МОЛИВЪТ И ГУМАТА

Оженили се Моливът и Гумата, живеели си спокойно. Моливът - остър, Гумата - мека, отстъпчива. Разбирали се добре.
Гледали познатите младата двойка, чудели се: нещо необичайно има тук. Приятелите на Молива започнали да го корят:
-Грешиш, братко! Гумата те върти на пръста си. Ти не си написал думата докрай, а тя вече я е изтрила. Къде ти е мъжката гордост?
А приятелките на Гумата я назидавали:
-Много му позволяваш на твоя Молив. Има да плачеш заради мекотата си. Цялата ще те изтрие!
И наставленията в крайна сметка дали резултат. Моливът, за да отстоява мъжката си гордост, започнал да драска всякакви джонгалици. Гумата, с цел самозащита и укрепване на семейството, започнала да трие всичко, написано от Молива. И се разделили, непроживявайки заедно и месец. Приятелите им много тежко понесли разпадането на семейството. Единствената им утеха била, че всичко протекло точно така, както го предвидили.

Публикувано от

ЛЕКАРСТВО ЗА ГРЕХА

Един монах попитал лекар:
-Знаеш ли лекарство за греха?
-Зная! - отговорил лекарят - Иди в манастира, изкопай корена на смирението, набери листата на търпението, събери плодовете на нелицемерната вяра. Всичко това стрий на прах и го разтвори в чаша безмълвие, прецеди го през решето на разсъждението. Изсипи го в гърне с добри дела. Добави малко вода от сълзите на разкаянието. След това подгрей сместа с огъня на любовта и милосърдието, посоли с братолюбие. Накрая охлади с Божията милост. Приемай по три лъжички на ден и ще се избавиш от греха.

Публикувано от

ИМА ЛИ ЖИВОТ НА ДРУГИ КУЧЕТА

-Има ли живот на други кучета? - попитала една бълха друга.
-Не!-отвърнала другата бълха. - Другите кучета са необитаеми и всички те обикалят около нашето куче. И как би могло там да има живот, след като не може да се скочи от едно куче на друго?
-Може! - излязла напред старата бълха. - Нашите предци са дошли от друго куче.
-Това е невъзможно! - възкликнали по-младите бълхи. - Ние сме произлезли от смесването на неживата материя на кучето.
-Няма нежива материя, - казала старата, прастара бълха - самото куче е живо.
-Това вече е прекалено! - намесила се важна бълха с очила. - Как може кучето да е живо, та то е толкова голямо!

Публикувано от

КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО

Един цар казал на своя съветник:
-Искам да разгадаеш три загадки. Ако се справиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките: Кое е най-важното време? Кой е най-важният човек? Кое е най-важното дело? Имаш три дни.
Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през поляна, на която момиче пасяло гъски.
-Защо плачеш, старче?-попитало детето.
Той споделил болката си.
-Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило. Най-важният човек е този, който Сега е Редом с мен, защото може да си замине и никога повече да не го видя. А най-важното дело е това, което върша Сега за човека, който е Редом с мен.

Публикувано от

ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.
Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.
В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
-Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
-Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
-Защо?
-Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
-Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
-Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
-И станах!-гласът на жената предателски трепнал.
-Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.
През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.
... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.
-Пусни ме, моля!
-Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
-Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.

Публикувано от

ДРАКОН

В тъмна нощ Драконът се спуснал на поляната, близо до стените на двореца. Тук сутрин се разхождали принцесите и той възнамерявал да си вземе нов домашен любимец. Намирайки място, където тревата била по-висока и по-гъста, Драконът легнал на земята, прибрал крилете си и се приготвил да чака. "Добре е, - мислел си той - че съм толкова зелен и плосък. Докато не нападна, никой не може да ме забележи. Принцесите сами по себе си не хапят, но някои от самците, които ги съпровождат имат доста остри жила." И в този момент някой ударил Дракона по муцуната. Слабо, но решително. Драконът присвил очи, огледал се и видял под носа си котенце.
-Ти какво?-удивил се той.
-Нищо, ловувам-отговорило котенцето.
-Какво?
-Теб.
Драконът мигнал, а котенцето важно обяснило:
-От онази бреза до оградата е моят ловен участък. Щом си попаднал в него, значи си моя улов.
-Наистина ли?-усъмнил се Драконът.
-Да!-котенцето подскочило и докоснало с лапка носа на Дракона.-Сега те хванах и ти си мой!
-И какво ще правиш с мен?-Драконът заинтересовано наклонил глава.- Ще ме ядеш ли?
Котето се замислило.
-Не, не искам да те ям. Ти си красив.
-А какво искаш?-попитал заинтригуваният Дракон.
-Искам да играя. На котка и мишка. Аз ще съм котката, а ти ще си мишката.
Драконът седнал на опашката си и озадачено се почесал с лапа зад ухото.
-Слушай мъниче, ти не си наред с главата. Аз съм Дракон, ти си длъжно да се страхуваш от мен!
-Никому с нищо не съм длъжно-вирнало муцунка котенцето.-Ние котките правим каквото искаме. Аз искам да играя.
-Още нещо не искаш ли?-изсумтял Драконът.
-Искам, разбира се. Искам още да ме чешат под брадичката, да ме поят с мляко и да ме носят на гръб.
Драконът погледнал замислено към тъмните кули на замъка. "Дяволите да я вземат тая принцеса!"-помислил си той.
-Добре,-кимнал Драконът на Котенцето, което вече потривало муцунката си в лапата му-искаш ли да живееш при мен?
-А ти ще играеш ли с мен?
-Ще играя. И с мляко ще те поя, и ще те чеша под брадичката.
-Съгласно съм-важно кимнало котето и скочило на гърба на Дракона.-Все пак е добре, че не те изядох.

А принцесата така и не разбрала, каква прекрасна участ и се отдало да избегне.

Публикувано от

ЕДНА ФРЕСКА В ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРИТЧАТА ЗА ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ

„Разгъване на небето“– стенопис от старата черква на Драгалевския манастир, 1476 г.
























Източник: http://www.aba.government.bg/bg/Ek/Archive/ek2003/ek2003-6/ek6-34-38.pdf

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ТОВА, КАК СЕ ПОЯВИЛИ ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ

И станало утро. Бог застанал пред своите дванадесет деца и сложил във всекиго семето на човешкия живот. Всяко от децата пристъпвало към Бог и получавало своя дар.

На Овена Бог дал първото семе, за да може да го посади.
-Всяко семе, което посадиш ще се умножава в ръката ти. Ти няма да виждаш как растат семената, защото посаденото от теб ще се умножава количествено. Ти ще бъдеш първия, който ще внесе в човешките умове Моята Идея. Ти няма да храниш идеята, нито ще я изследваш, тъй като твоята цел ще бъде да започнеш да пробуждаш човешките умове към осъзнаването на Моето Творение.

За добра работа Бог дарил Овена с чувство за Собствено Достойнство.

На Телеца Бог дал силата да вгражда в субстанцията на семето.
-Твоята работа е много важна и изисква търпение. Не трябва да изпитваш съмнение и да се уповаваш на другите. Използвай силата си мъдро.

На Близнака Бог дарил въпроси без отговор.
-Твоята цел е да дадеш на хората разбиране за това, което виждат около себе си. В търсене на отговорите, хората ще намерят дарът на Знанието.

На Рака Бог дарил силата да научи хората на емоции.
-Длъжен си да накараш хората да се смеят и да плачат, да се радват и да тъжат. Затова получаваш дара на Семейството.

Лъвът получил способността да показва на другите Божиите Творения в цялата им красота.
-Не забравяй, че тия творения не са твои, а Мои. Внимавай с гордостта! Ако забравиш чии са Творенията, хората ще те презират. Давам ти дара на Честта.

На Девата Бог дал работа, да изследва Божиите Творения.
-Чрез теб човек трябва да усъвършенства Моите Творения. Длъжен си да напомняш на човека за грешките му. Дарявам те с Чистотата на Мисленето.

На Везната Бог дал мисията на служенето.
-Човек трябва да помни своите отговорности в отношенията си с другите. Ти трябва да научиш хората да си сътрудничат. Давам ти дара на Любовта.

На Скорпиона бог дал сложна задача.
-Ти ще можеш да познаеш човешките умове, но не трябва да говориш за това, което си узнал. Ще чувстваш болка от това, което узнаваш. Ще научиш, че човекът е като животно. Ще се бориш с това животно с човешки инстинкти. Давам ти дара на Целта.

На Стрелеца Бог дал задачата да накара хората да се смеят.
-Ако хората не се смеят, те ще станат жестоки. Чрез смеха ти ще даваш на хората надежда, а чрез надеждата те ще се обърнат към мен. Дарявам те с Безграничното Изобилие.

Козирогът Бог натоварил със задачата да научи хората да се трудят.
-Всички усилия на човешкия труд ти ще усещаш на гърба си. Дарявам те с Отговорност.

На Водолея Бог дал идеята за бъдещето, за да не стои човека на едно място, а да може да види и други възможности.
-Ти ще бъдеш самотен, но аз ти давам дара на Свободата.

На Рибите Бог дал най-трудната задача.
-Вие ще трябва да събирате "печатите" на хората и да ми ги връщате обратно. Вие ще разбирате Мен, но човекът няма да ви разбира. Давам ви дара на Разбирането.

Децата си тръгнали. Ползвайки своите дарове, всеки смятал, че дареното на другите е по-добро. И Бог им позволил да ги разменят.

