Притчите

от серията с персийските пословици и поговорки

Живял някога човек, който имал един-единствен син. Бащата и синът много се обичали, но не напразно казват "От смъртта никой не е избягал" - когато ударил часът, старецът, след като бил боледувал известно време, си тръгнал от този свят.

Синът бил дълбоко опечален от загубата на баща си. И в името на неговата памет не жалел пари да посреща всички, дошли да изкажат съболезнованията си. Купувал най-хубавите храни и напитки, а потокът от посетители не секвал. Всеки сядал и започвал да задава въпроси и за най-малките подробности от смъртта на баща му, като междувременно обилно се угощавал. И момчето не спирало да говори - за добротата на баща си, за болестта, за лекарствата, за лекаря, за деня на смъртта му. Когато приключел една тема, гостите прекъсвали угощението си, за да зададат нов въпрос и така дните на предания син се превърнали в нескончаем помен.

Един ден в дома дошъл стар приятел на баща му, за да види как е момчето след смъртта му. Като разбрал какво се случва, посъветвал младия човек да затвори най-сетне вратите на дома си и да помисли как да продължи живота си нататък. Защото, ако продължава по този начин, състоянието, натрупано от баща му, бързо ще свърши и нескончаемият поток от гости ще го докара до просешка тояга. Но младежът се засегнал. Той не искал да затваря вратите пред хора, които смятал че искрено тачат паметта на баща му и идват да изразят уважението си към него, като слушат истории за живота му.

– Е, добре! – въздъхнал бащиният му приятел. – Нека седнем, да разкажеш и на мен.

– Но ти прекрасно знаеш как почина татко, защо ти е да го слушаш пак?

– Искам да го чуя и от теб.

И те седнали на масата. Гостът започнал да се гощава. Ако синът на приятеля му замлъкнел за малко, задавал нов въпрос. Така изкарали една дълга вечер и когато най-сетне младият стопанин се пресегнал към масата, за да си вземе нещо за ядене, там не било останало нищо. Тогава прозрял правотата в думите на бащиния си приятел и се засрамил.

Гостът се надигнал да си ходи и на прощаване му казал:

– Занапред, ако те разпитват как си е отишъл баща ти, казвай просто: "Разболя се и умря". Така скоро ще спрат да идват за едната кьорсофра.

Оттогава започнали да казват "разболя се и умря", когато човек иска да се избави от излишни и празни приказки или отказва да е обект на комерсиално внимание.

Един суфий пътешествал от град на град на гърба на своето магаре. Една вечер спрял за почивка в един манастир. Като завързал магарето за яслата в обора, започвал да наръчва на слугата:

– Погрижи се за магарето – махни му седлото, среши му козината, намажи му раните, постели му слама ...

На всяка заръка слугата отговарял:

– Няма сила и могъщество, по-велики от тези на Аллаха!

Накрая успокоил стопанина на магарето с думите:

– Мое задължение е да се грижа за гостите на манастира и животните, на които те пристигат. Прекрасно знам как да върша това. Идете да почивате спокойно и не се тревожете за магарето!

Суфият това и направил, защото бил много изморен от пътя. Заспал веднага, но после започнали да му се явяват лоши сънища - как магарето му е разкъсано от вълци; после, че е паднало в яма. И в съня си разбрал, че слугата не се е погрижил за животното.

На сутринта, след като се събудил, отишъл право в яхъра и заварил слугата току-що да захваща да върши това, което трябвало да направи още вечерта.

Суфият тръгнал отново на път на гърба на гладното, изморено и измръзнало магаре. И нищо чудно, че то веднага започнало да се заваля и да пада. Насъбрали се хора да му помогнат да го вдигне и започнали да изказват различни предположения за състоянието на магарето. Един го дърпал за ушите; друг му гледал очите; трети - езика и зъбите; четвърти надигнал копитата му, за да види дали в тях не е заседнало камъче.

