ЦВЕТЯ ОТ МАЯКОВСКИ

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, "ледоразбивач". Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот - плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение "Писмо до Татяна Яковлева".
А за нея останали цветята. Или по-точно казано - Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя - хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:"От Маяковски".
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: "От Маяковски".
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили.
В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било "обичам те", то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:"От Маяковски". Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:"От Маяковски".
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.

Източник: staniv.ru

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗА СИЛАТА НА ДОБРИТЕ ДУМИ

(детски терапевтични приказки и притчи)

Имало едно момиченце. Не знам как се получило така, но то не знаело нито една добра дума. Никога и никому не казвало "моля", "благодаря", "здравей". Всичко получавало с капризи и силен плач. И единствено, което можело да се чуе от него, било:
-Не искам! Няма пък! Не ми пипай куклата! Това е мое! Не си го давам! Махай се!
Но веднъж му се явил страшен-престрашен сън. Сънувало, че върви през неприветлив град и вижда около себе си само сиви къщи, а над тях намръщено небе със сиви облаци. Върви и не може да намери улицата и дома си и среща само едни сиви хора с намръщени, зли лица.
Пита то един такъв сив човек:
-Къде е домът ми?
-Не зная - отвръща той.
-Къде е улицата ми? - пита друг.
-Махай се! Не знам!
-Преведете ме през улицата! - през сълзи моли следващия.
А той, без да я погледне дори, се тросва:
-Не искам! Няма пък! Махай се!
Огледало се момиченцето наоколо и се уплашило - всичко, ама съвсем всичко било сиво: хората, къщите, дърветата. Даже градинките били със сива трева и сиви, повехнали цветя. Спряло до един магазин и се огледало във витрината. И то самото било сиво - сива рокля, сиви плитки, сиво лице - без усмивка и свежест. Заплакало момиченцето от страх, но никой не дошъл при него, никой не го пожалил и не го попитал защо плаче.
И всичко това се случило, защото сивият цвят на безразличието бил завладял цялата улица. А ако превземе целия град, то всички хора в него ще станат със сиви, безразлични души.
Равнодушните жители вървели, без да обръщат внимание на никого, по своите сиви дела.
И изведнъж момиченцето си спомнило думите на майка си:
-Добрите думи украсяват света и правят хората щастливи. А щастието им дарява радост и усмивки.
-Знам какво трябва да направя! - възкликнало момиченцето.
То се доближило до една сива старица, която стояла зад сива сергия до едни сиви храсти, усмихнало се и вежливо попитало:
-Добър ден! Дали не бихте могли да ми кажете, как да стигна до дома си?
И станало чудо! Пред очите на момиченцето сивата старица се превърнала в мила и усмихната баба, листата на храста позеленели, цветята станали разноцветни, а птичките по клончетата весело зачуруликали. Добрата баба упътила детето към дома му.
Момиченцето вървяло по улицата и се усмихвало на всички сиви хора, които срещало и те ставали радостни и добри. Защото топлата усмивка, която то им дарявало, стопляла сърцата им и правела всичко наоколо добро и красиво.
Оттогава, събуждайки се сутрин, момиченцето поздравява всички с "Добро утро!" И сънищата му станали цветни, дните щастливи, а хората, които среща по пътя си - добри и отзивчиви.

А може би не е било сън? Как мислите?

Ирина Горбачева

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

А ЩЕ УСТОИ ЛИ?

Имал царят бокал от тънко стъкло.
"Какво да сипвам в него? - мислел си той. - Гореща течност стъклото няма да издържи, от студената ще помътнее!"
И използвал бокала само за топли напитки.
Сътворил Бог Вселената и се запитал: "Как да управлявам творението си? С едното строго правосъдие - светът е заплашен от разрушение, с едното милосърдие - земята ще потъне в грехове. Ще ги съединя, - решил Господ - правосъдието и милосърдието. А ще устои ли?"

