Хората от кайсиевата гора

Етикети: , събота, 31 март 2012 г. 13:00

от серията с китайските пословици
 
В Китай по време на Троецарствието (220-280 г.) живял известният лекар Дун Фен, един от "тримата изкусни лекари от периода Цзянан". За услугите си той не взимал заплащане. Когато излекувал тежко болен, го карал да засади пет кайсиеви дървета, а когато се справял с някое по-леко заболяване, искал от пациента да засади едно кайсиево дърво.
Тъй като бил добър лекар, посещавали го много болни и за кратко време имал вече цяла кайсиева гора. Когато кайсиите родили, Дун Фен построил в градината склад и сложил на него табела, известяваща, че всеки, който желае, може да си вземе кайсии, като остави в замяна същото тегло зърно.
Всеки път, когато някой се опитвал да вземе кайсии, без да остави в замяна зърно или оставял по-малко, отколкото тежали кайсиите, от градината излизал тигър и ръмжал заплашително.
Получените срещу кайсиите продукти, лекарят раздавал на бедняците, които идвали да се лекуват при него отдалеч. Така градината му помогнала да спаси много животи.
А оттогава професионалните медици в Китай, започнали да наричат себе си "хора от кайсиевата гора".

китайска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Юй Гун размества планините

Етикети: , петък, 30 март 2012 г. 11:17

от серията с китайските пословици

В едно село в една китайска провинция живеели двама старци. Как ги нарекли при раждането им никой отдавна не помнел. В течение на живота си получили прозвищата Чжи Соу, което значи "мъдрец", и Юй Гун, което значи "дърдорко". 
Чжи Соу не се занимавал със земеделие и скотовъдство, а по цели дни седял на двора, потънал в размишления. Никой не знаел за какво размишлява, но на всички им изглеждало, че мислите му са пълни с мъдрост. И затова селяните, които работели от сутрин до вечер и нямали време за размишления, били изпълнени с дълбоко почитание към него. В знак на това всяка сутрин оставяли пред входа на дома му купичка с ориз и прясно изпечена питка.
А Юй Гун получил прозвището си, защото се интересувал и обсъждал всичко, което се случвало в селото - кой кого е обидил, как са разделили нечие наследство, събрали ли са съседите навреме реколтата и защо е окуцяла нечия крава. Юй Гун се месел в чуждите работи, но не и защото самият той стоял без такава. Напротив, не сядал и за минута, просто не можел да търпи нещата да не се вършат както трябва.
Селото, в което живеели двамата старци, лежало в подножието на две планини, толкова близко притиснати една до друга, че само дивите зверове можели да преодолеят стръмния и гъсто обрасъл превал. А градът се намирал точно от другата страна. И когато искали да продадат продукцията си, трябвало да заобиколят или едната, или другата планина, а това отнемало четири дни.
Веднъж Юй Гун се връщал от едно такова пътуване до града. Още не бил изминал и една десета от пътя, и вече се изморил. Седнал на един камък и се замислил: "Скоро ще стана на 90 години. За пръв път отидох до града с баща ми, когато станах на 10. Оттогава съм ходил поне по три пъти годишно. Четири дни в едната посока и четири дни наобратно  ..." И като взел да пресмята колко дни от живота си е загубил без всякаква полза за тези 80 години, оказало се, че не знае толкова голямо число. Започнал да събира камъчета и да пресмята с тях. Скоро пред него се образувала огромна купчина. Докато я гледал с недоволство, му просветнала мисълта, че ако двете планини се разместят поне малко и се отвори просека помежду им, пътят ще се съкрати четири пъти.
Когато се върнал вкъщи, събрал синовете и внуците си и им разказал за какво мислил, докато седял на камъка. Те също започнали да пресмятат загубените дни и се оплели в дългата сметка.
-Съгласни ли сте - попитал ги Юй Гун накрая - да ми помогнете да разместим планините?
-Съгласни сме, - отвърнали те - само ни кажи какво да направим.
-Какво друго можем да направим, освен да хванем кирки и лопати и да започваме да копаем?! Да, там земята е твърда, има много скали и камъни, но ненапразно казват: "Ако не вървиш, никога няма да стигнеш; ако не се хванеш на работа, нищо няма да постигнеш."
И от следващата сутрин цялата фамилия се захванала с прокопаването на пътя между планините. Едни изкопавали и разбивали камъните, други товарели пръстта и дребните камъни в кошници, трети ги смъквали в ниското.
Така работили три дни.
Слуховете стигнали до "мъдрия" старец Чжи Соу. За пръв път той прекъснал размишленията си и се вдигнал горе в планината. Дълго гледал как се трудят Юй Гун и близките му и накрая викнал:
-Глупец, глупец! С какво си се захванал на стари години, за което и десет живота не биха ти стигнали! По-добре остави планините в покой, прибирай се у дома и се готви за приближаващата смърт!
Юй Гун изправил гръб, въздъхнал и отговорил:
-За какво да се готвя за смъртта? Тя сама ще ме намери, когато му дойде времето. А докато в човешките ръце има макар и малко сила, те трябва да работят. Да, аз съм стар и скоро ще си ида от този свят, но ще останат децата и внуците ми. На тях също ще им се родят деца и внуци. Семейството ни ще расте. А нима планините ще пораснат през това време? Не, те няма да се надигнат и с една педя!
И отново се хванал да вади камъни.

А вие разсъдете сами, кой от тях бил истински мъдър.

китайска приказка

Така "Юй Гун размества планините" се превърнало във фразеологизъм за далновидни хора, които се захващат с мащабни и трудни неща, които обаче завършени ще донесат голяма полза.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

3 коментара

Благородство

Етикети: сряда, 28 март 2012 г. 15:57

Един ден суфийският шейх Абу Саид бил на баня. Прислужвал му дервиш. Търкал гърба му и по обичая, който имали теляците по онова време, събирал кирта в ръка, за да покаже колко добре е свършил работата си.
-Кажи ми, премъдри, - помолил дервишът - какво е благородство?
-Благородство е да не показваш на човек мръсотията му - отвърнал Абу Саид.

