Притчите

От покрива висяла дълга, дебела шушулка. Тя имала ужасен характер. Събуждала се сутрин и започвала да хленчи. Ако слънцето светело, било и горещо. Ако било мрачно, и било студено. Ако имало вятър, треперела, ако нямало вятър, и било задушно. Сутрин и било прекалено светло, вечер - прекалено тъмно и нищо не виждала.
Съседните шушулки полагали неимоверни усилия да я изтърпят, докато накрая губели търпение и я молели да млъкне. И тук настъпвала кулминацията! Тя започвала да пърха с мигли, да бръчи вежди, да диша учестено и накрая избухвала в неудържим плач: "Никой не ме обича! - ревяла с пълно гърло. - Никой не ме уважава! Даже не искат да ме слуша-а-ат!" Шушулката можела да плаче дълго и с удоволствие. (Вярно, от това слабеела.) Съседните шушулки си запушвали ушите, отвръщали се встрани, но нямало къде да се дянат. Шушулката се поуспокоявала, почивала си за малко и всичко започвало отначало.
-Правиш лошо само на себе си, - казал и веднъж един врабец - погледни, колко си отслабнала. Скоро от теб нищо няма да остане!
-Аз почти се успокоих, - заявила шушулката - но долетя този - забила тя палец във врабеца - и ми развали цялото настроение! Уаааааа!
Врабецът се обърнал и отлетял.
С всеки изминал ден шушулката ставала все по-малка и по-малка. Локвата под нея - все по-голяма и по-голяма, докато в един момент шушулката не се разтопила напълно.
-Къде си? - викнали отгоре другите шушулки.
-Тук съм - отвърнал глас от локвата. - Ох, толкова съм странна и неестествена! Мокра съм и се движа!
Известно време от локвата се носело мърморене и охкане.
-Ей! - чул се познат глас. - Струва ми се, че се отучих да плача!
По покрива се разнесла въздишка на облекчение.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детски притчи, терапевтични приказки за деца)
В гората живеел царят на животните - лъвът. Той нямал, както е прието, дворци, слуги и стражи, нямал нищо, което се полага да има един цар, но всички знаели, че царят е той. Един ден му се родил син - рижо лъвче. Ще кажете, че всички лъвчета са рижи, но това било необикновено рижо. Като огън. Даже слънцето му се радвало. Но на лъвчето не му било до смях. Точно обратното, защото е много трудно, когато не си като всички. Лъвчето често се биело, защото го дразнели, а баща му го учел да бъде силно и смело. Веднъж, когато отново се прибрало с раздран нос и наранени лапи, баща му го повикал.
-Разкажи ми, защо си се бил - помолил той.
Очите на лъвчето светнали злобно:
-Тези тигри! Викат ми "риж"! Страхливи котки!
-Но ти наистина си риж - усмихнал се баща му. - Кажи, нима ти е обидно, когато те наричат лъв? Или казват, че имаш четири лапи и една опашка? Нима е срамно? Нещо лошо ли има в това?
-Не - отвърнало лъвчето.
-Тогава защо се сърдиш, когато казват, че си риж? По-лошо е отколкото да си раиран, или черен, или бял?
-Но, татко! Те ме дразнят!
-Мили синко, - казал лъвът - дразнят те, защото се озлобяваш. Всичко зависи от това, какво чуваш. Това е само цветът на кожата ти, нищо друго. И ако искаш да знаеш моето мнение, аз го намирам за най-прекрасен на белия свят. Ето така!
Лъвчето чувствало, че баща му е прав, но гордостта не му позволявала да се съгласи веднага.
-Трябва да помисля, татко, - казало то - трябва да помисля.
-Разбира се, сине - надигнал се баща му. - И помни, всичко зависи само от теб.
И знаете ли, лъвчето наистина помислило. Не че станало съвсем примерно и напълно престанало да се бие, не, разбира се. Но оттогава, като чуело зад гърба си "риж", с достойнство поглеждало през рамо и казвало:"Да, и това много ми харесва!" Постепенно съвсем престанали да го дразнят. Вече не било интересно.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy