Притчите

Преди няколко часа получих на мейла притчата, която отпечатвам по-долу, от този, неизвестен за мен, адрес: ss00@mail.bg . Без "относно", без обяснение, без подпис.
Защо?
И какво е целял изпращача-да ми направи подарък, да опровергае (съдържанието на отпечатана от мен притча), да ми се присмее? Нищо в подобен контекст, поднесено по подобен начин, не ме засяга.
Да ме накара да се запитам защо, аджеба, се хабя с тия блогове? Не желая да си задавам подобен въпрос.
Отвращавам се от Подобна, Неприемлива от моята гледна точка Анонимност!
Не желая да живея сред кокошкари и воайори! Аз не идвам при вас, вие идвате при мен. Но не сте желани! Следващият път бъдете любезни, идете другаде! Нет широк, сайтове много ...
Надявам се да съм била ясна!

И самата притча, ... не че имам нещо против нея:

"Един човек прочел в една книга,че онзи,който има малка глава и дълга брада бил глупав.
А той бил точно такъв,с много малка глава и предълга брада.
"Главата си не мога да направя по-голяма,но поне бих могъл да си отрежа брадата.Така поне няма да изглеждам глупав" - замислил се той.
Потърсил ножица,но не намерил и решил да изгори брадата си на свещ.Обхванал с шепи брадата си и онова,което стърчало го поднесъл на свещта.Пламъците обхванали брадата,но много скоро опарили ръцете му и опърлили лицето.Човекът едва успял да намери леген с вода и го изсипал върху главата си.
- Виж ти ! - си казал той - излиза,че книгите не лъжат."

... което не променя факта, че съм Отвратена!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един мъж искал да помогне на жена си, която подозирал, че има проблеми със слуха.
Една вечер застанал зад гърба и в противоположния ъгъл на стаята и шепнешком казал:
-Чуваш ли ме?
След като не получил отговор, се приближил и повторил:
-Чуваш ли ме?
Резултатът бил същия. Приближил се още и потретил:
-Чуваш ли ме?
Така и недочаквайки отговор, попитал зад самия и гръб:
-Чуваш ли ме?
Тя се обърнала към него и отговорила:
-Четвърти път ти казвам, че да!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Малко момче отива за пръв път на училище. Когато се прибира вкъщи, майка му го пита:
-Какво научи?
Детето отговорило:
-За пръв път разбрах, че името ми не е "Не". Досега винаги съм мислел, че се казвам "Не": "Не прави това, Не ходи там, Не бъди такъв". В училище разбрах, че това не е моето име.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж през зимата Учителят и ученикът се разхождали по брега на реката.
-Учителю! Хората не се разбират един друг. Стараят се да общуват, четат книги, които разказват за взаиморазбирането, а се натъкват на невидима стена. Защо така? Невъзможно ли е да бъде научено това?
-Ела с мен-Учителят тръгнал по леда към средата на реката.-Погледни надолу. Виждаш ли нещо там?
-Не, как мога да видя нещо през леда?
-Там, под леда има цял свят невидим за теб. Разтопи леда и той ще стане вода, даваща живот на целия свят. Но ако излееш тук готова вода, тя ще замръзне и само ще укрепи царството на леда.

Публикувано от Gloxy-Floxy

На Този, който още Я търси и ми оказа Честта да сподели това с мен.
На всеки, който се познае в някой от етапите на търсенето.
Помнете, отрицателен опит няма! Всеки, който ви изглежда такъв, просто е част от пътя, която неизбежно трябва да бъде измината, за да бъде достигната Целта ...

Живеел на света млад човек-честен, искрен и добър. По своя жизнен път срещал много добри приятели и приятелки. Всички те го ценели заради ума и откритостта му, обичали го заради добротата и честността му, но той не могъл никому да открие своето сърце докрай.
Не защото не харесвал никого, напротив, често му се струвало, че е увлечен или даже влюбен в красотата, но сърцето му продължавало да е затворено, като насън. Просто не можел да намери тази, единствената, която би преобърнала неговия свят и би станала толкова любяща, че той да може да и се довери.
Той не странял от хората, не, но независимо от цялата му доброжелателност и външна отзивчивост, които винаги проявявал, неотменно спазвал определена дистанция, недопускайки никого достатъчно близо до сърцето си, все едно пазел там, в дълбините, такова съкровище, което не може да довери никому.
Така минавали дни, месеци, години, а той не успявал да намери своята истинска любов. И доколкото младият човек бил много разумен и разсъдлив, той се замислил защо става така.
-Може би причината е в мен? Може би аз не мога да определя кого искам да срещна и да обикна.
Когато го осенила тази мисъл, той решил, че се намира на верния път и започнал да облича своята мъглива мечта за щастие в думи.
-На първо място тя трябва да бъде най-красивата. След това, разбира се, трябва да е умна. Глупави не търпя, защото самият аз съм умен. Въобще тя трябва да е най-най ...
Е, добре, той решил, че е определил мечтата. Останало по-малкото, да срещне вълшебник, който да изпълни желанието му.
Нали най-важното в живота, за щастието, това е мечтата. А истинската мечта, тази, която е от дълбините на сърцето, сама ще си намери път, толкова силно и страстно ще иска да се осъществи, толкова искрено и ярко ще се стреми да се въплъти, че вълшебникът просто е длъжен да се появи в един прекрасен миг.
Приказка? Не, трябва само да вярваш и съвсем мъничко късмет.
Младият човек искрено вярвал, че всички важни мечти винаги се сбъдват. За това трябва само да угоди на г-жа Успех. А затова той знаел тайната-да извършиш много и добри дела.
Това се оказало не толкова трудно и доколкото той бил много трудолюбив и добър, бързо завоювал вниманието на г-жа Успех.
Дошъл моментът, както някога той определил с образ въображаемото щастие, и тя застанала пред него цялата в сребристо сияние-богинята Фортуна, прекрасна в лъчите бяла светлина на неговите сънища и казала:
-Ще изпълня мечтата ти. Ти извърши толкова много добри дела за хората, че заслужи и подарък за себе си. Ясно ми е, че искаш да познаеш Любовта. Просто ми опиши тази, на която би могъл да откриеш съкровищата на сърцето си.
-Това е лесно, аз го формулирах, тя трябва да е най-красивата и най-умната ... Но такива навярно не съществуват ...
-Така ли?-усмихнала се Фортуна и ... се разтворила във въздуха.
Настъпило утро. Младият човек се събудил с радостна възбуда.
-Какъв сън! А ако все пак днес срещна мечтата си? Ако днес намеря своето щастие? Трудно е да се повярва ...
И изведнъж той Я видял. В светлината на утринното слънце изглеждало сякаш светлината излиза от Нея, застанала до отворения прозорец.
-Красавица!-дъхът му секнал.-И именно такава си я представях!

