Показват се публикациите с етикет народна приказка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет народна приказка. Показване на всички публикации

Дядо Великден

Етикети: петък, 10 април 2015 г. 13:03

Само такава приказка си нямахме. :)

В една старинна легенда се разправя, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство. В това царство живеел зъл магьосник. Заключил той водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели... Те забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.
В една схлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица – момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и студ сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и той сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и той.
През нощта на сън при него дошъл един белобрад старец и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!" Казал му това и изчезнал. Този белобрад старец бил дядо Великден.
На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия дядо Великден. Грабнал той яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.
 Тоз час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. В същия миг силата му се загубила и той се превърнал в малък черен бръмбар.
Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили,  птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала  за нов живот.
Оттогава хората посветили този ден на дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.

Николай Ников, "Празниците на българите в легенди и предания"

Публикувано от

0 коментара

Защо кукувицата живее сама

Етикети: вторник, 31 март 2015 г. 10:24

Когато Бог създал земята и я заселил със зверове и птици, от всеки вид имало по двойка. По това време и кукувицата си имала мъж, но много не и допадал и взела да се заглежда по чуждите. Издебне момента и вземе да върти опашка – я пред папуняка, я пред гарвана, я пред сокола, че даже и пред петела. Не се харесало това на другите женски птици, събрали се веднъж, нападнали я и я накълвали почти до смърт. Кукувицата поплакала, поплакала и пак се хванала в нейното. Тогава останалите женски отнесли въпроса до мъжа и – той да се оправя с блудната си жена. А тя се смее:
– Чакайте да снеса яйца, да излюпя пиленца и тогава ще се разбере чия жена съм.
Разбрал мъжът и, че кукувицата чака деца едва ли не от цялата гора, само не и от него. Разгневил се, разрушил гнездото и отлетял накъдето му видят очите. А кукувицата се почудила, почудила що да стори, снесла тайничко яйцата по чуждите гнезда (разселила ги по бащинство, тъй да се каже :D) и пак се настанила на едно клонче, да мами чуждите мъже.
Оттогава така останало – кукувицата да живее сама и да подхвърля пиленцата си, да ги отглеждат другите птици.
И все пак понякога и домъчнява за мъжа и и започва да го вика. Затова казват, че когато кукувицата кука, от очите и падат сълзи.


Публикувано от

0 коментара

Каквото направиш, това ще ти се връща

Етикети: неделя, 29 декември 2013 г. 10:16

От новата ми книга с български легенди и митове, преразказана в съкращения.

