Притчите

Някога котките не били домашни животни, а живеели в гората.
Имало една котка и тя дружала със заека. Навсякъде ходели заедно. Но веднъж заекът се скарал с антилопата, тя го намушкала с рога и го убила.
На бедната котка и се сторило страшно да остане сама, тръгнала след антилопата и се сприятелила с нея. Но скоро антилопата била изядена от леопард. На котката се наложило да тръгне след него.
Те започнали да ловуват заедно. Това бил нелош живот, но продължил твърде кратко: леопардът се сбил с лъв и лъвът го убил. Котката, вече привикнала към превратностите на съдбата, тръгнала след лъва и се сприятелила с него. Но един ден срещнали стадо слонове и огромен слон убил лъва.
Котката си помислила:"Ако искаш да живееш спокойно, е нужно да имаш такъв приятел, като слона. Той е по-голям от всички зверове и е по-силен и по-умен от всички, разбира се. Него навярно никой не може да го победи!" И тя се сприятелила със слона. Но с това изпитанията не свършили.
В гората дошъл ловец и убил слона. Този път котката се разстроила, защото никога не била виждала звяр на два крака. Дълго мислила и накрая решила, че щом този малък двуног звяр е убил такъв великан, като слона, значи той е по-силен от всички.
Тя последвала ловеца до дома му, но не се осмелила да влезе вътре, а се притаила наблизо ... Изведнъж чула шум и викове, видяла как ловецът изскочил от къщи, а след него тичала жена и го удряла с черпака.
-Най-накрая разбрах, кой е най-силният от всички зверове - това е жената! - казала котката.
Заселила се в дома на човека и се сприятелила с жената, защото в действителност жената е по-могъща от всеки на света.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж един беден рибар сънувал, че е велик император и живее в летящ дворец с прекрасна кралица. И безкрайно се удивил, като се събудил в жалка колиба под старо прокъсано одеяло. "Ставай безделнико, скоро ще се съмне! Време е да излизаш в морето!"-раздал се свадлив глас от ъгъла, където върху купчина парцали лежала старица. Рибарят я погледнал, вслушал се в грохота на вълните отвън и си помислил: "Предишният сън беше по-хубав!" И отново затворил очи.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Метеорът бил романтик. Странствайки между световете, той много научил и го обзела жажда за просветителство, което е съвършено естествено, даже типично за образованите персони. Летейки в Космоса, той мечтаел за това, как ще срещне планета и ще я озари със светлината на своите познания. И ето в далечината се показала синята Земя.
-Прекрасна планета! - възхитил се Метеорът.
И тук той видял как по планетата се плъзнала сянка. Започвала нощта.
-Какъв ужас! - възкликнал Метеорът. - Това, разбира се, е мракът на невежеството. Има работа за мен тук! Не бива да се боя от трудностите, аз съм голям и силен.
Метеорът се стрелнал към Земята и действително осветил всичко наоколо, едва попадайки в атмосферата.
За съжаление, в тая работа той изгорял. Това и по-рано се е случвало с романтиците.
Но едно момиченце на Земята видяло, как проблеснал загубения в тревата ключ и радостно се засмяло:
-Благодаря ти, звездичке!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един фермер, чиято царевица непрекъснато заемала призовите места на селскостопански изложби в щата, имал навика да раздава най-добрите семена, които е отгледал, на всички фермери в областта.
Попитали го, защо постъпва така. Фермерът отвърнал:
-Всичко е в личния интерес. Вятърът разнася прашеца от едно поле на друго. Ако моите съседи имат слаба царевица, кръстосаното опрашване ще намали качеството на моята собствена. Затова съм крайно заинтересован те да имат най-добрата царевица.

Антъни де Мело "Кога Бог се смее"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам първостепенното от второстепенното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са останали на дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Публикувано от Gloxy-Floxy

Вървял човек и срещнал Гений.
-Как си станал такъв?
-Не съм станал, Бог ме е създал така.
-А тогава защо всички се възхищават от теб, а не от Бог?
-А ти попитай тези, които се възхищават - разсмял се Геният.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Откъснах цвете - то увяхна.
Улових пеперуда - тя умря.
И тогава разбрах: да се докосне до Красотата
може единствено Сърцето.

