Ако се чудите къде е "Легенда за ягодите 1", значи сте пропуснали вчерашните обновления на албума "Честита Цветница с легенди за цветята" в страницата на блога във Фейсбук. Поднасянето на поздрави за този празник се превърна в олимпийски спорт и не успях да огрея навсякъде, за което моля да ме извините.
Днешната, също индианска, легенда се отличава с това, че дава отговор на въпроса на кого да се сърдите за световната конспирация с болестите, лекарствата и ваксините, ако изпитвате подобна необходимост. Ей на, индианците я били измислили. Даже се чудех дали не и е мястото в "Бизнес приказки", но там подобен край е невъзможен, поради което се намества тук. :)
В древни времена хората никога не боледували. Но дошъл ден, когато човечеството било нападнато от болести и епидемии. Нанабуджу чул горкия плач на хората. Когато този шум започнал да го дразни, създал лекарство, за да изцели нещастните.
Хората много се зарадвали. Те устроили за Нанабуджу пир, който продължил няколко седмици. Една вечер семейство от съседното село дошло също да моли за помощ и той дал и на тях от лекарството. На сутринта пристигнали от трето село, после от четвърто и това се проточило без край.
Скоро Нанабуджу съвсем загубил спокойствие и решил да си намери помощник. Изборът му паднал на Одемин - Доброто Сърце. Одемин приел лекарството и останал да отговаря за него, а Нанабуджу могъл да се оттегли, за да види какво се случва и в други части на света.
Одемин прилежно се трудел, раздавайки лекарството на нуждаещите се. Хората за благодарност му носели меки кожи и вкусна храна. Докато имало болни, Одемин не бил принуден да ходи на лов и даже да се прибира вкъщи, защото благодарните хора вършели за него всичко, което му било нужно. Но когато нямало повече болни?... Скоро Одемин започнал да праща болести на хората, за да получи заплатата си. Хората започнали да го избягват и сърцето му се ожесточило. Идвали при него само за лекарство. Просто така никой не искал да го види. Одемин се обидил и пратил болест на цяло семейство. После това му се сторило недостатъчно и пратил на цяло село. После решил да зарази наведнъж всички хора, но тогава се завърнал Нанабуджу. Той накарал Западния вятър да хване Одемин. Западния вятър го засмукал във вихър и го въртял дотогава, докато не се откъснали всички части на тялото му. Накрая от него останало само едно малко, пропито със злоба сърце, което също било на път да изчезне във вихъра. Но неочаквано в него се събудила добротата и Одемин помолил за пощада. Той умолявал Нанабуджу да му даде шанс да поправи стореното зло. Нанабуджу се съжалил над него и заповядал на Западния вятър да го пусне. Сърцето паднало на земята и се превърнало в горска ягода. И до ден днешен "сърцето на Одемин" остава най-малката, но и най-вкусна от ягодите.
Съхранявайки традицията на предците си, индианските майки плетат на децата си кошнички във формата на сърце. Първо майката, а като порасне - и детето, събират в кошничката предмети, които напомнят за извършените добрини и проявено мъжество. Когато дойде края на земния живот на човека и той поема на запад, по време погребалния обряд поставят тази кошничка до тялото му.
легенда на индианците анишинабе
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