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

Кървава любов

Етикети: , 10:47

Историята наистина е кървава в края. Ако ви е страшно, пропуснете я. Просто четейки тая книга "Мъдреците на Изтока", седя и си мисля колко талант са избили в буквален смисъл догмите и човешката глупост, откакто свят светува ...

Рабия, дъщерята на Кааб Коздари, се счита за първата поетеса писала на фарси. Родена е в края на IX век, от знатен произход - баща и бил един от емирите и военачалниците на Саманидите. Съвременница на Рудаки. Освен поетичен талант притежавала и рядка красота. Съчинявала изящни стихотворения, дълбоки по съдържание, думите и звучали нежно и проникновено.
Когато баща им починал, брат и Харис получил в наследство положението му и заел неговото мястото. Сред робите на брат и имало един - Бекташ, турчин по произход, красив и с добри маниери. Рабия се влюбила в него. Но на пътя на тази любов стояли две препятствия: семейното и обществено положение на двамата и от друга страна, че там и тогава било прието мъжът първи да признае любовта си, обратното било неприемливо. Рабия мълчала, но вехнела ден след ден, докато накрая една от близките и жени не разгадала тайната и. Чрез нея Рабия пратила на Бекташ любовните си стихотворения и той и отвърнал с взаимност.
За любовта им се носят много легенди. Една от историите разказва как братът на Рабия потеглил на военен поход. В него участвал и Бекташ. Рабия също била с войската. Когато получила известие, че Бекташ е ранен и има опасност да попадне в плен, тя надянала военни доспехи, сложила маска на лицето си, яхнала коня и се отправила към мястото на сражението, където успяла да спаси любимия си. 
Във военни условия това не направило впечатление и любовта им останала в тайна. Но по-късно причина за разкриването и и за смъртта на поетесата станало приятелството и с Рудаки. Те четели един на друг стиховете си и той преписал и научил наизуст любовните и стихотворения. След време Саманидският емир устроил прием за знатни люде от двора и страната. На него Рудаки рецитирал стиховете на Рабия. Поразен от красотата им, емирът попитал чии са стиховете. Рудаки отвърнал, че са на Рабия и са посветени на любовта и към роба Бекташ. На приема присъствал и братът на поетесата, Харис. Побеснял от гняв той заповядал и двамата да бъдат убити. Бекташ бил хвърлен в кладенец. А на Рабия прерязали вените и я заключили в банята, за да умре от бавна смърт. Докато умирала писала с кръвта си стихове по стената на банята. Така станала жертва на любовта си.

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Имането

Етикети: вторник, 27 март 2012 г. 17:07

Не искаше да става крадец и сигурно затова не вярваше, че може да е в чужда нива. Стръвно и неуморно копаеше своята. Спираше само да избърше потта от челото си и пак хващаше мотиката. Копаеше, копаеше ... Понякога, много рядко, все пак го застигаше съмнението: "Ами ако въпреки всичко е в чуждата земя ..., и там си остане заровено, скрито ... Никога да не го имам!" После тръсваше енергично глава: "Не!" И отново се захващаше за работа.
Няколко пъти търси в свободни земи, но бързо усети - не може да е там. Върна се на своята. Всяка бучка пръст обърна, така и не го намери. Земята разбираше ли какво търси или не, но му се отплати богато. Всякакви сладки плодове му роди. Той започна да им се наслаждава и да забравя. Копнежът от ден на ден ставаше все по-безплътен, малко ли друго дава благодатната земя. Докато накрая остана съвсем рядко да се завръща в съня. В онзи сън, в който прескача тайно оградата и разравя, разгръща онази земя, чуждата. Вади гърнето с тръпнещи ръце. Сърцето му бие бясно. Със затаен дъх нежно отмества капака. Сиянието блясва и се разлива в тъмната нощ. Обгръща го галещо, прониква го. А полудялата кръв носи до всяка клетка в тялото му блаженството от един нежен женски смях и сластния шепот: " Любов моя, любов моя, любов моя ..."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Несправедливият Ширван-шах

Етикети: 7:30

На трона бил Ширван-шах, несправедлив, безжалостен към хората, разорител на много страни. Където видел изпаднал човек или просяк, заповядвал да го убият. Цялото царство било разорено. 
Веднъж срещнал един просяк и заповядал да го убият. Човекът помолил за милост.
-Знам езика на животните и птиците - казал той. - Може да съм ти полезен.
Шахът заповядал на везира да вземе просяка със себе си и да научи езика на животните, а след това да предаде знанието и на него самия. Везирът бил добър човек. Сетил се, че беднякът измислил историята, за да си спаси живота. Пуснал го да си ходи.
Минало време. Една нощ по време на пир Ширван-шах чул две сови в далечината. Тогава си спомнил за човека, който знаел езика на животните.
-Изучи ли езика на птиците? - попитал той везира.
-Изучих го, господарю! - отвърнал везирът.
-Какво си говорят совите?
-Едната има дъщеря и я сватосва за сина на другата. Тази, която има дъщеря, иска като откуп за невестата седемстотин запустели села. А другата и отвръща: "Имам още шестима сина. Ако дам такъв голям откуп само за една невеста, как ще оженя другите?" "Не се скъпи! - казва първата. - Да е жив и здрав Ширван-шах, ще разори и опразни още много села."
-Нима съм толкова несправедлив? - засегнал се Ширван-шах.
-Така казват совите, господарю! - отговорил везирът.
След този разговор Ширван-шах станал милостив.