Едно време Господ ходел по земята – да види как живеят хората. Богаташите се надпреварвали да го канят на гости, че да се похвалят със стока и имот. Решил и един беден човек да го покани у дома си. Добре, но те били такива сиромаси, че имали в къщи само малко брашно и една кокошчица. Казал той на жена си какво е решил, та да замеси една баница и да направи малко брашнена каша. Жената се възпротивила - де се е чуло и видяло да се канят гости на брашнена каша?! Но мъжът настоял на своето, решил да заколят и кокошката.
Това, което сиромасите не знаели, било, че Господ, като не успявал да види всичко по земята, повел със себе си и светиите. Тъкмо мъжът бил подгонил кокошката по двора да я колят и къщата се напълнила с народ. Господ, като видял каква сиромашия е легнала у тях и колко са притеснени домакините, благословил трапезата и яденето стигнало за всички, даже гостите похвалили стопанката каква вкусна баница е омесила.
Почерпили се каквото се почерпили и Господ попитал мъжа какво да ги благослови, от какво имат нужда.
– Господи, – отвърнал беднякът, – ние в тоя живот не видяхме прокопсия, барем да ни запазиш една рогозка в рая, та поне там да видим добро.
Господ обещал да им запази рогозка в рая на най-хубавото място. През това време свети Петър смушкал стопанина да не е такъв ахмак, ами да поиска от Господ да му посади вълшебна ябълка. Сиромахът поискал и нея и Господ му дал ябълката и едно тесте вълшебни карти. Ябълката благословил да ражда много и вкусни плодове и който посегне да ги откъсне, да залепва за нея и да не може да се освободи, докато стопанинът не каже. А тестето карти било такова, че с него да победи и най-големите майстори в играта.
Тръгнал сиромахът с божия дар по селата. Търсел комарджии и ги предизвиквал, та за кратко време понатрупал пари и си купили стока и имот. Но още не бил успял да им се порадва, когато един ден се явил архангел Михаил да му взима душата. Помолил го човекът за отсрочка, но архангелът отвърнал, че с него пазарлък не става.
– Добре, – рекъл селянинът,  – остави ме поне да се простя с жената и стоката.
Архангелът разрешил и докато чакал, понечил да си откъсне една ябълка от дървото. Както посегнал, така и залепнал за него. Почнал да вика стопанина да го освободи.
– За какво да те освобождавам, като си дошъл да ми вадиш душата? – рекъл човекът. – Барем 10 години отсрочка да ми дадеш, че да те пусна.
– Не 10, 30 години ще ти дам, само ме пусни, че сума работа ме чака!
Пуснал го човекът, а като минали 30-те години без повече пазарлъци поел с него към рая. Хубаво, обаче пътят минавал край ада и като се озовали там, дяволите се подали и почнали да дърпат човека към предизподнята. Архангхелът теглел към рая, ония към ада и най-накрая дяволите победили. Като се озовал човекът в ада, поискал да дойде най-големия майстор на картите да се надиграват. Дошъл тарторът на дяволите и се хванали да играят, като облогът бил, ако човекът победи, да го пуснат да иде в рая. И той победил. Предложил още една игра – ако бие, да вземе още една осъдена душа със себе си в рая. Така освободил 12 души. Накрая дяволите се ядосали и го изхвърлили с освободените души от пъкъла. 
Поели те към рая и потропали на портите.
– Чакайте да ви видя кои сте, че още не съм отворил тефтерите – рекъл свети Петър.
– Какво има да гледаш, – отвърнал човекът, – не помниш ли, като идвахте у дома, че Господ ми обеща една рогозка в рая?
– Ти ли си бе, грешнико? – възкликнал свети Петър. – Добре, ама имаш запазена само една рогозка в рая. Ти можеш да влезеш, но другите да се връщат, откъдето са дошли.
– Брееей! – викнал човекът. – Значи аз поканих един, дойдохте 12 и всичките ви срещнах в сиромашката си къща. А тук имате цял рай и не можете да приемете 12 души?!
Свети Петър се засрамил и ги пуснал всичките.
Каквото направиш, това ще ти се връща, ако ще и да е на оня свят!


Публикувано от

0 коментара

Сряда, петък, сряда, петък ...

Етикети: , неделя, 15 декември 2013 г. 10:10

От новата ми "Голяма книга на българските легенди и митове", в която се надявах да има повече, които не знам, но все пак намират се. :)

Изображение от  Самодивска омая
Един гърбав човек замръкнал до самодивски кладенец. През нощта пристигнали самодивите и започнали да играят хоро. Човекът загубил ума и дума от страх, още повече го открили и го накарали да се хване на хорото с тях. Казали му каквото пеят и той да повтаря.
– Сряда, петък, сряда, петък ... –  запели самодивите.
– Сряда, петък, сряда, петък – повтарял гърбавият след тях.
Като се наиграли самодивите, една от тях го тупнала по гърба и гърбицата му изчезнала.
Прибрал се човекът по живо, по здраво. Разчуло се по всичките села как се е отървал от гърбицата. Дошъл при него друг гърбав, да разбере къде е самодивския кладенец, че и той да се излекува. Научил и отишъл там. 
През нощта историята се повторила. Дошли самодивите и накарали гърбавия да се хване с тях на хорото и да повтаря думите им.
– Сряда, петък, сряда, петък ... – запели самодивите.
– Сряда, четвъртък, пък чак тогава петък  –  викал гърбавият.
Като свършило хорото, една от самодивите тупнала човека по гърба и му пораснала още една гърбица.

