Това било отдавна, много, много отдавна, когато хората нямали още усмивка.
Да, имало такова време.
Живеели хората тъжно и унило. Светът бил за тях сиво-черен. Блясъка и величието на Слънцето те не забелязвали, звездното небе не им носело възторг, не познавали щастието на любовта.
В тази незапомнена епоха един добър ангел от Небесата решил да се спусне на Земята, тоест да се въплати в тяло, тоест да се роди и да изпита земния живот.
"Но с какво ще се явя при хората?" - запитал се той.
Не му се искало да отиде на гости при човечеството без подарък. И тогава се обърнал към Отеца за помощ.
-Подари на хората това - казал Той и му подал мъничка искра, която светела във всички божествени цветове.
-Какво е? - удивил се добрият ангел.
-Това е Усмивка, - отвърнал Отецът - сложи я в сърцето си и я занеси на хората като подарък.
-И какво ще им даде тя? - попитал ангелът.
-Ще им донесе особена енергия на живот. Ако хората я овладеят, ще намерят път, по който да утвърждават постиженията на духа.
Добрият ангел поставил удивителната искра в сърцето си.
-Хората ще разберат, че са родени един за друг, ще открият любовта в себе си, ще видят красотата. Само трябва да бъдат внимателни с енергията на любовта, иначе ...
И точно в този миг добрият ангел се спуснал от Небесата на Земята, тоест въплътил се в тяло, тоест родил се и не чул последните думи на Отеца.
Новороденото заплакало. Но не защото се изплашило в тъмната пещера или от угрижените, едва различими лица на хората, надвесени над него и гледащи го в недоумение. Заплакало от обида, че не успяло да чуе, защо хората трябва да бъдат внимателни с Усмивката. Не знаело как да постъпи - да им подари ли донесената за тях Усмивка или да я скрие?
Решило - извадило от сърцето си искрицата и я закачило в ъгълчето на устата си.
"Ето ви подарък хора, вземете!" - мислено съобщило то.
И в този миг пещерата се озарила от завладяваща светлина. Това била неговата Първа Усмивка, а угрижените хора видели Усмивка за първи път. Те се изплашили и закрили очи. Само угрижената майка не могла да откъсне очи от необичайнато явление, сърцето и се развълнувало, а на лицето и се отразило това очарование. Станало и хубаво.
Хората отворили очи и приковали поглед в усмихващата се жена.
Тогава младенецът се усмихнал на всички още веднъж, и още веднъж, и още ...
Хората ту затваряли очи, неиздържайки на силното сияние, ту ги отваряли. Накрая привикнали и се опитали да подражават на младенеца.
На всички им станало приятно от необичайното чувство в сърцето. Усмивката изтрила угрижеността от лицата им. Очите им засветили от любов и светът се покрил с багри. Цветовете, слънцето, звездите предизвиквали у тях чувство за красота, удивление и възхищение.
Добрият ангел, който живеел в тялото на земния младенец, предал мислено на хората названието на необичайната енергия на живота. Той бил щастлив, че е донесъл на хората такъв чудодеен подарък. Но понякога се натъжавал и плачел. Майката мислела, че бебето е гладно и му подавала гръдта си, а той скърбял за това, че не успял да предаде и предупреждението, как хората да се отнасят вимателно с енергията на любовта.
Така дошла Усмивката при човечеството.
Тя се е предала и на нас, хората от настоящата епоха.
А ние ще оставим тази енергия на следващите поколения.
Но дошло ли е до нас знанието, как трябва да се отнасяме към енергията на Усмивката? Усмивката носи мощ. Но как да я използваме само за добро, но не и за лошо?
Може би вече нарушаваме някакъв важен закон на тази енергия? Да кажем, усмихваме се фалшиво, усмихваме се равнодушно, усмихваме се насмешливо, усмихваме се злорадо. И вредим на себе си и на другите.
Трябва да разплетем тази загадка или се налага да чакаме, докато се спусне от Небесата нашият добър ангел, носещ пълната вест за енергията на Усмивката?!
Само да не е късно!
"Усмихвайте се на собственото си Аз! Усмихвайте се на всекиго! Усмихвайте се на децата! Усмихвайте се на Този, който Ви е изпратил!" - бих казал аз.
Но някой ще ми възрази:"А ако не искам да се усмихвам? Ако нямам настроение, да се усмихвам ли все пак?"
Друг ще добави:"Глупаво е да стоиш постоянно ухилен!"
Трети ще ме опровергае:"Има човешки характери, в които не се вписва усмивката!"
Ще се намери и четвърти, който да постави условие:"Когато животът стане по-добър, тогава ще се усмихвам."
Така ще кажат тези, които не знаят, че усмивката идва от сърцето и всички усмивки, които не идват от там са от лукавия. Те не знаят още и за това, че усмивка, която идва от сърцето , преобразява живота и го прави красив. Не животът храни усмивката, а усмивката храни живота.
Следва продължение ...
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