Из "Без Сърце какво ще разбереш" на Ш.А.Амонашвили

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Добрият човек вижда добри знаци.
***
За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни.
***
За да можеш да разбереш себе си, общувай с камъните в планината.
***
Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!
***
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
***
Животът e като светлина на светулка в нощта, дъх на бизон през зимата, сянка в тревата, топяща се на залез.
***
Има много начини да миришеш на скункс.
***
"Трябва" важи единствено за смъртта.
***
Родина е там, където ти е добре.
***
Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите.
***
Детето е гост в твоя дом - нахрани го, изучи го и го пусни.
***
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
***
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
***
Човек трябва сам да направи стрелите си.
***
Белият човек има прекалено много началници.
***
Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи.
***
Преди да обичаш, научи се да ходиш по снега без да оставяш следи.
***
Ако говориш със совите и змиите, и те ще говорят с теб, и ще се познаете един - друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои.
***
Жабата не изпива блатото, в което живее.
***
Даже мълчанието ти може да бъде част от молитва.
***
Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
***
Знание е скрито в произволна вещ. Някога светът е бил библиотека.
***
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.
***
Едно "вземи" е по-добре от две "ще дам".
***
Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а светът да плаче.
***
Няма нищо по-красноречиво от опашката на гърмяща змия.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Нима човекът е по-лош от скорпиона?
-Несравнимо. Всеки знае, че скорпионът има жило. Но жилото на човека може да е скрито в думи, които звучат примамливо. Трябва добре да опознаеш човека, за да разбереш дали думите му не са жила. Трябва ли толкова добре да познаваш скорпиона?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Керванът вървял през пустинята ... Слънцето препичало. Златните пясъчни могили се губели в ослепителната далечина. Небето тънело в опалов блясък. Напред бялата криволичеща линия на пътя ... Всъщност път нямало. Като такъв изглеждали скелетите на загиналите камили. Кладенците останали назад и пилигримите взели със себе си вода за два дни. Едва на следващия ден щели да се доберат до оазиса с редки палми. Утринта все още в далечината се мержелеели чудни видения със сини води и сенчести гори. Сега даже и миражите изчезнали. Всичко замирало под строгия поглед на безпощадното слънце ... Унесено се поклащали ездачите, следвайки зад водача. Някой запял, но в пустинята и песента пада на душата със сълзи. И певецът тоз час млъкнал. Тишина ... Чувал се само равномерният шум на тънки крака, потъващи в пясъка и шепотът на копринени завески, зад които се криели от зноя смуглолики бедуинки. Всичко замирало, даже душата човешка! На пътя на кервана лежал умиращ арабин, положил завитата си в бял бурнус глава върху бездиханното тяло на коня ... Безстрастно преминавали покрай него камилите. Никой от хората даже не обърнал глава натам, където изпод бялата коприна остро и жадно ги следвал погледът на загиващия в пустинята... Вече целият керван го подминал. Само старецът, яздещ накрая, изведнъж слязъл от седлото и се навел над арабина.
-Какво ти е?
-Вода! - едва успял да прошепне умиращият.
Старецът погледнал след кервана - той бавно се движел в ослепителната далечина и никой не поглеждал назад. Вдигнал глава нагоре и оттам изведнъж му се присторило нещо, някакъв повей, проникващ в душата му ... Смъкнал меховете с вода. Отначало обмил лицето и устата на умиращия, после му дал да отпие глътка ..., втора.
Лицето на падналия се оживило.
-Ти си от рода на Омиадите.
-Да ... - отвърнал старецът.
-Познах по знака на ръката ти ... Аз съм от Ел-Хамидите. Ние сме смъртни врагове ...
-В пустинята, пред лицето на Аллах, ние сме само братя. Пий! Аз съм стар, ти си млад. Пий и живей ...
Умиращият жадно се прилепил към меха ... Старецът го качил на камилата си ...
-Тръгвай и разкажи на своите за мъстта на един от Омиадите.
-А ти?
-На мен, така или иначе, малко ми остава да живея.
-Да тръгнем заедно.
-Не бива. Камилата е малка, няма да издържи такава тежест.
Арабинът се поколебал. Но той бил млад, чакали го слава и любов. Мълчаливо седнал ... Спрял ...
-Имаш ли близки?
-Не, никого! - отвърнал старецът.
-Прощавай!
Останалият дълго гледал след него ... Той излъгал врага си. Старецът имал деца, но те се славели като храбри воини ... Вече не им бил нужен.
Керванът изчезнал в ослепителната далечина ... Слънцето препичало ... Небето тънело в опалов блясък. Старецът загърнал главата си в покривалото и легнал с лице към земята.
Минали няколко месеца.
Същата пустиня. Същите златни пясъчни могили. Същият керван се връщал обратно. Същите пилигрими взели в последния оазис със себе си вода за два дни ... Унесено се поклащали ездачите на уморените камили и изведнъж водачът спрял ...
-Какво има там? - посочил той в далечината.