Сулхан-Саба Орбелиани

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Основна и неотменна част от суфийските знания

Етикети: понеделник, 26 март 2012 г. 9:49

... но мисля, че е в пълна сила и за всички останали видове знания :)

Един човек намерил в магазинче в Багдад огромен заключен сандък, с изящна изработка. На капака било изрязано: "Основна и неотменна част от Суфийските Знания". Човекът бил много заинтригуван от сандъка, тъй като от години събирал информация за Суфи и бил прочел много текстове и жизнеописания. Сдобил се със сандъка на висока цена. Занесъл го вкъщи. Но когато успял да го отвори, намерил вътре единствено кратка бележка, на която пишело: "Основна и неотменна част от Суфийските Знания е това, да желаеш истината повече, отколкото развлеченията и да намериш пътя към Учителя".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Ако искаш да се роди истината, започни разсъждението от мен

Етикети: петък, 23 март 2012 г. 8:40



Някакъв софист попитал Диоген:
-Аз не съм ти, вярно ли е?
-Вярно е - отвърнал Диоген.
-Аз съм човек?
-И това е вярно.
-Следователно, ти не си човек.
-Това вече е лъжа - казал Диоген - и ако искаш да се роди истината, започни разсъждението от мен.

Авл Гелий "Атически нощи"


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Криза

Етикети: , четвъртък, 22 март 2012 г. 8:49

За втори път в рамките на една седмица се впечатлявам как за 100 години нищо не помръдва. :) 
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!

Димчо Дебелянов


Публикувано от

0 коментара

Този, когото храниш (римейк) - притча за блогъри

Етикети: сряда, 21 март 2012 г. 19:29

Веднъж млад индианец отишъл при стария шаман и го попитал:
-Кажи ми, уважаеми, защо вчера край празничния огън, когато разказах своята приказка, племето вежливо ме похвали, но не забелязах в очите на хората предишния огън?
Шаманът затворил очи и заговорил:
-Помниш ли притчата за двата вълка в нас?
-Да, този, когото храниш ...
Шаманът продължил да нарежда, без да го доизслуша:
-Нашите разкази хранят вълците в душите на другите ...
Но по-натам речта му станала неразбираема и младежът едва успявал да долови отделни фрази: "... опитвал ли си се да храниш вълк? ... той яде сам ... прехраненият вълк не яде ... а гладният ..."
Младият индианец вече блажено се усмихвал. Той достигнал до просветление.

Виктор Палич


Публикувано от

2 коментара

Царят, който се мислел за бог

Етикети: 13:00

Имало един цар, който считал себе си за бог и никой не смеел да му каже, че в действителност не е такъв. Той имал добър и умен везир.
-Ако си бог, вземи ме за свой ангел! - обърнал се към царя везирът един ден.
Царят го назначил за ангел и след това пожелал:
-Да направим чудо!
Ангелът заповядал да опразнят двореца и да го напълнят с тор. Запечатали вратите. Било лятно време. Изчакали десет дни. На единадесетия отворили вратите и надникнали да видят чудото. Вътре било пълно с червеи, личинки и торни бръмбари. Носело се нетърпимо зловоние.
-И какво чудо е това? - обърнал се царят към везира.
-За бог като теб и ангел като мен даже и това е чудо голямо. По-велико няма да направим.

Сулхан-Саба Орбелиани

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Кой какво владее?

Етикети: , 8:05



Изображение от bg.wikipedia.org
Лудвиг ван Бетовен недолюбвал по-младия си брат Йохан. Като аптекар Йохан натрупал солиден капитал, купил си имение и много се гордеел с това. Веднъж пратил на брат си визитка с  претенциозния надпис "Йохан ван Бетовен - земевладелец". А той му я върнал, като написал на обратната страна "Лудвиг ван Бетовен - умовладелец".

Публикувано от

0 коментара

Честита пролет!

Етикети: , вторник, 20 март 2012 г. 10:09



:) И с най-любимото ми пролетно стихотворение от Асен Разцветников!
Да бъде светлина! :)

