Притчите

 Това е препубликуван пост от блога ми "Прогимназиални неволи". Възползвам се от всичкия си наличен инструментариум, за да си движа проекта, макар да не очаквам точно с тази материя да заинтригувам всичките си читатели тук.
И искам да ви споделя, че това, което ме накараха да почуствам приятелите ми с любовта и подкрепата си, откакто пуснах поста сутринта, не може да се опише с думи. Не, че ми се случва за пръв път, но такова концентрирано усещане ... Ако можех да го предвидя, по-рано щях да го направя. Само заради това. Малко ще си поплача! А на вас благодаря предварително за търпението да изчетете това ревю! :)

Време за премиера! :)

В резултат на трудове усилни на сцената се явява моето предизвикателство към любителите на интелектуалните игри и забавната наука.

Книгата е в сферата на научно-популярната литература и насочена към широк кръг читатели. (Уместно е, разбира се, те да са изучавали поне една-две години химия в училище и да притежават елементарна грамотност в тази наука.) Научно-популярна литература, както добре ви е известно, почти отсъства от пазара, а доколкото я има въобще, е в странно изродени съвременни форми. Аз не ви предлагам точно завръщане в миналото, книжка от детството на читателите на средна възраст. Само донякъде, просто защото химически викторини досега не са издавани на български, още по-малко в забавен формат. Въпросите са базирани на интересни и забавни факти, за да няма отегчени и са с различна трудност, за да няма разочаровани. Въпреки че по мое мнение най-голяма полза от нея биха имали тези, които не успеят да отговорят на повечето въпроси и чрез дадените отговори могат да обогатят своята ерудиция. С присъщата ми нестандартност прегазих правилата и поставих отговорите директно след въпросите, а не както е прието - във втората част на книгата. Смятам за нечовешко да тичаш напред-назад из електронна книга и доколкото лично ми се е налагало, не бих го причинила на някой друг. Имах грижата визуално ясно да са разграничени краищата на въпросите и погледът да не се забива в съдържанието на отговорите; това, кога и дали да погледнете в тях, да остане ваш избор, но без да се налага да скролирате непрекъснато.

И така, каня ви да разкриете химическите тайни на древните владетели и жреци, средновековните алхимици, в сюжети от творчеството на известни приключенски писатели и хумористи и някои съвременни гатанки.

Каква е тайната на оракула?

Как и какви открития вършат стихиите?

Що за душа имат веществата?

Юстус Либих vs. д-р Йоткер - кой изобретява и кой продава?

Как се возят електроните в градския транспорт?...

Питанки разни, най-разнообразни! А още, предговорът ви предлага поглед върху непознати факти за реалната ми личност. :) За по-ясна представа, ви давам възможност да надникнете в неговото начало,

като, разбира се, екшънът тепърва предстои. :D

Можете да разгледате и съдържанието:

И ако вече сте решили, че искате да имате тази книга, можете да прочетете как да поръчате - ТУК.

До края на текущия месец, април, можете да я получите с 25% отстъпка - на цена 3 лв.

Kато бонус за всички мои читатели, независимо дали са поръчали книгата или не, ще кача в блога до края на седмицата превода на два забавни разказа, по които има въпроси в книгата - на Ярослав Хашек и Марк Твен. Не мисля, че са превеждани на български, без да мога да се закълна в това.

Ако не проявявате интерес към веселите химически главоблъсканици, но имате приятели с такива интереси, можете да ги информирате за книгата. Бих била благодарна на многобройните си последователи от учителското съсловие, ако предадат тази информация на колегите си-химици. Книгата би могла да им е полезна в извънкласни форми.

Благодаря ви за търпението да изчетете това ревю! А на решилите да закупят книгата желая приятно забавление! :)

От седмица насам имам нова стара книга, за която даже не ми остана време да се похваля. Откровено си признавам, че на 80% я взех заради сделката, защото книга от 25-та година за 3 лв. не знам как може да се нарече по друг начин. Останалите 20%, все пак бях заинтригувана - "селф-хелп" отпреди близо век, как ли ще звучи. Тъй като към днешна дата не съм фен на подобен тип литература, делът на тоя фактор е малък, по-скоро интересът ми беше от рода на повърхностна ретроспекция.

Книгата има нови издания, затова нямам намерение да я сканирам цялата и да я качвам в Библиотечката. Макар че откровено нямам идея как е преработена. Това издание е превод на Елисавета Консулова-Вазова, по онова време е била редактор на сп. "Беседа", а книжката издадена като премия към него. Езикът е архаичен и и отива. Без него, не знам. :) 

Днешните издания ще намерите в раздел "Езотерика", безспорно присъства такъв елемент, но аз го игнорирам в по-голямата му част. Взех я като "селф-хелп" и през тази призма я гледам. И пречупено през призмата, признах го този автор! Най-малкото, направете сравнение между това/тогавашно заглавие - "НАШИТЕ СИЛИ как да ги използваме", и някое съвременно, примерно "Вашите слаби места" на Дайър. Има ли нужда от коментар?