М.Шулман

Публикувано от

ПАРИ

На Ninurta .

През шума на дъжда Лао не чул, когато се почукало на вратата, а отишъл да отвори едва когато цялата врата се разтресла от силни удари. На вратата стоял необичайно облечен странник. Започнал да говори, в началото на неразбираем език, но като видял учудването в очите на стопанина, минал на език, близък до местния:
-Минах планината. Уморен съм и съм гладен. Може ли да приютите чужденеца?
-Ние се радваме на този, който идва с мир. Влез, ще получиш храна и постеля.
Странникът пренощувал, на сутринта като изгряло слънцето се приготвил да продължи пътя си.
-Прощавай, стопанино! Благодаря ти за нощувката! Ето, вземи!
-Какво е това?
-Това? Пари!
-Прощавай, но в нашия край няма нищо подобно. Обясни, защо ми даваш тези предмети?
-Ти ме пусна в дома си, нахрани ме, даде ми сухи дрехи и храна за из път, затова ти давам пари. Този, който има пари е най-уважавания човек!
-Благодаря ти! Ние нямаме такъв обичай, но аз виждам, че той е мъдър.
-Прощавай!
-Да ти помага Бог!
След час Лао бил в дома на ковача.
-Направи ми майсторе сто диска със знака на моето семейство. Синът ми ще ти помогне. Работата е там, че дойде един чужденец и ми разказа ... И преди време в неговата страна се разпространил обичай, ако някой направи другиму добро, той му дава сребърен диск със знака на своето семейство - пара. Който има най-много пари е най-уважавания човек.

Публикувано от

НАЧАЛОТО НА МЪДРОСТТА

Веднъж при велик мъдрец дошъл човек и го попитал:
-Какво да направя за да помъдрея?
-Излез навън и стой там - бил отговорът.
Човекът излязъл пред къщата, а навън валял проливен дъжд. Подгизнал до кости. След известно време влязъл обратно вътре и казал:
-Постоях ... и сега какво?
-Какво се случи? Докато стоя там направи ли някакво откритие?
-Какво откритие? - започнал да протестира човекът. - Просто мислех, че изглеждам като глупак!
-Това е откритие. Това е началото на мъдростта. Ти си на правилния път. Когато разбереш, че си глупак, измененията вече са започнали.

Публикувано от

ГЛЕДНА ТОЧКА

Лъвът и човекът спорели кой от тях е по-силен. Докато лъвът привеждал солидни доказателства за силата си, човекът вдигнал очи и видял статуя. Тя изобразявала юноша, прерязващ гърлото на лъв. Човекът гръмко се разсмял и посочил статуята на лъва.
-Ако лъвовете имаха художници или скулптори, статуята щеше да изобразява лъв, разкъсващ гърлото на човек - отговорил царят на животните.

Публикувано от

МЪЖКА ДУМА

:) Подарък за Edna.

Веднъж при Настрадин Ходжа дошъл негов познат и го попитал:
-Мула (Учителю), на колко си години?
-Навърших четиридесет-отговорил той.
Минали десет-петнадесет години и отново се отворила приказка за възрастта. Всеки казвал на колко години е, намесил се и Настрадин:
-Тази година навършвам четиридесет.
-Ай, ай, Мула, преди десет-петнадесет години каза, че си на четиридесет, сега пак казваш същото. Как така?
-Това е, на четиридесет съм.
-Добре, винаги ли си на четиридесет?
-Разбира се! Мъжката дума е твърда и неотменна, щом веднъж съм казал четиридесет, значи четиридесет!

Публикувано от

В ДВА РЕДА ...

Попитали младенец, непознаващ живота, какво е добро и какво е зло.
-Добро е това, което ме кара да се смея. Зло е това, което ме кара да плача.

Публикувано от

ИМА ЛИ КЪРТИЦАТА ОЧИ

Историята, предполага се, няма да е нова за по-голямата част от потребителите, но ми е любима открай време и е едно от обясненията, защо не обичам да споря аз :).

Някога в двора на Парижкия университет между Тома Аквински и Алберт Велики се завързал спор за това, има ли къртицата очи. Словесният турнир продължавал с часове, безрезултатно. Всеки държал на своето сериозно и непоколебимо. Градинарят, който бил наблизо, неволно подслушал този научен диспут. В душевната си простота той им предложил услугите си:
-Ако желаете, мога на мига да ви донеса истинска, жива къртица. Вие ще видите истинска, жива къртица и с това вашият спор ще се разреши.
-В никакъв случай! Никога! Ние спорим по принцип:"Има ли по принцип принципната къртица принципни очи ..."

Публикувано от

РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

Мюсюлманска легенда от "Легенди и приказки на Изтока" на В.М.Дрошевич.

Няма друг Бог, освен единния Бог и Исус е Неговия пророк.
Така говорел Всевишния, славата Му цъфтяла като цветя по земята и благоуханието и изпълвало Вселената:
- Мир и радост за Моята земя! Мир и радост за Моите хора! Пълна с благочестие е Моята земя и вярата в Мен гори в сърцата на хората. Вие се дим над земята и до Моя трон се издига аромат на молитви и тамян. Драгоценни храмове блестят по земята, в Моя чест ги издигат за да благославят в тях името Ми. Радост и мир, възлюбена земя! Радост и мир, възлюбени хора!
Така говорел Съдията, който съди на небето и на земята.
- Щастие и радост на земята! Щастие и радост в Моите хора! Моето име е свещено за тях. В Моя чест горят на слънцето щитове и шлемове. За Моята слава вдигат мечове и копия. И изпращат душите си в небето.
Така говорел Всеблагия, изпращайки ни пророците:
-
Радост, радост и щастие на земята! Аз благославям Моя народ.Но не в храмовете, не в битките съм Аз. Аз съм в любовта. С любов към Мен и благочестието са пълни сърцата им, но не и с любов един към друг. Благословена да е земята и хората по нея! Да процъфтяват мир и любов! Ще им изпратя пророк. Нека им открие завета Ми.
Така говорел Аллах и диханието Му било като дъх на пролет.
И се представил пред Него княза на князете, на бял кон Гавриил, любимия посланик на Аллах.
И се представил пред Него на бял кон сред снежното поле от серафими, радостно трепкащи с белите си крила.
Гавриил внимателно слушал думите на Бога:"Иди на земята и от небесния огън запали в сърцето на новородено дете любов към хората! Нека донесе мир и любов на земята!"
Така говорел Всевишния и запалил с дъха си факела в ръката на Гавриил. И Гавриил се спуснал в дома на най-могъщия цар на земята.
На престола лежал първородният царски син, роден от царица. И стояли пред него на колене воините и народа и се клели във вярност на първородния син на царя.
И казал Гавриил на царя:
- Щастие и радост за теб! Синът ти е избран от Аллах. Той ще възцари на земята мир и любов. Аз ще запаля в сърцето му небесния огън. Той ще бъде доброта, той ще бъде кротост. Той ще прощава на враговете си, той няма да отмъщава за обидата, той няма да вдига меч.

Царят паднал на колене пред пратеника на Бога, разкъсал дрехите си и казал:
- Горко ми, горко - с какво съм разгневил Аллах! Защо трябва да бъда баща на страхливец! Синът на един могъщ цар ще целува ръката на враговете! Ще преглъща обидата като последния роб. Син, който никога няма да държи в ръка оръжие. По-добре да не се беше раждал! По-добре майка му да ме беше покрила с позор, като ме остави бездетен! По-добре да бях умрял преди неговото раждане, отколкото да видя със собствените си очи този срам! Пратенико на небето! Не може ли да отклониш великия гняв на Бога? Пожали ме! Изнеси горящия си факел от моя дом!
Опечаленият ангел отлетял и почукал на вратата на един богаташ.
Слава на богатия човек била по-голяма от славата на царете. Той бил известен по всички царства. Във всички страни вървели керваните му, по всички морета плавали корабите му, превозващи до всички краища на света несметно богатство.
Всичко имал богаташа, освен едно съкровище, за което молел благочестивия Аллах: да му изпрати наследник. И му се родил син.
- Щастие и радост за теб! Неизказано щастието те сполетя. Твоят син е избран от Аллах. Неговото име е Любов и любовта към хората ще се разгори в сърцето му. Той ще теши сълзи и мъка. Той ще раздава богатството си на бедните. Сам ще ходи като последен бедняк, щастлив и радостен от любовта си към хората!
И богаташът паднал пред пратеника на Аллах на колене, смъкнал скъпоценностите си и се разхлипал:
- О, горко ми! Защо ми е пратено такова проклятие? Като наказание за алчността ми ли ме наказваш, Боже! Защо събирах несметно богатство? Моят син ще бъде просяк. Той ще раздава всичко, събрано от баща му! Син-прахосник, какво по-голямо наказание може да има за баща-богаташ? О, с каква жертва да умилостивя Бог, че да отклони гибелта от моята къща? Какви са храмовете да издигна за Него, че да се смили над моето благочестие и да не погубва детето ми?
Така ридаел богаташът и опечаленият посланик на небето го пожалил и отлетял от дома му.
Като орел се спуснал в студената зимна нощ в една пещера, където вятърът виел и млада майка се била привела над бебето си, което умирало от студ.
Тя Го родила тук, нямайки подслон даже в такава нощ.
И пожалил ангелът умиращият Младенец и допрял до него пламтящия факел за да Го стопли. И Младенецът се усмихнал.

