Формално погледнато, просто като история, притчата, която следва, силно напомня на библейската за сеяча.
Инак е извадка от книга с дзен притчи. Главата се казва "Дойде съзерцанието и оковите падат". Под заглавие "Идване на съзерцанието" са разказани историите, а под "Оковите падат" – трактовката.
Аз лично съм доста скептична към идеята, че можеш да смъкнеш оковите на съзнанието си, мислейки по предложен шаблон. Притчата си я харесах заради посланието в края на историята, буквалното. :)
Идване на съзерцанието
В дните от последната декада на летните горещини манастирската ливада съвсем пожълтя.
– Трябва колкото се може по-скоро да хвърлим нови семена! Така е много неугледно! – каза младият монах.
– Почакай да отмине жегата, – посъветва го наставникът. – Следвай времето!
По време на есенния празник на Луната наставникът купи чувалче със семена и даде на младия монах да ги посее. Но излезе вятър и половината семена бяха посяти, а другата половина ответи от вятъра.
– Няма да стане! Вятърът отвя твърде много семена! – възкликна младият монах.
– Излишно безпокойство! От ответите повече от половината са безплодни и все едно нямаше да пораснат, – каза наставникът. – Следвай природните свойства!
Посятите семена тутакси бяха нападнати от птиците.
– Що за наказание! Те ще изкълват всичко! – вътрешно младият монах тропаше с крак.
– Няма страшно. Семената са много, не могат да ги изкълват до едно, – отвърна наставникът. – Приемай света, какъвто е!
През нощта заваля. А на сутринта младият монах влетя в залата за медитации с вик:
– Учителю, този път всичко е свършено! Дъждът отми толкова много семена!
– Където ги е отмил, там ще пораснат! – каза наставникът. – Следвай съдбата!
Мина седмица и прегорялата преди земя, въпреки всички очаквания, се покри с изумруденозелени стръкчета трева. Даже незасаждани дотогава участъци се покриха със зеленина.
Младият монах от радост запляска с ръце. Наставникът кимна с глава и каза:
– Следвай радостта!
Оковите падат
"Да следваш" не значи просто да вървиш след, а да се съобразяваш с естествения ход на събитията – да не роптаеш, да не притичваш напред, да не търсиш помощ.
"Да следваш" не значи да "плуваш по течението", а да се възползваш от шансовете дадени от съдбата, да не бъдеш догматичен и закостенял, да не живееш в плен на илюзиите си.
Маслов, Логинова, "Най-добрите дзен притчи"
Не знам за вас, но на мен трактовката направо ми убива вкуса на притчата. Най-често ги игнорирам, но в случая форматът не предполага.
И една забележка: думата, която съм превела като "окови", в източника е "букаи" - къса верига, с която се спъва кон, като оставят да пасе сам на някоя поляна. Не знам в случая тежеста на оковите дали е от смислово значение, но като има оплаквания от архаизмите и диалектизмите, ги подменям. :)
Публикувано от
Gloxy-Floxy