Извод: Когато човекът с възможностите, респ. с парите, каже, че четвъртък няма - четвъртък няма! :D

Аз понеже съм от тия, дето вечно ще си ходят с две гърбици, че и повече, сама си се смях. А пък като тръгнах да си търся изображение, имах едно щото, но по-неутрално и попаднах през Гугъл на това, съвсем българско от блога на DSdiva, се оказа, че аз съм била провокатора на поста, вече прихнах с глас. :D

Публикувано от

0 коментара

Велека всеки ден самари не носи

Етикети: , , събота, 10 август 2013 г. 10:52

Вчера Мария се оплака, че не разбирала диалекта на приказката за пшеницата и ръжта. Явно, че колкото и да ги харесвам в автентичния им вид, се налага да ги осъвременявам.
Ето още една от същата книга ("Животът на източнотракийските българи" на П.Маджаров), която ме разсмя. Осъвременена. :)

По време на турското робство керван от катъри карал събраните в сребро и злато данъци. Когато минавали моста на Велека, дошъл порой и отнесъл стражата и катърите с парите. Като се отляла водата след пороя, местни селяни намерили самарите в блатата край Кости и Бродилово.
Оттогава, придойде ли Велека, все ходят да търсят покрай нея самари със злато, но Велека всеки път самари не носи.

Жив фразеологизъм!
Та, ако сте планирали да прекарате отпуската си по Южното Черноморие в търсене на съкровища, я по-добре идете на плаж, вместо да ви хапят комарите по блатата. :D

Публикувано от

0 коментара

Пшеницата и Ръжта

Етикети: , , петък, 9 август 2013 г. 9:38

Енно вряме Пченицата и Ръжта били комшийки. Госпокь пратил хабер да подат в цръквата да си избере коя от двете по ше бива за лютурия (нафора).
– Хайде да вървим, че госпокь е дошъл и ше ни чака! – рекла Пченицата на Ръжта.
– Като си пингюк (ниска, дребна), върви! Я съм видна и оттука. Ку му трябвам на господе, нека ме избира! – закискала се Ръжта.
Отишла Пченицата на цръква пре господе. Той нея избрал за лютурия. Затва сега дойде ли ред да се носи ляб на цръква било за помен, било за лютурия, било за кръщеньня или за светец, саде от пшенично брашно се мяси.

 П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи" 

Мислех да я сложа в "Бизнес приказки", но за там се нуждае от актуализация. Това, че от място не се виждаш, колкото и да си висок, е сигурно и до днес, но да чакаш господ да те повика вече е меко казано недостатъчно. :)

Публикувано от

0 коментара

На по дваж, куме, на по дваж!

Етикети: понеделник, 1 юли 2013 г. 9:20



Утшел калтата на госте на кумеца. Кумицата дунела на софръта паница маслини. Калтата почнал да яде като лопнувал пуцала (по цяла) маслина на аннъж (наведнъж). Кумицата му рекала:
- На пу дваж, калтата, на пу дваж (на два пъти).
Калтата ни дочул хубаво и почнал да лопнува пу двя маслини на аннъж. Тугав кумицата му рекала:
- Ха кат удавь, калтата, кат удавь (като преди).

 
Д.Шишманов, "Необикновената история на малоазийските българи" 

Защото си мислех, че кого и да прикумичиш в тая държава, после пишман ставаш, че си сложил маслините на масата. Всичките глухи, да му се не види! :)

