В аванс за утрешния празник на св.Атанас, който си кръстих Кокичинден :)
Втурнала се мащехата в къщи, разфучала се, закрещяла:
- Какво си се сгушил край огъня,
Кокичко? Оставил си вратника отворен, измъкнала се е кравата. Върви да я
дириш. Да се не връщаш, ако не я намериш! …
Малкият Кокичко тъй много бил наплашен
от злата си мащеха, че веднага скокнал на крака, нахлупил шапчицата си и
хукнал навън. Къщата им ниска, бедна, била на горния край на селото.
Дебел сняг бил обвил полето. Тръгнал Кокичко по дирите на кравата, тук я
търсил, там я търсил, извървял полето, дошъл до гората, навлязъл в нея,
лутал се от дол в дол, уморил се, но кравата не намерил. Зимният ден
превалил. Спуснала се мразовита гъста мъгла. Заплакал от мъка и страх
Кокичко. Къде вече да върви, къде да почине, къде да се дене? Седнал под
един храст, свил се, сън го налегнал, студ го сковал.
В това време оттам минавал свети Атанас. Били се събрали светците.
- Свети Атанасе - рекли му те -
отпочинаха си людете, отлежаха си животните, отспаха си дърветата. Твой
дял са снегове и ледове. Време е вече да идеш при Господа и да го
помолиш да ги вдигне.
- Щом е време, както казвате, мои побратими - отговорил свети Атанас - ето, стягам се за път.
Наметнал той три дълги, дебели и тежки
кожуси, прекръстил се и се запътил, като се подпирал на златната си
патерица. Вървял из широк друм, изминал полето и тръгнал през гората. С
мъка се възкачил той нагоре, понеже краищата на кожусите му се закачали в
дървета и камъни. Изпотен и морен, спрял се да си почине под едно
дърво, а то било дряново. Като видял, че пъпките му били много
набъбнали, той откъснал едно клонче.
- Ще го нося на Господа да види, че
всичко се готви за живот. Ще трябва да бързам, та да му кажа да пуска
слънцето сутрин по-рано и да го прибира вечер по-късно.
Тъкмо това си мислел, свети Атанас чул наблизо тънък глас, като на звънче:
- Мамо, мамо, мамо!…
Станал свети Атанас, тръгнал по гласа,
който бавно и тъжно замирал, и за голямо свое учудване намерил сгушен
под храста малкия Кокичко.
- Кое си ти, мъничко? Кой те е оставил тук самичко в тая люта нощ? Господи, та то вече е мъртво! …
Взел на ръце свети Атанас измръзналото
тяло на детето, чието лице било изопнато и бяло и по него били заледени
едри, чисти сълзи, като бисерни капки. Искал да го стопли, загърнал го в
кожусите, духал му по лицето и ръчичките, но то не помръдвало. Натъжил
се свети Атанас.
- Каква невинна душичка! Трябва да е сираче. Такива чисти са сълзите на всички, които не са познали майчина обич.
Свети Атанас сложил студеното тяло под
храста, свалил горния си кожух, завил го с него, изтананикал заупокойна
молитва, прекръстил се и продължил пътя си през гората. Вървял и си
мислел:
- Аз видях една жертва на човешко безсърдечие. А колко ли са по земята невинни и млади душички, които гинат невидени, нечути?
Като стигнал до върха на планината,
свети Атанас свалил втория си кожух, за да му бъдело по-леко и
бързо-бързо се понесъл към небето. Явил се той пред Бога, поклонил му
се, подал му дряновото клонче и рекъл:
- Господи, много ти здраве от земята.
Както беше ми заповядал, така и направих - покрих я цялата със снегове и
ледове, отдъхна си доволно тя и всичко с нея - в мир и сън. Време е
вече, затова ти нося и дряновото клонче, да излезе всичко живо на свят.
- Вярно ми служиш, затова и молбата ти почитам. Дигни снегове и ледове, пък аз ще накарам слънцето да стопли земята.
Чул Божията дума свети Атанас, повъртял се, повъртял се, па рекъл:
- Още една молба имам към тебе, Господи.
Като идех насам, намерих в гората умряло едно изоставено дете. А като
него хиляди невинни душички умират, непознали майчина обич. Моля те,
възвърни им живота за твоя слава и за моя радост.
Бог помислил, помислил и казал:
- Трябват ми пратеници да съобщават
всяка година на всичко живо по земята, че съм наредил да се дигне вече
зимата. Но само невинни и чисти души могат да бъдат мои пратеници. Ето,
нека тия сиротни душици да бъдат тези пратеници.
Както Бог пожелал, така и станало.
Оттогава и до днес тръгне ли свети
Атанас да моли Бога да се дигнат снегове и ледове, ще мине през гората,
ще почука със златната си патерица и ще каже:
- Събуждайте се, ставайте, дечица! Свети
Атанас, Божият верен служител, минава. Гответе се да съобщите на всичко
живо Божията воля.
Още по планината се носи белият кожух на
свети Атанас и изпод всеки храст се надигат малки бели цветчета. Те са
невинните души на сиротните деца. Непознали майчина любов, те съобщават
за Божията любов, която ги е възкресила и която ще залее в скоро време
цялата земя.
Нарекли тези първи предвестници на
пролетта кокичета, по името на Кокичко, първото умряло сираче, което
свети Атанас намерил някога в гората.
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
