На трона бил Ширван-шах, несправедлив, безжалостен към хората, разорител на много страни. Където видел изпаднал човек или просяк, заповядвал да го убият. Цялото царство било разорено.
Веднъж срещнал един просяк и заповядал да го убият. Човекът помолил за милост.
-Знам езика на животните и птиците - казал той. - Може да съм ти полезен.
Шахът заповядал на везира да вземе просяка със себе си и да научи езика на животните, а след това да предаде знанието и на него самия. Везирът бил добър човек. Сетил се, че беднякът измислил историята, за да си спаси живота. Пуснал го да си ходи.
Минало време. Една нощ по време на пир Ширван-шах чул две сови в далечината. Тогава си спомнил за човека, който знаел езика на животните.
-Изучи ли езика на птиците? - попитал той везира.
-Изучих го, господарю! - отвърнал везирът.
-Какво си говорят совите?
-Едната има дъщеря и я сватосва за сина на другата. Тази, която има дъщеря, иска като откуп за невестата седемстотин запустели села. А другата и отвръща: "Имам още шестима сина. Ако дам такъв голям откуп само за една невеста, как ще оженя другите?" "Не се скъпи! - казва първата. - Да е жив и здрав Ширван-шах, ще разори и опразни още много села."
-Нима съм толкова несправедлив? - засегнал се Ширван-шах.
-Така казват совите, господарю! - отговорил везирът.
След този разговор Ширван-шах станал милостив.
Сулхан-Саба Орбелиани
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
