Нощта не предизвиква слепота. Тя се поражда от неведението.
-Какво е това Слънце? - попитал Къртът нощния пазач, Бялата Сова.
-Безполезно нещо! - просветила го Совата. - Лично на мен ми е по-приятно нощем, отколкото денем.
Същият въпрос Къртът задал на Земния Червей, който се окопавал наблизо, на Мечката и на Полската Мишка. Всички те отговорили, че Слънцето не ги интересува.
Но Къртът не се отказал и попитал същото и Нощния Шибой. Разтревоженото цвете не проумявало какво иска от него подземното зверче.
-За какво ти е да знаеш за нещо, което за теб не съществува? Искаш да си по-умен от другите къртици?
Упрекът бил справедлив и Къртът обяснил:
-Не ми дава покой мисълта, че някой чака възхода на Слънцето, като началото на нов живот? Нима аз съм ощетен в нещо от Природата?
-Слънцето е в теб, - казала Враната Гуигин - защото мисълта, това е светлина.
И колкото и слепецът да отрича съществуването на Слънцето, той не може да го унищожи.
Из "Книга на притчите на Гуигин"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