И до този момент не ми остана време да я изчета цялата, а и тя самата не предполага да я "излапаш" наведнъж. Но на порции: първо ме грабна уводната част, едно изобилие от простичка мъдрост; после главата "Как да успеем в работата си", доста адекватна и век след като е написана, ще я кача в "Бизнес приказки". А снощи просто я отворих наслуки и попаднах на това, което следва и за което се покланям на автора доземи. Солиден духовен ръст трябва да има един мъж, за да осъзнае жената по този начин! А на жените мога да пожелая единствено да имат шанса да изживеят това несравнимо състояние, да бъдат проводника между един мъж и Бога, което е повече от всичко друго, което може да има между мъж и жена. Но и без да навлизаме в тънките сфери, текстът си е полезен и за жените, и за мъжете, които биха искали да хармонират с тях.

Приятно четене!

Сутринта с дъщеря ми бяхме в книжарница на "Сиела", тя искаше да избира някакви чуждоезични книги за подаръци. Няма да се разливам пак нашироко в неприязнените си изживявания на тоя фронт. То не успях и да реализирам много такива, залутана в търсенето на "Джейн Еър", която в крайна сметка се оказа налична само на английски. Мимоходом се раздразних от дизайна на някаква книга на Джелаладин Руми, абсолютно неадекватен към съдържанието. Чудя се как им рисуват кориците на тия книги, по заглавието ли? После в целия книжен хаос с прискърбие си спомних времето, когато знаех всяка една налична книга в книжарницата под нас, денят, в който получават стока, очакването до следващия такъв ... :) Сега, при всичкото пренасищане на пазара, "вода газиш, жаден ходиш". И единственото, което ми привлече вниманието, беше едно тънко книжле - "Приказки от страната Поговория" от Агата Гибед. Знаете, че "пословичните" приказки са ми страст. Много се изненадах, че заглавията на всички приказки вътре са наши пословици и поговорки. Мислех, че е преведена книга, даже по-късно в такъв раздел я намерих в една от електронните книжарници, а трудно се намират буквални съответствия между пословиците и поговорките на различните народи. Поразрових се още и в крайна сметка се оказа, че Агата Гибед е псевдоним на българската писателка Мария Станкова. Та  хубавото е поне това, че единствената свястна книга, която открих, е българска. :) В процеса на търсене на информация попаднах на стар запис от сутрешен блок на БНТ. Те пък искали да направят драматизация по книжката и преживели същата изненада, издирвайки автора, за да вземат разрешение да ползват текста за техните си цели. :D Жалко само дето не успях да открия сътворена ли е в крайна сметка въпросната драматизация или не!

Ще си позволя да копирам  кратичкото въведение на книгата, само по себе си цяла притча:)  и линк към превюто от издаделството, в което има първите три приказки:

Познавате ли Рая?

Може да сте виждали в лентата тук банери на блога и за лични финанси и собствен бизнес или на първата и книга. Ако не сте и отворите нейния блог, първото, което хваща окото горе вдясно, е визитката и:

Ще кажете: "Хубаво де, младо, амбициозно момиче, хвърлило се да прави бизнес - пропаднало. После едни изплуват, други не. Такива истории с лопата да ги ринеш. Какво ни занимаваш? И какво и е толкова специалното на тая Рая?" Много неща, но най-същественото в случая, че Рая е от малкото хора в тоя живот, които наистина се учат от всяка крачка, която са предприели, от успеха или неуспеха, който им е донесла и благодарение на това съумяват да въртят колелата напред във време, в което болшинството са благодарни и на кротко буксуване на едно място, само и само да не вървят назад. Така, трупайки опит и споделяйки наученото във виртуалния свят чрез блога си и не само, наскоро Рая се появи на страниците на Форбс със своя публикация.

И без да се разливам в дитирамби, можете да прецените какъв успех е това. Както споделих в социалната мрежа веднага след новината, много се гордея с нея, макар да нямам абсолютно никакъв принос в израстването и. :)

Ако вече съм успяла да провокирам интереса ви, как едно младо българско момиче е успяло да стигне толкова далеч (и то със собствени усилия, държа да подчертая), мога да ви предложа да прочете последната и книга "Едно лято в Америка - бизнес уроци и мемоари". За мен (Рая ще ме поправи, ако греша) това е началото на пътя и. Защото личност и манталитет не се градят за ден или година.

Книгата описва приключенията на Рая в Америка по време на студентската и бригада през 2005 г. в едно малко градче в щата Айова, където работи като камериерка в къща за гости и паралелно с това във верига за бързо хранене. Вчера я "изгълтах на един дъх", доколкото не се налагаше да го разпокъсвам с неща, които просто няма начин да не свърша. Малко ще се отплесна тук, за да ви информирам, че от един, вече набъбващ период от време, спрях да чета съвременни книги и нови издания. Просто ми се натрупа и преля отвращение от това, че новоиздадените книги видимо, свръхпрозрачно просто, са писани за пари, съответно - нямат душа. И като прибавим към това кошмарите на съвременното българско книгоиздаване, ако щете качество на преводи, ако щете коректура ..., в един момент казах "стига толкова, в крайна сметка има и достатъчно стари книги, които не съм прочела!" По-интересното е, че по собствен път до същия извод стигна и 15-годишната ми дъщеря. Двете заедно не образуваме представителна извадка, разбира се, но смея да твърдя, че сме достатъчно обективни:  най-общо погледнато съвременните книги не струват - кои сами по себе си, кои на фона на старите. Но не и тази! Просто не помня откога не съм чела така увлечено.

