Един кюрд карал въглища към града. По пътя го хванали стражи, конфискували трите му магарета и товара им, а самия него хвърлили в затвора. Минали няколко дни. Човекът се замислил за жената и децата си и по бузите му потекли сълзи. Тъмничарят видял сълзите му и го попитал:
- Защо плачеш?
- Спомних си жената и децата си, представих си колко им е тежко и сълзите ми сами потекоха.
- Синко, бог няма да ги остави в бедата, ще им помогне - започнал да го успокоява надзирателят.
- Чауш ефенди, докато бях на свобода се трудех с пот на челото. С три магарета и божията помощ едва успявах да изхраня семейството си. Сега, когато аз съм в затвора, а магаретата ми са продадени, нима бог ще се справи сам?!
кюрдска народна приказка
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