Илюстрация на Румен Скорчев от "Детство мое", т.3, стихотворения






Публикувано от

4 коментара

Пролетни цветя

понеделник, 19 март 2012 г. 12:23

Някога в далечни времена планините били далеч по-близо до небесата, отколкото сега. А сезоните не се сменяли периодично, а от настроенията на обитателите на небето. Ако на някого там му докривее, веднага се смрачава и започва да вали сняг. После друг се засмее и всичко разцъфва, защото е пролет.
А през пролетта в онези времена цъфтяло абсолютно всичко. Цъфтели цветята и дърветата на земята, моретата и езерата, но най-интересното е, че цъфтели и животните. Леопардът се покривал с безсмъртничета. Мишките цъфтели с незабравки. Кучетата цъфтели с кученца, разбира се. А сърните цъфтели с маргаритки.
Всички зверове и птици ходели разцъфнали през пролетта и не можели да се нагледат сами на себе си.
Но веднъж там горе нещо се случило. Караница ли , спор ли, но във всеки случай престанали да си говорят. Надували се един на друг, а на земята задухали свирепи ветрове. Плътна ледена кора покрила земята от екватора до полюсите и не спирала да расте на дебелина.
Отначало животните си казали: "Е, скарали са се, ще се сдобрят! Ще почакаме." И започнали да чакат помирението, но горе въобще нямали подобни намерения и ставало все по-студено и все по-студено. Животните разбрали, че така ще загинат и се събрали на съвет, за да решат какво да направят, че да сгреят земята. Решили да изпратят горе на небето някого с молба да се смилят над тях, но на никого не му се тръгвало. На лъва му се пързаляли ноктите по леда, мишката е много малка, може и въобще да не я забележат, ракът умее да пълзи само назад ... Всеки си намирал причина да не поеме по далечния път. Малко били тези, които се връщали от него, а който успеел, никога не разцъфвал отново през пролетта. 
Малкото сърне, което разбира се не се канело да поема на път, мръзнело на събранието и се гушело плътно в майка си. Искала му се свежа тревица, но всичко било покрито с лед. Сърната погледнала жално рожбата си и направила крачка напред:
-Аз ще отида!
-О! А прекрасните ти маргаритки ... - развълнували се зверовете, но в същото време всеки си мислел с благодарност: "Добре, че не са моите нарциси или кученца!"
-Вие само се грижете за детенцето ми, аз ще се справя някак! - мрачно отвърнала сърната и побутнала малкото към тях.
Леопардът и гепардът го сложили да легне плътно тях, то се сгряло и заспало спокойно, а майката поела към висините.
Бавно се катерела нагоре по планината. Колкото по-високо се изкачвала, толкова по-свирепи и безпощадни ставали ветровете и вихрушките. Но тя не се предавала, продължавала към върха. Първо коремът и замръзнал и побелял. После смразяващият студ достигнал гърба и и тя чувала как маргаритките и падат една по една с кристален звън. Дзън, дзън, ронели се заледените маргаритки, а тя продължавала да върви. И пристигнала.
Там, на върха, сърната, посивяла и разсипана от умора, ясно видяла двама, които демонстративно седели гърбом един към друг. Но някак разбрала, че всеки от тях се страхува да започне разговора пръв, за да не бъде отблъснат. Е, тя вече не се бояла от нищо. Престанала да се бои в момента, в който последната маргаритка се отронила от гърба и. Нямало от какво да се страхува, защото нямало какво повече да губи. Покатерила се на един замръзнал облак и се приближила към тях. После запяла, макар да не и достигали нито въздух, нито глас. Пеела за тези, които мръзнат и отчаяно се нуждаят от пролет. Пеела и за това, че да протегнеш пръв ръка, не е слабост, а благородство.  Последните думи се откъснали от гърлото и с хрип, но най-накрая горе на небето се усмихнали. Усмивките им разтопили замръзналите облаци и те се излели на земята като пролетен дъжд. С него и сърната се върнала обратно.
Щом се отекла голямата вода, земята разцъфнала отново в цялата си прелест. Но животните повече не разцъфнали. Навярно семената им замръзнали през толкова дълга зима. Все пак те не могат да ги скътат толкова дълбоко, колкото земята. Когато сърната пристигнала и малкото и изскочило радостно измежду леопарда и гепарда, за да я посрещне, животните онемели от изненада. На неговото гръбче още растели маргаритки. Явно добре го били грели. А по козината на леопарда и гепарда останали кръгли петна там, където се опирали маргаритките.
А какво се случило със сърната? Тя останала посивяла и без глас, но не се разстроила въобще. Какво значение има, щом пак е пролет!
Когато на следващата пролет отново родила малки, на гръбчетата им имало изрисувани бели маргаритки. Така е и до ден днешен, където са сърнетата, там е и пролетта.

по Т. Каретина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Очите на българката през погледа на джигита :)

Етикети: , събота, 17 март 2012 г. 11:29

И поетичен обед с Расул Гамзатов :)

Стихотворението фактически е посветено на България, но аз лично, като прочетох последния куплет, предишните ги забравих. Който го може, го може! :D

ИЗ БОЛГАРСКОЙ ТЕТРАДИ

ДО НЕБА ДОСТАЮ РУКОЙ ЗЕМНОЮ...

Кипенье рек, обрывистые тропы,
Клубящееся марево тумана.
Крутые возвышаются Родопы,
Как будто бы нагорья Дагестана.

До неба достаю рукой земною
И вдаль смотрю с высокого привала,
Где башлыком кавказским предо мною
К плечу вершины облако припало.

Я вижу, как, стремительней косули,
Марица мчится весело и гордо.
Несется с гор вот так же не Койсу ли,
Ущельям прополаскивая горло?

С аулом Кубачи не разминулись
Мои дороги тут не потому ли,
Что в Тырново над ярусами улиц
Дома гнездятся, словно в том ауле.

Наверное, по той простой причине,
Что память сердца верного ревнива,
Мне в Казанлыкской видится долине
Кумыкская зеленая равнина.

А с чем же мне сравнить глаза болгарок?
Смотрю я в них завороженным взглядом.
Глаза их – звезды,
чей удел так ярок,
А взгляд мой – спутник,
движущийся рядом.

Расул Гамзатов 

Публикувано от

0 коментара

Момина песен

Етикети: , 9:12

Поетично утро с Робърт Бърнс :)

Нежно го прегърнах аз
и пое нагоре той.
Все го чакам оттогаз,
нямам нито миг покой.

Пощадете моя драг,
дребен град, пороен дъжд.
Не затрупвай, ситен сняг,
пътищата отведнъж.

Ти не го буди със вой
в здрача, вихъре студен.
Нека спи спокойно той
и да стане отморен.

Нека бъда с него вред,
дето иде в този свят.
Път да го зове напред,
а сърцето му назад.

Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила


Публикувано от

0 коментара

Когато Господ създаваше хората

Етикети: , четвъртък, 15 март 2012 г. 10:08

Когато Господ създаде небето и земята с всичко, което има по тях и в тях, което виждаме и не виждаме, живо и мъртво, и като видя Господ, сполай му, че това, което е направил е добро, му се прииска да направи хора - да живеят и да го славят.
За всяко нещо, което Господ правеше за векове, беше определил един ден да работи едно, на втория - друго, на третия - трето, и така нататък. Само един ден определил да направи и хората.
Станал една сутрин рано, засукал поли и ръкави, хванал мотиката, изкопал пръст, направил кал и започнал да прави хора, както грънчарят прави грънците. Първо им правел нозете, после тялото, после ръцете, после главата, косата, очите, ушите, устата, носа. Всичко редял като някой часовникар, който сглобява чарковете на часовник с голяма прецизност. Така внимателно редял Господ чарковете на човека, да не би нещо да застане накриво и после да го грози. Правил що правил хора до някое време, огладнял, сполай му на Бога, седнал да хапне, пък след това да донаправи колкото хора му трябвали. Хапвал Господ попара от симид и мляко и оглеждал хората, които бил направил, както ги бил наредил пред него на редове, на редове, като някоя рота войници. Гледал ги и се усмихвал как ги е направил лични, умни и разумни. "Ех, че хубави съм ги издокарал, всичките са ми прилика, - казал си наум - ала ако след яденето направя толкова, колкото и преди него, спукана ми е работата! Трябват ми още десет пъти по толкова, колкото направих досега. Затова ми идва наум да направя един калъп, да ги слагам вътре и така да свърша работата до довечера." Бързо, бързо хапнал, прекръстил се, станал от софрата, измил си ръцете и направил един калъп - голяма работа. Направил още кал, колкото му трябва и започнал да я слага в калъпа. Сложи кал в калъпа, стегне се и ето ти го човек. Извади един, сложи друг. Въртял едно колело и така ги вадел, ама ако някой излезе с крив крак или ръка, или врат, или сляп, или келеш, или крастав, или надут, или капризен, или инатчия, и да виждал Господ, че излизат с всякакви кусури от калъпа, нямал време да ги поправя, защото бързал много да направи до вечерта толкова, колкото му трябвали.
Ти ще речеш: защо Господ не е определил два дни, че да направи всичките хора като първите харни, а не с калъпа, че да излизат с разтурени чаркове. Колкото за това, мога да ти кажа: такъв му бил кефа, така направил, защото царят като издаде някоя заповед, думата си назад не взима. И Господ не може да каже, че ще направи хората за един ден, пък после да ги прави два дни. Това не се случва - Господ да нареди нещо, пък да се отметне.
Затова има от векове добри и лоши хора - защото добрите Господ ги правил на ръка, а лошите са от калъпа.

народна приказка
запис на Марко Цепенков

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

0 коментара

Да се насладиш на цвете от гърба на коня

Етикети: вторник, 13 март 2012 г. 12:53

Живял някога един младеж на име Гуи Лян, който бил със сакати крака. Въпреки това пожелал да има красива съпруга. 
По същото време една девойка с отблъскващо сплескан нос поискала да си намери красив съпруг.
Не щеш ли, и двамата се обърнали към един и същ сватовник. Хуан Хан, така се наричал сватовникът, имал чувство за хумор и решил, че двамата си лика-прилика. А и няма да е трудно да ги сватоса, защото ще хитруват, колкото могат, за да прикрият недостатъците си.
Така и станало. На кратката сгледа кандидат-младоженецът се явил на кон, а девойката се престорила, че се наслаждава на аромата на цветята, криейки носа си зад голям букет, който държала в ръце. Сватосването минало успешно. А когато, след сключването на брака, красотата им лъснала наяве, първоначално между младите избухнал див скандал. Обвинявали се взаимно в измама, докато в един момент осъзнали комичността на ситуацията и прихнали в смях. 
Бракът им бил успешен, но оттогава започнали да казват "да се насладиш на цвете от гърба на коня", когато някой, опитвайки се да измами другите, сам се оказва измамен.

китайска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

Да гълташ без да дъвчеш

Етикети: , 9:32

От серията с китайските пословици и поговорки


Имало някога един младеж, който четял превъзходно и обичал да го прави на глас. В същото време бил лишен от аналитичен ум и или въобще не разбирал това, което чете, или в най-добрия случай го проумявал частично. Въпреки това смятал себе си за много знаещ.
Един ден отишъл на пазара да си купи плодове. Харесал крушите и фурмите. "Тези круши - казал продавачът им - са добри за зъбите, но ако ядеш много от тях, вредят на стомаха." "Фурмите са полезни за стомаха, но вредят на зъбите" - казал другият търговец.
-О, знам как да извлека насладата и хранителната полза и от двете! - възкликнал многознайкото. - Толкова е просто - ще дъвча крушите без да ги гълтам и ще гълтам фурмите без да ги дъвча.
Но когато се опитал да глътне една цяла фурма се задавил и умрял.

Оттогава започнали да казват "да гълташ без да дъвчеш" за четене без разбиране или за папагалско наизустяване, което прави обучението неефективно.

китайска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Понеделник_Ден_Тежък