Той не вярвал на очите си:
-Фантастика! Гостенка от бъдещето!
Той притичал до прозореца. Тя била безупречно красива. Нито един недостатък не затъмнявал сиянието и,нито една бръчица от печал, нито една сянка от сълзи или безсънни нощи около очите и.
И фигурата и била стройна, точно както си я представял, ... само на китката на дясната и ръка блестял браслет, не, това бил пулт за управление.
Вярно недостатъци на ума и не можеш да намериш. Красива и умна, без капка от съмнение!
Цял ден той прекарал в шумна радост, наслаждавайки се на интелекта и удивлявайки се на обема и памет. Цяла седмица бил безмерно щастлив-с нея било толкова интересно и познавателно, не можеш да скучаеш.
Но минал месец и той изучил почти всичките и програми и настройки. Разбира се, че бил очарован от нея, но нещо не достигало. Сърцето му, сърцето му мълчало!
-Нещо съм формулирал неправилно-с досада той разбрал, че не такова е неговото щастие.
-Фортуна, върни се! Защо ми подхвърли този компютър? Блестяща машина, но ... аз даже не мога да я целуна.
-Но ти сам помоли именно за това-откликнала Фортуна.
Понякога за да получиш отговор от вселената е достатъчно просто да зададеш въпрос.
-Това искаше-най-красивата и най-умната.
-Вярно е!-раздразнено отвърнал младият човек.-Но понякога не мога даже да си почина. Уморих се от тези интелектуални игри. Не искам тя да ме измъчва с безконечните си проницателни въпроси, на които не мога или не искам да отговарям, нито на нея, нито на себе си даже ... Не искам да анализира думите ми, да систематизира всяка необмислена реплика ... По-добре да не ме пита нищо, по-добре да мълчи! В края на краищата аз решавам кого да обичам и да я обичам ли или не.
-Ще бъде по твоему-въздъхнала Фортуна.-Има такава красавица за теб. Но помни, че това е втори опит да те направя щастлив. Втори път изпитваш съдбата!
Той почти не спал от вълнение. На сутринта погледнал към прозореца. Повече нямало да има интелектуални игри и въпроси. Можело да се отпусне и да почине.
До прозореца стояла същата красавица и все така в утринното сияние светело златото в косите и, все така стройна снага. Само блясъкът на сините и очи не бил станал и с една капка по-топъл.
Вече го нямало браслета на ръката. И очевидно, вече не задавала никакви въпроси-нито умни, нито глупави. Прекрасна, просто прекрасна играчка. Именно това, което поискал-красива и ... ако искам ще я обичам, ако искам ще я захвърля. Няма да има нито един упрек, нито една сълза. Никакъв ангажимент. Мечтата ... се оказала кукла.
Не минала и неделя и той отново молел, времето за игра на кукли било отминало.
-Госпожо Фортуна, разбирам, че третият път ще бъде последен. Но разбрах какво ми трябва. Трябва ми жива. Нека задава въпроси, ще се опитам да отговорям искрено. Нека плаче понякога, ще се опитам да направя така, че по-често да се усмихва. Нужна ми е жива, ... за да ме обича.
-Добре ли обмисли? Рискуваш да я обикнещ и тогава да и разкриеш съкровищата на сърцето си.
-Може би точно това искам. Прекалено дълго ги пазих. Толкова дълго, че забравих имената им. А в дълбините на сърцето ми има любов, която искам да даря.
-Да бъде по твоему! Само помни-това е третия опит да те направя щастлив. Обратно не можеш да я върнеш, иначе ще я убиеш.
-Но аз не искам да я връщам. Красива, умна и жива! Не, никому не ще я дам, ще искам да я задържа.
-Не, ти ще поискаш да те обикне и така ще бъде. Само помни, ако получиш това и завоюваш нейното доверие и любов, тя ще поиска да изпълниш едно условие, само едно.
-Няма такова условие, което да не мога да изпълня заради такава любов! Казвай условието ...
-Ако тя те обикне наистина, ти ще разбереш това, тя няма да поиска никакви земни съкровища, ще поиска само едно, но ако откажеш, цялото вълшебство ще изчезне.
-Какво именно?-гласът му станал дрезгав.
-Тя ще поиска възможност да бъде с теб, да раздели с теб твоя живот и твоята съдба. Ще поиска да тръгне след теб навсякъде, където би я повел, защото ти ще станеш за нея Учител. А тя ще стане за теб твоя Успех и твоята Муза-Вдъхновителка, заради която ще извършиш най-големите си подвизи и на която ще посветиш труда на живота си. Не те ли плашат трудностите по пътя?
-Не, но ... Ако изведнъж размисля? Не казвам, че ще се откажа, но ... ако изведнъж се окаже, че не мога да бъда толкова силен или ... не се получи ... ако трябва да помисля ... или ...
-Ще те прокълна-усмихнала се загадъчно Фортуна.
-Защо? Как?
-Ти сам се измъчваш така със съмнения от началото, въпроси, после съжаление, ако се откажеш. До края на живота си ще съжаляваш за пропуснатата възможност, за това, че си имал шанс и Фортуна ти се е усмихнала, а ти заради твоите съмнения, заради неверието в Любовта не си се решил да приемеш този свещен дар. Помни, повече и по-скъпо от този дар на света няма-усмивката на Фортуна започнала да се топи и да се разтваря в трепкащия въздух.
-Не изчезвай! Дай ми още една минута за размисъл! Ето сега ще се реша и ще отговоря!-и той се замислил толкова дълбоко, че не забелязал как образът на богинята ставал все по-прозрачен и по-прозрачен, докато не изчезнала съвсем.
-Какво направих! Пропуснах шанса си за щастие. Шансът, който ми подари съдбата и самата богиня на успеха. Сега никога не ще съумея да разкрия сърцето си, сега никога няма да обикна ...-той отчаяно отпуснал глава.
-Закъснях! Изпуснах мечтата си!-била първата му мисъл, когато се събудил.
И го обхванала такава печал, че стегнала сърцето му в обръч. То за пръв път трепнало, оживяло и се пробудило. Но това била болката от неизплаканите сълзи и съжаления. Вече нямало никой до отворения прозорец. Само утринната светлина тихо и спокойно струяла в стаята.
-Не тъгувай, рицарю мой. Ще ти подаря радост-сребърните камбанки на гласа зазвъняли зад гърба му и топли ръце обгърнали раменете му.
-Ще ти даря просто така, без да искам нищо в замяна. Твоята усмивка ще бъде моето щастие. Не се страхувай да ми откриеш сърцето си, там има само любов, а това е най-прекрасното, което съществува на света, защо да я криеш?
Същата красавица! Той погледнал в очите и. Там светели топлина и любов. И тогава за пръв път в гърдите му прозвучали гръмки удари и станало толкова топло и радостно, че накрая неговото сърце се разтопило. Той се влюбил.
Когато осъзнаеш, че обичаш, се стопяват всички страхове да се разкриеш и да се довериш, което е стягало в студен обръч сърцето ти. И любовта, която дотогава си възпирал, излита на свобода. И полетът става неудържим и безконечен.
Танцът на любовта е прекрасен ... полетът и е вечен ...
-Слънце мое, ти не си сън! - прошепнал някой от тях.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Върховното Същество решило да даде пир в чест на добродетелите. Всички те били поканени.
Събрали се големи и малки. Всички се чувствали доволни, вежливо разговаряли помежду си, както прилича на близки родственици и познати.
Но Върховното Същество забелязало две прекрасни дами, които видимо не се познавали помежду си. Представил ги една на друга.
-Благодетелност!-казал той, представяйки първата.
-Благодарност!-добавил, представяйки втората.
Двете добродетели били безкрайно удивени. Откакто свят светувал, а той светувал отдавна, те никога не се били срещали.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Магаренцето вървяло по пътя и изведнъж завалял дъжд. Едрите капки удряли магаренцето по гърба. "Боли!" - помислило си то. И се скрило под чадъра. Капките зачукали по чадъра и магаренцето си помислило:" Сега чадъра го боли". И заедно с чадъра се скрило в къщичката. И чуло как дъжда удря по покрива. Сега къщичката я боляло. Тогава магаренцето се покатерило на покрива и закрило къщичката.
-Защо правиш това, магаренце? Не те ли боли? - попитало го мечето.
-Винаги някого го боли. Но аз съм по-силно от чадъра и от къщичката. А трябва да го боли този, който е по-силен.

Публикувано от Gloxy-Floxy

На едно бюро живели двама приятели-моливи: Остър и Тъп. Острият Молив се трудел от сутрин до вечер - и го чупели, и го острели, без работа не оставал. А към Тъпия въобще не посягали. Веднъж се опитали да го хванат на работа, но сърцето му се оказало твърдо. А от твърдо сърце очаквания нямай. Гледал Тъпият Молив, как приятелят му се труди, и казал:
-С какво все се занимаваш? Нужно ти е повече от всичко ли?
-Не, не повече, просто е най-интересно.
-Интересно, та интересно! Здравето е по-важно. Я се виж на какво си заприличал, от теб почти нищо не е останало.
-Не е беда! - отвърнал Острият Молив. - Стигам за още една тетрадка.
Минало време и от Острия Молив наистина нищо не останало. Заменили го с други остри моливи, които сипели ласкави отзиви за своя предшественик.
-Аз го познавах лично! - гордо заявил Тъпият Молив. - Той беше най-добрия ми приятел. Можете да ми вярвате!
-Вие сте другарували? - удивлявали се острите моливи. - Може би ще напишете мемоари?
И Тъпият Молив писал мемоари.
Естествено не ги писал сам, за това е прекалено тъп. Острите моливи му задавали указващи въпроси и записвали събитията с неговите думи. Не било лесно, Тъпият молив много бил забравил, много объркал, а много и не съумял да разкаже. Наложило се острите моливи сами да разбират-да подправят, добавят, преиначават.
Тъпият Молив писал мемоари ...