Публикувано от

2 коментара

Благодаря на Бога

Етикети: , петък, 14 юни 2013 г. 9:11

Имало едно време един търговец. Каквото и да му се случело, възнасял хвала Богу. Умре му магарето, а той казва:
– Благодаря на Бога! Овцете ми останаха живи!
Мишките му изядат зърното, а той казва:
– Благодаря на Бога! Гърнето с мед не са пипнали!
И всички започнали да го наричат така: "Благодаря на Бога".
Веднъж той се отправил към града със съседа си по търговски дела.
Пътували дълго и когато се стъмнило, се отбили от пътя да потърсят място за нощувка. Изведнъж видели във високата трева коза. Козата така се стреснала, като видяла хора, че се вцепенила от страх.
– Каква глупава коза! – възкликнал търговецът. – Сама влезе в ръцете ни. Види се, Господ ни я праща за вечеря. Велика е божията милост!
Но преди да заколят и изпекат козата, пътниците разпалили огън, замесили тесто за питки, които наредили край огъня, за да станат по-бързо. А сами отишли да съберат още дърва – да приготвиш цяла коза, голям огън трябва.
В това време козата се съвзела и избягала.
Връщат се пътниците с дървата, гледат – козата я няма, а питките им изгорели. Тръгнали да търсят козата, тогава пък завалял дъжд и огънят изгаснал. Легнали си да спят гладни, премръзнали и мокри. Търговецът легнал на студената земя и зашепнал:
– Благодаря на Бога! В благополучие мина този ден! Да помага Бог и нощта да е такава!
Чул това съседът му и се разсърдил:
– Бог ни помогна вече! И козата ни избяга, и огънят ни изгасна, и прогизнахме до кости! Не Господ трябва да хвалим, а да се проклинаме за глупостта си!

етиопска приказка

Досмеша ме, защото едно много модерно селф-хелп послание е: "Изпълни сърцето си с благодарност (колкото и малко да имаш) и ще се преумножат благата ти". Което много не издържа, защото практиката показва, че с колкото по-малко се задоволяваш, толкова по-малко получаваш и се развива една регресивна тенденция. В крайна сметка сигурно е хубаво да си благодарен, но просто не е достатъчно.


Публикувано от

0 коментара

Баба Марта и косът

Етикети: , , , петък, 1 март 2013 г. 9:22

Минал Малък Сячко. Дошла баба Марта. Седяла день, седяла два, гряйнало слънцето. Стоплило се врямето. Зела баба Марта патерицата и тръгнала да се разходи. Чула, че косът свири и отишла пре него. Гледа косът гради гняздо. Рекла му: „Како правиш, косо?” „Ой, Марто, Марто, посери парто, гняздо си правя! Вчера бакю се ожени, утре я ше се женя!” — пресмял се косът на баба Марта. Тръгнала си баба Марта ядна и сърдита. Дорде си стигне в къщи носът хи зел да свири. Задухал студен вятер, зафърчал сняг на парцале и сичко се поледило. Поледил се и косът в гняздото.
Станала пак баба Марта, зела патерицата и пак тръгнала низ горъта. Минала оде косът. Гледа го, че трепера от мраз и мълчи. „Како правиш, Косо?” — рекла му баба Марта. „Остави се, хажи Марто, вчера умря бакю, неска я ше умра!”
 
П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи"
 
:) Всичкото което иде да рече, че се почна женският месец! И не бива да ни засягате ни на възраст, ни на външност, ни на възможности, че да не тракате с клюнове по гнездата. :)
Денят е рядко красив, дано и такъв да си остане!
Добре дошла, бабо Марто! А на вас да ви е честита! Слагайте си мартеничките и срещайте пролетта! :)

Публикувано от

0 коментара

Тъмен вилает

Етикети: , вторник, 22 януари 2013 г. 19:51

Един цар стигнал с войската си до края на света. Оттам започвало тъмно царство, нищичко не се виждало в него.
Царят настоял да навлязат в тъмното царство. За да не се загубят, оставили отвън един жребец, а със себе си повели кобила. Като я смушели да зацвили, жребецът отговарял. 
Дълго вървели войниците без да виждат и единственото, което усещали, било, че ходят по ситни камъни. Изведнъж в тъмнината се чул глас:
- Който вземе от тези камъни, ще съжалява, който не вземе, пак ще съжалява!
"Като ще съжаляваме, защо да ги носим?!" си рекли едни и не взели. "Като и така, и иначе ще съжаляваме, да вземем поне по един, барем да видим какво е" - поддали се на любопитството си други. Вървели още известно време, докато цвиленето на жребеца взело да се чува съвсем слабо. Тогава решили да се връщат обратно.
Като излезли отново на светло, видели, че камъните били диаманти и гласът им е казал истината: тези, които не взели от камъните, се каяли, че не са го направили, а тези, които взели, се каяли, че не са взели повече.