Етикети: понеделник, 12 март 2012 г. 10:16

Понеделник_Ден_Тежък седял на пейката на гарата и въздишал. Въздишал толкова безнадеждно, че Жизнерадостният Парен Локомотив, който с всички пари се опитвал да възпре собственото си потегляне, защото сигнал за тръгване все не му давали и не му давали, чак попитал:
-Какво Ви е?
-Тежко ми е - бил отговорът.
-Заради_нещо_определено или просто така? - внимателно се поинтересувал Жизнерадостният Парен Локомотив, макар да губел последни сили да сдържа парите си.
-Просто така - признали му. - Аз, видите ли, съм ден тежък.
-Аз също съм тежък - споделил Жизнерадостният Парен Локомотив. - Имате ли представа колко тежа? Хич не ви трябва и да знаете! Но ще ви разкрия една тайна: на нас всъщност само ни се струва, че сме тежки. Помръднеш ли веднъж от място, направиш ли няколко оборота на колелата и като се понесеш напред, ехе-е-е! И там, напред, разбираш, че въобще не си тежък, даже си лек като перце!
Понеделник_Ден_Тежък се увил още по-добре в топлото си палто и се вкиснал окончателно:
-На мен няма да ми се получи ... Не мога да помръдна от място.
-Ами такова ... - казал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Все пак ще ви се наложи, защото докато не помръднете от място, аз също не мога.
-Това пък защо? - леко се изненадал Понеделник_Ден_Тежък.
-Защото тръгването ми е определено за понеделник - отвърнал  Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки няколко горещи пари. - И ако нямате никакво намерение да помръднете от място ... аз ей сега ще се взривя пред очите Ви, както и всички тук.
-Как така ще се взривите? - зяпнал го в недоумение Понеделник_Ден_Тежък.
-На парчета ... - обяснил  Жизнерадостният Парен Локомотив. - Налягането на парите отвътре ще стане твърде голямо и ще се разлетя навсякъде.
-Мога ли с нещо да Ви помогна? - съчувствено попитал Понеделник_Ден_Тежък.
-О, да! -  възкликнал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Просто спрете да въздишате, надигнете се от седалката и всичко ще тръгне като по масло.
-Няма да тръгне - тъжно се отзовал Понеделник_Ден_Тежък и пак въздъхнал. - Никога не ми е вървяло на мен ... Затова и ме кръстиха "Понеделник_Ден_Тежък". Вече знаят с кого си имат работа.
-Дълго ли ще стоим още тук? - показали се пътниците по прозорците. - Вече закъсняваме за работа ... Защо не тръгваме?
-Защото понеделник е ден тежък - обяснил Жизнерадостният Парен Локомотив. - И този Ден_Тежък не може да помръдне от място. А моето тръгване е определено именно за понеделник. По-рано нищо не мога да направя.
-Ето, виждате ли! - казал Понеделник_Ден_Тежък, продължавайки да се гуши в топлото палто. - Прекрасно го обяснихте! Аз не бих могъл толкова добре.
Пътниците зашумели, защото на тях обяснението въобще не им се видяло прекрасно.
-Кой ден тогава сме днес? - развикали се те.
-Предишният - умело избягнал прекия отговор Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки на всички страни горещи пари, за да не се взриви наистина.
-Е, как така "предишния"? Неделя ли е? - не преставали пътниците.
-Така се получава - предал се Жизнерадостният Парен Локомотив и даже загубил мъничко от жизнерадостта си.
-Как неделя? Вчера беше неделя. Няма две недели в седмицата - негодували пътниците.
Понеделник_Ден_Тежък продължавал да се гуши в палтото си на пейката, все едно това въобще не се отнася до него. Тогава към него се приближил Железничарят_с_Флагчето и попитал:
-Вие какво тук, гражданино Понеделник, не помръдвате от мястото си и задържате всички. Ето Жизнерадостният Локомотив заради Вас не може да помръдне от мястото си. В същото време друг Локомотив - Умореният не може да влезе в гарата, а цяла нощ е бил на път.
-Вие изглежда не разбирате - тъжно погледнал Железничаря_с_Флагчето Понеделник_Ден_Тежък - какво е това "ден тежък". Между нас казано, това е ден, на който му е трудно да помръдне от мястото си.
-Ей сега ще извикам полиция, тя бързичко ще ви повдигне - заканил се Железничарят и засвирил със свирката.
А Понеделник_Ден_Тежък въздъхнал за пореден път. Знаел, че полицията не може да го помести, защото е ден тежък.
В този момент от влака на перона скочил един Малчуган:
-Какво сте се развикали всички? Толкова ли не разбирате, че когато на някого му е трудно да стане, трябва да му се помогне? На мен сутрин ми е трудно да ставам за детската градина и мама ми помага.
После се обърнал към Понеделник_Ден_Тежък:
-Хайде, подпри се на мен и се опитай да направиш една крачка!
Понеделник_Ден_Тежък така и направил. След първата крачка последвали още няколко ... Скоро Понеделник_Ден_Тежък стремително се носел напред и вече усещал, че въобще не е тежък, а всъщност е лек като перце.
-Казах Ви-и-и! - изсвирил пронизително Жизнерадостният Парен Локомотив, прелитайки с пълна пара покрай него, а Малчуганът размахвал от прозореца на влака флагчето, което преди тръгването му подарил Железничарят.

Евгени Клюев "Приказки за всеки случай"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

6 коментара

Добро утро!

Етикети: , неделя, 11 март 2012 г. 9:42

Добро утро! Погледни: чака под прозореца бял
необязден кон. Оседлай го, ако си смелчак!
И не дай боже цял век да съжаляваш
от мисълта, че си могъл, но не си успял да го направиш.

Какво бих желал под шатрата на съдбата?
Същото, каквото и вие:
по-лек и евтин да стане хляба,
а думата - по-тежка и скъпа.

"Безстрастни, какво отхвърлихте?" - "Страстта!"
"А от страстта кой е отхвърлен?" - "Ние, безстрастните!"
"Подвластни, кой ви ражда?" - "Властта!"
"А нея кой я ражда?" - "Ние, подвластните!"

От алпинисти, от опитни хора
знам: спускането е по-трудно, отколкото подема.
На четиридесет съм, достигнах превала
и пътят ми по-труден всеки ден е.

Животът е мелница, която смила годините между камъните.
Не знае отдих и не знае сън.
И толкоз по-леко и скоротечно се завърта,
колкото повече е смляла зърно.

"Кому е тежко да живее между нас хората?"
"На този, на когото никой не вярва!"
"А кому е най-тежко?"
"На този, който сам никому не вярва!"

Очите ни са доста по-високо от нозете.
Във този смисъл виждам и специален знак.
Така сме сътворени, че да можем,
добре да се огледаме, преди да поместим крак.

"Какво прави младежа мъдрец?"
"Мъката!"
"Какво прави мъдреца момче?"
"Радостта!"

Не, не съм възмутен от това, че взе да пада сняг.
Но как посмя да докосне косите ти!
Не, не виня вятъра, че духа с вой.
Но колко ми е обидно, че те прегърна!

Когато взех да погребвам грешките си,
се наложи цялата земя да превърна в гробище.
Когато взех да издялквам надгробни камъни,
свършиха скалите.

Младост, младост - комедия. Спомням си я със смях ...
Зрелост - драма. Отдавна я изиграх.
На ред е старостта. Трагедия играя.
Завесата на битието пада.

Нови мисли ще се родят във мен,
но чувства нови откъде да взема на стари години?
Джамии, храмове наново ще построиш,
а с разрушената любов какво да правя?

Страната загива, рецепти ни дават.
Поправяли нещо, лекували друго.
Рецепти от крах, от разни митарства ...
Но няма в аптеката подобни лекарства.