От усмивката Му радостно се засмели звездите.
В ужас казал Гавриил:
-- Какво направих с дадения ми от Аллах огън! В чии слаби ръце дадох дара на Бога? Твоят син е избран от Аллах!
Младата майка паднала на колене и казала:
-Да бъде Божията воля!
И в ужас застанал Гавриил.
И се раздал гласът на Аллах и смехът на Всеблагия.
От радост се смеел Аллах, смеели се извездите, и луната, смеел се и Младенецът.
- Гавриил,Гавриил, така ли изпълняваш волята Ми? За мен ли,Всемогъщия, има царе? Пред мен ли, който властва над всичко има богаташи? Пред Всесилния ли има силни? Не са ли всички равни пред Мен? И кои са Моите царе? Моите царе са в дрипи, Моите царе в храмовете, на тържищата, в пръстта и пепелта в рани лежат. За Моите царе са открити всички помисли Господни, обятията Ми са отворени за Моите царе. Моите царе са богати, те притежават несметни дарове. Техните сълзи са диаманти, рубини - техните сърца. От техните сърца плета за Себе си венец от радост. Сълзите им събирам с мантията Си. Моите царе са могъщи. Проклятието им е заповед за Мен. Заповедите им изпълнявам. Думите им са мечове от стомана. Техните погледи са силни стрели. Войските им са безбройни: всички ангелите отгоре, бездомните, болните,тихо веят с крила , служат в тяхна защита. Моите царе са скъпи за Мен и Аз съм цар над тях.
Така пеел Аллах със смях, смях на щастие и пеели звездите с Него, светейки на бездомните и бедните.
И щастлив от тези думи, и радостен от усмивката на Младенеца, като орел се извисил в небето архангел Гавриил, и пламнал факела му между звездите като нова звезда.
И като я видяли царе и богати мъже дошли и се поклонили на царя, роден в пещера в студената нощ.

Публикувано от

С ГОЛА ДУША

Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.
-Какво да правя?-проплакала тя.-Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!
Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:
-Съблечи се гола и мини така през града!
-Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
-Ето, виждаш ли!-усмихнал се отново мъдрецът.-Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
-Но какво да направя?-попитала момичето.
-Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
-Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

Публикувано от

ЛАБИРИНТ

Веднъж даос завел свой ученик в парк, който се намирал в подножието на планината. В парка имало сложен лабиринт с високи и гладки стени. Нямало покрив и пътеките били осветявани от слънчевата светлина. Даосът завел ученика до входа и му заповядал да намери изхода. Ученикът се лутал в лабиринта цял ден и цяла нощ. Отчаян се проснал на земята и заспал.
Усетил, че някой го дърпа за рамото. Отворил очи и видял даоса.
-Ела с мен-казал му той.
Ученикът тръгнал, засрамен от това, че не успял да изпълни задачата. Излизайки от лабиринта, даосът без да се обръща, тръгнал да изкачва планината. Когато стигнали до върха, той наредил:
-Погледни надолу!
От мястото, където се намирали, лабиринтът се виждал като на длан.
-Гледайки оттук, можеш да намериш пътя, водещ към изхода на лабиринта, нали?
-Да, не е трудно, трябва само да се вгледам внимателно.
-Намери го и добре го запомни-казал учителят.
Тръгнали да се връщат.
При втория опит ученикът преминал лабиринта уверено и без да нито една грешка.
-Урокът, който получи днес касае една от най-важните тайни на Изкуството на Живота. Колкото повече се отдалечаваш от ситуацията, колкото повече се извисяваш над нея, толкова по-голяма повърхност обхваща погледа ти и толкова по-лесно е да намериш правилното решение.

Публикувано от

ЗА ЩАСТИЕТО, ЖЕНАТА И УДОВОЛСТВИЕТО ОТ ЖИВОТА

Бог Вишну се обърнал към свой последовател:
-Зная за безконечните ти молби. Реших да ти изпълня три желания. Помисли добре преди да избереш и никога повече за нищо не ме моли.
Зарадвал се човекът и решил да не губи време:
-Ето първото ми желание. Искам жена ми да умре и да мога да се оженя за красавица.
Желанието му било незабавно изпълнено. Но когато приятелите и роднините им се събрали на погребението и започнали да си припомнят всичките и достойнства, той разбрал, че е избързал и помолил Бог да я върне обратно. Така му останало само едно желание. Човекът решил, че този път трябва да обмисли сериозно желанието си, защото повече няма да може да поправи грешката си. И започнал да търси съвет от всеки. Някой му предложил да поиска безсмъртие.
-Но защо ти е безсмъртие, ако си в лошо здраве?-казали други.-А защо ти е здраве, ако нямаш пари? А защо са ти пари, ако нямаш приятели?
Минали години и човекът не можал да избере-безсмъртие или здраве, богатство или сила, власт или любов. В края на краищата казал на Бог:
-Подскажи ми, Господи, за какво да те помоля!
Бог се разсмял, виждайки че човекът е в затруднение, и казал:
-Поискай за себе си удовлетворение, независимо от това, което получаваш!

Публикувано от

ДА ПОБЕДИШ СТРАХА

Зимата била сурова и племето гладувало. Дивечът измирал в гората. Стадата с елени се придвижили към по-топли райони. Даже зайци и птици трудно се намирали. Ловците трудно успявали да уловят и малки зверчета. Един ден попаднали на меча бърлога. Но ловът на мечки бил забранен в племето. Мечката била считана за господар на зверовете. Хората от племето вярвали, че от нея зависи успешния лов в гората. Когато старият вожд узнал за мечката , казал:
-Трябва да идете и да убиете мечката или всички ние ще загинем. Господарят на гората ще ни прости. Много деца и жени вече не могат да се движат.
Страшно било за ловците да се изправят срещу господаря на гората, но няколко от тях начело със сина на вожда се осмелили да опитат. Стигайки до бърлогата, смелостта им се изпарила и побягнали обратно. Вождът заповядал на сина си:
-Иди и убий мечката. Ловците от племето могат да се боят да нарушат закона, но синът на вожда - не.
Три дни събирал смелост младият ловец и правил ново тежко копие. На четвъртия ден тръгнал. Вечерта дотичал в селото с раздрани дрехи и треперещ от страх.
-Сине! Защо не уби мечката?-разсърдил се старият вожд.
-Убих я! Но когато господарят на гората падна, страхът се върна и аз избягах.
-Сине, ще станеш добър вожд, ако запомниш това:"Ако се страхуваш, не го прави. Ако го направиш, не се страхувай!"
Взел въжета и пръти и се отправил да прибере мечката.

Публикувано от

ПИСАТЕЛЯТ И КРИТИКЪТ

Писателят седял зад бюрото си. Изведнъж в стаята влязъл критик.
-Как?!-възкликнал той.-Вие още ли съчинявате и драскате? След всичко, което написах против Вас? След всички статии, фейлетони, забележки, кореспонденции, в които доказах като две и две четири, че Вие нямате и не сте имали никога никакъв талант, че сте забравили даже родния си език, че винаги сте се отличавали с невежество, а сега съвсем сте се сдухали, остарели и превърнали в отрепка?
Писателят се обърнал спокойно към критика:
-Вие написахте против мен много статии и фейлетони, това е несъмнено. Знаете ли баснята за лисицата и котката? Лисицата знаела много хитрости, въпреки които не успяла да се измъкне, а котката знаела само една, да се покатери на дървото и кучетата не успели да я достигнат. Така и аз: в отговор на Вашите статии, аз Ви вкарах целия в една - единствена книга, надянах на разумната Ви глава шутовска шапка и в нея ще дрънчите със звънчетата си пред поколенията.
-Пред поколенията!-разсмял се критикът.-Все едно книгите Ви ще стигнат до поколенията! След четиридесет-петдесет години никой няма да Ви чете.
-Съгласен съм, - отвърнал писателят - но мен и това ме задоволява. Омир е оставил своя Терсит за вечни времена, а за вашего брата и половин век е много. Вие не заслужавате даже шутовско безсмъртие. Прощавайте, господин ... Държите ли да Ви наричам по име? Едва ли е нужно, всички ще го изрекат и без мен.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА

Решил един джигит да се жени и отишъл при баща си. Старецът замислено чертаел нещо с пръчка по пясъка.
Джигитът се приближил до него и казал:
-Татко, срещнах прекрасна девойка и искам да се оженя за нея!
Старецът нищо не отвърнал, а начертал една нула в пясъка.
-Татко, тя е прекрасна домакиня!
Старецът начертал още една нула.
Джигитът изброявал достойнство след достойнство, а баща му продължавал да пише нули по пясъка.
Накрая джигитът казал:
-Татко, ние се обичаме!
Тогава мъдрият аксакал начертал единица пред всички нули, защото само любовта умножава всичките ни достойнства хиляди пъти.

Публикувано от

ВСИЧКО ЛИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ

Един от учениците изказал мнение, че Учителят трябва да усъвършенства своите духовни практики. Учителят се разсмял и му разказал история за един студент.

-Нямате ли някакви по-съвременни издания на учебника по анатомия? Това, което ми предлагате, е от преди повече от десет години-казал студентът на продавача в книжарницата.
-Слушай,синко,-отговорил му продавачът-за последните десет години в човешкото тяло не се е прибавила нито една кост.

-Нищо не се е прибавило и за последните десет хиляди години-добавил Учителят.