сръбска народна приказка

Така си се лутаме в живота, не знаем по какво стъпваме и добро или лошо ни чака, ако го вземем. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

Числата на дълголетието

Етикети: , вторник, 15 януари 2013 г. 17:59

Случило се в планината един старец да спаси живота на царския син. Султанът искал да награди стареца богато, но той отказал с думите: "Щом си имам живот и здраве, друго не ми трябва!" Като не рачил да го наградят с друго, султанът настоял всяка година по веднъж да им ходи на гости в двореца. Нямало къде да иде старецът, царска воля е това, кандисал. Ходел на гости, но никога не хапвал от гозбите, които му поднасяли, ами си носел в една торбичка храна от къщи и само от нея си взимал.
Принцът пораснал, дошло време да го оженят. Поканили и дядото на сватба. Той пак пристигнал с бохчицата храна от дома и нищо не близнал от царската трапеза.
- Ти защо не уважаваш гостоприемството на султана? - ядосал се везирът.
- Ще ти покажа - отвърнал старецът.
Накарал да сложат в едно гърне по една лъжица от всичко, което имало на масата, после да го захлупят и да го оставят на слънце. След един час храната шупнала и гърнето се пръснало.
- Ей така става и в стомаха на човека, като яде от много храни наведнъж - обяснил дядото.
Велможите се изумили от мъдростта на обикновения селянин.
- На колко си години? - попитали го.
- На 108 - отвърнал той.
- И как успя да доживееш до толкова?
- Спазвах винаги числата 1,3,5 и 7 - отговорил дядото.
- Какво значи това?
- Значи винаги да се храня само с едно ядене, хлябът да е от три дена, виното - от пет години, а с бабата да се събирам веднъж в седмицата.

българска народна приказка
по П. Маджаров, "Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази"
 


Публикувано от

0 коментара

Пръстенът на Змей Горянин

Етикети: , , събота, 15 декември 2012 г. 8:50

Снощи, когато попаднах на приказката за обущаря, който отишъл на небето, не бях сигурна в произхода и - руска или украинска. Като тръгнах да проверявам, се натъкнах на серия кратки анимации по руски народни приказки, поучителни и за лъжци. Аз не съм голям фен на видеото, както ви е известно, но оценявам майсторлъка, да побереш приказки от поне една страница в клип минута и половина. И специално за тази, която следва, веселата интерпретация на змея и на неговите глави.
Инак е класическия сюжет - принцесата обявява изпитание за спечелване на ръката и. Много юнаци тръгват на път, за да го преминат. Повечето от тях/братята на главния герой пренебрегват молбата за храна на старец/старица, срещнат/а по пътя. Отзовава се единствено той. За благодарност старецът/старицата му разкрива тайната/дава оръжие за преминаване на изпитанието. Главният герой печели ръката и сърцето на принцесата.
Имаме семплата поука, че "доброто с добро се отплаща", което не е вярно, както животът ни е доказал. Но пък трябва да си лъжем съзнанието и душата с нещо. Освен това, принцесите може и да се хвърлят на врата на коняря/лакея/войника, но не се женят за тях. :) Въпреки всичкото което, филмчето радва, препоръчвам ви го. И особено на змеелюбивите читатели. :)