"Едно лято в Америка" започва с нестандартно дълъг предговор, който описва приключенията, за да има Голямо Приключение, т.е. тези на местна почва - избор между вариантите, които предлагат фирмите-посредници, вадене на виза, организация на пътуването + самото пътуване с всички летищни разтакавания и недоразумения. И емоции, много емоции! Не само предговора, цялата книга е просмукана от емоции, толкова силни и въздействащо пресъздадени, че докато четях, бях разкъсваната от противоречия Рая, която, да, толкова иска да успее, но е ужасена до смърт да се качи на този самолет; шашнатата къде се е озовала Рая; Рая, която недоумява какви са тия правила и нрави, но полага неистови усилия да се впише в картината; Рая, на която душата и се раздира от носталгия (успя да ме просълзиш, даже и в момента :) ); изтощената до премала Рая. Бях даже и шефката и, дамата с "железни ръце в кадифени ръкавици", успяваща да съчетае безапелационната дисциплина и изисквания с топлите, майчински чувства. А ако една книга не провокира емоционалната реакция и евентуално съпреживяването на читателя, за какво си е губил времето с нея! :)

Та, да се върна на съдържанието. След предговора, който ни завежда до "портите на замъка", следват две части. Първата е особено забележителна, защото в нея Рая е успяла много елегантно да представи целия си престой и работа там под формата на 10 бизнес урока. Защо казвам "елегантно", защото има перфектно наслагване и сливане  на  художественото повествование с бизнес поуките, така че даже и едното от двете да ви е излишно,  няма как да ви се натрапи или да ви затормози. Това е частта, която четох най-увлечено. Като я завърших си казах: "Брей, какво интересно нещо е кухнята на един бизнес!" След което прихнах да се смея, защото тутакси, без да се налага да се замислям, се сетих за поне двама души, които са ме отегчавали до смърт с разкази за работата си, пък ако взема да се замисля ... :D Та в крайна сметка, интересно е и то много, но "от устата" на добър разказвач.

Бизнес урок №4 се нарича "Кой плаща парите". Дали заради името му или защото в течение на всичките уроци нещата неминуемо опират до пестеливост, ефективност, приоритети, точност, коректност и други в този дух, когато бях завършила книгата и осмислях прочетено, ми изплува фразата, с която мъжът ми ми се кара, когато съм оставила нещо вкъщи да навърта на електромера, без да се ползва: "Америка плаща!" И пак се смях и се чудих кой ли я е измислил. Съдейки по книгата, Америка плаща наистина, но не току-така и най-малко за да разхищаваш!

Още по-силно се разсмях, когато прочетох началото на втората част: "Такааа, ако сте преглътнали скучната материя дотук :) сега следват личните ми преживявания." Каква скука, направо бях се омагьосала! Продължих с втората част. Тя е и прилична, и различна с първата. Не по-малко интересна, въпреки което първата ми остава фаворит (най-вероятно заради формата, без да мога да се закълна :) ).

Нещо несъществено на пръв поглед - по време на престоя си, в наистина малкото свободно време, което има, Рая чете "Шогун". Това, че за някого сюжетът може да е непознат, ме накара да си дам сметка, колко е мъничка. Преди 20-30 години, когато имахме само два телевизионни канала, със затаен дъх следяхме едноименния, култов за времето си сериал . Тогава явно тя още не е била родена или е била съвсем невръстна. :) Виртуалното общуване има това благо свойство да стапя възрастовите граници, когато младият човек насреща ти е зрял по дух и въобще не осъзнаваш колко поколения ви делят.  ... Толкова мъничка, а толкова препъни-камъни вече успяла да прескочи!

Най-забавното открих в края на книгата. На една от прощалните картички от новите и американски приятели лежи същото предвиждане, което и аз направих преди време някъде по социалните мрежи:

Е, аз за щастие го доживях, надявам се, че и те! С ръка на сърцето си признавам, не очаквах да е толкова скоро. :)

Какво да кажа в заключение - книга, която може да е полезна с детайлите си на определени кръгове хора и интересна за всеки. Заради "Бизнес приказки" съм прехвърлила множество книжки с близка насоченост (не мога да кажа подобни, защото нито една не е точно, това е повече или по-малко нестандартна книга), но не бях прочела в пълния смисъл на думата нито една допреди тази, просто не те улавят така. В това отношение вярвам, че съм ви представила бъдещата кралица на популярната бизнес литература у нас.

И за край отмъквам един безценен цитат от книгата на Рая: