В една страна живеели хора и правила. Хората се раждали сами, а правилата измислял Владетелят. Той бил изобретателен и един ден правилата станали повече от хората. На жителите им било досадно сред толкова много правила и започнали да бягат в съседни страни. Най-накрая останал само Владетелят, сам сред правилата, но и той не издържал и избягал. А страната се наложило географите да откриват наново, когато се проветрила от всички правила.
Из "Масаж на мисълта" на В.Г.Кротов
Нашата собствена приказка не е толкова кратичка. Излишно е да дописвам всеизвестни конкретики от нея, но бих попитала: нямаше ли да е по-добре изредилите се Владетели, кой от кой по-изобретателни, вместо да създават нови и нови правила, да бяха се погрижили за спазването на вече написаните ... Защото когато се стигне дотам, не отделни известни или неизвестни граждани да присвояват на дребно или на едро, а Институциите да присвояват на дребно от гражданите, както може да се види ТУК, и то при липса на всякаква адекватност, единственото което мога да си мисля е, че стигнахме до дъното ... Кръгът се е затворил окончателно във вечния въпрос, макар и леко перефразиран:"Кое е първо - свраката или сврачето яйце?"
Публикувано от Gloxy-Floxy
