Показват се публикациите с етикет Ошо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ошо. Показване на всички публикации

Кой е родният ти език?

В няколко различни връзки се сетих за тая история ... :)

В живота на един от най-мъдрите царе на Индия, раджа Дходжа, имало забележителна случка. Той бил благосклонен към мъдреците и не жалел съкровищата си, за да събере всички мъдреци на страната. Столица на неговото царство била Уджайна, в неговия двор се намирали тридесет от най-известните хора в страната. Това бил най-пищният двор в цялото царство. Един от най-великите поети на света - Калидаса, също бил член на двора. Веднъж дошъл човек и отправил предизвикателство към дворцовите мъдреци, той заявил, че знае тридесет езика. И този, който отгатне кой от тридесетте езика е родният му, той обещал да награди с хиляда златни монети. Но онзи, който се опита да отгатне и сгреши, трябвало на свой ред да му даде хиляда златни монети ... Всеки знае, че изучаването на език, различен от родния, е съпроводено с усилия, ти никога няма да можеш да говориш на нито един език като на родния си. Знаели го и мъдреците от двора на Дходжа. Родният език се учи естествено, всъщност, ти даже не го и учиш, цялата обстановка спомага за това, да почнеш да говориш на него.
....
Много от мъдреците приели предизвикателството и човекът заговорил на тридесетте езика. Имало няколко залога за един език, няколко за друг, но в крайна сметка се оказало наистина много трудно да разберат кой от всички е родният му език. Той наистина съвършено владеел тридесетте езика. И всеки от тях звучал от устата му като роден. Всички учени загубили облога. Ежедневно някой се опитвал да отгатне и  ... губел. Всеки от тях изказвал своето предположение, но чувал в отговор: "Не, това не е родният ми език". Дходж ежедневно питал Калидаса защо не приема предизвикателството, та той знаел езици като нито един друг от мъдреците. Но Калидаса мълчал в отговор. Той само наблюдавал 30 дни, опитвайки се да определи на кой от езиците човекът говори с най-голямо удоволствие и свобода, но така и не намерил разлика. 
Настъпил 31-ят ден. Калидаса помолил раджата и всички мъдреци да се съберат на входа на двореца. До двореца водели множество стъпала и когато човекът, знаещ 30 езика, стъпил на последното, Калидаса го блъснал назад. От изненада, съпроводена с гняв, той се разкрещял на поета и тогава Калидаса заявил: " Ето, това е родният ти език! ... В гнева си ти не си способен да се контролираш." Провокаторът не очаквал, че срещу него ще бъде изпробвана такава тактика. И това наистина се оказал родният му език. Записът на родния език се пази в ума ви, по-дълбоко от всичко.

Ошо

Какво ще кажете, вярно ли е? :)
Между другото, до 14-ти рядко ще пиша нови постове. Искам да изтупам от праха най-хубавите притчи за любовта в блога. Ще качвам линковете на страницата във Фейсбук. Ако искате следете нея, ако не - почивайте си. То не е здравословно и човек да се умъдрява твърде! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Ти не разбираш!

Веднъж Настрадин Ходжа срещнал един много беден човек.
- Не може да се живее така - оплакал се беднякът. - Как мислиш, дали да не свърша със себе си? Имам жена и шест деца, овдовяла сестра и престарели майка и баща. От ден на ден е все по-трудно да оцелеем. Можеш ли да ме посъветваш нещо?
- Можеш да се захванеш с две неща, които да ти помогнат - отвърнал Настрадин. - Едното е да печеш хляб, защото хората, за да живеят, трябва да ядат. По този начин никога няма да загубиш.
- А другото?
- Започни да шиеш савани за мъртъвци. Всеки, който се е родил, умира и винаги ще има нужда от тях. Това също не е лош бизнес.
След месец двамата отново се срещнали. Беднякът изглеждал още по-тъжен и отчаян.
- Нищо не става - казал той на Настрадин. - Вложих всичко, което имах, в това, което ме посъветва, но сякаш всичко е против мен.
- Но това е невъзможно! - възкликнал Настрадин. - Хората трябва да ядат, докато са живи, а когато умрат, роднините им идват да купуват савани.
- Ти не разбираш - въздъхнал беднякът. - В нашето село никой не живее и никой не умира. Всички просто влачат съществуването си.

