Показват се публикациите с етикет Евгени Клюев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Евгени Клюев. Показване на всички публикации

Понеделник_Ден_Тежък

Етикети: понеделник, 12 март 2012 г. 10:16

Понеделник_Ден_Тежък седял на пейката на гарата и въздишал. Въздишал толкова безнадеждно, че Жизнерадостният Парен Локомотив, който с всички пари се опитвал да възпре собственото си потегляне, защото сигнал за тръгване все не му давали и не му давали, чак попитал:
-Какво Ви е?
-Тежко ми е - бил отговорът.
-Заради_нещо_определено или просто така? - внимателно се поинтересувал Жизнерадостният Парен Локомотив, макар да губел последни сили да сдържа парите си.
-Просто така - признали му. - Аз, видите ли, съм ден тежък.
-Аз също съм тежък - споделил Жизнерадостният Парен Локомотив. - Имате ли представа колко тежа? Хич не ви трябва и да знаете! Но ще ви разкрия една тайна: на нас всъщност само ни се струва, че сме тежки. Помръднеш ли веднъж от място, направиш ли няколко оборота на колелата и като се понесеш напред, ехе-е-е! И там, напред, разбираш, че въобще не си тежък, даже си лек като перце!
Понеделник_Ден_Тежък се увил още по-добре в топлото си палто и се вкиснал окончателно:
-На мен няма да ми се получи ... Не мога да помръдна от място.
-Ами такова ... - казал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Все пак ще ви се наложи, защото докато не помръднете от място, аз също не мога.
-Това пък защо? - леко се изненадал Понеделник_Ден_Тежък.
-Защото тръгването ми е определено за понеделник - отвърнал  Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки няколко горещи пари. - И ако нямате никакво намерение да помръднете от място ... аз ей сега ще се взривя пред очите Ви, както и всички тук.
-Как така ще се взривите? - зяпнал го в недоумение Понеделник_Ден_Тежък.
-На парчета ... - обяснил  Жизнерадостният Парен Локомотив. - Налягането на парите отвътре ще стане твърде голямо и ще се разлетя навсякъде.
-Мога ли с нещо да Ви помогна? - съчувствено попитал Понеделник_Ден_Тежък.
-О, да! -  възкликнал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Просто спрете да въздишате, надигнете се от седалката и всичко ще тръгне като по масло.
-Няма да тръгне - тъжно се отзовал Понеделник_Ден_Тежък и пак въздъхнал. - Никога не ми е вървяло на мен ... Затова и ме кръстиха "Понеделник_Ден_Тежък". Вече знаят с кого си имат работа.
-Дълго ли ще стоим още тук? - показали се пътниците по прозорците. - Вече закъсняваме за работа ... Защо не тръгваме?
-Защото понеделник е ден тежък - обяснил Жизнерадостният Парен Локомотив. - И този Ден_Тежък не може да помръдне от място. А моето тръгване е определено именно за понеделник. По-рано нищо не мога да направя.
-Ето, виждате ли! - казал Понеделник_Ден_Тежък, продължавайки да се гуши в топлото палто. - Прекрасно го обяснихте! Аз не бих могъл толкова добре.
Пътниците зашумели, защото на тях обяснението въобще не им се видяло прекрасно.
-Кой ден тогава сме днес? - развикали се те.
-Предишният - умело избягнал прекия отговор Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки на всички страни горещи пари, за да не се взриви наистина.
-Е, как така "предишния"? Неделя ли е? - не преставали пътниците.
-Така се получава - предал се Жизнерадостният Парен Локомотив и даже загубил мъничко от жизнерадостта си.
-Как неделя? Вчера беше неделя. Няма две недели в седмицата - негодували пътниците.
Понеделник_Ден_Тежък продължавал да се гуши в палтото си на пейката, все едно това въобще не се отнася до него. Тогава към него се приближил Железничарят_с_Флагчето и попитал:
-Вие какво тук, гражданино Понеделник, не помръдвате от мястото си и задържате всички. Ето Жизнерадостният Локомотив заради Вас не може да помръдне от мястото си. В същото време друг Локомотив - Умореният не може да влезе в гарата, а цяла нощ е бил на път.
-Вие изглежда не разбирате - тъжно погледнал Железничаря_с_Флагчето Понеделник_Ден_Тежък - какво е това "ден тежък". Между нас казано, това е ден, на който му е трудно да помръдне от мястото си.
-Ей сега ще извикам полиция, тя бързичко ще ви повдигне - заканил се Железничарят и засвирил със свирката.
А Понеделник_Ден_Тежък въздъхнал за пореден път. Знаел, че полицията не може да го помести, защото е ден тежък.
В този момент от влака на перона скочил един Малчуган:
-Какво сте се развикали всички? Толкова ли не разбирате, че когато на някого му е трудно да стане, трябва да му се помогне? На мен сутрин ми е трудно да ставам за детската градина и мама ми помага.
После се обърнал към Понеделник_Ден_Тежък:
-Хайде, подпри се на мен и се опитай да направиш една крачка!
Понеделник_Ден_Тежък така и направил. След първата крачка последвали още няколко ... Скоро Понеделник_Ден_Тежък стремително се носел напред и вече усещал, че въобще не е тежък, а всъщност е лек като перце.
-Казах Ви-и-и! - изсвирил пронизително Жизнерадостният Парен Локомотив, прелитайки с пълна пара покрай него, а Малчуганът размахвал от прозореца на влака флагчето, което преди тръгването му подарил Железничарят.

