Притчите

Още една история от "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев и оставяме книжката намира, защото и без това трябва да посрещаме баба Марта. Тази е за поп Тодор. Преразказвам я частично и в обратен ред.

След Първата световна война било трудно да се намерят и да се доставят качествени хранителни продукти. Продавало се обезмаслено сирене. Като нямало друго, и за него се извивала опашка. Минал покрай една такава поп Тодор. Разбрал за какво са се наредили хората, опитал сиренето и казал:

-От това сирене можете да ядете и на разпети петък. Не е грешно, защото въобще не е блажно.

А аз си мисля, че към днешна дата всичкото сирене, дето ни го продават е от тая категория. 70% е куча марка и трудно можеш да разбереш, че е сирене, какво останало да е "блажно". А останалите 30% е "здравословно". Само струва 3-4 пъти повече от първото, инак си е пак същото. Та ако не си правите сиренето сами или някой да ви го прави на село, отсъства почти всякаква вероятност да съгрешите, похапвайки сиренце през постите. :D

В някакъв период след Освобождението се гледали много кози. Както е известно, искат далеч по-малко грижи от овцете. Но като се намножили, унищожавали обширни зелени площи, особено младите гори. И правителството приело закон за защита на горите. Започнали масово да колят козите и на пазара имало много козе месо. На опашка за такова се бил наредил и поп Тодор. "Дойде време да колят и брадатите" - подкачил го някакъв зевзек от опашката. Попът помълчал, па рекъл:

-Ще ви разкажа една приказка. 

Веднъж овцете се присмели на козите, че имат смешни кози бради. На козите им станало много мъчно от подигравката и решили да си обръснат брадите, за да не им се смеят. Но една коза отишла да пийне вода на кладенеца и се огледала в него. Видяла, че наистина има смешна брада, но ако я махне, ще заприлича на овца. И в крайна сметка решили, че по-добре да имат смешни бради, отколкото да заприличат на овце.

по "Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев

Това не беше планирана история, но какъвто си е табиета на приказките в блога, сами се намират, когато им е времето. Подреждам някакви книги и тая, "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев, я отворих наслуки. Съдържа късички разкази за местни хора, заговенската беше втората подред. Историята е за човек с прякор Камбура, който страстно обичал да си пийва, но ще пропусна останалите му подвизи и ще отразя само историята с халвата. :)

На Заговезни на един конец се връзва бяла халва, а другият край се връзва на тавана. Конецът с халвата се върти в кръг и децата, както са насядали, всеки гледа да хване със зъби, без да пипа с ръка. Става хубава забава и за възрастни, и за деца, защото е много мъчно да се хване халвата със зъби, когато се върти. При въртенето може да те удари по лицето, по косата, по дрехите. Отива Камбура при Мишката, купил халва, отбил се в кръчмата да се почерпят. Чукали се, благославяли: "Ха, сладки заговезни, леки пости! Ха, сладки заговезни, ха леки пости!", докато втасал хубаво. Тръгнал да си върви нагоре по стръмния сокак. Падал, ставал, докато си отишъл. Жена му го посрещнала: "Идеш пиян и халва не си купил!" "Купих бе, жено, но къде съм я сложил не помня!" Децата го наобиколили, гледат го отзад и се облизват. А то каква била работата. Като падал и ставал, халвата се залепила отзад. Като разбрал, казал: "Тая година вместо да я закачим на тавана, я закачихме на дирника ми. Та да видиме на какво добро ще е!"

из "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев

Този пост го посвещавам на Здравословно хранене, най-ранния ни доброутреник в Свежо. :D 

Първото разказче в "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев е за Язаджоолу: 

Висок, строен, представителен старец, с брада, малко по-голяма от на Фердинанда, върви по средата на улицата, като бавно пристъпва в ръка с бастуна си. Мине ли край Станчо Хитров, ще му каже: "Добро утро, Станчо!" Когато Станчо иска да му развали настроението и да го ядоса, ще му отговори и той: "Добро утро!" Язаджоолу ще каже едно "Хм!" и ще се намръщи. Друга сутрин, когато Станчо иска да развесели стареца, да му направи кефа, ще му отвърне на поздрава: "Дал ти Бог добро!" Язаджоолу ще се развесели и ще му светне лицето. Веднъж обяснявал на Станчо, че като кажеш "Добро утро" и ти отговарят пак "Добро утро", не е нищо, а ако ти отвърнат "Дал ти Бог добро", било за добро. Едно птиченце чувало това и ти донасяло добро. Затова той бързал пръв да каже "Добро утро", за да му отвърнат "Дал ти Бог добро". 

Добър да ви е денят от мен!  ... И да внимавате какво ще ми отговорите! :D