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един праведник чул, че близо до неговото село расте свещено дърво, което е обект на идолопоклонничество. Решил да изкорени ереста, взел брадва и тръгнал да отсече дървото. Когато наближил насреща му излязъл Дяволът и му казал:
-Не сечи дървото, ще ти дам откуп.
Праведникът не се съгласил и започнали битка. Накрая праведникът надделял и притиснал Дявола към земята.
-Пощади ме и ще ти дам откуп-казал той.-Ще направя така, че всяка сутрин под възглавницата ти да има златна монета.
Праведникът се съгласил. Но Дяволът не изпълнил обещанието си. Първите три дни монетите се появявали, а после престанали. Разсърдил се праведника, хванал брадвата и пак тръгнал към дървото. Отново срещнал Дявола и се сбили. Този път обаче Дяволът леко го победил и му отнел брадвата.
-Какво стана? Предишния път толкова лесно спечелих.
-Ха!-казал Дяволът.-Предишния път се сражаваше за идеята, а този път-за пари!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Имало една Скала, пълна с безчислени атоми, протони, неутрони и субатомни частици материя. Тези частици непрекъснато се движели по определен план и всяка от тях минавала от "тук"-"там" за някакво "време", но толкова бързо, че самата Скала изглеждала напълно неподвижна. Тя просто била. Стояла, опивайки се на слънце и прогизвайки под дъжда, без никакво движение.
-Какво се движи вътре в мен?-попитала Скалата.
-Това си Ти-отговорил Глас от Далеко.
-Аз?-учудила се Скалата.-Но това е невъзможно. Всеки може да види, че аз не се движа.
-Да, но отдалеко-казал Гласът.-От разстояние изглежда, че ти си монолитна, спокойна и неподвижна. Но когато се приближа, когато се вгледам внимателно в това, което фактически се случва, виждам, че всичко, Което Си Ти, се движи. Всичко това се движи във времето и пространството с невероятна скорост по определен план и това създава Теб под формата на тяло, наречено Скала. И това те прави чудо! Ти се движиш и не се движиш в едно и също време.
-Но кое от двете тогава е илюзорно?-попитала Скалата.- Единството и покоя на Скалата или разделността и движението на Нейните частици?
-Кое тогава е илюзорно: единството и покоя на Бога или разделността и движението на Неговите частици?

Публикувано от Gloxy-Floxy

Семейство отишло на ресторант, за да обядва. Сервитьорката взела поръчката на възрастните и се обърнала към седемгодишния син:
-А Вие какво ще поръчате?
Момчето погледнало крадешком към възрастните и казало:
-Хот дог.
Сервитьорката не била успяла да запише, когато майката се намесила:
-Никакъв хот дог. Донесете му бифтек с картофено пюре и моркови.
Без да покаже с нещо, че я е чула, сервитьорката попитала:
-С горчица или с кетчуп?
-С кетчуп.
-Ще го донеса след минута-казала сервитьорката и се отправила към кухнята.
На масата се възцарило гробно мълчание. Накрая момчето се обърнало към останалите и казало:
-Знаете ли какво? Тя мисли, че аз съм истински.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Живеел на света бедняк. Нищичко си нямал. Присънило му се, че има шестдесет овце и иска да ги продаде. Пристигнал човек и му предложил за всяка овца по пет карманеули /малка сребърна монета/. Беднякът поискал по шест. Докато се пазарили, беднякът се събудил и го обзело разкаяние. Затворил очи и протегнал ръка на купувача:
-Давам ти ги по два карманеули!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Валял проливен дъжд. Пазачът в зоологическата градина видял Принципен човек, който се криел под корема на щрауса. Щраусът в момента дремел, както се предполага - изправен.
-Драги господине, - казал Пазачът - ако се опасявате да не се намокрите, по-добре се скрийте в торбата на кенгурката, защото ако щраусът се събуди, може да Ви убие с един ритник.
-Това не е моя грижа - отвърнал Принципният човек. - Ако се събуди, може да ме убие с един ритник, но докато съм жив, той е длъжен да ме пази от дъжда, защото глътна чадъра ми.

Публикувано от Gloxy-Floxy

В този ден, като че ли нарочно, всеки посетител питал само за едно: има ли живот след смъртта.
Учителят само се усмихвал и нищо не отговарял. Най-накрая учениците го попитали защо през цялото време отклонява отговора.
-Сигурно сте забелязали, че задгробният живот интересува именно тези, които не знаят какво да правят с този. На тях им трябва още един живот, който да продължава вечно - казал Учителят.
-И все пак има ли живот след смъртта или не? - продължил да упорства един от учениците.
-Има ли живот до смъртта, ето какъв е въпросът-отговорил Учителят.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Въдиците се използват за риболов. Когато уловят риба, забравят за въдицата.
Капаните се използват за лов на зайци. Когато уловят заек, забравят за капана.
Думите се използват за изразяване на мисли. Когато уловят мисълта, забравят за думите.

Къде да намеря забравил за думите човек, за да поговоря с него?

Публикувано от Gloxy-Floxy

Светът попитал Небитието:
-Съществуваш ли или не съществуваш?
Но не получил отговор. Вгледал се внимателно в него: тъмно, пусто. Цял ден да гледаш в него-няма да го видиш, да го слушаш-няма да го чуеш, да го докосваш-остава недокоснато.
-Съвършено!-възкликнал Светът.-Как бих могъл да достигна такова съвършенство? Способен съм да бъда или да не бъда, но не съм способен абсолютно да не бъда. А Небитието как го е постигнало?

Публикувано от Gloxy-Floxy

Притчописец, вървящ през гората, срещнал Богатството и от страх се покатерил на едно дърво. Но Богатството го хванало за пешовете и безмилостно го смъкнало долу.
-Защо искаше да избягаш от мен? - попитало то, когато съпротивата била окончателно сломена и воплите затихнали. - Защо се мръщиш така негостоприемно?
-Защото си ми непознато - отвърнал изплашения Притчописец.
-Аз съм благосъстояние и почит, - започнало да обяснява Богатството - красиви домове, яхта, всеки ден чиста риза. Аз съм достъп, пътешествия, вино, лъскав цилиндър и неизлъскан костюм. Аз съм сит стомах ...
-Добре, добре, - промърморил Притчописецът - само говори шепнешком, за Бога!
-Но защо?
-За да не се събудя - отвърнал Авторът и тихо блаженство се разляло по прекрасното му лице.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж човек с неприятна външност вървял по пътя. Видял отстрани захвърлено огледало и го вдигнал с удивление: "Какво е това?"
Когато взимаме нещо така, ние искаме да узнаем какво е то.
Човекът видял безобразната фигура в огледалото и казал:
-Не ми харесваш! Сега разбирам защо са те захвърлили: никой не те обича!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един мъж се молел:
-Господи! Какво за теб са един милион години? Едни миг ... А какво за теб са един милион долара? Един грош ... Подари ми този грош!
-Добре, - съгласил се Господ - само почакай за миг!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един човек се разболял сериозно. Болестта му се заключавала в следното: през цялото време имал чувството, че очите му ще изкочат и ушите му непрекъснато звъняли. Това го довело почти до лудост, защото продължавало двадесет и четири часа в денонощието. Не можел нито да работи, нито да почива. Обърнал се към лекар.
Един лекал дал мнение, че трябва да му бъде отстранен апендикса. Оперирали го, но това не решило проблема. Втори-че трябва да му бъдат извадени всички зъби. Направили и това. Единственият резултат бил да се състари преждевременно. Трети ... Има милиони специалисти и ако послушате всички, те непременно ще Ви убият. Тогава той се обърнал към доайен в областта.
Лекарят го прегледал и казал:
-Нищо не може да се направи, защото не може да се открие причината за болестта. Ще живеете още най-много шест месеца. Длъжен съм да бъда откровен с Вас, всичко, което е можело да бъде направено, вече е направено. Повече няма какво да се направи.
Човекът излязъл от лекарския кабинет и си помислил: "Щом ми остават само шест месеца живот още, защо да не ги изживея добре? " Той бил скъперник и никога не бил живял добре. След като взел това решение, си купил скъпа, нова кола, луксозна вила. Поръчал си тридесет костюма и решил даже ризите му да бъдат шити по поръчка.
Отишъл в ателието. Шивачът му взел мерки и казал:
-Ръкав-тридесет и шест, врат-шестнадесет.
Човекът възразил:
-Не, петнадесет! Винаги съм носил петнадесет.
Шивачът измерил отново вратната обиколка и повторил:
-Шестнадесет!
-Но аз винаги съм носил петнадесет!
-Както желаете,-решил да приключи спора шивачът- но съм длъжен да Ви предупредя, че ще имате чувството, че ще Ви изкочат очите и ще Ви звънят ушите.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж няколко човека отишли при един кладенец и напълнили съдове с чиста вода. След това тръгнали да я разнесат по различни селища на нуждаещите се.
Хората донесли свои съдове, в които да си прелеят вода, но забравили да ги измият. Във ведрото в първото селище бил съхраняван малинов сироп, във второто вътре била държана риба, а в третото -алкохол. Водоносците предупреждавали, че съдовете, в които се съхранява водата, трябва да бъдат чисти, но никой не ги послушал. Не можели и да оставят хората жадни.
Водата била прелята и естествено придобила вкуса на това, което било съхранявано вътре. А хората помислили, че водата, която им донесли, първоначално е имала такъв вкус. Веднъж жителите на две от селищата се срещнали помежду си и всеки започнал да разказва за вкуса на донесената вода и за нейните свойства. Когато разбрали, че водата им е различна, решили, че тя е от различни извори. И започнали да си доказват един на друг, че тяхната вода е най-хубава и е достойна да бъде наречена чиста вода. Заради това се изпокарали и започнали да считат съседите си, които не почитат тяхната вода като единствената чиста, за врагове.
Те останали в неведение, че се покланят не на чистата вода, а на вкуса, който сами са и предали.