– Не се ли хвалеше снощи, че имаш силно и бързо магаре? - попитал някой.

– Такова е - отвърнал суфият. – Но цяла нощ вместо ечемик яде обещания!

персийска приказка

Първата ми асоциация беше със "слугите на народа". Много хубаво иде като политическа метафора. Но не само ... :)

Снощи, рано вечерта, в опит да се отърся от "празничните" си емоции, реших да си преведа някоя приказка. Съвсем приказна или ако е притча, с някоя простичка житейска мъдрост, касаеща някой тесен аспект от живота, несвързан с нашите вълнения, ей така - за разсейване. Сетих се, че отдавна не съм писала в серията персийски приказки с пословиците и поговорките и влязох да видя дали има някакви ъпдейти в сайта, от който ги превеждам. Е, четете и се наслаждавайте на каква подигравка с опита ми за добиване на душевно равновесие се натъкнах. Естествено, можех да си игнорирам късмета и просто да не я преведа, но приказката е добра сама по себе си и не го заслужава. Затова само я отложих до сутринта. Другото, което мислех първоначално, беше да я преразкажа, за да си икономисам писане, но като я погледнах отново тая заран, видях някои много оригинални "класификации", които не искам да загубя в преразказ, затова получавате един съвсем стриктен превод. Приятно четене! :D

В древни времена управлявал един странно глупав владетел, който, издавайки глупави и смешни заповеди, създавал проблеми на хората в страната си.

Всеки ден той измислял и въвеждал нови данъци, за да обогати хазната. Един ден управникът се разхождал из замъка си и се чудел какъв нов налог да смъкне от бедните хора. Дълго мислил и нищо не могъл да измисли. Той взимал данъци за къщите, реките, добитъка и за всички малки и големи неща. Не било останало нищо, което да не е обложил с данък. Владетелят продължавал да мисли и изведнъж го осенила идея, която го накарала да се усмихне:

- Открих! Ще взeмам данък за физическите недъзи на хората.

Събрал подчинените си и им казал:

- Тръгвайте по хорските домове и щателно следете за всичко. Ако видите някого с физически недостатък, го арестувайте и му кажете, че по заповед на краля, за всеки недъг дължи на хазната една монета.

Подчинените на краля не можели да му противоречат. Тръгнали из града и срещайки хроми, слепи и неми, им предавали кралската заповед. Хората били изумени от такава заповед и тихомълком изумлението им преминавало в гняв, обида и протест.

Един от войниците на краля, който бил натоварен да издирва хора с недъзи, срещнал човек, за чиято шия била привързана счупената му ръка.

- Стой! - викнал войникът. - Дължиш на хазната една монета!

- З-з-защо? - обидено попитал човекът, който не бил разбрал за новата заповед.

- Станаха две монети - една, заради счупената ти ръка и една, задето заекваш.

Мъжът се вбесил и се хвърлил към войника. Онзи, в опит да го отблъсне, протегнал напред ръка, случайно бутнал шапката на мъжа и тя паднала на земята. Тогава се видяло, че освен другото е и плешив. Войникът се разсмял от тая находка:

- О-о-о, вече станаха три монети, задето си и плешив.

Мъжът, като разбрал, че нищо добро не го чака, се опитал да избяга, накуцвайки. Тълпата, недоволна от новата заповед, не се опитала да го спре. Но войникът, като видял, че мъжът и куца, решил, че лесно ще го настигне. Действително, нещастникът скоро се изтощил и се свил на земята в един ъгъл. Войникът го догонил и наредил:

- Не бягай, ти си съкровище. Мисля да те заведа при краля. Четири монети са нищо. Кой знае колко още недостатъци ще ти намери. Ти си истинско съкровище за него.

Оттогава, когато всяко движение на някого може да му донесе вреда, започнали да казват: "Не мърдай, ти си съкровище!"

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Един законовед, който владеел съвършено своята наука, имал необичайно умна жена. 

