 |
| Св. Николай прогонва бесовете, потапящи кораб |
"-Ами ако Господ умре?
-Че св. Никола за какво е?!"
Така започва цикълът "Николини притчи" от руския фолклор в съчиненията на събирача Рамизов. Аз също, знаете, съм любител на апокрифите и фолклора и ги предпочитам пред каноничните текстове и официалните жития на светците. Затова реших да почета празника с две български празнични и обредни песни. Първата е свързана с покровителството на светеца, с което е най-вече популярен у нас, - над рибарите и моряците. А втората - с това, че въобще е човекомилостив и готов да се притече на помощ във всякаква нужда. Не помага единствено на крадците и мошениците. В руския цикъл има много приказки в контекста на нашата обредна песен. Две съм запомнила. В едната се разказва, че св. Никола минал през едно село, където цялата реколта била загинала. Той помолил да му донесат шепа зърно. Обиколил всяка къща и пуснал по едно зрънце. Всяко зрънце изкласило в снопове и така хората преживели зимата. А в другата - веднъж със св. Илия минали край една добре гледана нива с хубаво жито. Попитали стопанина на кого се моли и той казал, че се моли на свети Никола. Свети Илия се засегнал, защото грижата за реколтата е негова работа и решил да му отмъсти. А св. Никола помогнал на земеделеца няколко пъти да го надхитри, докато се откаже от намеренията си.
И сигурно заради това тези, които носят името му, са ведри хора и в каквато и несгода да попаднат я преживяват с лека душа. Имат силен и милостив закрилник. Но аз сърдечно им пожелавам да са здрави и никакво зло да не ги застига!
Честит празник!
Андон гимиджия и св. Никола
Подухнали са два бели ветра,
та разиграли Белото море.
Белото море със гимиите.
Вси гимиджии Богу се молят,
Богу се молят и курбан колят,
Андон гимиджии ни Бога моли,
ни Бога моли, ни курбан коли,
ни курбан коли, ни свещи пали.
У сред морето противно стои,
противно стои на ветровите,
на буйни ветри дума, говори:
- Аз се не плаша от бели ветри,
от бели ветри, от дели-порез,
мойта й гимийка - бакър капийка!
Па се разсърди тоз дели-порез,
та му разтроши нова гимийка
нова гимийка - бакър капийка.
Та го остави насред морето,
насред морето на гола дъска.
Той се тогава Богу помоли:
- Помилвай, Боже, Св. Никола,
да ме изкараш накрай морето,
накрай морето да си излезна -
ще си направя голем манастир,
голем манастир - свети Никола.
Имам си азе девет дукяна,
със бели восък, измирски тамян,
измирски тамян и бел маргарек.
Ограда ще му с восък изградя,
с бел восък и със измирски тамян,
полилей ще му с маргар обнижа.
Де седе Господ, свети Никола,
та го изкарал накрай морето!
Пратил е Андон теляле в града,
па се събрале баше майсторите,
та изградиле голем манастир -
свети Никола, света София.
Св. Никола раздава морски пясък за берекет
Заспал, задрямал свети Никола
во среде море на мермер плоча,
малко ми поспал той - три години.
До три години слънце не огря,
до три години вятър не вя,
до три години дъжд не ми връна,
та се не роди нищо берекет,
та ми станала тежка скъпия.
Тука помина Богородица,
та си разбуди свети Никола:
- Стани ми, стани, свети Никола. -
От сън си стана и се поклони.
Да що ме дигаш ти, света майко?
Да е станала тежка гладия:
ти да си земеш кола с волови,
да си напълниш от море песък,
от да си тръгнеш по сета земя;
къде да минеш, се да си сееш. -
Той пак си впрегна кола с волови,
оту си тръгна по сета земя,
със малко семе много берекет.
Къде със ръка, къде с два пръста,
по малко фърля, благословуват:
- От малко семе много берекет! -
Той ми изшетал по сета земя:
къде със ръка, къде с два пръста,
във пусто Скопие със сета кола.
Публикувано от
Gloxy-Floxy