Евгени Клюев "Приказки за всеки случай"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

6 коментара

ИСТОРИЯ С ПРЕВРЪЩАНИЯ

Етикети: , , понеделник, 29 март 2010 г. 17:11

Летяло по небето Бяло Облаче и приличало на агънце, т.е. вършело две неща едновременно - летяло и приличало. Никак не е лесно да вършиш две неща едновременно, но Бялото облаче се стараело с всички сили, така че и двете неща му се получавали прекрасно - и летенето, и приличането.
Затова, когато някое срещнато Облаче се спирало и започвало внимателно да разглежда Бялото Облаче, а после питало:"На кого ми напомняте?", Бялото Облаче охотно отвръщало: "На агънце" и продължавало нататък.
Изведнъж Бялото Облаче спряло като заковано, то самото се изненадало, че може да спре така. Даже представа си нямало, какво е това "заковано".
А работата била в това, че насреща му летяло Сиво облаче, което приличало на цвете.
-Ах! - казало Бялото Облаче.
И се случило нещо странно: Сивото Облаче също спряло като заковано и казало:
-Ах!
Получило се така, че и двете казали едно за друго "Ах!", което означавало, че Бялото и Сивото облаче се влюбили едно в друго. Защото когато един за друг казват "Ах!", без съмнение това е любов.
Така стояли всяко на своето място, мълчали и се обичали едно друго. И тогава Бялото облаче не издържало:
-Влюбих се силно във Вас!
Сивото Облаче много се смутило, но също признало:
-И аз се влюбих силно във Вас!
От това и на двете изведнъж им станало толкова хубаво!
След малко Сивото Облаче попитало:
-И какво ще правим сега?
Бялото Облаче не знаело какво да отвърне и само въздъхнало от дълбините на душата си. То даже се изненадало, че въздъхнало така, защото нито знаело какво е това "дълбини на душата", нито къде се намира.
Тогава и Сивото Облаче въздъхнало от дълбините на душата си. Ето така ...
Но трябвало нещо да се направи и Бялото Облаче предложило:
-Хайде да се обичаме вечно!
-Хайде! - зарадвало се Сивото Облаче.
И добавило:
-А може ли да направим това?
-Защо да не можем? - учудило се Бялото Облаче.
-Ами ..., - нерешително проговорило Сивото Облаче - защото Вие, например, напомняте на агънце, а аз напомням на цвете. А агънцата ядат цветя ...
-Така е, живите агънца ядат живи цветя, но напомнящите на агънца не ядат напомнящите на цветя! - с цялата си увереност възразило Бялото Облаче.
-Тогава всичко е наред! - усмихнало се Сивото Облаче и приело да обича Бялото Облаче вечно ...
И така те се обичали вечно, но изведнъж Бялото Облаче тревожно казало:
-Струва ми се, че се превръщам от агънце в нещо. Още не разбирам в какво точно, но се превръщам в нещо със сигурност.
-Това е много тъжно - откликнало Сивото Облаче. - Аз вече така свикнах да обичам агънцето вечно. Не се превръщайте в нищо, моля Ви!
-Не мога - прошепнало Бялото Облаче и се превърнало в слонче.
Сивото Облаче чак стиснало очи от огорчение. А когато ги отворило, видяло слонче и казало честно:
-Сега напомняте на слонче.
-Няма ли повече да ме обичате вечно, като съм слонче? - попитало Бялото Облаче, печално поклащайки хобот.
-Не зная, дали ще е добре да го направя - отвърнало Сивото Облаче. - Аз вече обещах на агънцето, да го обичам вечно. Ако кажа на слончето, че ще го обичам вечно, излиза, че няма да обичам агънцето много вечно ... Просто не знам какво да направя!
-И аз не знам! - признало Бялото Облаче и хоботът му печално увиснал.
Те помълчали и изведнъж Сивото облаче трепнало:
-Струва ми се, че и аз се превръщам от цвете в нещо. Но още не знам в какво.
-Не бива! - възкликнало Бялото Облаче. - Аз така свикнах да обичам цветето, ще ми бъде тъжно ...
Но Сивото Облаче пред очите му се превърнало в лента.
-Сега Вие приличате на лента - въздъхнало Бялото Облаче.
-И Вие повече няма да ме обичате вечно, като съм лента ...
Бялото Облаче се замислило и мислило дълго.
-На мен много ми се иска да Ви обичам вечно, - накрая казало то - но вече обещах, да обичам вечно цветето. Ако започна сега да обичам лентата, какво ще каже цветето?
И те се погледнали отчаяно през сълзи.
-Почакайте! - изведнъж се опомнило Бялото Облаче. - Но нали агънцето и цветето вече ги няма. Има слонче и лента. И нищо не пречи те да се обичат.
-Ако слончето не стъпче лентата! - разтревожено отбелязало Сивото Облаче.
-Истинското слонче, - възразило Бялото Облаче - разбира се, може да стъпче истинска ленто, но напомнящите на слончета не тъпчат напомнящите на ленти.
След това Бялото Облаче и Сивото Облаче се успокоили и започнали отново да се обичат вечно. Бялото облаче се превърнало още в щъркел, в планински връх и в знаме, а Сивото Облаче - в лък, в принцеса и даже в някакво видение, но все едно - те продължавали да се обичат вечно, защото не е важно на какво приличаш, а кой си всъщност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)