Публикувано от

УТЕШЕНИЕ

Веднъж ученикът попитал наставника си-суфий:
-Учителю, светът е пълен с горест! Кажи, в какво човек да намери утешение?
-Зависи за какъв човек говориш. Мъдрецът се утешава с мисълта:"Случи се това, което трябваше да се случи." Глупакът се утешава с мисълта:"Това се е случвало с много хора, но няма да се случи повече с мен!"

"Ако не си магаре или как да познаем суфия" Норбеков

Публикувано от

АКО ИСКАШ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ

Живял някога мъдрец. Веднъж се замислил за причината за несправедливостите в този скръбен свят. Дълго медитирал, изтощавал тялото си с пост, докато мисълта му придобила необикновена дълбочина и чистота. И когато бил готов да изрече истината, пристигнал негов ученик и донесъл много храна и напитки. От уважение към труда и желанието на ученика, мъдрецът седнал да раздели с него трапезата. Хапнали печено прасенце, няколко вида колбаси, гарнирани с най-разнообразни зеленчуци, след това ароматен пилаф. Всичко това поляли обилно с изтънчено вино. Завършили скромната гощавка с няколко вида плодове. Наистина след плодовете похапнали и патица по пекински и за окончателен завършек бил поднесен ароматен чай с жасмин.
След тези титанически усилия, мъдрецът изтрил уста с ръкава на обшития си със златни дракони халат и казал:"Кому е нужна истината след такъв обяд!"

Извод: Ако искаш да бъдеш щастлив, не мъти собствената си глава и главите на другите.

Публикувано от

КАКВО Е ЛЮБОВ?

Отидох при мъдрец и го попитах:
-Какво е това любов?
-Нищо!-каза ми той.
-Но ... толкова много книги са написани: вечност, пишат едни, а други, че е само миг. Ту те пари като огън, ту се разтапя като сняг. Какво е това любов?
-Всичко това е човекът!
Тогава го погледнах в лицето:
-Как да те разбирам? Всичко или нищо?
Той се усмихна:
-Ти сам си отговори. Всичко или нищо, средно положение няма!

Публикувано от

ДА ТЪРСИШ И ДА НЕ НАМИРАШ

Някога, много отдавна, изгоряла огромна библиотека. Оцелял само един ръкопис. В течение на много години той престоял на един прашен рафт в книжарница и никой не му обръщал внимание. Един ден се сменил собственикът на книжарницата. Новият стопанин прегледал свитъците, книгите и ръкописите и се избавил от ненужното.
По този начин ръкописът попаднал в ръцете на случаен минувач-просяк. Преди да разпали огъня си с него, просякът решил да прегледа съдържанието... А там пишело, че този, който намери на брега на морето горещ камък, ще получи от живота всичко, за което мечтае.
Просякът решил, че няма какво да загуби и тръгнал към морето. Вдигал от брега камък след камък. Всички те били студени и той ги хвърлял един след друг в морето. Така минали дни, седмици, месеци, години ..., докато един ден треперещата му ръка не се докоснала до горещ камък... Той го вдигнал ... и по навик го хвърлил в морето ...
Животът ни е като морския бряг и ние ден след ден търсим съдбата си. И е много жалко, ако намирайки това, което сме търсили, минем покрай него, подобно на просяка, защото сме свикнали да търсим и да не намираме.

Публикувано от

КОГАТО ГОСПОД СЪТВОРИЛ ЕВА ЗА АДАМ

Когато Господ сътворил Ева за Адам, той много се зарадвал. Поблагодарил на Бог и казал:
-Господи, искам да те попитам, защо направи Ева толкова красива и привлекателна?
-За да я обикнеш, сине Мой.
-А защо я направи толкова грижлива и внимателна?
-За да я обичаш, сине Мой.
-А защо тогава я направи толкова глупава?
-За да може тя да те обикне, сине Мой.

Публикувано от

ВЕСЕЛА КОЛЕДА ИЛИ ЩАСТЛИВ ЧЕТВЪРТЪК

-Няма ли да ни пожелаеш щастливо Рождество?
Учителят погледнал календара, видял, че е четвъртък и казал:
-По-добре да ви пожелая щастлив четвъртък.
Християните се обиждали на Учителя, докато той не обяснил:
-Милиони хора се радват не на Днешния ден, а на Рождество, затова радостта им е кратковременна. За тези, които се радват на Днешния ден, всеки ден е Рождество.


:) В допълнение към пожеланието от "Коледно разказче" на Руми и "Вече прекалихте" на Дес.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ОБЪРНАТИЯ КАМЪК

Един странник, търсещ истината, намерил огромен камък, на който било написано:"Обърни и чети!" С голяма мъка той го преобърнал и прочел от другата страна:"Защо търсиш нови знания, след като не обръщаш внимание на това, което вече знаеш?"

Публикувано от

ЗА ЖЕНСКАТА КРАСОТА

За да станат устните Ви съблазнителни, говорете добри думи.
За да блестят очите Ви, търсете доброто у хората.
За да не пълнеете, поделете храната си с гладните.
За да са гъсти косите Ви, позволете на детето си да ги роши.
За да е горда осанката Ви, носете в себе си усещането, че никога няма да Ви се наложи да бродите в самота.
Ако Ви потрябва ръка за помощ, тя е винаги при Вас-Вашата собствена.
Когато израстнете, ще разберете, че имате две ръце-една за да помагате на себе си и една за да помагате на другите.
Красотата на жената не е в дрехите, фигурата или прическата. Тя свети в очите и. Очите са вратата към сърцето, в което живее любовта. Годините преминават, но не и красотата.

Публикувано от

ИЗ "ИЛЮЗИИ" НА РИЧАРД БАХ

...........................
И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети,
щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях,
и да ги храни до премала с прозренията си,
и да ги теши с чудодействията си,
той се усмихна на множеството и рече:"Напускам."

За миг множеството примря от почуда.

И рече му той:
"Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва,
най силното му желание е да помага на страдащото човечество,
и Господ го насочи що да стори,
трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?"

"Разбира се, Учителю!-извика множеството.-
Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада,
щом така му е заръчал Господ!"

"Независимо какви са тези мъки,
колко тежка е задачата?"

"Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото,
да бъдеш разпнат и изгорен на клада,
щом такава е волята Божия!"-отвърна тълпата.

"А какво ще сторите-обърна се към нея Учителя-
ако Господ ви рече право в очите:
"Заповядвам ви да сте честити до сетния си дъх на този свят!",
какво ще сторите тогава?"

Множеството мълчеше,
над хълмовете и долините, където стоеше,
не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

И Учителят рече сред тишината:
"По пътя на нашето щастие
ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот.
Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя,
за да следвате който път намерите за добре."

И пое нататък през тълпите,
остави ги,
за да се върне в делничния свят на хората и машините.

Публикувано от

ЛОГИКАТА НА НЕВЕРНИКА

Архиереят пита на изпит семинарист:" Какво е чудо?" Семинаристът се затруднява с отговора. За да го изкара от затруднение архиереят казва:
-Ето, ти например падаш от камбанарията и оставаш невредим. Какво е това?
-Случайност-отговаря семинаристът.
-Добре, втори път падаш от камбанарията и отново оставаш невредим. Какво е това?
-Щастие.
-Трети път падаш от камбанарията и си невредим. Как ще го обясниш?
-Навик.

Публикувано от

КАКВО ЯДЕШ ОБИКНОВЕНО

При Магид от Кожниц дошъл един богаташ.
-Какво ядеш обикновено?-попитал го Магид.
-Задоволявам се с малко-хляб със сол и вода, това е цялата ми храна.
-Как ти е хрумнало това!-упрекнал го Магид.-Трябва да ядеш печено месо и да пиеш мед, като всички богаташи.
И не го пуснал, докато не обещал, че ще коригира хранителните си навици.
Когато си тръгнал хасидите попитали Магид за странните му думи.
-Ако яде месо, ще разбере, че на бедняка му е нужен хляб. Докато яде само хляб, ще мисли, че беднякът може да преживее и с камъни.

Публикувано от

ДА СЕ НАУЧИШ ДА ОБИЧАШ

-Здравейте!
-Добър ден! Мога ли да Ви помогна?
-Да, искам да дам сърцето си на ремонт.
-Сърцето?
-Разбирате ли, способна съм да дам на човек всичко-тялото си, мислите, мечтите ... Всичко, освен едно. Освен сърцето. То се е отучило да обича...
-Нека да видим. Да, лошо сте се отнасяли с него. Защо е цялото в белези?
-Другите се отнасяха с него жестоко.
-А Вие защо позволявахте това?
-Слаба съм, не мога да го защитя. Ще го излекувате ли?
-Трябва да му предпиша време.
-А откъде да го купя?
-То не се купува. Ще се наложи да почакате-година, две, десет ...
-Не мога да чакам толкова. Прекалено дълго е. Няма ли друг начин?
-Преди добре ли работеше?
-Да, обичаше много. Сега също бие често, често, но не носи нито радост, нито огорчение.
-Тогава всичко е ясно. Свършили са Ви чувствата.
-Свършили са? Откъде да ги взема сега?
-Може да ги върне само любовта. Но това е твърде скъпо лекарство. Не всеки би се съгласил да Ви го даде. Любовта се разменя ... само за любов.
-Какво да правя?
-Помните ли какво е щастие?
-Не, не помня ... Какво правите? Защо отваряте раните ми?
-Зад болката е скрито щастието. Налага се да си спомните всичко.
-Но аз не искам да си спомням! Отдавна забравих всичко ...
-За любовта не съществува думата "забравих". Защо се криете от миналото?
-Така трябва.
-Трябва? Кому?
-На мен ... На него ...
-Не. Това не е нужно никому. Спомнете си нещо хубаво. Ето, усмихвате се, очите Ви блестят. Това е щастие. Трябва да намерите някой, който да Ви гледа с такива блестящи, влюбени очи.
-Той ще ми даде любов?
-Не, ще Ви научи да обичате.
-А как ще разбера, че това е любов?
-Когато скучаеш, ако не го видиш един ден. Когато се вълнуваш, докато го чакаш. Когато не можеш да заспиш, докато не ти пожелае лека нощ. Когато ...
-И това е любов???
-Любов ... Почакайте, Вие къде?
-Простете, никога не съм се отучвала да обичам, просто болката ме е накарала да забравя, какво е любов ...