Източник: http://www.sky.od.ua/~serg2002/moi.html

Публикувано от Gloxy-Floxy

Край пътя стояло изсъхнало дърво. През нощта край него минал крадец и се изплашил, помислил го за полицай, който го причаква. Минал влюбен юноша и сърцето му забило от радост, взел дървото за своята любима. Дете, наплашено от приказки, се разплакало след като го видяло. Помислило дървото за привидение.
При всички случаи дървото било просто дърво.
Виждаме света такъв, каквито сме самите ние.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Сутринта излязла мразовита и освежаваща. Хладният, пресметлив Разум се събудил в добро разположение на духа и се захванал с ежедневното почистване.
Днес той особено старателно обирал прахта от рафтовете с етическите категории. "Как в главите на някои могат да бъдат объркани такива диаметрално противоположни неща: може-не може, красиво-некрасиво, прилично-неприлично?" Той педантично броял частите на старинен труд. "Така! Порядък, благочестие. На място! Въздържаност, воля ..."
Работата му била прекъсната от внезапен звън.
"Няма нищо по-лошо от неплануваните визити"-помислил си Разумът, но кой знае защо отворил.
На прага стоял малчугана Флирт. Прозрачните му крила били покрити със скреж. Той изкривил посинелите си устни в усмивка и помолил за разрешение да влезе.
Разумът се отдръпнал за да го пусне вътре. Как би могъл да остави умиращ от студ на изтривалката?! Но да губи драгоценно време с глупости също било неразумно.
-Ти по работа или какво?-осведомил се хладно Разумът, подавайки на Флирта чаша чай.
-Страхуваш ли се от мен?
Малчуганът отпил от чашата с чай:
-Странно ... Струваше ми се, че разумът е по-силен от чувствата, можеш да ме изгониш, ако искаш.
И като че ли страхувайки се от това, изпил наведнъж останалия чай.
-Естествено, че искам. И стани ако обичаш от дивана ми. Не съм свикнал по него да се търкалят непознати!-Разумът сърдито сбръчил вежди.
-А може ли един въпрос?-игривият глас се носел от полилея.
Стаята се изпълнила с танцуващи отблясъци.
-Може,-неохотно се съгласил Разумът-само по-кратко и по-конкретно.
-Не ти ли е скучно сам?-Флиртът вече бил скочил от полилея.
-Не! Нямам кога да скучая. Винаги съм много зает. Още по-малко имам време да се занимавам с безсмислици.
-Смяташ, че съм безсмислица?-Флиртът с тънък смях се отправил към хладилника.-Ти се храниш с такива. Погледни, нямаш никакви лакомства!
Действително, на чисто измитите рафтове лежали само голи факти и непредложени аргументи.
Разумът повдигнал рамене:
-А какво е калоричното в целувките, мимолетните погледи, даже най-страстните?
-Бедният ... -въздъхнал Флиртът.-Никога не си опитвал истински целувки. Искаш ли да ти донеса двечки-сладки, завладяващи? Нее, по-добре пробвай от страстните, с капка кръв от ухапване!
Той извадил от джоба си рекламна брошура, наплюнчил пръст и започнал да прелиства слепените страници. Пред ошашавения Разум се заредили картинки с фриволно съдържание.
-Вън! Изчезвай с твоята порнография! И повече да не си стъпил тук!- книжката полетяла към ъгъла.
Флиртът ловко подхвръкнал, хванал я и закръжил около разгневения стопанин на дома.
-Ето, сега виждам истинското ти лице. Не си такъв сухар, какъвто искаш да изглеждаш. Умееш да бъдеш страстен. Харесваш ми!-Флиртът положил тънките си пръстчета на рамото на Разума.-Мисля да поживея при теб няколко дни. Не се страхувай. Лесно е да се отървеш от мен: просто ще кажеш и аз ще си отида. Ти си наистина много силен, Разум.
Флиртът се спуснал на пода до могъщия Разум. Погледнал го изпитателно отдолу нагоре. На ръст едва достигал рамото му.
Разумът разкършил рамене, обходил стаята с поглед и си помислил:"Какво пък? Място имам много. Заедно действително е по-весело. Ше го отуча да говори глупости, ще го накарам да се храни правилно и да почиства след себе си. Току-виж излязло нещо от него."
Флиртът хитро присвил очи и притворно въздъхнал. С всяка минута усещал растящото си превъзходство.
След месец съжителство Разумът се бил свил под масата. Там били захвърлени и етичните му норми, стъпканите аргументи и явните факти.
На дивана се протягал ненаситния младеж Флирт, а до него лежала хищната красавица Страст.
-Струва ми се, че Разумът изглежда болен днес-процедила Страстта и изпуснала към него тънка струйка цигарен дим.
Ароматът на скъпи цигари, парфюм и разкошна млада плът наистина действали пагубно на Разума. Той отнесено се усмихнал. Стараел се въобще да не поглежда към дивана.
-Това е идея! Болният Разум трябва да иде в психиатрията!-изсмял се Флиртът и посегнал към хлабаво затегнатия колан на копринения халат на приятелката си...
Разумът въздъхнал и затворил очи. Свивайки се в най-тъмния ъгъл, той обхванал глава с ръце и се опитал да забрави. И скоро пред него в мъглата от дим заплували стройните каравели на строгите правила, привичните аксиоми и логическите умозаключения ...

