Притчите

Пак от същия източник като вчера. Просто като се сетя за физиономиите на всички, които твърдят, че са станали философи заради Ксантипите си, не можах да се сдържа! :D

Разправят, че Ксантипа, жената на философа Сократ, била твърде своенравна и сприхава, същински извор на женски сръдни и свади, непресъхваш ни денем, ни нощем. Това й настървение учудвало Алкивиад и го накарало да попита веднъж учителя си какво го заставя да я търпи, защо не изгони от къщи тази люта жена. „Защото, отговорил му Сократ, като я изтрайвам такава в къщи, свиквам с беса й, та се упражнявам да понасям по-лесно лудостта и нахалството на хората извън дома."
В тон с тези думи на Сократ е влязъл и Варон в една от своите „менипови сатири", озаглавена „За дълга на съпруга": „Мъжът трябва или да свие сърмите на жена си, или да превие гръб под нейните кусури. Който й свие сърмите, облагородява я, който превие гръб, облагородява себе си."

из "Атически нощи" на Авъл Гелий

... но струва ми се мъжете масово не са профилософски ориентирани, защото вместо да извлекат гореописаните ползи от упражнението, повечето биха казали: "Не стига, че трябва да търпя тая вещица в къщи, ами и вас!" Бъдете мъдри! :D

Лакедемонецът Хилон — единият от седемте най-прочути мъдреци, чието име можем да открием в книгите, донесли спомена за живота и деянията на видните мъже от миналото — бил вече в края на своя живот и чувствувал наближаването на смъртта, когато се обърнал към наобиколилите го приятели с приблизително следните думи:
„Много нещо съм рекъл и сторил през моя дълъг и бурен живот и няма за какво да се разкайвам — дано съдбата даде вие сами да се убедите в това. Дори в този момент аз съм уверен, че не съм извършил нищо такова, споменът от което да ми причинява болка. Ала има един-единствен случай, за който все още се колебая дали съм постъпил правилно, или не.
Случи се така, че аз и още двама мои съграждани бяхме съдии по углавно дело, а подсъдимият ми беше приятел. Законът изискваше от нас да осъдим човека. Следователно или приятелят ми щеше да се прости с живота си, или законът щеше да бъде потъпкан. Дълго си блъсках главата как да открия лек за тоя тъй объркан случай. Накрая реших, че в сравнение с всичко друго има един по-поносим изход, и аз го използувах: самият аз тихомълком гласувах за осъждането на приятеля ми, а останалите съдии убедих да го оправдаят. Така аз не наруших моя дълг и на приятел, и на съдия. Тази ми постъпка ужасно ми тежи и ме кара да се боя, че навярно съм бил вероломен и че съм постъпил незаконно, задето при едни и същи обстоятелства, в едно и също време и при съвместна дейност съм се съобразил с най-доброто за мен, а точно обратното съм посъветвал да сторят другите."

Заслужава си да се прочете и продължението тук. 

Днешният ми избор се дължи на факта, че вчера се въздържах да си купя тая книга от любимата ми сергия със стари книги на безценица с чисто възпитателна цел. Тази и още една, която пък и едва ли е преиздавана ... Това възпитание ужасно сърби, държа да отбележа! :(