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МАЛКА КЪЩИЧКА ЗА СЪВЕСТТА

(детски терапевтични приказки и притчи)

Таня не можела да заспи. Омръзнало и да се взира в тавана. Одеялото като напук непрекъснато се изплъзвало. Даже любимата възглавница и убивала.
Таня се обърнала на лявата страна, после на дясната. "Вече не остана накъде да се въртя!" - помислила си тя. И тогава си спомнила за оная тлъста двойка в дневника, точно пред шестицата по литература. "Не излъгах мама, - разсъждавала тя за кой ли път - просто и казах за шестицата, а за двойката не и казах ... Виж, ако мама ме беше попитала, получила ли съм двойка и аз и бях казала "не", тогава щях да съм излъгала." Възглавницата се впила в бузата и и Таня я ударила с юмрук:
-На ти!
В края на краищата и станало толкова лошо, че пуснала крака от леглото и изшляпала боса до спалнята на родителите си. Побутнала леко спящата мама по рамото.
-Защо не спиш, Таничка? - мама не се разсърдила.
-Лошо ми е тук! - и Таня посочила в средата на гърдите си.
Мама внимателно я погледнала и попитала:
-Защо ти е лошо?
-Не ти казах за двойката, която е преди шестицата.
-Ето, сега ми каза, иди да спиш!
-А какво ме болеше тук? - попитала Таня, като притиснала юмруче към гърдите си.
-Там живее съвестта - отвърнала мама - в малка къщичка, наречена сърце. Била е тревожна и затова не ти е давала да заспиш. Сега ще заспиш веднага, ще видиш - и мама щипнала Таня по бузката и я целунала.
Таня проскачала половината коридор на ляв крак, половината на десен, скочила в леглото и притиснала буза в любимата възглавница. После се усмихнала с най-щастливата усмивка на света - от ухо до ухо. И с нея заспала.

Марина Альошина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

БОГ - КРАДЕЦ

-Вашият Бог е крадец - заявил кесарят на равин Гамлиел. - Приспал е Адам и е откраднал реброто на спящия.
-Позволи ми, татко, - помолила дъщерята на равина - да отговоря вместо теб!
И като се обърнала към властника, продължила:
-Искам правосъдие: миналата нощ у нас са се вмъкнали крадци, задигнали са ни сребърна купа и на нейно място са оставили такава от чисто злато.
-О, ако небесата ни изпращаха всеки ден такива крадци! - възкликнал кесарят.
-А нима тогава за Адам е било лошо, че в замяна на реброто си е получил жена?

из "Притчи от мидрашите"

Публикувано от

СЛОВО И СМИСЪЛ

Пътешественик, пресичайки дива местност, попаднал на група зверове, които се състезавали в красноречие. Съдия бил лъвът и той поканил човека да се присъедини като зрител. Пътешественикът приел поканата.
Станала лисицата и произнесла гладка и умна реч, утвърждаваща, че луната е по-голяма от слънцето.
Слонът бил следващия на трибуната. Гласът му звучал мощно и авторитетно. Част от изложението му била посветена на това, че лятото е по-хладно от зимата.
Тигърът спечелил всички с красноречието си. А едно от твърденията му било:"Реката тече нагоре по хълма."
Човекът се обърнал към лъва:
-Всички те са прекрасни оратори, но изказват твърдения, които са очевидна лъжа, а аудиторията въобще не реагира на това. Защо?
-Защото аудиторията се интересува повече от представлението, отколкото от просвещението или просветлението - отвърнал лъвът. - И ако позволите да отбележа, ние сме възприели този лош маниер от вас, хората.

Ошо

Публикувано от

ПЍСАНКИ



В Русия и Украйна великденските яйца, които са не само боядисани, а и изрисувани, се наричат "пѝсанки" и за тях разказват такава легенда:

Един търговец отивал на пазара с кошница яйца и по пътя видял човек, когото водели на екзекуция. Осъденият носел на гърба си тежък дървен кръст. Това бил самият Исус Христос. Дожаляло му на търговеца. Оставил кошницата край пътя, подложил рамо под кръста и помогнал на страдалеца да отнесе тежкия си товар. Когато се върнал да прибере кошницата си, намерил всичките яйца вътре изписани с красиви шарки. Търговията му потръгнала чудесно. И оттогава всяка сутрин слагал в кошницата си обикновени яйца, а като смъкнел капака на пазара, намирал изписани. Така Христос му се отблагодарил за помощта и възникнала традицията яйцата да се изрисуват с шарки за Великден.

Публикувано от

СОНЕТ ЗА КЛАНЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

135 години от Априлското въстание



Исусе, жив ли си? Или костите Ти
затиснати под камъка лежат?
А Възкресението беше само блян на Онази,
която с любов към Теб изкупи греховете си?
Тук въздухът е нагнетен от мъжки стонове.
Свещениците, що зовяха Твойто име, са мъртви.
Нима не чуваш воплите от болка на онези,
чиито рожби легнаха под камъните?
Слез долу, Сине Божи! Покров на мрака
падна над земята и в беззвездна нощ
над Твоя Кръст аз полумесец виждам!
Ако е вярно, че от гроба си излязъл,
слез долу, Сине Човешки, и покажи мощта си
или Мохамед е вместо тебе коронясан!