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж при градинаря долетяла развълнувана пчела, да моли за помощ. Казала, че маргаритката загива. Учудил се градинарят, та той бил създал всички необходими условия и полагал нужните грижи. Отишъл при нея и видял, че цветните и листчета били започнали да вехнат, някои даже били опадали. Той се навел и я погалил. Тя положила главичката си на ръката му и горчиво заплакала.
-Не плачи, малката ми!-опитал се да я успокои той.
Когато плачът и позатихнал, я попитал:
-А сега ми разкажи, какво се е случило?
Маргаритката разказала, че когато се родила, била много щастлива. Харесвала простата си зелена рокля, прилепнала на тънкото и кръстче, тънките ръчички-листенца и жълтото, сияещо личице, подобно на слънчице, обкръжено от бели лъчи.
Но веднъж обърнала внимание на околните растения, които цъфтяли красиво, приятно ухаели или раждали вкусни плодове. Ябълката се гордеела с вкусните си и ароматни плодове, розата с красивите си цветове и остри бодли, с които можела да се защитава, лозата- с гроздето и най-вече с мустаците си. Всички казвали, че тя "не е такава", най-общо "не е като всички". Това много разстроило малката маргаритка, така и се искало да бъде "като всички" и никой да не и се подиграва. От този момент щастието я напуснало. Нищо вече не я радвало-нито роклята, нито тънката фигура, нито ръчичките-листенца, нито личицето-слънчице.
Градинарят погледнал с укор ябълката, розата и лозата и поклащайки глава, казал:"Така ли съм ви учил? Вижте какво направихте-доведохте до сълзи прекрасното, безобидно създание. Не ви ли е срам? На вас така никой не ви е говорил, как ви хрумна да се сравнявате с другите, че и да се надувате? Никак, ама никак не е хубаво това." Провинилите се растения навели очи към земята, отпуснали клонки и се наканили да заплачат. "Не, не трябва да леете сълзи, а да разберете какво сте направили и повече да не повтаряте грешката си."-казал градинарят и отново се обърнал към маргаритката. Усмихвайки се, попитал:
-Така! Значи искаш да си като всички?
-Разбира се!-зарадвала се маргаритката и сълзите и веднага пресъхнали.
-Добре!-казал градинарят.-Утре ще изпълня молбата ти, ако дотогава не си размислила.
Маргаритката възторжено запляскала с ръчички-листчета и би подскочила, ако корените и не я държали здраво. Искала да каже, че не би размислила за нищо на света, но градинарят не и позволил да говори повече.
-Имам условие-казал той.-Добре да обмислиш какво означава да бъдеш "като всички".
Обърнал се и си тръгнал, мърморейки:
-Ама че растения излязоха! Само я погледнете, не и харесвало да бъде каквато е създадена, искала да бъде "като всички"!
На маргаритката всичко и изглеждало напълно ясно. Но, оставайки насаме със себе си, все пак се замислила какво означава да бъдеш "като всички". Погледнала ябълката, розата и лозата, за да види какво ги обединява, освен това, което имат всички растения-стебла и листа, а даже и те били различни при трите.
Тогава си представила ябълки на тънкото си стебло, цветовете и бодлите на розата, гроздето и мустаците на лозата и тук вече се запитала:"А къде тогава ще бъда аз? Всичко това не се помества на мен, аз съм толкова мъничка! " Отначало се стреснала, а когато си представила цялата тази картина, в градината се понесъл нежен, звънлив смях.
На следващото утро, когато градинарят пристигнал, се изумил от промяната, която била настъпила в нея. Тя вече не приличала на вчерашното цветче. Повяхналите и листчета били освежени, на мястото на опадалите били поникнали нови, а на прекрасното и личице отново сияела усмивка.
От този момент маргаритката престанала да се сравнява с другите и започнала да цени това, което е. Цъфтяла често и радвала всички с вида си.

Източник: http://www.sky.od.ua/~serg2002/moi.html

Публикувано от Gloxy-Floxy

Казват, че всички наши желания могат да бъдат изпълнени. Просто ни се дава време да разберем, това ли искаме наистина. Или ни е нужно друго.
Един богат търговец имал четири жени. Отпътувал по работа и няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да и донесе.
Четвъртата, най-младата от жените отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовония и задморски скъпоценности. Третата, често боледуваща жена поискала лекарство, което да я изцери от всичките и недъзи. Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги по метафизика, окултни науки и темподобни. Първата от жените загърбила мирските желания и написала просто:"Мой драгоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се завърни при мен жив и здрав и остани винаги наблизо."
Търговецът се завърнал и донесъл на всяка това, за което помолила. Стоки и скъпоценности за най-младата. Лекарства за третата. Книги за втората. А тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да и принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания.

Какво искаме ние наистина?

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж кралят посетил своята градина и установил, че всичките му дървета, храсти и цветя умират.
Дъбът обяснил, че умира, защото не може да бъде толкова висок като Бора. Борът се бил прегънал под тежестта на мислите си, че не може да ражда грозде като Лозата. Лозата загивала, защото не може да цъфти като Розата. Розата плачела, защото не е така могъща и силна като Дъба.
Тогава той видял Фрезията-цъфтяща и прекрасна, както никога досега.
Попитал я:
-Как така? Растеш сред тая повяхваща и мрачна градина, а имаш такъв чудесен вид?
Красавицата отговорила:
-Не зная. Винаги съм предполагала, че посаждайки ме, ти си искал именно Фрезия. Ако искаше да имаш в градината още един Дъб или Роза, щеше да посадиш тях. Тогава си казах: ще се постарая да бъда Фрезия толкова добре, колкото мога.

Публикувано от Gloxy-Floxy

:) Честит Рожден Ден, Иво!
С най-сърдечни благопожелания и благодарност за светлото присъствие!

Буда се родил в царско семейство. Майка му умряла при раждането. Бащата нарекъл момчето Сидхарта, което означава "Носещ добро".
На следващия ден след раждането в двореца дошъл известен по това време светец. Бащата на Буда го обичал и при всяка среща докосвал нозете му. Светецът помолил да му покажат бебето. Виждайки момченцето, той се разплакал и докоснал нозете му.
Бащата се изненадал:
-Защо направихте това?
-Докоснах нозете му, защото мога да видя бъдещето. Сега той е пъпка, но когато израстне, ще бъде прекрасен лотос.
-Но защо плачете?
-Плача, защото тогава няма да ме има вече на света и няма да мога да видя това чудо.
По това време било прието на новородените да се правят хороскопи. Астролозите му предсказали велико бъдеще:"Това момченце ще стане или цар на света или санясин."
Бащата казал:
-Как така? Вие говорите за двете крайности, как е възможно?
Астролозите отговорили:
-Винаги е така. Когато и да се роди човек, способен да стане властелин на света, той е способен и напълно да се отрече от него.
Бащата не можел да разбере. Помолил да му кажат подробности и астролозите отвърнали:
-Ние не знаем много за феномена саняс, но ето какво пише в свещените писания: когато човек има всичко, в него изведнъж разцъфва разбирането, че всичко е безполезно. За да отхвърли мирския живот, трябва да го има в пълен обем, трябва да има това, което отхвърля. Чашата може да захвърли само този, който я е изпил до дъно.
Бащата на Буда много обезпокоен попитал:
-Какво да правя? Как да го възпитавам? Той е единствения ми син. Не съм млад вече, а жена ми умря веднага след раждането. Не мога да се надявам, че ще имам още синове. Царството ми може да рухне. Дайте ми напътствия, как да възпитавам такова дете.
Астролозите го посъветвали:
-За да не се отвърне от този свят, скрийте от него негативните страни, като старост, болест и смърт. Създайте му живот пълен само с красиви неща - цветя, произведения на изкуството. Забранете при него да се говори за смърт.
Казват, че в градината на Буда не давали цветче да повехне. Нощем градинарите ги почиствали, както и сухите клонки, за да няма какво да наведе момчето на мисли за смъртта. Буда познавал само красиви вещи, само сънища, живеел в тези сънища. Но реалността е прекалено силна и прониква във всеки сън. Никой не може да избяга от реалността. Тя се удря в нас подобно на свеж вятър, непрекъснато.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един човек имал Забележително Куче. Щателно му подбрал партньорка и в резултат получил превъзходни кутрета, едва ли не ангели. Самият той се влюбил в перачка, оженил се за нея и така довел на света една сюрия дебили.
-Уви! - възкликнал той, гледайки резултата. - Ако, подбирайки партньорка за себе си, бях проявил поне наполовина толкова старание, колкото подбирайки партньорка за кучето, сега щях да съм щастлив и горд баща.
-Как точно да го кажа! - възразило Кучето, слушайки тези жалби. - Разбира се, между твоите кутрета и моите има забележима разлика, но си позволявам да мисля, че не всичко тук е зависело само от майката. Ние с теб също се отличаваме един от друг.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Учителят Бахаудин седял веднъж след вечеря в обкръжението на млади и стари, които искали да се обучават при него. Когато най-накрая настанала тишина Учителят разрешил да се задават въпроси. Попитали го:
-Какво предизвиква най-големи трудности в обучението в Пътя?
-Хората се ръководят от повърхностни неща. Привличат ги проповеди, разкази, слухове, книги, чувства - това, което ги вълнува, както ароматът на цвете привлича пчелите.
-Но как иначе пчелата ще намери цветето, ако не по аромата? И как човекът да познае истината, ако не по разказите за нея?
-Човек се доближава до истината, опирайки се на проповеди, разкази, слухове, книги и чувства. Но, доближавайки се, той започва да иска още и още от същото, но не това, което може да му даде мъдростта. Пчелите намират цветето по аромата, но намирайки го, на тях не им е необходим още и още аромат, а вече нектара, който са длъжни да събират. Това е еквивалент на реалната мъдрост, всички разкази и представи за която са нейният аромат. Сред хората има много малко "истински пчели". Тогава как всички пчели се явяват пчели, в смисъл, че те са способни да събират нектар, а не всички хора са хора, в смисъл на изпълнение и възприемане на това, което е тяхното предназначение?!
После Учителят казал:
-Нека тези, които са дошли тук, в Каср-ал-Арифин заради това, което са прочели, да станат.
Много станали.
-Нека сега станат тези, които са дошли тук, защото са слушали за нас.
Станали още няколко човека.
-Тези, които все още седят, - продължил Учителят - са почувствали нашето присъствие по един особен, неуловим начин. Сред тях има много, които изпитват необходимост чувствата им да ги вълнуват отново и отново, тези, които жадуват развлечения или жадуват покой. За да разберат какво им е нужно именно тук, те трябва да усетят потребност от знания, а не от развлечения.
После той казал:
-Тук има и такива, които са привлечени от думите и репутацията на Учителя. Те идват отдалеч за да го навестят, ще посещават и гроба му, след смъртта му. Всички те са пробудени. Докато стремленията им не бъдат претопени като в алхимическа реторта, те няма да намерят истината. И накрая, тук навярно има и такива, които са дошли при Учителя, не защото той е най-великия от живите наставници и не защото искат да посещават гроба му, а защото усещат неговата истинска природа. Някой ден всички ще овладеят този дар.
-Всъщност, в нашия случай - казал накрая Учителят - делото на цели поколения хора, трябва да бъде извършено от един човек. За да станете Моисей, трябва да надминете своя фараон. Човек, който е привлечен от репутацията на своя Учител, трябва да се промени. Трябва да стане такъв, който остава в близост до Учителя си, защото усеща неговата истинска природа. И това е неговата Работа, преди да започне да се учи. Докато не разбере това, той е по-скоро дервиш, отколкото суфий. Дервишът жадува, суфият възприема.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Девойка отишла при мъдрец за съвет:
-Ръцете ми действат заедно. Но не знам какво да направя, когато сърцето ми подсказва едно, а умът-съвсем друго.
-Следвай зова на сърцето си. Тогава, даже в случай на раздяла, можеш да кажеш величественото:"Аз го обичах!", а не пълното с разочарование:"Аз бях глупачка ..."