Веднъж той видял, че жена му е опряла стълба на стената на къщата и ще се качва на покрива. Изчакал я да се изкатери до средата на стълбата и викнал:

- Ако продължиш нагоре, ще се разведа с теб; ако слезеш надолу, ще се разведа с теб; ако останеш на място, пак ще се разведа с теб.

Тогава жена му скочила от стълбата.

- Сега знам, че можеш да решаваш и най-сложните въпроси като самия мен - признал законоведът.

Али Сафи "Занимателни разкази за разни хора"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

от серията с персийските пословици и поговорки

Един господар имал много старателен слуга. Винаги се отнасял внимателно към всяка възложена му задача, защото силно се страхувал да не предизвика с нещо гнева на господаря си.

Един ден господарят повикал слугата и му заръчал:

- Вземи китайската чаша и иди до пазара да ми купиш супа.

Слугата тръгнал към пазара и ходел много внимателно, защото чашата била изключително ценна и скъпа и ако я счупел, го чакали големи неприятности. Вървял по една пуста улица и го залаяло куче. Той се уплашил и хукнал да бяга. А кучето, провокирано от страха му, го подгонило. Колкото по-силно бягал слугата, толкова по-яростно го гонело кучето. В паниката и уплаха си излязъл от пътя, оплел се в една коприва и паднал. Кучето, като видяло падналия човек, го подушило и си отишло. Но ценната господарска чаша била строшена. Като осъзнал това, слугата ревнал на висок глас. Започнали да се събират хора, да разберат какво се е случило. Слугата кършел ръце и повтарял:

- Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!

Опитали се да го успокоят, но безуспешно. 

През това време господарят вече силно огладнял, а слугата го нямало и нямало. Почакал, почакал, пък тръгнал да го търси. Отишъл на пазара, където го пратил, питал дали слугата му е идвал в този ден, но никой не го бил виждал. Разгеле, минал един човек, който идвал от улицата, където слугата плачел безутешно над разбитата чаша и казал на господаря му какво се е случило. Отишъл човекът да прибере слугата. Като видял в какво състояние е, му рекъл:

- Успокой се, няма да те накажа! Ставай да се прибираме в къщи!

Надигнал се слугата и тръгнали, но през целия път онзи не спрял да приплаква:

- Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!

Оттогава за хора, които силно изживяват възникнал проблем и не спират да се измъчват започнали да казват: "Все в пътя гледа, а как налетя в копривата".

 При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Веднъж един мъж, който бил дал заем на приятел, отишъл да си поиска дължимото. Длъжникът обаче нямал пари и като го видял, хукнал да бяга. Прескочил някакъв висок дувар и се озовал на покрива на къща. Покривът се издънил под тежестта му, паднал на терасата, право върху леглото, в което си почивал на хлад възрастният стопанин на къщата и го убил. Така след него освен мъжа, на когото дължал пари, се втурнали и роднините на убития. Не след дълго се озовал в пустинята, а там група хора гонели отвързал се кон.

- Помогни ни да хванем коня! - спрели го те.

Беглецът замерил коня с камък и му извадил едното око. В групата на преследвачите му се включили и тези, които гонели коня.

По-нататък няколко човека се опитвали да вдигнат едно магаре, което се заинатило да лежи в прахта. И неговият стопанин помолил за помощ. Злополучният помагач дръпнал магарето за опашката с всичка сила и тя се откъснала.

Пак хукнал да бяга, но вече бил уморен и го хванали. Завели го при съдията. Подсъдимият му направил знак, че ако отсъди в негова полза, ще го възнагради и съдията започнал да раздава "справедливост".

- Имаш ли документ или свидетели, че тоя човек ти дължи пари? - попитал той кредитора.

- Не, ние сме приятели от толкова години, имах му доверие ...

- Значи нищо не ти дължи - отсякъл съдията.

- На колко години беше баща ви? - попитал децата на убития.