Публикувано от

ЗА СЛЪНЦЕТО

Подуто и зачервено от сън, утринното слънце бавно пълзеше по небето и разговаряше с вятъра:
-Казваш, че те ме обичат?
-Аха.
-И за какво? Аз не съм красиво ...
-Те смятат, че си красиво.
-Да, но ... - слънцето се смути и косо погледна в океана. - Виж ме, протуберанси на всички страни, пък и петна на лицето са ми избили.
-Те не виждат това.
-Защо не виждат?
-Защото те обичат.
-Ти пак същото. За какво ме обичат?
-Казват, защото носиш топлина и светлина.
-Ама че глупости! Разбира се, че нося топлина и светлина. Каква термоядрена реакция ще е без отделяне на енергия?! Но това е нормален процес на жизнена дейност, като храносмилането.
-Те смятат, че ти си добро.
-Добро ли? Какво е това доброта?
-Не зная - чистосърдечно си призна вятърът. - Но те видимо знаят, щом така говорят.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА БОГ И ВСЕМИРНАТА ПАЯЖИНА

Бог решил да посети Интернет, да се регистрира като потребител във форум и да започне да общува с хората. Решил да им донесе светлината и истината и да узнае нужни ли са те? Да се разбере не е сложно, във форумите хората говорят какво мислят, как възприемат авторите и идеите им. Виртуалното пространство е анонимно, така че потребителите не знаят с кого говорят в действителност. Бог решил и че е най-уместно да се регистрира във форум на вярващи в Него хора.
Написал мислите и предложенията си за това как би искал да измени света, за да стане той по-чист, по-красив и по-добър. За това как всеобщата любов да стане реалност, а не виртуален идеал.
Едва поместил Бог мислите си във форума и те били унищожени, а самият Той бил блокиран като потребител. Така решил вярващ в Него човек. Бог го попитал:"Защо постъпи така?" и в отговор получил:"Това е богохулство! Кой си ти и как посмя да напишеш това?" Господ отговорил: "Аз съм Бог", а ответната реакция била:"Ти си богохулник и грешник! Тук аз съм бог, аз съм модератор!"
Поука: Пазете се от добрите и праведните. Те обичат да разпъват тези, които сътворяват за себе си собствени добродетели. И каквато и вреда да нанесат злите, по-голяма вреда от тази на добрите няма.

Публикувано от

ДЪРВОТО НА СПОКОЙСТВИЕТО

-Учителю, къде са корените на Спокойствието?-попитал ученикът.
-Корените на Спокойствието са в безопасността. Когато човек не е застрашен от болест или смърт, той е спокоен.
-Учителю, а от какво се състои ствола на Спокойствието?
-Стволът на Спокойствието е правилната картина на света, съставена от верни помисли и лишена от страсти.
-Учителю, а къде се простират клонките на Спокойствието?
-Клонките на Спокойствието се простират към близките духом хора. Живеещите със Спокойни придобиват Спокойствие.

Публикувано от

ВЯРА

Марпа цял живот търсил истински учител. Когато го намерил, му задал един единствен въпрос:
-Какво трябва да правя сега?
Гуруто отвърнал:
-Нищо. Просто вярвай в мен и моето име ще бъде твоята тайна мантра.
Марпа без да обмисля дълго, изпробвал мантрата в действие - с името на учителя на уста тръгнал по вода.
Учителят не можел да повярва на очите си.
-В какво е тайната ти? - искрено се удивил той.
-Няма никаква тайна. Направих каквото ти ме научи - спомних си за теб и казах: "Учителю, позволи ми да ходя по вода!" и това се случи.
Наставникът не проумявал как се е случило това. Самият той не можел да ходи по вода. От друга страна никога не бил и опитвал ... Но преди да опита сам решил да изпита мантрата още веднъж и казал на Марпа да скочи от висока скала. Всички очаквали със затаен дъх ученикът да се разбие в земята, но той се приземил в долината невредим.
-Отново ли използва името ми? - попитал учителят.
-Да, това беше твоето име.
-Достатъчно, сега е мой ред! - с тези думи учителят влязъл в реката и ... започнал да потъва.
Марпа бил поразен до дъното на душата си, когато видял как учениците вадят полумъртвия учител от водата.
-Как можа да се случи това?
-Прости ми,-казал наставникът - аз не съм истински Гуру, а симулант.
-Ако е вярно, защо твоето име правеше чудеса?
-Не името ми, а твоята вяра направи това. Тя ти е дала силата да твориш чудеса.

Публикувано от

ГОТВАЧЪТ И КУЧЕТАТА

Готвачът приготвял обяд. Отпадъците хвърлял на двора. Пред вратата се навъртали кучета и се хвърляли върху всичко, изхвърлено от готвача. Когато приготвял месна храна и изхвърлял черва, кости и кръв, кучетата били доволни и казвали: "Добре е приготвил обяда. Чудесен готвач!" Когато белел яйца или чистел зеленчуци и изхвърлял обелките, кучетата се нахвърляли и върху тях, но след като ги подушели, отвръщали нос и казвали:"Какво му става, а така хубаво готвеше!".
Готвачът продължавал да готви и обядът изяждали тези, за които бил приготвен...

Притчата е писана от Лев Толстой в отговор на критиките към "Война и мир":
«1870. 2 февраля. Ясная Поляна. Я слышу критиков: “Катанье на святках, атака Багратиона, охота, обед, пляска — это хорошо; но его историческая теория, философия — плохо, ни вкуса, ни радости”.

Публикувано от

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ОТРЕКА ОТ СВЕТА

Млад църковен служител се обръща към своя наставник:
-Отче, трябва ли напълно да се отрека от света?
-Не се безпокой, - отвръща наставникът - ако ти живееш наистина по християнски, светът сам ще се отрече от теб.

Публикувано от

ТЕЖЪК ЖИВОТ

На всички, които, подвластни на обстоятелствата, са оставили неизживени мечти зад гърба си...

Живял някога един Пътешественик. Животът му никак не бил лек, защото болестта била негов неизменен спътник. Затова той се посветил на творчество. Бил писател, чиито произведения се радвали на завидна популярност. Той страстно желаел да пътешества, да участва във война, но здравето му силно го подвеждало и единственото, което му оставало било да пише, претворявайки жадуваните приключения на хартия. Починал в разцвета на силите си, оставяйки своите, макар и въображаеми приключения в романите.
Озовавайки се пред Бог, забелязал, че Той много му се радва. Тогава писателят попитал:
-Господи, кажи ми, виждам, че се радваш да съм тук, а обичаше ли ме, докато бях жив?
-Разбира се, даже много!
-Ако си ме обичал толкова, защо животът ми бе така тежък? Защо не ме избави от туберкулозата и позволи по-голямата част от дните си да прекарам на легло? Защо получих инсулт и трябваше да си отида толкова рано? Исках да преживея приключения, да отида на война, да видя толкова интересни неща ...
-Разбери, Робърт, ако беше здрав, нямаше да имаш време да твориш. Щеше да пътешестваш, да убиваш противниците на война. Какво му е хубавото на това? Така би зарил таланта си в земята. Всичко, което ти се искаше да направиш в живота, успя още по-красноречиво да изобразиш на хартия. Не си струва да роптаеш, така животът ти е вечен. Остави голям принос в литературата, паметта ти ще е вечна в сърцата на хората. В своите приключения би бил само ти, а сега в тях ще участват много поколения наред. Сега твоите приключения са вечни. Не се ли радваш, че децата ще подражават на героите ти?

Щастлива усмивка озарила лицето на Робърт Луис Стивънсън. Приемайки думите на Бог, той успял да почувства какво е истинско щастие ...