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един човек се явил пред цар Соломон:
-Какво искаш, нещастнико? - попитал го царят.
-При мен, о, царю, през нощта се яви ангелът на смъртта, спря до мен и дълго ме гледа лошо.
-И аз с какво мога да ти помогна? - изненадал се царят.
-О, владико, заповядай на вятъра да ме отнесе в Индустан, там аз ще успея да се скрия от злия ангел - помолил нещастника.
Соломон заповядал на вятъра да изпълни молбата на човека. След време сам срещнал ангела на смъртта и го попитал:
-Защо ти, посланико на Бога, така лошо си погледнал един нещастник, та той избяга чак в Индустан, далеч от семейството и близките си?
-На мен самия ми е странно - отвърнал ангелът. - Но Бог ми заповяда да намеря тази душа в Индустан и да я отнеса в ада. Затова бях изненадан, че този грешник се намира тук, близо до теб. Но, слава Богу, той веднага се премести в Индустан и успях точно да изпълня Божията заповед.

Нужно е да се помни, че ако човек не може да се скрие от себе си, то от Бог съвсем не може да се скрие.

Публикувано от Gloxy-Floxy

В жарък слънчев ден Учителят почивал под сянката на едно дърво. Наблизо по пътя с неуверена походка вървял уморен човек. Той носел голям и тежък чувал. Лицето му изразявало цялата болка и печал на човешкия род.
-Отдъхни, човече!-провикнал се Учителят.
Минувачът спрял, обърнал се към Учителя, опитвайки се да събере мислите си и се отправил към дървото. В сянката пътникът буквално рухнал, повлечен от своя чувал.
-Какво носиш, приятелю?-поинтересувал се Учителят.
-Греховете ми, тежките ... - едва промълвил човекът, - проклети да са!
-Захвърли ги! Защо да влачиш в живота нещо, което ти носи само разочарование и страдание?!
-Как да ги захвърля, всичките ми предци са ги носили: и прадядо ми, и дядо ми, и баща ми ... сега аз. Види се, такава е съдбата ми-тежка.
-Докато ти ги носиш, всичките ти помисли, емоции и сили са насочени само към тях. А докато всичките ти помисли са насочени към греховете, ти не обръщаш внимание на добродетелите и даже не се опитваш да ги проявиш по някакъв начин. Но греховете не са част от човека-това е нещо външно, в което са те убедили другите. Твоите предци навярно са били достойни и добри хора, но са били заблудени по отношение на греховете си. Нито ти, нито те, нито някой друг е принуден да ги носи на себе си. Без техния товар човек идва на света, без тях отива на Съд Божий. А виж, от добродетелите се състои душата на всеки от нас. Мислейки през цялото време за нещо, което не се явява част от теб, ти не успяваш да развиеш нещо, което си самият ти.
-Но нас винаги са ни учили, че пред Божия Съд се явяваме с греховете си!
-Единственият грях, който може да ти вмени вина, е да не развиваш добродетелите си.
Пътникът се надигнал, обмисляйки думите на Учителя:
-Благодаря ти, трябва да тръгвам!
После тръгнал с решителна крачка. След малко спрял и се обърнал смутено:
-Но ако аз се избавя от греховете си, ... тогава аз ще стана безгрешен! Значи ли това, че ще бъда светец?
-Не, приятелю! Ако се избавиш от греховете си, ти само се избавяш от техния тежък товар и можеш начисто да помислиш за проявлението на своите добродетели. Светец можеш да станеш едва тогава, когато ги проявиш в пълна мяра.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж приятели на Леонардо да Винчи му съобщили, че много художници рисуват копия на неговите картини и ги продават за много пари.
-Нека рисуват копия - казал Леонардо. - Аз ще рисувам оригинали.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Никой, никога и за никъде не закъснява.

Ако си изпуснал самолета, ще летиш със следващия полет.
Ако си изпуснал влака, ще пътуваш на следващия ден.
Ако си закъснял за работа, ще идеш след един час.

Изолирано съществуват два случая, в които човек може да закъснее: първият - да придобие знания, вторият - да се ожени.

Ако си започнал да търсиш знания след тридесет, знай,че си закъснял. Философът е казал: "Ако е умно, то и детето е вече зрял мъж, ако е неук, то и зрелият мъж е още дете."

Ако си се оженил след тридесет, знай, че си закъснял с женитбата. Философът е казал: "Ожени се на всяка цена. Ако сполучиш с добра жена, ще станеш известен, ако случиш с лоша, ще станеш философ."

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Котката казала на катерицата:
-Удивително е как ти така безпогрешно откриваш орехи, които да складираш за зимата!
-Това, което би било удивително за катерица е катерица, неспособна на това-бил отговорът.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Приискало му се на Иля Муромец вода да пийне. Отишъл на кладенеца, а там Змей Горянин седи. Започнал той със змея битка на живот и на смърт. Били се три дни, отсякъл лявата му глава. Били се още три дни, отсякъл дясната. Започнали пак да се бият, силите им на свършване ... А змеят му вика:
-Илюшенка, какво ти трябваше от мен?
-Исках да пия вода!
-Ами да беше пил!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Американският физик от немски произход Джеймс Франк (носител на Нобелова награда за 1925 г. ) разказал веднъж:
-Сънувах покойния Карл Рунге (немски математик и физик) и го попитах:"Как сте на оня свят? Навярно всички физични закони са Ви известни?"А той ми отговори:"Тук дават избор:да знаеш всичко или колкото на земята. Избрах второто, иначе би било много скучно."