- На 70, ваша милост.

- А ти на колко си сега? - попитал съдията подсъдимия.

- На 30.

- Значи, след 40 години можете да скочите отгоре му и да го убиете - обърнал се съдията към роднините.

- Разрежете коня на две половини - наредил на собственика на ослепения кон, - претеглете ги и тоя човек ще ви заплати разликата.

А собственикът на магарето, като видял накъде върви процеса, се уплашил, че него може да изкарат виновен и вместо да получи, да плаща компенсация и побързал да каже:

- Нашето магаре от малко си е без опашка!

Оттогава започнали да казват "Нашето магаре от малко е без опашка", когато човек видимо няма шанс да получи справедливост.

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

от серията с персийските пословици и поговорки

Крадец научил, че в една къща има много скъпи вещи. Поискал да я ограби и започнал да обикаля наоколо, но все имало хора и нямало как да проникне незабелязан вътре. Най-накрая се чуло, че стопаните отпътуват за няколко дни и той решил, че е настъпил неговият час. Промъкнал се през нощта и започнал да разбива стената, откъдето искал да проникне в дома. Но тя била каменна и много здрава. Вдигнал силен шум, а работата не напредвала бързо. Шумът пробудил един бездомен просяк, който спял наблизо. Той се зачудил какъв е този шум посред нощ и отишъл да види. Крадецът първоначално се уплашил и се скрил, но като установил, че неканеният посетител е някакъв бездомник, се успокоил и се върнал при оградата.

-Какво правиш тук по никое време? Дом нямаш ли си? - скарал се той на просяка.

-Ако имах свой дом, едва ли щях да съм тук - отвърнал просякът. - А ти какво правиш?

-Имам си работа. Да не съм безделник като теб!

-Да ти помогна ли?

-Не, не можеш.

-И с какво се занимаваш?

-Бия тъпана.

-Че защо?

-Как? Нищо ли не знаеш?

-Какво да знам?

-Утре тук ще има сватба и аз се готвя за нея.

-Ти ли ще се жениш?

-Не, аз съм тъпанджията. Репетирам, за да свиря на сватбата.

-Бре! - зачудил се просякът. - Че какъв е тоя тъпан? Биеш го, пък не се чува музика?
-Специален е моят тъпан - нагло отвърнал крадецът. - Бия го днес, за да се чуе утре.

Оттогава започнали да казват "Бие тъпана днес, за да се чуе утре" за работа, чиито резултати ще излязат наяве по-късно.

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

От позабравената вече серия с арабските поговорки.

Разказват, че в древни времена живял сляп просяк, който бил такъв скъперник, че му се свидело да отдели даже за храна от това, което е събрал през деня. Хората му помагали, но той само трупал пари. Събирал ги в един чувал, който носел навсякъде със себе си. И когато просел на улицата, ги държал зад гърба си. Един коварен човек забелязал това и решил да си присвои парите му. И един ден се промъкнал неусетно до просяка, грабнал чувала от ръцете му и побягнал. Ограбеният завикал за помощ, но никой не могъл да направи нищо, крадецът вече бил изчезнал с плячката си. Просякът останал със сълзи на очи и мъка на сърцето. 

След няколко дни крадецът бил обхванат от угризения. "Че ощетих просяка - ощетих го! - мислел си. - Но той нито веднъж не пожали сам себе си. И сигурно никога в живота си не е ял свястна храна. Ще взема да приготвя за него вкусна трапеза - да хапне и да се наслади!" Така и направил, след което отишъл при просяка.

-Какво правиш, човече? - попитал го.

-Нали виждаш, прося милостиня от хората - отвърнал слепецът.

-А какво ядеш?

-Сух хляб.

-Искаш ли днес да бъдеш мой гост?

-Защо не! - зарадвал се просякът. - Но само ако си приготвил нещо наистина вкусно, което да заслужава да се откъсна по-задълго от мястото си, защото може някой друг просяк да го заеме.

