Притчите

Веднъж, в хладно есенно време, кораб попаднал в силна буря в океана. Моряците се борили със стихията, но не успели за спасят кораба, той потънал. От екипажа и пътниците се спасили единствено боцманът и стар философ. В малка лодка те успели да преживеят разгара на бурята, но положението им все още било крайно несигурно.
Когато бурята поутихнала, получили възможност малко да си починат и да разменят няколко думи.
-Колко странно, - промълвил старикът - всичко протече точно така, както ми се присъни. Преди пътуването сънувах кошмар, в който корабът, на който ще се кача, ще претърпи корабокрушение и ще потъне.
-Защо тогава тръгна на това плаване, след като си имал такъв сън? - удивил се боцманът. - Можел си да останеш вкъщи и сега щеше да си в безопасност.
-Виждаш ли, сънят ми показа какво ще се случи, но не ми показа пътя. Ако ти е съдено да потънеш, излишно е да избягваш морето, защото водата неминуемо ще те застигне, ако ще и да е в собствената ти вана. От съдбата не можеш да избягаш.
-Но ако знаеш края си и изведнъж той те застигне, тогава какво, ще го срещнеш покорно, без борба?
-А какво правя според теб аз сега в тази лодка?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На всички, които, подвластни на обстоятелствата, са оставили неизживени мечти зад гърба си...

Живял някога един Пътешественик. Животът му никак не бил лек, защото болестта била негов неизменен спътник. Затова той се посветил на творчество. Бил писател, чиито произведения се радвали на завидна популярност. Той страстно желаел да пътешества, да участва във война, но здравето му силно го подвеждало и единственото, което му оставало било да пише, претворявайки жадуваните приключения на хартия. Починал в разцвета на силите си, оставяйки своите, макар и въображаеми приключения в романите.
Озовавайки се пред Бог, забелязал, че Той много му се радва. Тогава писателят попитал:
-Господи, кажи ми, виждам, че се радваш да съм тук, а обичаше ли ме, докато бях жив?
-Разбира се, даже много!
-Ако си ме обичал толкова, защо животът ми бе така тежък? Защо не ме избави от туберкулозата и позволи по-голямата част от дните си да прекарам на легло? Защо получих инсулт и трябваше да си отида толкова рано? Исках да преживея приключения, да отида на война, да видя толкова интересни неща ...
-Разбери, Робърт, ако беше здрав, нямаше да имаш време да твориш. Щеше да пътешестваш, да убиваш противниците на война. Какво му е хубавото на това? Така би зарил таланта си в земята. Всичко, което ти се искаше да направиш в живота, успя още по-красноречиво да изобразиш на хартия. Не си струва да роптаеш, така животът ти е вечен. Остави голям принос в литературата, паметта ти ще е вечна в сърцата на хората. В своите приключения би бил само ти, а сега в тях ще участват много поколения наред. Сега твоите приключения са вечни. Не се ли радваш, че децата ще подражават на героите ти?

Щастлива усмивка озарила лицето на Робърт Луис Стивънсън. Приемайки думите на Бог, той успял да почувства какво е истинско щастие ...


Още едно допълнение от мен (източник:Уикипедия):
.......
Последни години
Сам съчинява надгробният си надпис в стихове:„Под звездната безкрайна шир, сложете ме да спя във мир. Честит до края бях безспир и за почивка съм готов.Тоз стих за мен да изсекат: "Той спи в мечтания си кът; моряка върна се от път, ловецът свърши своя лов".“

Публикувано от Gloxy-Floxy

На тези, които обичам

Един ден мъжът не дочакал любимата си жена. По пътя към къщи преживяла инцидент и получила сериозни травми. Откарали я в болница, но тя изпаднала в кома и шансът за възстановяването и бил незначителен.
Мъжът не пожалил средства и усилия, за да и осигури най-доброто лечение. Всички близки дошли в болницата, за да го подкрепят, защото той практически не се отделял от постелята на жена си. През цялото време и говорел, игнорирайки съня и и вярвал в оздравяването и. Скоро докторът помолил всички да напуснат болничната стая, защото пациентката има нужда от пълен покой и казал, че сега всичко зависи само от нея. Тогава мъжът намерил уединено място в болницата и започнал да се моли. Човекът бил атеист и когато най-добрият му приятел видял как се моли със сълзи на очи, даже и в тази ситуация не се сдържал да попита:
-Ти никога не си вярвал в Бога, а сега така горещо се молиш. Какво се е случило с теб, приятелю?
-И аз сам не знам какво се е случило с мен, но и обещах да направя всичко, което е по силите ми.

Публикувано от Gloxy-Floxy