Публикувано от Gloxy-Floxy

Семейството прекарвало почивния си ден на плажа. Децата се къпели в морето и строяли замъци от пясък. Изведнъж в далечината се появила дребна старица. Сивите и коси се веели на вятъра, дрехите и били мръсни и окъсани. Тя, мърморейки тихо, събирала някакви предмети от пясъчната ивица и ги прибирала в чантата си.
Родителите привикали децата и ги инструктирали да стоят по-далеч от старицата. Когато тя минала наблизо, се усмихнала на семейството, но никой не и отвърнал.
Много седмици след това разбрали, че старицата цял живот събирала парчета стъкло по плажа, за да не наранят децата краката си.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Мишката казала:
-Искам да намеря трохички.
Кучето казало:
-Аз дойдох тук за корички.
Простакът казал:
-Глупаци сте вие! Трябва ви хляб.
Мъдрецът казал:
-Може да им се предложи и друг вид храна.
Простакът се вбесил:
-Общият знаменател на тяхното желание е хляба, а не храната. Излишно усложнявате всичко.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Отсъствието на печал поражда пресищане. Като илюстрация за това служи историята за пчелата.

Излитайки от кошера за пръв път напролет, пчелата намерила цвете. Три дни по-късно възкликнала:
-Ум не ми достига! Какво се случи с нектара, стана толкова кисел?

Публикувано от Gloxy-Floxy

Френският математик Жозеф Луи Лагранж бил на концерт. Виждайки неговата съсредоточеност, някой го попитал с какво му харесва музиката.
-Харесва ми, - казал той - защото се уединявам. Слушам първите три такта, на четвъртия вече нищо не различавам, мислите ме унасят, нищо не ме тревожи. По този начин съм решил не една задача.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Някои са черни, някои-бели, има кафяви и розови,
но всички живеят заедно, рамо до рамо, в мир и хармония.
Едни са заети през цялото време, а други спокойно чакат своя ред,
въпреки че в по-широката картина на нещата всички са равни.
Едни са заоблени, други-заострени,
но всички знаят в какво се състои тяхната задача.
Някои са красиви, някои имат странни имена,
но всеки е съвършено уникален.
Сами по себе си могат да бъдат бледи и незабележими,
но заедно могат да създадат произведение на изкуството.
Колко много може да научи всеки от нас
от кутийка обикновени моливи.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Верди, вече побелял и известен в целия свят, беседвал с начинаещ композитор. Неговият събеседник, осемнадесетгодишен, бил напълно убеден в собствената си гениалност и през цялото време говорил само за себе си и своята музика.
Верди дълго и внимателно слушал младото дарование, а после с усмивка казал:
-Скъпи приятелю! Когато бях на осемнадесет, аз също се смятах за велик музикант и казвах: "Аз". На двадесет и пет казвах:"Аз и Моцарт". На четиридесет вече казвах:"Моцарт и аз". Сега вече казвам само:"Моцарт".

Публикувано от Gloxy-Floxy

Философ видял Глупак да бие магарето си и казал:
-Спри, сине мой, спри! Който прибягва към сила, от сила ще пострада.
-Именно това - казал Глупакът, без да прекратява заниманието си - се опитвам да внуша на Сивия. Той ме ритна.
-Видимо -казал си Философът, продължавайки по пътя си - умът на Глупака не е по-дълбок и по-точен от нашия, но трябва да призная, доказателственият му метод е далеч по-находчив.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Навръх Нова година в дома на бедняк почукал търговец на ориз:
-Добър вечер!
-Кой е там?
-Това съм аз, търговецът на ориз. Днес е последния ден от годината. Време е да платиш дълга си.
-А! Търговецът на ориз ... Няма ме вкъщи.
Търговецът се объркал, та той говорил със стопанина. Стоял и не знаел какво да направи. Тръгнал покрай стената на седзи(японска хартиена къща), прокарвайки ръката си по нея. Ненадейно ръката му пропаднала в хартиената стена. Погледнал през дупката, която се образувала и какво да види: стопанинът си е вкъщи, лежи и си почива.
Разсърдил се търговецът:
-Ти за глупак ли ме взимаш! Вкъщи си, драги. Виждам те!
Скочил беднякът, дошъл до дупката и се завайкал:
-Чудо невиждано! Идва в чуждия дом и го руши, дупки пробива!
-Случайно стана-смутил се търговецът.
Извадил хартия от джоба си и запушил отвора:
-Ето, няма вече дупка.
-И какво, не ме ли виждаш вече?
-Не.
-Съвсем ли не ме виждаш?
-Съвсем.
-Чудесно!-зарадвал се беднякът-И така, мен ме няма вкъщи!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Тъй като обстоятелствата не ми позволяват да направя директно посвещение, само ще отбележа, че публикуването на тази притча е целенасочено и целта е да дам утеха на наранен човек. Дали ще бъда ефективна по този начин, ... мога само да се надявам.

Веднъж Ученикът и Учителят вървели по междуселски път. Гледат, насреща им върви човек, целият се тресе от нерви, почти плаче.
-Какво се е случило, приятелю?-попитал Учителят.
-Току що един човек ме обиди, ... с такива тежки и грозни думи, ... не заслужавах това.
-Той не може да те обиди-коментирал Учителят.
-Как да не може, като ме обиди!-удивил се пътникът.-Та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?
Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
-Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел каквото му подават, но виждайки, че това е бръмбър, се стреснал и го хвърлил на земята.
-Какво значи това?-възмутил се той.
-Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
-Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
-Какво е то?-настръхнал пътникът.-Да не е още някоя гадост, няма да я взема!
Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и му подал ябълка. Мъжът озадачено погледнал красивия и сочен плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел плода.
-Защо не взимаш?-поинтересувал се Учителят.-А бръмбъра взе.
-Бръмбърът ... ами взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
-Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни-взимаме. Но между това "да ти дават" и "да ти дадат" има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам-ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено:аз съм дал-ти си взел. Аз не мога да ти "дам" нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но "да дам" -това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен. Ако някой те обижда, ти имаш избор-да приемеш оскърблението (най-често правим това, без да се замислим) и да се обидиш или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето защо казах, че човекът не може да те обиди, той те е обиждал, но ти си му помогнал в това, да бъдеш оскърбен, приемайки обидата.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Известна още като "Притча на Архангел Михаил"
Посвещава се на утрешния църковен празник.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Човек, живеещ накрая на пустинята, засадил млад розов храст, който не цъфнал нито веднъж. Той чакал дълго няма ли най-накрая да се появят жадуваните цветове, но това не се случило. Тогава градинарят попитал храста защо не цъфти.
-Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима трябва да цъфтя? Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.
-Но ти не си трън.
-Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същия като тях. И аз имам бодлички, ето виж!
-Не, ти си розов храст и трябва да цъфтиш - не се предавал градинарят.
Но както и да се опитвал да убеди храста, че е роза и трябва да цъфти, колкото и енциклопедии с описания на рози и камилски тръни да му показвал, подчертавайки различията между тях, нищо не помагало. Розовият храст продължавал да твърди, че е камилски трън, а те не цъфтят.
Градинарят останал без сили, търпение и доказателства да се бори с упоритото насаждение и решил да купи още един розов храст.
-Я, ето още един камилски трън като мен - казал си стария храст, когато градинарят посадил новия. - Вече няма да ми е толкова скучно, другите тръни са далеч, нямаше с кого една дума да си кажа.
Новите съседи бързо се сприятелили. Често си говорели и скоро новият храст разбрал, че другарят му, кой знае защо, се смята за камилски трън. Всеки от двата храста дълбоко вярвал в своята истина и не преставал да убеждава другия в нея.
Скоро дошла пролетта, след нея лятото и новият храст цъфнал. Храстът, който се смятал за камилски трън бил удивен. Той не очаквал такова нещо от ... , от ... , от някой, който е същия като него, камилски трън. Но цветът на неговия приятел бил толкова прекрасен, че той ахнал и по него избили капки сълзи. От тази красота сърцето му се напълнило с радост и умиротворение. Красотата проникнала в него до такава степен, че скоро той самият разцъфтял.

