Снощи, рано вечерта, в опит да се отърся от "празничните" си емоции, реших да си преведа някоя приказка. Съвсем приказна или ако е притча, с някоя простичка житейска мъдрост, касаеща някой тесен аспект от живота, несвързан с нашите вълнения, ей така - за разсейване. Сетих се, че отдавна не съм писала в серията персийски приказки с пословиците и поговорките и влязох да видя дали има някакви ъпдейти в сайта, от който ги превеждам. Е, четете и се наслаждавайте на каква подигравка с опита ми за добиване на душевно равновесие се натъкнах. Естествено, можех да си игнорирам късмета и просто да не я преведа, но приказката е добра сама по себе си и не го заслужава. Затова само я отложих до сутринта. Другото, което мислех първоначално, беше да я преразкажа, за да си икономисам писане, но като я погледнах отново тая заран, видях някои много оригинални "класификации", които не искам да загубя в преразказ, затова получавате един съвсем стриктен превод. Приятно четене! :D
В древни времена управлявал един странно глупав владетел, който, издавайки глупави и смешни заповеди, създавал проблеми на хората в страната си.
Всеки ден той измислял и въвеждал нови данъци, за да обогати хазната. Един ден управникът се разхождал из замъка си и се чудел какъв нов налог да смъкне от бедните хора. Дълго мислил и нищо не могъл да измисли. Той взимал данъци за къщите, реките, добитъка и за всички малки и големи неща. Не било останало нищо, което да не е обложил с данък. Владетелят продължавал да мисли и изведнъж го осенила идея, която го накарала да се усмихне:
- Открих! Ще взeмам данък за физическите недъзи на хората.
Събрал подчинените си и им казал:
- Тръгвайте по хорските домове и щателно следете за всичко. Ако видите някого с физически недостатък, го арестувайте и му кажете, че по заповед на краля, за всеки недъг дължи на хазната една монета.
Подчинените на краля не можели да му противоречат. Тръгнали из града и срещайки хроми, слепи и неми, им предавали кралската заповед. Хората били изумени от такава заповед и тихомълком изумлението им преминавало в гняв, обида и протест.
Един от войниците на краля, който бил натоварен да издирва хора с недъзи, срещнал човек, за чиято шия била привързана счупената му ръка.
- Стой! - викнал войникът. - Дължиш на хазната една монета!
- З-з-защо? - обидено попитал човекът, който не бил разбрал за новата заповед.
- Станаха две монети - една, заради счупената ти ръка и една, задето заекваш.
Мъжът се вбесил и се хвърлил към войника. Онзи, в опит да го отблъсне, протегнал напред ръка, случайно бутнал шапката на мъжа и тя паднала на земята. Тогава се видяло, че освен другото е и плешив. Войникът се разсмял от тая находка:
- О-о-о, вече станаха три монети, задето си и плешив.
Мъжът, като разбрал, че нищо добро не го чака, се опитал да избяга, накуцвайки. Тълпата, недоволна от новата заповед, не се опитала да го спре. Но войникът, като видял, че мъжът и куца, решил, че лесно ще го настигне. Действително, нещастникът скоро се изтощил и се свил на земята в един ъгъл. Войникът го догонил и наредил:
- Не бягай, ти си съкровище. Мисля да те заведа при краля. Четири монети са нищо. Кой знае колко още недостатъци ще ти намери. Ти си истинско съкровище за него.
Оттогава, когато всяко движение на някого може да му донесе вреда, започнали да казват: "Не мърдай, ти си съкровище!"
персийска приказка
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