Кой къса струните на тамбурата?
Глупеца.
Кой се кара с жена си и пие от мъка?
Глупеца.
Кой не живее в мир със съседите?
Глупеца.
Тогава да попитам,
мъдреците де са?

Млад си? Не се измъчвай, ще остарееш.
Не любиш? И да обичаш ще успееш.
Глупав си? Може и да помъдрееш.
Стар си? Уви! Няма да подмладееш.

Цял живот истината търсих.
Цял живот върших грешки.
Едва преди последната третина проумях -
грешките са истината на живота човешки.

Расул Гамзатов "Четиристишия"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

0 коментара

С броеница в ръце

Етикети: петък, 9 март 2012 г. 20:57

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние.

Камелия Кондова

Източник: Словото

Само дето такива обикновено ги говорим, когато и без това нямаме избора да обичаме отблизо. :)



Публикувано от

6 коментара

Как врабчетата останали без цар

Етикети: 9:26

Някога на един висок трън се събрали много врабчета да си избират цар.
-Цър, цър, цър ( цар съм )! - пищяло всяко и гледало да се покачи на по-високо клонче.
Вдигнала се голяма шумотевица. Който минел оттам им се смеел, дето от тръна се правели на царе. Чул ги и един сокол високо в небето. Спуснал се върху им. Разпердушинил едно, второ убил и изял, трето отнесъл в гнездото да си нахрани пилетата.
Когато се спуснал сокола, врабчетата се разлетели с писъци:
-Чив, чив, чив ( чивчия* съм )!
Никой не щял пред сокола да се прави на цар. А когато отлетял, започнали да се обаждат едно на друго от храстите, където се изпокрили:
-Джив, джив, джив ( жив съм )!
Оттогава им останало на врабчетата с "джив-джив" да се питат и обаждат едно на друго дали са живи.

------------
*- чивчия (тур.) е изполичар, т.е. с "чивчия съм" врабчетата признавали зависимото/подчиненото си положение.
------------

народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

Върви жената

Етикети: четвъртък, 8 март 2012 г. 0:00




Честит празник! Бъдете светлоносни! :)



Публикувано от

8 коментара

Уф! Имало ли такъв празник?

Етикети: сряда, 7 март 2012 г. 11:20

И като наближи някой такъв, и като рукнат едни историко-философски извори: имало ли го, нямало ли го, какво утвърждавал, кого заблуждавал и бла-бла ...

Неблагоразумието да разсъждават на глас по темата имали и мъжете на три приятелки (или просто им се свидели по 2 лв. за един зюмбюл, казва ли ти някой) и половинките им решили да отпразнуват по женски. Излезли вечерта. Влезли в едно заведение, във второ, в трето - никъде нямало места. Накрая си купили почерпка и отишли на гробищата. Пийнали добре. Грабнали в тъмното някакви цветя от гробовете и се прибрали вкъщи.
На следващия ден мъжете им се срещнали и първият се оплакал:
-А на моята любовникът и подарил огромен букет за осми март!
-И на моята - казал вторият.
-А моята цял венец донесе! - проплакал третият. - С надпис: "От колегите" ...

Имало ли такъв празник? :)

 

Публикувано от

2 коментара

Защо не ми върви в любовта?

Етикети: , вторник, 6 март 2012 г. 8:33

Един млад мъж безуспешно търсел любовта. Някак все попадал на момичета, в които нещо го отблъсквало - коя недотам красива, коя глупавичка, коя свадлива. Безкрайно уморен от търсенето на идеала, младежът се обърнал за съвет към мъдрец.
Старецът изслушал внимателно жалбите му и казал:
-Виждам, че това силно те измъчва. Но кажи ми, какво е отношението ти към майка ти?
Момъкът бил озадачен:
-Но какво общо има майка ми? Е, добре ... Често ме дразни с глупавите си въпроси, с настойчивата си загриженост, с мрънкането си за какво ли не. Но въпреки това я обичам.
Старецът поклатил глава и продължил:
-Ще ти открия една от най-важните тайни на Любовта. Щастие има и то е скрито в сърцето ти. И семето на благополучието ти в любовта е посадено от много важен човек, твоята майка. Както се отнасяш към нея, така ще се отнасяш и към всички жени на света. Защото майката е първата Любов на света, която те е приела в грижовните си обятия. Първият образ на жената, който си срещнал. Ако обичаш и почиташ майка си, ще цениш и уважаваш всички жени. Когато се лишиш от предубежденията си и се отнасяш внимателно към жените, те ще бъдат склонни да ти разкрият истинската си красота. Отношението ни към родителите ни е мерило за нашето щастие. 
Момчето благодарило на стареца за мъдрите думи, а на тръгване той му дал още един съвет:
-И търси за спътница в живота момиче, което почита и уважава баща си.

 При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

9 коментара

Тост-притчи за жените (IV)

Етикети: понеделник, 5 март 2012 г. 18:56

Пускам тази и утре малко ще ги разредя, защото си втръснах сама на себе си. За вас не знам. :)



Публикувано от

2 коментара

Тост-притчи за жените (III)

Етикети: , 12:29

Цък на картинката за четлив текст :)



Публикувано от

2 коментара

Тост-притчи за жените (II)

Етикети: , неделя, 4 март 2012 г. 17:00





Публикувано от

4 коментара

Тост-притчи за жените (I)

Етикети: , 9:31



      Предосмомартенската ми серия :)



Публикувано от

2 коментара

Чета и се срамувам: "За братята! За святото дело! За вярата Христова!"

събота, 3 март 2012 г. 14:48

На 12.04.1877.г. император Александър приемал в Кишинев парада на армията. Напътствайки руските войски, възкликнал:
-Довиждане! Връщайте се по-скоро и със слава! Бранете честта на руското оръжие и да ви закриля Всевишния!
Войската му отвърнала с гръмовен рев:
-Ура! За братята! За святото дело! За вярата Христова!