-Не се безпокой, - успокоил го крадецът - и храната е вкусна, и домът ми не е далеч. 

Просякът вдигнал прокъсаното си килимче и се отправил с "благодетеля" си към дома му. Крадецът бил приготвил кокошка. Като разбрал това, просякът възкликнал:

-Много години не съм ял кокошка и съм забравил вкуса и!

Взел едно късче месо и го сложил в устата си, но не могъл да го преглътне. Хванал стопанина за ръката и казал:

-Ти си откраднал парите ми!

-Вярно е - признал си оня. - Но как се досети?

-Залъкът ми преседна в гърлото и по това разбрах, че е мой.

-Значи ненапразно казват, че някой собствения си хляб не може да преглътне! - възкликнал крадецът. 

И оттогава започнали да казват така за някой, който е обран или е натрупал приживе богатство, на което не се е насладил, а другите са направили това след смъртта му.

персийска приказка

Някои от потребителите ще си спомнят вероятно, че търсех съответствие с българската пословица и помолих за тълкуване. Доста разнообразни тълкувания бяха дадени, но както и да го извъртим няма съответствие между българската и арабската пословица. По-скоро ми напомня за нашата: "Яжте, яжте, мене ме изяло отвътре!", която винаги си спомням с умиление, защото така със смях ни канеше на масата един наш приятел, възрастен човек, мир на душата му!

А дали за броене иде реч? :)

Снощи ми попаднаха персийски приказки, част от които обясняват в кратки истории смисъла или възникването на популярни пословици и поговорки. Такива съм срещала и съм шервала на страницата на Притчите във Фейсбук от блога "Арабски съпруги и приятелки". Имат един "недостатък" - малко тромаво звучат на български, но професионален превод - в книжарницата. :)

И понеже тази история в тесен аспект кратко и иносказателно отразява концепцията на Рая за личен/семеен бюджет, е специален подарък за нея с всичкото ми уважение, възхищение от бързия и и стабилен темп на развитие и благодарност за всичко, което е направила за мен. :)

Някога, много отдавна в едно село живеели двама добри и състрадателни мъже, които решили да помогнат на семейство от селото, изпаднало в тежка финансова нужда, като съберат пожертвования от съселяните си. Заели се с тази работа и вървяло добре, докато не се озовали пред един дом, от който се чувала шумна караница. Като се доближили до вратата, успели да разберат за какво е кавгата.

-Другата седмица няма да ти дам никакви пари, за да не ги пилееш напразно! - крещял стопанинът на дома на сина си.

-Откъде можех да знам, че на това място продават тройно по-скъпо? - оправдавало се момчето.-  По-късно разбрах, че същото нещо може да се купи много по-евтино другаде.

-Първо трябваше да провериш цената на няколко места и тогава да купуваш - продължавал да му се кара бащата. - Парите не бива да се пилеят напразно!

"Няма смисъл да тропаме на тази врата - помислили си неволните подслушвачи. - Щом така се отнася към собствения си син, едва ли би пожертвал пари за другите." И продължили нататък. Обиколили цялото село и като се прибирали, решили все пак да си пробват късмета и в тази къща, без да се надяват на особен успех. Стопанинът се зарадвал като ги видял. Изслушал ги внимателно, след което станал и им донесъл немалка сума пари. Съселяните му били поразени.

-Но как?! Сутринта, като минахме оттук, чухме караницата със сина ти и затова не посмяхме да почукаме. Ти ругаеше момчето за дребен преразход, а сега даряваш толкова много пари.

-Няма какво да се чудите - усмихнал се стопанинът. - Нашият спор не беше заради скъперничество, а заради житейско правило. Трябва да се научи правилно да се разпорежда с парите. Прави ли го, това ще е от полза не само за него, а и за другите в случай на нужда.

Оттогава  се появила пословицата "Парите обичат да ги броят".

персийска приказка