

Крилатите фрази, извадени  от контекста, не винаги долитат на правилния адрес.
Тази е от писмо, известяващо за голямо наводнение с много жертви и разрушения. Ето един по-пълен цитат:

"(6) Страхувам се да не се е случила и вас такава беда; ако всичко е спокойно, моля те, избави ме по-скоро от тази тревога; а ако нещо се е случило, пак ми съобщи. Почти няма разлика претърпял ли си нещастие или го очакваш; само за скръбта има предел, а за страха - никакъв. Скърбиш в съответствие с това, което знаеш, че се е случило; страхуваш се в съответствие с това, което може да се случи. Бъди здрав."

Публикувано от

0 коментара

Любовта е като въздуха

Етикети: , четвъртък, 29 ноември 2012 г. 13:30



Да обичаш значи "не мога без теб", "тежко ми е без теб", "скучно е навсякъде, където не си ти".
Това е външно описание, но най-точното.
Любовта въобще не е като огъня, както често я определят, любовта е въздух. Без нея не можеш да дишаш, с нея ти е леко.
И това е всичко.

В. Розанов


Проверявам  бъговете от една притурка. Това е най-краткото, което си открих из черновите и може да го изтрия в последствие. Извинете за евентуално причинените неудобства!

Публикувано от

0 коментара

Простата сметка на времето

Етикети: , вторник, 25 септември 2012 г. 12:20



"Сметката беше съвсем проста, като се замислиш. Когато нямаш време, значи време няма. А когато няма време, разполагаш с цялото време на света. Или, както казва Зелда, искаш ли да ти свършат работата, помоли някоя много заета жена."

из "Пица за вкъщи" от Том Холт

Последното е напълно вярно, практиката е доказала.
В подобен смисъл, искам да попитам: когато има време и една седмица е продължила вече три месеца(поне), колко дълго още ще продължи? Причината: нося на Пошлост в широки, НО установени граници, чиято сигурност усещам като застрашена и искам да направя собствената си "проста сметка". Приемат се само научно обосновани отговори от лица с образователен ценз в  релевантна на въпроса област. :)

Публикувано от

4 коментара

СЪСТРАДАНИЕ

Етикети: четвъртък, 16 юни 2011 г. 12:11

Състраданието не вижда грешките на другите. То не вижда слабостите на хората. То не прави никакви различия между добри и лоши хора. Състраданието не може да поставя граници между две страни, две вери и две религии. Състраданието няма его и съответно няма страх, въжделения или страсти. Състраданието просто прощава и забравя. Състраданието прилича на проход. Всичко преминава през него. Нищо не се задържа там. Състраданието е любов, изразена в цялата и пълнота.

Шри Мата Амританандамайи Деви

Публикувано от

0 коментара

НИЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ

Етикети: , понеделник, 14 март 2011 г. 13:39

...

— Не мисли за нищо, Жоан, и не ме разпитвай. Виждаш ли светлината на уличните лампи и хилядите цветни реклами там? Ние живеем в един умиращ свят, а този град се тресе от живот. Откъснати сме от всичко. Останали са ни само сърцата. Аз бях на луната, но се върнах и ето ме при теб — моя живот. Не разпитвай повече! В твоите коси има повече тайни, отколкото в хиляди въпроси. Пред нас е нощта. Няколко часа и цяла вечност, докато утрото започне да чука на прозорците. Любовта между хората е всичко — най-възвишеното и най-обикновено нещо на този свят; това го разбрах днес, когато нощта се стопи в цъфналите храсти, а вятърът беше с дъх на ягоди. Без любов човек е мъртъв, само къс хартия с няколко дати и едно случайно име, записано на нея… по-добре да умреш…

Светлината на уличните лампи нахлуваше през прозореца на колата като подвижен лъч на фар в тъмнината на параходна кабина. Очите на Жоан ту заблестяваха, ту потъмняваха на фона на бледото й лице.

— Няма да умрем — прошепна тя в обятията му.

— Не. Ние няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние ще живеем. Винаги ще живеем. Когато се пробуждаш, е пролет, когато си лягаш, е есен, а между тях е хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, ще бъдем вечни и безсмъртни като туптенето на сърцето, като дъжда и вятъра, а това вече е твърде много. Ние побеждаваме дните, любима, а губим годините; но кой иска да разбере това и за кого има значение то? Часът трае цял живот, а мигът е най-близо до вечността. Твоите очи блестят. Звезден прах лети в безкрайността; боговете могат да стареят, но твоята уста е млада; загадката трепти между нас, между теб и мен, между зова и отговора. Тя идва от тъмнината, от унеса на всички влюбени, изтръгната от далечния вик на пламенната страст, устремена към златистите бури, безкрайния път от амебата до Рут и Естер, до Елена и Аспасия, до сините мадони в крайпътните параклиси, от промъкващия се звяр до теб и мен…

из "Триумфалната арка" на Е.М.Ремарк

Публикувано от

0 коментара

ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ ТОВА, КОЕТО МОГА

Етикети: , понеделник, 29 март 2010 г. 8:30

Аз съм само един, но съм един.
Не мога всичко, но мога нещо.
И точно защото не мога всичко, нямам право да се откажа да направя нещо, което мога. Трябва да направя това, което мога.
И ще успея да направя това, което трябва, с божията помощ.

Едуард Евърет Хейл

Публикувано от

8 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)