Оскар Уайлд

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

АКО НЯМАШ ЮНАШКА ДЕСНИЦА

Един мъж обичал да се хвали със своята сила.
Веднъж режел прясно сирене. Погледнала го жена му и го попитала:
-Ножът ли е остър или сиренето меко, че така хубаво го режеш?
-Ха, защо са ти остър нож и меко сирене, - отвърнал важно той - кога нямаш юнашка десница!

Димитър Бърняков

Публикувано от

КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ЖЕЛАНИЯТА

"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.

Диана Балико

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗЛАТОКЪДРИЯТ МОНАХ

Тръгнали от езическа страна пътешественици. А езически страни са тези, в които на всякакви идоли се кланят, за Господа Исуса Христа даже и не предполагат, за Светата Троица и представа си нямат. Тези пътешественици били Доматът, Картофът и Слънчогледът. Пристигнали по нашите краища.
Доматът влязъл в двора на един търговец. Гледа, на прозореца дебелият търговец и дебелата му жена седят. А те се дивят:
-Какво е това чудо невиждано?
И го посадили в градината си. На Домата му допаднало тяхното внимание, а и самото семейство. И се прихванал у тях. Расте същият бузест като стопанина. И толкова иска да му угоди, че целият почервенял от напрягане. Само където не се е пукнал!
Картофът попаднал в една селска колиба. Излезли на прага селянинът и жена му, а след тях седем момченца. Подритнали картофа, не им харесал. А той ги харесал и най-много това, че семейството е многолюдно. И започнал картофът да им подражава и есента да ражда много деца. Тогава селяните го приели за свой и го взели в градината си.
А Слънчогледът попаднал на манастирска земя. Гледал как монасите от сутрин до вечер за целия свят се молят на Бога и решил да остане. Първо склонил глава в покаяние:
-В езическа страна съм отраснал, за Бог даже не съм предполагал. Господи, прости мене грешния!
Цяла нощ прекарал така, а на сутринта, когато изгряло слънцето вдигнал глава нагоре:
-Колко хубаво, че от безбожен в манастирски участък попаднах! Та нали точно тук Бога ден и нощ възхваляват! Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!
Приели и монасите Слънчогледа за свой и слънчогледово масло в кандилата да наливат.
Започнали всички граждани домати и картофи да ядат. Но и молитвено слънчогледово масло винаги ще добавят.
Така съществуват и до днес с нас бузестият ален Домат, многодетният Картоф и монахът Слънчоглед.
И много сезони Слънчогледът нощем моли за прошка със сведена глава, а денем я вдига към Слънцето и реди хвалебствия:
-Слава Тебе, Боже наш, слава!

християнска приказка от Евгени Златаревски

Публикувано от

ЦВЕТНИ ЛЕГЕНДИ

Честита Цветница!
На всички с цветни имена желая да бъдат свежи и неувяхващи и да изпълват живота ни с красота и благоухание!

Детелина



Лилия



Виолетка / Теменужка



Здравец



Още легенди за цветята можете да намерите в албума на Притчите във Фейсбук

Светъл празник на всички!

Публикувано от

ЛАЗАР







Лазар стана свято жилище на пресветия дух

Лазар – красива издънка от божията градина!

Лазар – медоносна капка от божията премъдрост!

Лазар – извор на духовна благодат!

Лазар – неувяхващ цвят от райската градина!

Лазар – високолетящ орел на висшата премъдрост!

Лазар – съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!

Лазар – втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!

Лазар – лют посрамител на адовата сила!

Лазар – мил любимец на Христа!

Лазар – пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!

Лазар – светлозарен съобщник на ангелите!

Лазар – строг изобличител на юдеите!

Множеството люде, като видяха Лазар, възкръснал от мъртвите на четвъртия ден след неговата смърт, повярваха в господа и му отдадоха дължимата почит като на свой творец. Едни постилаха дрехите си по пътя; други пък кършеха клонки от дърветата и викаха заедно с децата: „Осанна! Благословен е идещият в името господне, царят израилев! Мир на земята и слава във висините!“

Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналато. Осанна във висините на бога, прославян в три лица заедно – на отца и на сина, и на светия дух, сега и всякога, и вовеки.

Из "Похвално слово за Възкресение Лазарово" от Климент Охридски

Честито на всички именници!