Застигащите го пилигрими се вгледали с удивление в това, което сочел ... Там, сред безкрайните пясъци, се виждала зеленина. Източили се високи, горди палми, избуели храсти, а между тях бълбукал извор и веселият ромон на прохладните струи изпълвал тъмната, зловеща тишина на обкръжаващата пустиня ... Ярки цветя с нежно благоухание, като ласкав привет, срещали изнурените пътници.
До ручея лежало нетленното тяло на милосърдния старец. Вдигнали го, увили го в копринени покрови и го отнесли в оазиса на рода му.
Арабите казват, че новият извор избликнал дълбоко от недрата на земята по волята на Аллах там, където в пясъка паднали няколко капки вода от меховете на стария шейх. Бедуините наричат тоя чудесен оазис "Ключът на милосърдния враг".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Гледай ти, - със завист казала на Земята прелитаща Комета - колко ти е вярна Луната! Цял живот сте заедно, в любов и съгласие. А аз имам цяла опашка поклонници и пак няма в кого да се влюбя: едни отломки, а и те изостават една след друга. Защо?
-Защото аз имам в сърцето пламък, а ти - лед - отвърнала Земята.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Вървял човек и намерил щастие.
-Ти чие си? - попитал.
-Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
-Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
-Защо така? - попитал човекът щастието.
-Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Вървял човек и срещнал собствената си мисъл.
-Ти как се оказа тук без мен? - възмутил се човекът.
-Сама си станах стопанин.
-Но как така? - възмутил се човекът. - Износих те, родих те, храних те, а ти взе и ме захвърли!
-Пораснах ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Вървял човек и срещнал страст.
-Ти защо си такава кипяща? - вгледал се в нея човекът с въжделение.
-За моя живот е нужно да умея да избивам на повърхността.
-А, - кимнал с разбиране човекът - като лавата под земната кора.
-Точно, - зарадвала се страстта - само че кората, която ме задържа, не е земната, а на главния мозък.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Някога отдавна в една от чудесните страни на Изтока живял мъдър и справедлив цар. Той имал трима сина.
Когато царят остарял, решил да предаде управлението на страната още приживе на този от синовете си, който се окаже най-подходящ за това трудно дело.
Затова той ги извикал при себе си и им казал:
-Деца мои, виждате, че вече не е по силите ми да царствам. Ще предам престола на този от вас, който изпълни една моя отдавнашна мечта. Виждате ли огромното хранилище отвън? Винаги съм мечтал да го напълня с това, което е най-нужно на света и да направя народа си щастлив. Така че този, който напълни хранилището с това, най-нужно на света нещо, ще бъде удостоен с короната ми. Вземете от хазната колкото ви трябва и се отправяйте на път. Ще се наложи да обиколите градове и страни и да търсите навсякъде. Давам ви срок от три по четиридесет дни.
-Волята ти е свещена за нас, любими татко! - отговорили синовете, целунали ръка на баща си и се отправили на път.
Три пъти по четиридесет дни царските синове преминавали от град в град, от страна в страна. Срещнали много непознати хора, други нрави и в уречения срок се представили пред баща си.
-Добре дошли, скъпи мои деца! Е, намерихте ли това, което е най-нужно на света? - попитал ги царят.
-Намерихме, татко! - отговорили синовете.
И четиримата се отправили към хранилището, около което вече се стълпили всички придворни и множество народ.
Царят отключил вратата на хранилището и се обърнал към най-големия си син:
-С какво, сине мой, ще напълниш ти това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Най-големият син извадил от джоба си шепа зърно, подал го на баща си и казал:
-С хляб ще напълня това голямо хранилище, скъпи татко. Какво е по-нужно на хората от хляба? Без хляб никой не може да преживее. Много странствах, много видях и твърдя: няма нищо по-нужно от хляба.
Бащата се обърнал към средния син:
-С какво ще напълниш това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Средният син извадил от джоба си буца пръст, подал я на баща си и казал:
-Със земя ще напълня това голямо хранилище, скъпи татко. Какво е по-нужно на хората от земята? Ако нямаше земя, и хляб не би имало. Много странствах, много видях и казвам: няма нищо по-нужно от земята.
Царят се обърнал към най-малкия си син:
-А ти с какво ще напълниш това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Най-малкият син решително прекрачил вратата на хранилището, извадил от джоба си свещичка, а след това кремък и огниво, с които я запалил. На всички им се сторили, че запалил свещта, за да разгледа по-добре хранилището.
-С какво, дете мое? - нетърпеливо повторил бащата.
-Със светлина ще напълня аз това огромно хранилище. Много странствах, къде ли не бях - по-нужно от светлината не намерих. Ако нямаше светлина, нямаше да го има на земята и самият живот ... Много странствах, нагледах се на всякакви чудеса и разбрах: за хората най-необходима е светлината на знанието, защото само то учи на разум и оправя света.
-Чест и хвала! - възкликнал зарадвания баща. - Ти напълно заслужаваш короната и скиптъра, защото ще напълниш със светлина царството си и душите на хората.
-Да живее дълго нашият млад, премъдър цар! - откликнали придворните и народът.

