Притчите

В един град живеел лекар. Добър лекар, толкова добър, че жителите на този град почти не боледували. Но ето че заболял самият той. Нямало кой да го излекува и умрял.
Една държава имала добър управник. Крал ли, цар ли - не е важно. Важното е, че под неговото ръководство държавата процъфтявала, всички живеели в мир, съгласие и любов - пълна идилия и щастие. Но един ден му се приискало да си вземе отпуск и да си почине, уморил се човекът. Нямало кой да управлява и тутакси дотичали зли и коварни врагове и превзели държавата.
В едно селище живеел мъдрец. Помагал на хората във всякакви трудности, раздавал какви ли не съвети и всички наоколо били доволни и щастливи.
Но веднъж на него самия потрябвал съвет, а нямало от кого да поиска. И каква беда го сполетяла, пази Боже!
И за какво ви го разказвах всичкото това? А, сетих се, просто всеки толкова иска да бъде изключителен, единствен и неповторим ...

Александър Светлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Аз отдавна съм при теб, Учителю, но нищо не се случи, нищо не се промени. Искам да си тръгна.
-Върви - повдигнал рамене Учителят. - Аз също не се промених, занимавайки се с теб. И нищо няма да се промени, когато си тръгнеш - нито за теб, нито за мен.
-Но аз ще си намеря друг Учител. Той ще ме готви и аз ще се изменя.
Учителят се усмихнал широко:
-Там също няма да се промениш, както и Учителят ти.
-Но защо?
-Защото недоволното там никога не се променя тук.

Александър Светлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Настъпила есен и и казали, че всичко е минало, лятото е зад гърба и и няма какво повече да очаква.

Тя не повярвала напълно. Вятърът гонел по поляните опадалите листа. Било сиво и хладно. Понякога се появявало слънце, но все едно, нищо не се случвало.

Когато настъпила зима и казали, че независимо от студа и снега, ще има Нова Година. И ако си намисли желание, може да стане чудо.

Тя си намислила. Новата Година дошла, но желанието не се сбъднало, въпреки че зимата била дълга.

"Сега му е времето, - и казали през пролетта - особено когато пеят славеите."

Пролетта била чудесна. Свежест, зеленина. Славеите също и харесали. Но макар че му било времето, отново нищо не се случило.

Лятото и се искало да вярва, че има всички шансове. Във всеки случай така и казали. Но шансовете така и не се появили.

Иначе било хубаво да се къпе, да бере цветя и да събира слънчеви лъчи.

Въобще какво ли не било и какво ли не и казали, но когато се чуло почукване на входната врата и влязла Любовта, тя вече никого не слушала.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от Gloxy-Floxy