Публикувано от

МНОГОЖЕНЕЦ

В една държава, където законни били моногамните бракове, мъж си взел три жени. Когато царят, който бил радетел за морала, научил за провинението, заповядал мъжът да бъде съден и да му бъде наложено наказание, което да всели такъв страх у народа, че никой повече да не смее да извърши подобно нарушение. И ако съдиите не успеят да постановят такова, да бъдат обесени те.
Три дни и три нощи магистратите мъдрували над царската заповед. Те имали богат арсенал от присъди, но знаели, че злото трудно се изкоренява от човешката природа. Накрая оповестили решението си - на мъжа да бъдат оставени и трите жени. Народът бил в изумление и зачакал кога ще обесят съдиите. Но дотам не се стигнало. След три дни многоженецът се удавил. Не могъл да издържи разправиите между жените си.
Оттогава никой в царството не помислил да си взима три жени.

Иван Крилов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ВЛАДЕТЕЛ ПО-МОГЪЩ ОТ БОГА

Един суфийски поет заради интриги на придворни, които имали влияние над шаха, бил наказан да напусне Персия.
Той написал писмо на шаха:
"Заповедта на Ваше Височество ще бъде изпълнена с подобаващо покорство. Нищожният субект ще напусне империята завинаги. Считам за велика чест да бъда удостоен с вниманието на височайшия Монарх, в своето могъщество превъзхождащ самия Бог."
Шахът го призовал в двореца и поискал да обясни тези еретични думи.
Поетът казал:"Шахът ме гони извън пределите на своето царство. Бог, Господарят на Вселената, не може да изгони човека извън пределите на владенията си. Значи всеки, който може да направи това, е по-могъщ от Бога.

Идрис Шах "Наблюдения зад покрова на истината"

Публикувано от

КАК ЧОВЕК ЗАГУБВА ЕДИН ПРИЯТЕЛ

От тоя студ и сняг на такива приказки ме избива. :D
Тъй като кода за вграждане от Гугъл книги не работи особено коректно и отваря най-често началото на книгата, вместо избраната страница, по-добре ползвайте линка.




Откъс от "Пътешествие без куфар" на Станислав Стратиев

Публикувано от

КРАСОТАТА НЕ ЗАСИЩА

Веднъж Настрадин Ходжа огладнял и помолил жена си за храна. Жена му възкликнала възмутено:
-Вместо да се любуваш на небесната ми красота, ти говориш за земна храна!
-Красотата не засища ... - въздъхнал той.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ЖЪЛТОТО ЛАЛЕ

В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали:
-Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна!
-Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук.
-Да де, да!
И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите.
-Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали.
Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели.
А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.
-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви!
-Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките.
И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало.

А ти живееш ли в настоящето?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НАЙ-СИЛНОТО УСЕЩАНЕ В КОСМОСА

В неофициален разговор актьори попитали Гагарин, ако им се наложи да играят космонавти, как е там в космоса - да живееш, да дишаш. Какво е най-силното усещане, чисто по човешки?
-Подробности не мога да ви разкажа, - отвърнал Гагарин - защото са държавна тайна. Но чисто по човешки най-силното усещане в космоса е страхът. Това черно, черно небе и тези ярки, ярки звезди в черното небе ... И там, в тази чернота трябва да летиш ти ..."

Публикувано от

ЧОВЕКЪТ И ХЕРМЕС

Виждайки как потъва кораб пълен с гребци, някой промълвил: "Неразумен е съд божий! Може на тоя кораб да е плувал един грешник, но колко невинни загиват с него!" Говорейки, видял до себе си мравуняк. Мравките носели зърно и една от тях го ухапала по крака. Затова той я стъпкал и заедно с нея размазал много други. Тогава се явил Хермес, тропнал с жезъла си и казал: "За какво роптаеш? Та за вас боговете са същите съдници, както ти за мравките."

Бабрий

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛЕГЕНДА ЗА ЛАЛЕТАТА







За по-ясна визуализация на текста кликайте върху картинката.

Публикувано от

ДА НЕ Е ЗАПОВЕД ГАЗИЛ!

Иван Вазов посетил едно шопско село и заради някакво дребно нарушение кметът искал да го глоби. Селският учител познал поета и казал на кмета:
-Недей бе, кмете, това е Вазов, поетът!
-Поет-моет - отговорил кметът - я сам па селскио кмет!
-Ама, кмете, ще станеш за резил!
-Резил-мезил, да не е заповед газил!

Димитър Бърняков

Публикувано от

ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!