Публикувано от

0 коментара

Ако правех като теб

Етикети: петък, 14 декември 2012 г. 20:16

Живял някога един добър и честен обущар. Живял, колкото живял, един ден умрял. Качил се на небето, а там пред вратата апостол Петър стои.
- Господ не е вкъщи - казва му. - Отиде със светиите да се поразходи. Седни и го почакай.
И пуснал обущаря зад вратата.
Той се поогледал, видял едно малко столче и седнал. А на него Господ, като седял на трона, си слагал краката. Като седнал обущарят на столчето, изведнъж видял целия свят. И жена си видял, на реката перяла чаршафи. После отишла да ги простира в двора. Влязла в къщи, а след нея друга жена дошла и започнала да ги смъква от простора.
- Хей, ти защо крадеш? - провикнал се обущарят от небето. 
Но толкова далеч къде ще те чуят?! Ядосал се обущарят, метнал столчето по жената и то полетяло към земята.
В това време Господ се прибрал. Обущарят се притаил зад вратата. Господ седнал на трона и вдигнал крака да ги сложи на столчето, а него го няма. Пратил ангелите да го търсят,  никъде не могли да го открият. Засрамил се обущарят, подал се иззад вратата и си признал какво е направил.
- Ех, - въздъхнал Господ, - ако правех като теб, нямаше да остане и къде да седна. Всички мебели щях да изхвърля.

руска народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Защо не се работи на Коледа

Етикети: , , вторник, 11 декември 2012 г. 8:00

:) Това е една страшна-престрашна коледна приказка. Ако свързвате Коледата единствено с добрите чудеса, може да не я четете. Но има и такива народни поверия. И понеже знам още едно, смелчаците да ми кажат дали да кача и него или не щете повече да се страхувате. :)

Както е известно, по време на коледните празници има строга забрана за всякаква работа, с изключение на жизнено необходимата, като храненето на добитъка, например.
Един бретонски ковач решил да я пренебрегне и продължил работата си и след като ударили църковната камбана, призоваваща вярващите на празнична служба. Скоро в ковачницата влязъл висок, гърбав човек и заявил, че има проблем с косата. Помолил ковачът да му я оправи и той се заел незабавно с работата. Тръгвайки си с ремонтираната коса, непознатият посъветвал ковача да иде да се изповяда.
Сутринта ковачът умрял, което не е чудно - в навечерието на празника той отремонтирал косата на самата Смърт.

бретонска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

2 коментара

Разликата между мъжа и жената

Етикети: , , вторник, 6 ноември 2012 г. 19:04

(18+)

Много обичам македонски приказки за сътворението. Невероятно образователни! Ако не бях ги чела, така щях да си отида с отворени очи, неразбрала кое как е станало. Сълзи ми потекоха от смях!

Когато Господ изгонил Адам и Ева, ги разделил със сабя, за да не ходят слепени един за друг. Но трябвало да се дозакърпят. Дал им той по една пара, да идат да си купят игли и конци и да се дозашият.
Жената обходила чаршията, много работи си харесала по дюкяните. Купила си игла и само две макари, че да и останат пари за помада. После шила какво шила, не и стигнал конеца и така си останала разпрана до ден днешен.
Мъжът си купил игла и три макари. Но шиенето не му дошло много отръки. Кърпил какво кърпил, останало му от двете макари по малко, а от третата - цяла висулка. И до днес си носи всичко по себе си. (Оплел е конците, както схващам. :D)

македонска приказка от Струга

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

Господи помилуй!

Етикети: сряда, 13 юни 2012 г. 8:56

Скоро цитирах тая притча в коментарите към един пост на Рая. Бяха я нападнали фанатици, които странно поле за изява си бяха намерили в блог за лични финанси и собствен бизнес, но те се втурват да разорават всякакви "целини", така че едва ли е и толкова изненадващо.
Много забавно ми беше като открих приказката(пак в сборниците "Българско народно творчество"), защото е аналог на индийската за правилната мантра, която имам открай време тук. Индийската виждам съм я маркирала на времето неправилно като авторска, Бореев е събирач, но явно по-късно съм го разбрала. Та ако не бях ровила из тия сборници, така и нямаше да знам за българската интерпретация. Измъкнах я от обяснителните бележки (където май са най-интересните и по-слабо познати приказки) към една близка по смисъл - за праведния овчар. Но докато въпросната приказка, към която е бележката, е записана на няколко места в България, тази е единствена от района на Елена.