Още едно допълнение от мен (източник:Уикипедия):

.......
Последни години
Сам съчинява надгробният си надпис в стихове:„Под звездната безкрайна шир, сложете ме да спя във мир. Честит до края бях безспир и за почивка съм готов.Тоз стих за мен да изсекат: "Той спи в мечтания си кът; моряка върна се от път, ловецът свърши своя лов".“

Публикувано от

КРИЛЕ

Казват, че Бог дава на всеки човек едно крило, за да могат хората да летят прегърнати ... Но често се случва единият да се умори да лети, да се умори да прегръща и тогава той разтваря своите обятия и другият полита към камъните долу, пада на земята ...
Тази девойка паднала. Боляло я, много я боляло ... Падайки тя наранила душата и сърцето си с парчетата от нейната мечта, която се разбила в земята на хиляди остри късчета. С тях наранила и крилото си. Повече не можела да лети, даже и прегърната с някого. Крилото и се влачело след нея по мръсния асфалт и тя се чувствала най-нещастния човек на света. Тогава при нея се спуснал ангел. Той и казал, че е дошъл да заличи раните и и носел две малки снежнобели крила. Сложил ги на раменете и, паснали идеално. Взел счупеното и крило и искал да си тръгне. Девойката го догонила:
-Но нали Бог дава на човек само едно крило?
-Едно ... - тихо казал ангелът.
-Но ... Ти ми даде две крила. Какво означава това?
-Как мислиш, какво става с човек, който е слаб и не може да удържи партньора си в небето?
-Не зная ... Навярно той продължава полета си.
-Но той също е имал само едно крило .
-Но когато аз падах, той не беше до мен, сигурно е останал в небето.
-А ако падаше редом с теб, какво би направила?
-Щях да го прегърна и да имаме отново две крила.
-За да не падне ли?-поинтересувал се ангелът.
-За да не падне-тихо отговорило момичето.
-Когато единият човек пуска другия под въздействие на своята слабост, страх или друга причина, ти вече знаеш, че пуснатият пада на земята.
-И това боли ... - едва чуто казало момичето.
-Заради счупеното крило?
-Не,-поклатила глава девойката-това, разбира се боли, но много по-болезнено е разбиването на мечтата.
-Да ... А този, който е пуснал другия е подхванат от Бог. Той го поема на ръце и тихо го спуска на земята. Човекът не изпитва нито болка, нито тъга, нито съжаление. Бог не му причинява вреда, само му отнема крилото.
-Но това е ужасно!
-Защо?
-Но този човек никога повече няма да може да полети.
-Но той си го е заслужил, причинил е болка на някой, който му се е доверил.
Девойката мълчаливо гледала в земята.
-Не му ли се сърдиш? Та той ти причини болка!-възкликнал ангелът.
-Не, не му се сърдя.
Ангелът я погледнал учудено.
-Просто го обичам, разбираш ли?-една сълза се спуснала по бузата и.-И не мога да му се сърдя.
Ангелът се усмихнал и казал:
-Бог дава на падналия две крила и две възможности. Човекът, имащ две крила може да срещне друг такъв човек и да лети с него, държейки го за ръка. А може да подари едното на този, от когото е било отнето.
Ангелът замълчал закратко и после допълнил:
-Ти не си длъжна да правиш избор сега. Имаш време за размисъл.
-А как ще разбера, че е дошъл момента да избирам?
-Ще разбереш, но запомни, ако решиш да дадеш едното си крило, отново може да се случи същото.
-А ако избера човека с крилата?
-Тогава никога няма да паднеш. Можеш да летиш и сама.
-Струва ми се, че тук има някаква уловка ...
-Ако избереш човека с крилата, можеш да го държиш само за ръка. Крилата биха ви пречили да се доближите плътно един до друг.
-Сега всичко е ясно-казала девойката и се усмихнала нежно.
Вече знаела какъв избор да направи, когато дойде време да избира.

Публикувано от

ЗА МАГЬОСНИКА-АЛХИМИК И ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

Един магьосник-алхимик създал в епруветка Идеалната Жена. Затворил се с нея в колибата си. След месец излязъл бледен и обезумял на божия свят, заплитайки крака и се обесил на първото срещнато дърво. Идеалната Жена събрала от колибата кюлчетата злато, получени от алхимика-магьосник с помощта на Философския камък от най-обикновен живак и загадъчно усмихната, припявайки полугласно се отправила по пътечката към най-близкия град. Там със златото на магьосника си купила кокетна малка къщичка с градинка и заживяла мирно, разказвайки на всички, че магьосникът бил неин чичо, но починал скоропостижно, след като се надишал с изпарения от неговите колби и дестилатори. Хората я наричали Матилда. Тя се омъжила за месар. Родили им се куп деца. И след като живяли дълго и щастливо, починали с разлика от няколко дни.

Притчата ни учи да съобразяваме нуждите с възможностите си и ... да се предпазваме от изкушения :).

Публикувано от

ДИСЕРТАЦИЯТА НА ЗАЕКА

:) Посвещава се на днешния студентски празник.

Слънчев ден в гората. Заекът седи на поляната и вглъбено печата на пишеща машина. Появява се Лисицата:
-Какво печаташ?
-Моята дисертация-отговаря Заекът.
-Аха, а каква е темата?
-О, за това как зайците ядат лисици.
След мълчалива пауза Лисицата казва:
-Но това е нелепо! Всеки глупак знае, че зайците не ядат лисици.
-Разбира се, че го правят-спокойно отговаря Заекът- и мога да го докажа. Ела с мен!
Влизат в заешката дупка. След известно време Заекът излиза сам и подновява работата си.
Появява се Вълкът:
-Какво пишеш?
-Това е дисертацията ми на тема, как зайците ядат вълци.
-Не очакваш да бъде публикувана подобна глупост, нали?
-Напротив! Искаш ли да видиш защо?
Влизат в заешката дупка. И отново Заекът се връща сам и продължава да печата.

В заешката дупка.
В единия ъгъл-кости от лисица. В другия-кости от вълк. В третия-седи Лъвът, оригва се и чисти зъбите си.

Поука:
Няма значение каква тема сте избрали.
Няма значение какви данни използвате.
Важното е кого сте избрали за консултант.

Източник: http://www.cs.hmc.edu/~fleck/parable.html

Публикувано от

ГЛАСОВЕТЕ В ДУШАТА

Докато той бил малък, имал само Желание, което гръмко крещяло:"Искам".
Отраснал и се появил Дългът, който казвал:"Трябва".
После се появил Страхът, който тихо съскал:"Боя се".
След него се появило Съмнението, което мърморело:"Не така ..."
Едва по-късно се появила Увереността, която заявила:"Напред".
После се примъкнала Вирулентността, която се изсмяла:"Точно обратното".
А след нея и приятелят и Мързелът, който се прозявал и казвал:"Утре".

Всеки път, когато той се канел да направи нещо, от различните ъгълчета на душата му се раздавали викове, шепот, стонове, гласове. Слушал всички и не чувал никого. Не знаел кого да слуша и кого не, кой иска да помогне и кой просто да говори. Бързо се уморявал и не можел да свърши нищо.

В един момент се появила Гъвкавостта, която можела да чуе всички и да даде само един съвет. Понякога Гъвкавостта говорела като Увереност, понякога като Съмнение, а понякога като Желание. Всеки път била различна, но винаги творяла чудеса и принасяла полза.

Едва в дълбока старост той разбрал, че под името на Гъвкавостта се криела Мъдростта.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО ИЛИ СТЕНАТА В СЪРЦЕТО

В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни. От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат. Веднъж една мъдра Любов казала:"Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят". Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.
Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там. Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце. Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:"Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?" Любовта се замислила и казала:"Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти." Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.
Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят. Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието. "Чаках те!"-казало то ...
Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно. Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.
Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи ...
Никога не се предават, бродят по света и търсят човека. Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА СВ.НИКОЛАЙ

Посвещава се на днешния църковен празник.

Живяли някога на земята праведниците Касиян и Николай. Призовал ги Господ при Своя Престол. Облекли си те бели, празнични дрехи и тръгнали на път. Вървят и гледат: на пътя селянин с каруца, каруцата заседнала в калта. Николай казал на Касиян:"Да му помогнем да се измъкне от калта!" А Касиян му отговаря:"Как така, може ли да влезем в тая лепкава кал с белите, празнични дрехи? Не бива да се явим пред Господ целите в мръсотия!" "Нищо, Господ ще ни прости, затова пък добро дело ще извършим"-казал Николай и влязъл в калта. Помогнал на селянина, измъкнали каруцата. Дрехите му, разбира се, се изцапали. Гледа го Касиян и клати недоволно глава. А на Николай му станало леко на сърцето, все едно слънце играе. Представили се двамата пред Престола на Всевишния. "Приближете се до Мен,- казал им Господ - със своя праведен живот заслужихте да станете почитани светци. Във ваша чест ознаменувам празници. Благодаря ти, Касиян, за чистите бели дрехи, с които Ме почете. Определям в твоя чест да има празник веднъж на четири години. А на теб, Николай, още по-голяма благодарност, защото чистото сърце е по-скъпо от чистите дрехи и със своите добри дела угоди и на Мен и на хората. Затова определям празник в твоя чест два пъти в годината."
Разбрал тогава Касиян, че чистите помисли и добрите дела са по-ценни от белите дрехи.

Публикувано от

ГОЛИТЕ МЪДРЕЦИ

Александър Македонски попитал Парас, царя на северозападна Индия:
-Къде се научихте на мъдрост?
-Учиха ме голите мъдреци-отговорил царят.
Александър поискал да ги види. Изпратил представител в гората, с разказ за своите подвизи.
Мъдреците казали:
-Нима Александър не може да дойде при нас без толкова шум?
Съгласили се да го приемат и да отговорят на въпросите му. Той задал десет въпроса и получил десет отговора.
Първият въпрос бил такъв:
-Кои са повече на света: живите или мъртвите?
-Живите, защото мъртвите вече ги няма.
Вторият въпрос:
-Кое храни повече животни: земята или морето?
-Морето, защото сушата е само остров в световния океан.
Третият въпрос:
-Кое е най-хитрото животно?
-Това, което още не е попадало на човека.
Четвъртият въпрос:
-Защо посъветвахте Парас да воюва с мен?
-За да живее славно и да умре славно.
Петият въпрос:
-Кое е било по-рано: денят или нощта?
-Денят е бил по-рано с един ден.
-Труден отговор!-казал Александър.
-На труден въпрос-отговорили мъдреците.
Шестият въпрос:
-Как да заслужа любов?
-Бъди най-силния, но не и най-страшния.
Седмият въпрос:
-Кое е по-силно: животът или смъртта?
-Животът- в него има повече страдания.
Осмият въпрос:
-Кога трябва да умре човек?
-Когато смъртта за него ще е по-добра, отколкото живота.