Публикувано от

ДВЕ КАПКИ ВОДА

Дъждът спря. Цветовете на люляка се разтвориха, целите в капчици. Ето една, голяма такава, продълговата, виси на края на листото. Видът и е тъжен, като че малко изплашен. Тя леко се поклаща заедно със своето клонче и това напомня на начина, по който безмълвно поклащаме глава понякога, когато съжаляваме за нещо.
Съвсем наблизо друга капка цялата се е наместила в едно цветче. То я поддържа като длан с разтворени пръстчета. Капката е кръгла, блестяща. Видът и е весел и празничен. Тя също леко се поклаща като първата, та двете са на едно клонче, но нейното поклащане е едно такова уютно и безгрижно.
Гледам тези две съвършено различни капки и си мисля:"А казват - приличат си като две капки вода".

Рахил Баумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

В БЛАТОТО

Веднъж човек вървял покрай блато и чул оттам да се носят някакви звуци. Приближил се и гледа в блатото нещо мърда. Решил, че някой потъва и побързал да го издърпа. Работата не била лесна, защото се оказало, че вади доста едър мъж, но накрая се справил. Издърпал го целия и двамата се проснали на брега. Като си поели въздух, издърпаният попитал:
-Слушай, защо ме извади от блатото?
-Как защо, - отвърнал другият - та ти потъваше!
-Да потъвам ли?! - засмял се "спасеният". - Та аз там живея!

Извод: Не е нужно да вадите насилствено някого от блатото, ако там е домът му ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ВСЕКИ, КОЙТО ПРИСТЪПИ С ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД

По време на едно от пътешествията си Абу Саид останал за няколко дни в град Тус. Помолили го да проведе беседа и той се съгласил.
На следващия ден във вътрешния двор на текето бил приготвен подиум, за да може Учителят да се настани в центъра, а слушателите около него. Събрало се множество народ, запълнил се целият двор. Абу Саид излязъл и заел своето място на подиума. Всички седнали. В настъпилата тишина кавали (четци) започнали да разпяват текстове от Корана.
Пазачът, който отговарял за настаняването на хората, си помислил, че ако всеки се премести още мъничко напред, ще се освободи място. Когато кавалите приключили с четенето, той обявил: "Бог ще благослови всеки, който се премести с една крачка напред от мястото, където се намира".
Чувайки това, Абу Саид казал: "Мир вам! Всичко, за което исках да говоря, се изчерпва с фразата, изречена от този човек: "Бог ще благослови всекиго, който се премести с една крачка напред от мястото, където се намира".
Той слязъл от подиума, прибрал се в стаята си и не изрекъл нищо повече в този ден.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КОЖА

Публикувано от

ПЛОДОВЕТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

Един много набожен човек възпитавал сина си по строги правила. Той непрекъснато проповядвал на детето светото писание и разказвал безконечни истории за добродетелни хора.
Веднъж тръгнали на църква и бащата дал на сина си две монети - златна и медна.
-Не забравяй, че трябва да направиш пожертвование! - напомнил той.
След като дългата проповед свършила, детето пристъпило към кутията за пожертвования и пуснало там медната монета.
-Защо постъпи така? - възмутено възкликнал бащата.
-Свещеникът каза, че Бог обича този, който дава с радост - отвърнало момчето. - Медната монета мога да дам охотно, а златната не.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА УСМИВКАТА

Един старец седял на брега на синьото море в Китай и плачел горчиво, защото умряла неговата старица. Сълзи се леели по бузите му и капели в морето. Той плакал така три дни и три нощи. На четвъртата сутрин, когато слънцето се издигнало над морето, той изведнъж си спомнил първата среща с любимата, първата целувка и как тогава тя звънко се засмяла. Сълзите продължавали да се стичат по бузите му, но ъгълчетата на устните му се вдигнали към небето. Усмивката хвръкнала нагоре с една чайка и полетяла над океана.
В Африка едно момиченце било влязло до колене в морето и гледало разноцветните рибки. То било тъжно, защото мама му се скарала. Обидило се и решило да се разсее с разходка по крайбрежието. Но продължавало да се мръщи и да се самосъжалява. Изведнъж чайка се спуснала във водата и издала забавен звук. Момиченцето се усмихнало. Лицето му разцъфнало и засияло. Топъл вятър подхванал усмивката и я понесъл на север.
Продължила да пътешества усмивката по света. С чайката, с вятъра, на велосипед или на ски, по релси и електропроводи ...
И пристигнала тук след три хиляди години с едно емотиконче (ей такова ), за да може и читателят да се усмихне.

Усмихвайте се и бъдете щастливи! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от