Попаднах на цял диск с руски военни песни и химни, посветени на тази война. Песните са писани по време на подготовката, в течение на войната и малко след нея.

Част от текста на песента "Напред, за братята!":

Хор Валаам - Вперёд, за братьев!
Слова:
А.Ф. Иванов - А.К.Ф. - Русский гимн 1877 г.

С отвагою в сердце, с крестом на груди,
На подвиг Священный, Отчизна иди!
С измученных братьев, всю тяжесть оков,
Сорвёшь ты на славу грядущих веков,
Ты солнцем свободы славян озаришь,
Растопчешь тирана и зло сокрушишь!
Растопчешь тирана и зло сокрушишь!

Вперёд за отчизну святую!
Волнуется Русский наш край,
И Русского Царства дружины,
Орлами летят за Дунай…

Давно ль бесновался ужасный злодей,
Под рабские стоны и вопли людей,
Но час для расплаты злодею пробил,
Щадить ли тебя Нам, коль ты не щадил?
За нас пролитая невинная кровь
И к Родине нашей святая любовь
И к Родине нашей святая любовь

Не страшны угрозы и козни врагов,
Пестреют знамёна победных полков,
Грозы громоносной послышался гул,
Исполнилось слово, и дрогнул Стамбул!
И кто искупительной жертвой падёт,
Тот в наших скрижалях вовек не умрёт!
Тот в наших скрижалях вовек не умрёт!

В описанието на диска се разказва за нашия национален празник и как на него "признателни българи поставят цветя и на паметника на Незнайния воин в памет на руските, финските и румънски войници, загинали във войната" ...
Добре, че са написали техни "скрижали", защото ние нашите упорито ги изтриваме ден след ден. Унищожаваме и обезличаваме историята си и тъпчем културните и проекции по мазета и тавани. Не помня вече от колко години старите български филми за Априлското въстание и Освободителната война изчезнаха от телевизиите...

И едно клипче на казашката  песен "Да си спомним, братя, как стояхме в облаците на Шипка", също от този диск. Към края се пее "Ех, момчета, няма да забравим този бой!" Дано поне те го помнят, ние може скоро и него да забравим ...



Публикувано от

5 коментара

Дъщерите на Ной

Етикети: петък, 2 март 2012 г. 8:26

... или как народните умотворения "дописват" Библията :)

Господ заръчал на Ной да построи кораба за потопа, но той видял, че няма да се справи сам и извикал трима майстори да му помагат. Добре, но единият харесал дъщеря му и я поискал за жена. Другите, като чули, и те поискали същото, иначе нямало да му работят. Не знаел Ной как да постъпи. Имал само една дъщеря, а и тримата майстори му били нужни.
Господ решил да му помогне и през нощта превърнал котката и магарицата му в девойки. Като станал на сутринта Ной и видял, че има три щерки, които си приличат като три капки вода, а котката и магарицата липсват, сетил се каква е работата. Дал ги на майсторите за жени и работата тръгнала.
Минал някой-друг ден и решил да поразпита зетьовете как са вкъщи.
-Добре си живеем, - казал първият зет - само от време на време жената като се ядоса, реве като магарица.
-И ние сме добре, - казал вторият - само моята като се ядоса, съска и драска като котка.
-Аз нямам от какво да се оплача - казал третият. - Моята е винаги спокойна, шета си кротко вкъщи и много ме слуша.
"Ето тази е от сърцето ми - помислил си Ной - и приляга на човек. А другите са от котката и магарицата."
И до ден днешен от потомките на дъщерите му едни реват като магарици, когато се ядосат, други съскат и драскат като котки, а трети винаги са кротки и спокойни.

народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

0 коментара

Баба Марта, старците и Късметът

Етикети: четвъртък, 1 март 2012 г. 6:30

Имало едно време една баба и един дядо. Сиромаси били, но решили нещо да си купят, да отпразнуват деня на баба Марта. Дядото предложил:
-Хайде, бабо, да си вземем рибка, да се гостим за името на баба Марта.
-Що ни е риба, дядо? По-добре винце да си купим!
Взели си винце и седнали да се черпят за здравето на баба Марта.
Дошла баба Марта, видяла как се веселят и попитала:
-Какво правите, дядо?
-Ей, на, черпим се за здравето на баба Марта!
-Аз съм баба Марта. А за честа, дето сте ми оказали, ще ви се отблагодаря. На лято освен вашата реколта, да съберете всяко зрънце и всяка сламка от нивите и ливадите, оставени от немарливи стопани. Догодина, дойде ли моят месец, ще пратя люта зима. Ще свършат запасите на хората за тях и за добитъка, ще дойдат да купуват от вас. Като им продавате сено за добитъка, да им давате само за половината животни в замяна на другата половина.
Така казала баба Марта и се загубила от очите им. Старците я послушали, направили каквото заръчала. И тя удържала на думата си. Когато трябвало да дойде пролетта, докарала люта зима. Хората свършили запасите. Разчуло се, че бабата и дядото имат сено и жито. Хората започнали да се стичат у тях да купуват. Дядото давал сеното, както заръчала баба Марта. И житото скъпо продал. За кратко време се замогнал.
Разбрал Късметът за тая работа, завидял му и решил пак да го осиромаши. Намислил, когато дядото иде на лозето да го подрязва, да му се пъхне между краката и да го спъне. Като падне да се удари лошо и се залежи на постеля, пак да осиромашее. Но баба Марта разбрала и казала на стареца. Научила го още да си сложи една торба между краката, та като се пъхне Късмета да го спъва, да го затвори в торбата. После да му тегли един хубав бой, докато го омаломощи, но да не го пребива до смърт. Дядото и този път я послушал. Хванал Късмета в торбата и добре го натупал. Накрая го пуснал, но не и преди да обещае, че занапред няма да се опитва да му прави поразии, а само ще му помага.

народна приказка

Честита Баба Марта!
Да и почетем празника, та да ни почита и тя! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

3 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)