Останалите два въпроса историята не е запазила.

Публикувано от

РАЖДАНЕТО НА ЗЕЛКАТА

Това се случило в градината на земните наслаждения, дълго преди изкушението, на което Ева не издържала. В едно лъчезарно утро Бог създал цветята. И ето, когато най-прекрасното от новосътворените-розата, за пръв път приела слънчевата ласка с алената чистота на устните си, се явил зъл дух.
-Ти си прекрасна!
-Да!-отвърнала розата.
-Прекрасна и щастлива!-продължил дяволът.-Какво изящество, цвят, аромат! Само ...
-Само какво?
-Никаква полза! Погледни тук - клоните на дървото са отрупани с жълъди. Няма да споря, гъстата корона на дъба е прекрасна, но това е малко. Той дава не само приют на стотици живи същества, но и храна. Да, роза, красотата не е всичко ...
И розата изпитала изкушение, на жената тепърва и предстояло да го изпита, и възжелала полза, толкова силно, че чак побледняла.
На другия ден Господ се явил в градината.
-Татко, - обърнала се към него кралицата на цветята, трепереща и прекрасна, - искам да принасям полза!
-Принасяй, дете мое! - отвърнал Господ и се усмихнал.
Така светът получил зелката.

Публикувано от

НА ДЪНОТО НА РЕКАТА

Някога на дъното на голяма кристална река имало селище, обитавано от някакви същества.
Реката безмълвно течала над тях: млади и стари, богати и бедни, добри и лоши. Течала по своя път и знаела единствено за своето кристално Аз.
А всичките тези същества, всеки по своему, се държали за камъните и стеблата на подводните растения, защото умението да се държат било основно в техния живот, а да се съпротивляват на течението на реката те се учели от самото си раждане.
Но едно същество накрая казало:
-Уморих се да се държа! И като не виждам със собствените си очи, вярвам, че течението знае къде отива. Сега ще пусна камъка и нека то ме отнесе със себе си. Иначе ще умра от скука!
Другите същества се разсмяли:
-Глупак! Само пусни камъка и обожаемото ти течение така ще те завърти и блъска в камъните, че от това ще умреш по-бързо, отколкото от скука.
Но то не ги послушало. Поело си дълбоко въздух, разперило ръце и в този момент течението го завъртяло и ударило в камък. Но то не посегнало да се задържи за камъка, течението го завъртяло отново и го издигнало високо над дъното, където нямало никакви камъни.
А съществата надолу по реката, за които то било непознат, закрещели:"Гледайте! Чудо! Той е същия като нас, но лети. Гледайте, Месия дойде да ни спаси!"
Носеното от реката същество казало:
-Аз съм същия Месия като вас. Реката с радост ще ни освободи и ще ни издигне нагоре, само ако се осмелим да се пуснем от камъните. Нашата истинска работа се заключава в това странстване, в това изключително пътешествие.
Но те само закрещели още по-силно: "Спасител!", все така вкопчени в камъните, а когато погледнали отново нагоре, него вече го нямало, те останали сами и ... започнали да съставят легендата за Спасителя.

Публикувано от

МНОГО МАЛКО ЧИСЛО

Живеели Вселенските Константи и куп различни променливи.
Сред тях имало една мъничка константа, характеризираща кой знае какво. Толкова малка, че не я били открили още. Въобще никой не знаел, че съществува. Какво да си говорим, даже в сравнение с масата на фотона в покой, изглеждала същинско нищожество. Въпреки това малката константа имала своята гордост и много отговорно се отнасяла към своето постоянство. Не искала да расте на каквато и да е цена, колкото и да я убеждавали другите, по-солидни константи.
-Помисли сама, - казвала и константата на Планк - какво ще се случи, ако станеш десет хиляди пъти по-голяма. Най-накрая ще могат да те изчислят. А сега нито една маса във Вселената не се доближава до твоята. Не те ли е срам?
Константата я било срам и брадичката и упорито треперела, красив жест, ако някой е в състояние да го различи.
-А какво въобще означаваш?-нахвърляла се върху нея Трета Космическа (която даже не била истинска константа, но се задържала сред тях заради многобройните си връзки).-Ти какво, отговаряш за силата на тежестта ли? Не! За скоростта на светлината? Не!
-Аз съм коефициент на ... ами ... него още не са го открили.
-На какво, на какво?
-Амиии ... на гюбелдючимостта.
-Аха и какво именно у нас има гюбелдючимост?
-Ами тези ... елементарни частици.
-Кои?
-Ами едни малки такива.
-Кварки ли, кои?
-Не, други, още не са ги открили.
-И каква е ползата от тези ,хм, елементарни частици?
-Не знам, още никой не е разбрал.
-А те не могат ли да бъдат малко по-гюбелдючими? Разбери, срам ни е заради тебе, целият ни справочник позориш!
-Не знам. Може и да могат, а може и да не могат. Но ако аз се увелича, ще се случи нещо страшно.
-Ти имаш мания за величие!-троснало се Пи.- Хем си самомнителна, хем се стремиш към Нула.
Това не било вярно. Константата не се стремяла към Нула. Тя и се възхищавала от разстояние, но това не им влизало в проклетата работа.
Всъщност константите, някои от които не чак толкова постоянни, се срамували да се намират в една компания с такава малка константа. И всичките я унижавали. Да се чудиш накъде повече. Тя и без това била толкова малка. Но стоически понасяла всички нападки, макар и нелеко. Даже когато започнало да я притиска Ускорението на Свободното Падане, устояла.
Много дълго издържала-от Големия Взрив почти до днес. Но най-накрая се предала. Опитайте се в продължение на толкова милиони години постоянно да слушате, че сте нищожество! И константата, хлипайки се устремила към Нулата, която единствена никога в нищо не я упрекнала(о, да, Нулата е съвършенство, не случайно е Абсолютна) .
Тук е мястото да бъде написано, че светът е рухнал без малката костанта. Но не е, стои си както виждате. И външно нищо в него не се е променило. Но в света повече нямало гюбелдючими елементарни частици, защото както е известно елементарни частици с коефициент на гюбелдючимост равен на нула не могат да съществуват. И никой никога няма да научи какво са представлявали и каква невъзвратима загуба е понесъл света, от какви блестящи възможности се е лишил. Ако, разбира се, от елементарните частици може да има някаква полза.
Затова пък масата на Вселената най-накрая се приближила до изчислената.

Публикувано от

МЪДРЕЦ И БУХАЛ

Веднъж преди разсъмване при Мъдреца долетял Бухалът и казал:
-Всички зверове и птици те смятат за най-мъдрия на света и само ти можеш да ми помогнеш. Вече сто години не мога да намеря отговор на главния въпрос: защо аз, ненавиждащият тъмнината, винаги се старая да я избягвам, но винаги живея или в сумрак, или в полумрак?
-Да избягваш нещастието не е същото като това, да се стремиш към щастието - отвърнал мъдрецът.- Избягвайки тъмнината, ти през цялото време мислиш само за нея, криеш се от нея, без да виждаш път, вместо да вървиш право към светлината. Мисли за светлината,стреми се към светлината, търси светлината и бързо ще намериш това, което търсиш.
-Благодаря ти за съвета!-забухала птицата.-Сега ще отлетя в хралупата си, ще си почина и когато настъпи нощта, ще отлетя далеч от нея и повече никога няма да се върна в ненавистната тъма!
Плеснал с крила и отлетял.
Мъдрецът мълчаливо повдигнал рамене, обърнал се и тръгнал към светлината.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА

Живеела на света Любов. И имала, както се полага, Предмет на Любовта.
Било им добре заедно. Предметът гледал Любовта с влюбени очи и и казвал:"Обичам те!" Тя разцъфвала от тези думи и била за своя Предмет най-въплътената Любов.
Но времето минавало и Предметът все по-рядко гледал Любовта така, както преди. Сега и се налагало сама да пита:"Обичаш ли ме?"
"Какво?-отвръщал Предметът.-А, ти за това ... Разбира се. Не вярваш ли?"
Любовта разбира се вярвала. И доверчиво притискала бузата си до рамото на своя Предмет.
Така Любовта станала Вяра.
Тя вярвала безогледно на своя Предмет, даже когато той започнал да се появява все по-рядко вкъщи, даже когато от него започнал да се носи аромат на чужди парфюми.
А след това Предметът съвсем изчезнал и не останало на кого да вярва.
От Предмета останали някакви дреболии: зъбна четка, износени пантофи, пукната халба. Вярата нищо не изхвърляла.
"Това, разбира се, е глупаво-мислела тя.-Безсмислено е даже да се надявам ... Но може би той все пак ще се върне?"
Вярата, разбира се, не може да съществува без Предмет на Вярата. Така Вярата станала Надежда. Надеждата е безпредметна.
Тя живее и чака. Живее и се надява. Тя умира последна и не умира напълно.
Тя не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта. Надеждата трябва да се държи до последно.