Постник замръкнал в една кошара. Когато пропели първите петли, овчарят станал да прави "метани" на подпорите и чувал камбани, а постникът нищо не чувал. Овчарят взел постника на гърба си, но този пак не чувал камбаните, а чул как казвал овчарят "господи не помилуй". Постникът го поправил да казва "господи помилуй" и си отишъл. Овчарят забравил думата и тръгнал да настигне постника, който плувал с каик. Той хвърлил абата си върху водата и с тоягата гребял като с лопата. Когато настигнал постника и той му казал думата, овчарят се върнал като по сухо.

"Българско народно творчество", т. ХI "Народни предания и легенди", изд. Български писател, 1963 

Публикувано от

0 коментара

Притча за грешната жена и луковото перо

Етикети: , вторник, 15 май 2012 г. 17:28

Живяла някога една грешна жена. Имала само едно детенце и то умряло мъничко. Отишло в рая и там пеело безспирно като славейче. 
Един ден и майка му се споминала, но нали била грешна, отишла в ада. Тогава детето спряло да пее, застанало пред портите на ада и започнало да плаче. По някое време Господ усетил липсата му и попитал един ангел:
- Къде е онова сладкогласно пиленце? Защо не пее вече?
- Майка му се спомина и нали беше много грешна, отиде в ада. А то стои пред портите и плаче за нея.
- Иди и я питай поне едно добро не е ли сторила, да я вземем тук - заръчал Господ на ангела.
Ангелът така и направил. Повикал жената и я накарал да помисли поне едно добро не е ли свършила през живота си. Но тя не си спомнила нито едно. Ангелът се върнал натъжен при Господ, казал му, а той го върнал обратно:
- Иди я питай пак! При мен е записано, че веднъж подала луково перо на едно сираче.
Отишъл ангелът, питал я отново.
- Припомни си, може да си забравила! - рекъл и.
- Че какво да си припомням, едно луково перо само съм дала веднъж на едно сираче.
Зарадвал се ангелът, донесъл перото и и го подал:
- Хвани се за него да те изтегля!
Хванала се тя, но като видели другите грешници, започнали да се ловят за нея, че и тях да изтеглят. Жената започнала да се мята и да рита, за да се освободи от тях.
- Вие перо давали ли сте, та да искате да излезете оттук! - разкрещяла се тя.
Тогава перото се скъсало и си останала в ада.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

Да направим що е добро, а по-доброто за по-подир

Етикети: , , , , понеделник, 7 май 2012 г. 16:03

Един баща поучавал дъщеря си с думите на апостол Павел, че е добро да се женят девойките, но да не се женят е по-добро.
-Тато, - рекло момичето - ние да направим що е добро, пък по-доброто за по-подир.


Публикувано от

1 коментара

Не косено, ами стрижено!

Етикети: , петък, 4 май 2012 г. 21:18

Кептъна си поръча приказка с българска пословица и тая е първата, за която се сещам. Че за да изровя другите, трябва да прегледам цял том. :)

Мъж и жена вървели през полето. Мъжът възкликнал:
-Ех, че хубаво е окосено това ливаде!
-Не е косено, ами е стрижено! - възразила жената.
И се запрепирали безкрай: косено-стрижено, косено-стрижено ... Стигнали един мост. На мъжа вече не му издържали нервите, че жена му не мирясва, и я бутнал от моста.
А тя като потъвала и главата и се скрила под водата, си подала ръката отгоре и защракала с пръсти като ножица, демек "стрижено е".