Ошо

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Хладнокръвие

Това се случило в дзен храм в Япония. Една сутрин станало много силно земетресение. Половината храм рухнал. Свещеникът, с претенции на дзен майстор, събрал учениците си и им казал:
- Ето ви възможност да видите качествата на човека на дзен. Имаше земетресение, но в мен нямаше капка страх. Аз останах такъв, все едно нищо не се е случило. Трябва да сте забелязали също, че след земетресението влязох в кухнята и изпих голяма кана с вода. При това ръцете ми не трепнаха.
Един ученик се засмял.
-  Защо се смееш? - раздразнил се свещеникът.
- Защото каната не беше с вода, а със соев сос, ваше преподобие - отвърнало момчето.

Ошо

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Когато сърцето е изпълнено с благодарност, всяка врата, която изглежда затворена, може да ни доведе до удивителни открития.
Малко жени са овладели основите на дзен. Ренгетцу е една от тях. Тя извършвала поклоничество и се озовала в едно село на залез. Помолила за подслон. Но жителите на селото захлопнали вратите си пред нея. Те били ортодоксални будисти и не пожелали да приютят жена, практикуваща дзен. Изгонили я от селото.
Нощта била хладна. Ренгетцу останала гладна и без подслон. Тя намерила такъв под вишна сред полето. Не можела да заспи заради студа. А и диви зверове бродели наоколо. В полунощ се пробудила от неспокойната си дрямка, като треперела от студ, и видяла в пролетното нощно небе разцъфналите цветове на вишната да се усмихват на замъглената луна.
Преизпълнена, победена от красотата, тя станала и се поклонила към селото. Благодарение на хората там, останала без подслон, но това и дало възможност да изживее тази великолепна нощ с цъфналата вишна и мъгливата луна.
Животът е великолепен и всеки миг пристига с хиляда и един подаръка за нас. Но ние сме толкова заети, толкова погълнати от мислите на желаещите си умове, че ги отхвърляме. Бог идва непрекъснато, но ние отказваме да го видим.
Човек става Буда, когато приема всичко, което донася живота, с благодарност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СЛОВО И СМИСЪЛ

Пътешественик, пресичайки дива местност, попаднал на група зверове, които се състезавали в красноречие. Съдия бил лъвът и той поканил човека да се присъедини като зрител. Пътешественикът приел поканата.
Станала лисицата и произнесла гладка и умна реч, утвърждаваща, че луната е по-голяма от слънцето.
Слонът бил следващия на трибуната. Гласът му звучал мощно и авторитетно. Част от изложението му била посветена на това, че лятото е по-хладно от зимата.
Тигърът спечелил всички с красноречието си. А едно от твърденията му било:"Реката тече нагоре по хълма."
Човекът се обърнал към лъва:
-Всички те са прекрасни оратори, но изказват твърдения, които са очевидна лъжа, а аудиторията въобще не реагира на това. Защо?
-Защото аудиторията се интересува повече от представлението, отколкото от просвещението или просветлението - отвърнал лъвът. - И ако позволите да отбележа, ние сме възприели този лош маниер от вас, хората.

Ошо

Публикувано от

ЛЮБОВТА МОЖЕ ДА ПОЗНАЕ САМО ТОЗИ, КОЙТО ОБИЧА

Смъртта и любовта са сродни. Можеш ли да разбереш какво е това любов, гледайки как един човек обича друг? Какво виждаш? Виждаш, че те се прегръщат.
Но нима любовта е прегръдка?
Ти виждаш, че те се държат за ръце, но нима любовта е преплетени ръце?
Какво може да узнае за любовта страничния наблюдател? Всяко негово откритие може да се окаже абсолютно безполезно. Всичко, което може да види, са проявления на любовта, но не и самата любов.
Любовта може да познае само този, който обича.

Ошо "Смъртта е велика измама"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

В ЧАКАЛНЯТА

В чакалнята на летището млада жена дълго плакала. Всички видели, но никой не знаел какво да направи. Един млад мъж събрал смелост, пристъпил към нея, прегърнал я, поговорил и утешително и попитал:
-Има ли нещо, което мога да направя, за да спрете да плачете?
-Боя се, че не, - отговорила жената - това е алергия. Но моля, не спирайте да опитвате.

Публикувано от