Публикувано от

АКО СЪВСЕМ МЕ НЯМА

Още съвсем малко и ще се запалят звездите, и месецът ще изплува, ще заплува, изкачвайки се над тихите есенни поляни. След това месецът ще надникне в гората, ще постои малко, закрепен на върха на най-високата ела и там ще го видят Ежко и Мечо.
-Погледни!-ще каже Ежко.
-Аха!-ще отговори Мечо.
А месецът ще се издигне още по-високо и ще залее с хладния си, призрачен блясък цялата земя. Така е всяка вечер в тая хладна, ясна есен. И всяка вечер Ежко и Мечо се събират ту у единия, ту у другия и за нещо си говорят. Ето и в тая нощ Ежко казва на Мечо:
-Колко хубаво, че се имаме един-друг!
Мечо кимва.
-Само си представи, мен ме няма, ти седиш сам и няма с кого да си поговориш.
-А ти къде си?
-Мен ме няма.
-Така не се случва-казва Мечо.
-И аз така мисля-казва Ежко.-Но ето, изведнъж съвсем ме няма. Ти си сам. Какво ще правиш?
-Ще дойда при теб.
-Къде?
-Как къде? Вкъщи. Ще дойда и ще кажа:"Защо не дойде, Ежко?" А ти ще кажеш ...
-Ама, че си глупав. Какво ще кажа, като ме няма?
-Ако не си у вас, значи си отишъл у нас. Ще се върна, ти ще си там и ще започна ...
-Какво?
-Да ругая!
-Защо?
-Защото не си направил така, както сме се разбрали.
-А как сме се разбрали?
-Откъде да знам. Или да сме у нас, или да сме у вас.
-Това е, ако ме има.
-Разбира се-казва Мечо.
-А ако съвсем ме няма?
-Тогава седиш на реката и гледаш месеца.
-И на реката не съм.
-Тогава си отишъл някъде и още не си се върнал. Ще обиколя цялата гора и ще те намеря.
-Навсякъде си обиколил и мен ме няма.
-Ще ида в съседната гора.
-Не съм там.
-Ще обърна всичко наопаки и ще те намеря.
-Няма ме. Никъде ме няма.
-Тогава, тогава ... ще изтичам на полето и ще закрещя:"Еееежкооо!", а ти ще ме чуеш и ще отвърнеш:"Мееечооо!"
-Не, и капчица от мен няма, разбираш ли?
-Ти за какво дойде при мен?-сърди се Мечо.-Ако теб те няма и мен ме няма, ясно ли е?
-Не, теб те има, а мен -не.
Мечо млъква и се мръщи.
-Ах, Мечо!...
Мечо не отвръща. Той гледа нагоре как месецът, издигнал се високо над гората, лее хладната си светлина над тях с Ежко.

Публикувано от

КАК ЕЖКО И МЕЧО ЧИСТЕЛИ ЗВЕЗДИТЕ

Вече цял месец Ежко всяка нощ се катерел на бора и чистел звездите. "Ако не ги чистя всяка нощ,-мислел си той-те обезателно ще помътнеят." И всяка утрин излизал навън, кършел свежи клонки, за да си направи метличка, с която първо да обира прахта от звездите и перял гъбата. Гъбата му била една и затова той всяка сутрин я перял и сушал на бора.
Когато свършел с приготовленията, Ежко обядвал и лягал да спи. Събуждал се, когато вече падала росата. След като вечерял, взимал гъбката в едната ръка, метличката в другата и внимателно, клонче по клонче, се изкачвал на върха на бора. И тук започвало най-важното. Първо трябвало да избръска прахта от звездите внимателно, да не би случайно да ги събори от небето. После да премести метличката в лявата лапа, да хване гъбата с дясната и да ги изтърка до блясък. Работата била трудна и отнемала цялата нощ.
"И как иначе?-мърморел си Ежко, беседвайки сам със себе си на върха на бора.-Ако Мечо не чисти звездите, ако аз не чистя звездите, кой ще чисти звездите?"
Мечо в същото това време седял на върха на бора до собствения си дом, чистел звездите и си мислел:"Удивително е, че на Ежко му хрумна такава гениална мисъл! Ако Ежко не беше се сетил да чистим звездите, вече никой отдавна нямаше да ги вижда. Гледай тая каква е мръсна!"
Мечо много се стараел, но не винаги му се получавало толкова добре, като на Ежко. И ако от небето падала звезда, всички в гората знаели, че случайно я е съборил Мечо.

Публикувано от

ГОЛИЯТ ПРИНЦ

Тръгнало но девойката по вода и извадила от кладенеца пръстен. Не прост, а вълшебен.
-Пусни ме, красавице!-помолил пръстенът.-Ще изпълня всяко твое желание.
-Искам гол принц, да ме обича, умен, добър, а по възможност и богат-без да се учудва и без да се замисля отговорила девойката.
-Те ти на!-изненадал се пръстенът.-Но да е на бял кон, нали?
-Не!-отсякла девойката.-Пеша.
-Но защо?-не разбирал пръстенът.
-Преди 20 години майка ми извадила от същия този кладенец вълшебен браслет и той поискал свободата си по същия начин, предложил да и изпълни желание. И тя да вземе да си поръча принц на бял кон.
-На бял?-попитал браслетът.
-Да!-отвърнала радостно мама.
-А конят със златни подкови ли да е?
-О, със златни, да!
-А юздата от чисто сребро с изумруди?
-Ах, с изумруди!
-И принцът да е с шапка с щраусови пера?
-Да, да, с щраусови.
-И ризата му да е обшита с драгоценни камъни?
-Да,да,да!-възкликнала мама и пуснала браслета.
И пристигнал принцът на бял кон. А какъв кон! Подкови от чисто злато, очите му горят, юзда от чисто сребро с изумруди! Ризата на принца-обшита със скъпоценни камъни! Но принцът! Що за принц бил това! Крив, гърбав, глупав по рождение, носът му-посинял от пиянство, две думи не може да върже. Цялото си царство, коня и ризата със скъпоценни камъни пропил, а като разбрал, че мама е бременна с мен, я изоставил и отишъл при друга. Ето така, със своя горчив опит, мама ме научи да не обръщам внимание на несъществени детайли!

Публикувано от

ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ МИ

На тези, които обичам

Един ден мъжът не дочакал любимата си жена. По пътя към къщи преживяла инцидент и получила сериозни травми. Откарали я в болница, но тя изпаднала в кома и шансът за възстановяването и бил незначителен.
Мъжът не пожалил средства и усилия, за да и осигури най-доброто лечение. Всички близки дошли в болницата, за да го подкрепят, защото той практически не се отделял от постелята на жена си. През цялото време и говорел, игнорирайки съня и и вярвал в оздравяването и. Скоро докторът помолил всички да напуснат болничната стая, защото пациентката има нужда от пълен покой и казал, че сега всичко зависи само от нея. Тогава мъжът намерил уединено място в болницата и започнал да се моли. Човекът бил атеист и когато най-добрият му приятел видял как се моли със сълзи на очи, даже и в тази ситуация не се сдържал да попита:
-Ти никога не си вярвал в Бога, а сега така горещо се молиш. Какво се е случило с теб, приятелю?
-И аз сам не знам какво се е случило с мен, но и обещах да направя всичко, което е по силите ми.

Публикувано от

КОЙ Е СТОПАНИНЪТ В ТАЗИ ГОРА

Веднъж лъвът се разхождал в гората.
Срещнал тигъра и го попитал:
-Кой е стопанинът в тази гора?
-Разбира се, че Вие, господарю! Вие сте единствения Цар!
След това лъвът отишъл при мечката, сграбчил я и отново попитал:
-Кой е господар? Кой е стопанин тук?
-Разбира се, че Вие, няма нужда да питате! Вие сте царя на всички животни, Вие сте стопанина.
После лъвът видял слона и му задал същия въпрос:
-Кой тук е стопанина?
Слонът хванал лъва и го хвърлил на петдесет фута. Той се ударил в камък, целият в кръв и синки едвам се изправил и казал:
-Ако не знаеш правилния отговор, това още не е причина да се държиш по този начин.

Публикувано от

ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
-Къде са ти крилата?
-Аз нямам крила-отвърнал Дяволът.
-А нимба(ореол)?
-И това нямам.
-А какво имаш?
-Имам сърце!-казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.
-Но защо?-изненадал се Ангелът.
-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
-А готов ли си да умреш заради мен?
-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си!-отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
-Мога да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
-Вземи го, твое е!
А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.
-Коя си сега, без крила?- попитал Дяволът Ангела.
-Аз ... съм човек-скромно казал Ангелът.
-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...
-Добре,-казал Дяволът-може ли да дойда с теб?
-Не,-казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
-Коя си ти?
-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.
-Но как така?
-Ти не си Ангел. Нямаш крила.
-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?
-Не е вярно. Дъждът идваше сам.
-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.
-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
-Но защо? Аз ви носих само добро!
-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...
Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
-Защо я убихте?-изригнал гневът му.
-Тя беше вещица!
-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
-Каза ни, но ние не и повярвахме.
-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!-разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.
На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.
После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.
И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол ...

Публикувано от