Притчите

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж на гости у Токсан Би (прочут съдия) някой попитал:
-Вие имате голям авторитет като майстор на словото. Имало ли е случай, когато сте губили словесна схватка и сте се признавал за победен?
-Да, имаше такъв случай-започнал Токсан Би.-В младостта ми ме сватосаха за девойка от съседния аул. Отправих се натам да я видя за първи път. Седнах в гостната, а снахите на моята невеста отидоха да я доведат.
Гледам, девойката неугледна, черничка една такава, кривичка. Не ми хареса.
-Махайте се!-викнах на снахите.- И вземете и нея със себе си. Не ми трябва такава невеста.
-Ние дойдохме да я доведем,-каза една от снахите-а не да я отведем.
И излязоха от стаята. Девойката остана.
-Тръгвай си, тръгвай си!-повторих и аз.
А тя не помръдна от мястото си. Седях, гледах я. Изведнъж:
-Позволете ми да кажа-промълви тихичко.
-Казвай и се махай!
-Вие навярно сте мечтали и сте молили Аллах да Ви изпрати девойка, която да Ви хареса, в която да се влюбите, нали? Е, аз мечтаех за същото. Вашата мечта не се сбъдна, но моята-да. И аз няма да отстъпя от нея, каквото и да се случи.
-Същата тази девойка е сега пред вас-казал съдията и прегърнал съпругата си през раменете.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един бай (богат чифликчия в Средна Азия) имал три дъщери и нито един син. Това го гнетяло: "Дъщерята не е син, козешкото не е месо, магарето не е транспорт, чаят не е храна!"
Дъщерите пораснали, омъжили се и напуснали бащиния дом. Баят и неговата старица останали сами. В една година имало страшен джут (природно бедствие) и добитъкът на стопанина измрял. Останал съвсем без средства, той потърсил подслон при дъщерите си. Всяка от тях го посрещала безупречно, зетьовете разделили добитъка си с него.
Връщайки се към дома си, баят си говорел:"Дъщерите са като синовете, ако не забравят баща си, козешкото е вкусно, ако е достатъчно мазно, магарето е добър транспорт, ако пътят ти спори и чай е приятно да пиеш, ако на душата ти е леко!"

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един акин(поет) лежал на предсмъртния си одър. Всички имуществени дела били решени, наставленията - дадени, прощаването с близките - приключено, всички молитви - прочетени. Но ... смъртта не идвала.
Синовете му се навели над него:
-Имаш ли да кажеш още нещо, татко?
-Гост на прага не държете, след смъртта не ме срамете!-изрекъл поетът и издъхнал.

Публикувано от Gloxy-Floxy