Публикувано от

4 коментара

И още три (ирландска приказка)

Етикети: , петък, 20 април 2012 г. 9:44

... към тези "Три (ирландски мъдрости)"

Учените от Мангред

В отдавна отминали времена, преди хиляда години, Ирландия била прочута с добрите си училища, особено с Мангредската школа, която била най-сериозната и най-добрата. 
Случило се веднъж така, че когато кралят на Манстер бил на посещение в Англия и Оксфорд, на тържествения обяд, който дали в негова чест, се похвалил, че учените от Мангред превъзхождат всички учени по света по дълбочината и възвишеността на познанията си. Опровергавайки това, главата на Оксфордския университет така бил с юмрук по масата, че изпотрошил всички чашки и чинийки. Кралят също доста се разгорещил и докато се усети, бил отправил предизвикателство към оксфордските учени - да пратят петима свои представители и в учен спор с мангредските учени веднъж завинаги да разрешат този въпрос. Само че такова състезание вече било провеждано и мангретските учени били принудени да се признаят за победени. Новото предизвикателство зарадвало оксфордци, защото им давало възможност окончателно да посрамят Мангрет и те разтръбили новината навсякъде - и сред учените, и сред простолюдието.
Кралят се усетил, какво е направил, но вече било късно. А когато в Мангретския университет научили как са ги насадили на пачи яйца, започнали да си скубят косите от отчаяние. Вълнението от Манстерското кралство се разпростряло из цяла Ирландия и колкото повече наближавал денят на сблъсъка, толкова повече унили физиономии можело да се видят навсякъде.
Тогава един човек от Данегол, известен под името Тъмния Патрик, когото съседите му почитали и уважавали за светлия ум, напуснал родния си дом  и се отправил към университета, за да отърве учените от възникналото затруднение. Когато се изправил пред главата на университета и известил за какво е пристигнал, професорът прихнал да се смее за пръв път от тринадесет седмици насам. При този неестествен в създалото се положение звук, дотичали други учени, които също бурно се разсмели, научавайки за предложението на селянина. Вестта достигнала до краля, но не разсмяла единствено него. Напротив, той се отнесъл много сериозно към думите на Патрик и попитал:
-Какъв план предлагаш, за да спасим честта на нашите учени, честта на Ирландия?  
-Първо бих искал да знам: кога очаквате английските учени? - попитал в отговор Патрик.
-Утре, към 12.
-Хм ... А мога ли два часа преди това да си избера трима учени, които харесам?
-Можеш да си избереш и тридесет и три, само да ни избавиш от бедата! - възкликнал кралят.
Патрик бил единственият човек, който спал спокойно тази нощ. 
На сутринта строили пред него всички учени от университета. Той помолил да излезе напред най-добрият специалист по латински, след това - по гръцки и накрая този, който е най-добър в езика на свръхучената премъдрост. Когато доайените пристъпили напред, Патрик помолил да донесат вехти и окъсани работнически дрехи и наредил на учените да ги облекат. При това учените позеленели от яд, но под заплашителния поглед на краля не посмели да не се подчинят. И въпреки че били комична гледка в новите си одеяния, никой не посмял да се засмее от страх пред кралския гняв. Тогава Патрик връчил на тримата по един чук за дробене на камъни и се отправил с тях по пътя, по който се очаквало да пристигнат оксфордските светила на науката. Спрели на първото кръстовище. Отстрани върху голям куп камъни седял старец и ги дробял на дребно за запълване на дупките по пътя. Патрик го помолил любезно да отстъпи за няколко часа поста си на един от почтените старци, които води със себе си. Оставил върху купчината камъни специалиста в езика на свръхучената премъдрост, прошепвайки нещо в ухото му, при което лицето на учения просветнало. Същото се случило и на следващите две кръстовища, където оставил най-добрите в гръцкия и латинския. 
След известно време каретата с английските учени достигнала първото кръстовище. Един от тях се подал отвътре и попитал окъсания стар каменар, който седял край пътя и дробял камъни:
-Кажете, добри човече, по кой път да поемем към Мангретския университет?
За всеобщо изумление на всички, седящи в каретата, старецът им дал подробни указания на чист латински. Когато на следващото кръстовище получили указания на чист гръцки, провели гласуване дали въобще да продължат напред. Смелчаците излезли с един повече и продължили. Но когато на последното кръстовище получили указания на езика на свръхучената премъдрост, петимата учени в един глас заповядали на кочияша да обръща колата.

Три неща не бива да се притъпяват никога: мечът, лопатата и човешката мисъл.

преразказано в съкращения

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)