Обкръжението налага свой модел на мислене и живот. И да надникнеш в собствената си същност невинаги е така лесно, както изглежда.
Човек, близък по дух, може да ни помогне да отворим вътрешния си взор и да застанем на пътя на предназначението.

Източник: http://www.sky.od.ua/~serg2002/moi.html

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Двамата приятели седели в едно кафене и пушели наргиле.
- Какво щастието е да имаш две жени! - отбелязал единият от тях.
Красноречиво той описал своите необикновени преживявания, непреставайки да се възхищава от това, че притежава два прекрасни цвята с толкова различен аромат. Очите на приятеля му ставали все по-големи и по-големи. "Като в рая - мислел си той - живее моят приятел. Защо на мен не ми е дадена сладостта от притежанието на две жени!"
Скоро той си взел втора съпруга. Но когато в брачна нощ поискал да сподели леглото си с нея, тя го отхвърлила сърдито:
- Не ми пречи да спя, отивай при първата си съпруга! Не искам да бъда пето колело в каруцата ти! Или тя, или аз!
За да намери утеха, той отишъл при другата си жена.
- Нямаш място тук! - извикала тя гневно. - Като си си взел втора жена, аз вече не съм ти мила, отивай при нея!
Не му оставало друго, освен да отиде в най-близката джамия и да потърси спокойствие там. Заел молитвена поза и чул покашляне зад гърба си. Обърнал се изненадан. Оказало се, че е не друг, а приятелят му, който така ентусиазирано му описал щастието да имаш две жени.
- Защо си тук? - попитал с изненада нещастният младоженец.
- Двете ми жени не ме допускат до себе си. Това продължава вече месеци.
- Тогава защо ми каза, че е прекрасно да се живее с две жени?
- Чувствах се толкова самотен в тази джамия и исках приятел до себе си.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Четирима пътешественици открили неизвестно място, обградено от висока стена без никаква пролука. Приискало им се да разберат какво има зад нея и един от тях се изкатерил отгоре. Озовавайки се там и поглеждайки вътре, издал вик на радост и изумление и без нито една дума скочил от другата страна. Другите също решили да видят какво има там. Един по един се качвали горе и скачали вътре. Никой не се завърнал.
Всеки, който се изкатери на тази стена прави същото. С радостен вик скача вътре и не се завръща, за да ни разкаже какво е видял там.

Такова е царството на Абсолюта.

Публикувано от Gloxy-Floxy

В Хорасан (провинция в Иран) живеел млад учен. Той пожелал да се ожени за красавицата Рабига и тръгнал да се сватосва.
Отишъл при нея и и казал:
-О, Рабига! Дойдох да поискам ръката ти. Ще ме приемеш ли?
-Е, какво ... - отговорила Рабига. - Казват, че си богат на знания. Ако отговориш на три мои въпроса, ще се омъжа за теб.
-Задай въпросите си! - самодоволно се съгласил младият алим.
-Кажи, момко, праведна или не ще си отида от този свят?
Той се замислил:
-Сложен въпрос. Никой освен Аллах не може да отговори на него.
-Какво ще кажа в деня на погребението си на Мункиру и Накиру*?
-И това не ни е дадено да знаем - казал момъкът.
-Отговори на третия ми въпрос, какво ще правя, когато дойде края на света?
-Невъзможно е да се разбере.
Тогава Рабига казала:
-Ако ти, ученият, не можеш да отговориш на въпросите ми, защо си дошъл да се сватосваш? Преди всичко аз исках да чуя учения, а не претендента за ръката ми ... И все пак ще те попитам още, колко страст има у жената и колко у мъжа?
-Жената притежава девет части страст, а мъжът - една.
-А колко разум има у жената и колко у мъжа?
-Жената има една част разум, а мъжът - девет части.
-О, момко! - казала Рабига. - Ако ми стига една част разум, за да победя девет части страст, как на теб не ти стигат девет части разум, за да победиш една част страст!
Засрамил се младият алим от умната жена.

Смисълът на историята: Страсти у жената навярно има много, но най-интимното у нея отдавна се стреми към търпение.

*Мункиру и Накиру - През IX век Мохамед ибн Караму пише книгата"Погребални наказания", с която допълва традиционната ислямска култура с нов погребален ритуал. Тази церемония се запазва при сунитите и шиитите и се изразява в това, че два ангела - питащ и наказващ - присъстват в момента на погребението на правоверния. От това, как починалият ще отговари на зададените от първия ангел въпроси, зависи и какво наказание ще понесе. За да помага на починалия в отговорите, на гробището, след като си отидат опечалените, на пресния гроб остава моллата.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Евреин отишъл при Дов Бер и започнал да се оплаква, че го преследват нечестиви мисли и фантазии и му пречат да мисли за хубави и святи неща. Той му казал:
-Трябва да посетиш рабби Зеев.
Щом трябва, значи трябва. Рабби Зеев държал хан в малко селце близо до града. Когато мъжът се добрал дотам, вече била паднала нощта. Но колкото и да чукал на вратата, никой не му отворил.
Сутринта отворили хана. Той влязъл и поискал подслон за няколко дни, както бил инструктиран. През цялото време стопанинът, рабби Зеев, нищо не казал, нищо не попитал. Нито мъдри съвети, нито сурови наставления. Евреинът през цялото време мислел и недоумявал, защо са го изпратили тук. Не намирайки отговор, решил да си тръгне. На прага се обърнал към стопанина и казал:
-Проповедникът ме изпрати при Вас, но защо не зная.
-Ще ти кажа защо - отвърнал рабби Зеев. - За да разбереш, че когато човек е стопанин на собствения си дом, неканени гости при него не влизат.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Скатертью-скатертью дальний путь стелется
И упирается прямо в небосклон...

Делял ги път. Както е известно, от пункт А до пункт Б. И разстоянието между двата пункта било равно на Х. Те, разбира се, се обичали и искали да се срещнат. Затова в ранното мъгливо утро той тръгнал от пункт А към пункт Б, на велосипед, със скорост 10 км/ч. Тя половин час по-късно тръгнала от пункт Б към пункт А пеша, със средна за пешеходец скорост, не по-голяма от 5 км/ч.
И така те се придвижвали един към друг, всеки както умеел, мечтаейки един за друг и обичайки се един друг. И всичко би било чудесно, но ... пътят се разделял, заобикаляйки блатото.
Той слязъл от велосипеда, извадил бележник и пресметнал вероятността на всички събития и поел по левия път, защото така вероятността да се срещнат била по-голяма.
Тя спряла, сплела косите си и тръгнала наляво ... Била суеверна и смятала, че винаги трябва да поеме наляво.
Те не се срещнали ...
Той пристигнал в пункт Б и не я намерил.
Тя пристигнала в пункт А, той отдавна не бил вече там.

Така разменили местата си Мечтата и Разумът.

Публикувано от Gloxy-Floxy

"Това е невъзможно!" - казала Причината.
"Това е безразсъдно!" - отбелязал Опитът.
"Това е безполезно!" - отсякла Гордостта.
"Опитай ..." - прошепнала Мечтата.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Мълчаливото Куче направило забележка на Опашката си:
- Когато съм ядосан, ти настръхваш; когато съм доволен, ти махаш; когато съм притеснен и уплашен, ти се скриваш между краката ми. Много си невъздържана и издаваш всичко, което ми е на душата. Мисля, че Опашките са ни дадени , за да прикриват мислите ни. Бих искал постоянно да съм невъзмутим като Сфинкс.
- Приятелю мой, не трябва да заставаш срещу собствената си природа - възразила Опашката, като се извивала, следвайки посоката на разсъжденията си - и да се стремиш към величие в несвойствено за теб направление. Сфинксът има не по-малко от сто и петдесет сериозни причини да бъде по-невъзмутим от теб.
- Какви? - попитало Кучето.
- Сто и четиресет и девет - това са тоновете пясък на опашката му.
- И. ..?
- И каменна опашка.

Публикувано от Gloxy-Floxy