:) С тая приказка пожелавам в аванс успешна нова учебна година на учениците и на техните преподаватели!
И да се поздравим с пълни хамбари в края и! :)

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж бандит на име Ангулимал заплашил Буда със смърт.
-Изпълни предсмъртното ми желание, - казал Буда - отрежи клонче от това дърво.
Клончето паднало с един замах на сабята.
-А сега го върни обратно - помолил Буда.
Бандитът се засмял:
-Ти навярно си луд, ако мислиш, че това е по силите на някого.
-Лудост е преположението, че си могъщ, когато можеш да нараняваш и да убиваш. Истински силният човек знае да твори и да изцелява - отвърнал Буда.

Антъни де Мело "Кога Бог се смее"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Имаш чудесен слух! Ето от кого трябва да се учим на пеене! - казал веднъж славеят на заека.
-Слухът ми и пречи - отвърнал заекът. - Като чуя звук и от страх губя гласа си.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Когато Бог създал Адам и Ева, казал:
-Деца мои, не трябва!
-Не трябва какво?
-Да ядете от забранения плод!
-Забранен плод?! Имаме забранен плод? Ева, имаме забранен плод.
-Не, нямаме плод!
-Не, имаме!
-Нямаме!
-Имаме!
-В никой случай не яжте от забранения плод - повторил Бог.
-Защо?
-Защото аз съм ваш Създател и не искам да ядете от забранения плод! - казал Бог и съжалил, че не е спрял след слона.
След няколко минути Бог видял Адам и Ева да ядат ябълка.
-Деца мои, нима не ви казах да не ядете от този плод?
-Аха, каза ни - отвърнал Адам.
-Тогава защо го изяде?
-Не знам. Тя първа започна.
-Не, той започна първи!
-Не, тя първа ...
... и Бог ги наказал да възпитават собствени деца!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Здравен инспектор видял в психиатрична клиника пациент, който бродел по кородира, все едно търсел нещо, и стенел:"Лулу, Лулу!"
-Какъв е неговият проблем? - попитал той лекаря.
-Всичко е заради Лулу, жена му, която го е напуснала.
Продължавайки нататък инспекторът видял стая с меко тапицирани стени, в която пациентът биел главата си в стената и също стенел:"Лулу, Лулу!"
-Какво, Лулу е проблем и за този човек ли?
-Да, - отвърнал лекарят - в крайна сметка тя се омъжила за него.

В живота има два вида мъка - да не получиш това, към което се стремиш, и ... да го получиш.

Антъни де Мело "Кога Бог се смее"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На ученика, който винаги критикувал всички останали, учителят казал:
-Ако търсиш съвършенство, стреми се да промениш себе си, а не другите. По-лесно е сам да обуеш сандали, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Той бил мек.
А за него казвали, че е остър ...
Той бил нежен.
А за него казвали, че е агресивен ...
Той бил малък.
Но за него казвали, че е дълъг ...

И само зъбите знаели, че на практика той е малък, мек и нежен.
Но от тяхното мнение никой не се интересувал ...

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Вече четири месеца съм при теб, а не си ме обучил в никаква техника, никакъв метод.
-Метод? - повторил Учителят. - Какъв метод ти е нужен, кажи, моля те?
-С помощта на който да постигна вътрешна свобода.
Учителят гръмко се разсмял:
-Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да добиеш освобождение с помощта на капан, наименован метод - казал той.

Антъни де Мело "Една минута глупост"

Публикувано от Gloxy-Floxy

Една дама се обърнала към Волтер с въпроса:
-Господин Волтер, Вие знаете всичко, кажете ми, защо в рая няма брак?
-В рая няма брак, защото в брака няма рай, госпожо! - отговорил той.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy