Някога отдавна в една от чудесните страни на Изтока живял мъдър и справедлив цар. Той имал трима сина.
Когато царят остарял, решил да предаде управлението на страната още приживе на този от синовете си, който се окаже най-подходящ за това трудно дело.
Затова той ги извикал при себе си и им казал:
-Деца мои, виждате, че вече не е по силите ми да царствам. Ще предам престола на този от вас, който изпълни една моя отдавнашна мечта. Виждате ли огромното хранилище отвън? Винаги съм мечтал да го напълня с това, което е най-нужно на света и да направя народа си щастлив. Така че този, който напълни хранилището с това, най-нужно на света нещо, ще бъде удостоен с короната ми. Вземете от хазната колкото ви трябва и се отправяйте на път. Ще се наложи да обиколите градове и страни и да търсите навсякъде. Давам ви срок от три по четиридесет дни.
-Волята ти е свещена за нас, любими татко! - отговорили синовете, целунали ръка на баща си и се отправили на път.
Три пъти по четиридесет дни царските синове преминавали от град в град, от страна в страна. Срещнали много непознати хора, други нрави и в уречения срок се представили пред баща си.
-Добре дошли, скъпи мои деца! Е, намерихте ли това, което е най-нужно на света? - попитал ги царят.
-Намерихме, татко! - отговорили синовете.
И четиримата се отправили към хранилището, около което вече се стълпили всички придворни и множество народ.
Царят отключил вратата на хранилището и се обърнал към най-големия си син:
-С какво, сине мой, ще напълниш ти това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Най-големият син извадил от джоба си шепа зърно, подал го на баща си и казал:
-С хляб ще напълня това голямо хранилище, скъпи татко. Какво е по-нужно на хората от хляба? Без хляб никой не може да преживее. Много странствах, много видях и твърдя: няма нищо по-нужно от хляба.
Бащата се обърнал към средния син:
-С какво ще напълниш това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Средният син извадил от джоба си буца пръст, подал я на баща си и казал:
-Със земя ще напълня това голямо хранилище, скъпи татко. Какво е по-нужно на хората от земята? Ако нямаше земя, и хляб не би имало. Много странствах, много видях и казвам: няма нищо по-нужно от земята.
Царят се обърнал към най-малкия си син:
-А ти с какво ще напълниш това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Най-малкият син решително прекрачил вратата на хранилището, извадил от джоба си свещичка, а след това кремък и огниво, с които я запалил. На всички им се сторили, че запалил свещта, за да разгледа по-добре хранилището.
-С какво, дете мое? - нетърпеливо повторил бащата.
-Със светлина ще напълня аз това огромно хранилище. Много странствах, къде ли не бях - по-нужно от светлината не намерих. Ако нямаше светлина, нямаше да го има на земята и самият живот ... Много странствах, нагледах се на всякакви чудеса и разбрах: за хората най-необходима е светлината на знанието, защото само то учи на разум и оправя света.
-Чест и хвала! - възкликнал зарадвания баща. - Ти напълно заслужаваш короната и скиптъра, защото ще напълниш със светлина царството си и душите на хората.
-Да живее дълго нашият млад, премъдър цар! - откликнали придворните и народът.
:) С тая приказка пожелавам в аванс успешна нова учебна година на учениците и на техните преподаватели!
И да се поздравим с пълни хамбари в края и! :)
Публикувано от
Gloxy-Floxy
