Притчите

Някога съществувало съобщество от ферети, умеещи да разгадават тайни. Веднъж те пристигнали на малката синя планета Земя. Там намерили скрита от чужди очи долина, обитавана от младо племе хора, добри, изпълнени с грация и очарование, надарени с ум и любознателност, мек хумор и голяма смелост.
Предвиждайки опасностите, очакващи хората, феретите поискали да им помогнат да преодолеят преградите и нещастията и им подарили четири съкровища.
Първият подарък бил огъня, вторият - колелото, третият - азбуката и последният - учтивост и уважение един към друг.
Хората се оказали съобразителни и бързо оценили подаръците на феретите. Когато феретите-изследователи се приготвили да напуснат Земята, ги молели да останат и да разделят с младото племе хора радостите от прекрасната нова цивилизация, готова да разцъфти в пищни цветове.
Феретите били трогнати от гостоприемството и обещали да се върнат. В деня на тяхното заминаване един човек се обърнал към тях така:"Скъпи ферети, от съкровищата, които ни подарихте, кое според вас е най-важното, кое ще ни предпази най-добре от беди?"
"Добър въпрос - отвърнали феретите. - Вие можете да благоденствате без огън, колело и азбука. Много на вашата планета, а и в цялата галактика го правят. Но без учтивост и уважение един към друг, а и към всичко живо, не може да оцелее нито една цивилизация."
Хората приели отговора с обща въздишка на разбиране. Те издълбали Правилата на Етикета на ониксова плоча и всяка буква покрили с чисто сребро. Когато феретите се отправили към дома, хората бързо овладели природата на огъня, научили се да използват колелото и азбуката.
Те дълго мислили, кой е най-добрият начин да обезпечат сигурността на най-ценния дар на феретите. Накрая решили да скрият плочата с Правилата на Етикета в най-затънтеното място на планетата. Дълбоко почитайки тези Правила, хората не направили нито едно тяхно копие и не разрешили никому да ги прочете. Те били четени само от тези, които първи ги чули от самите ферети.
И се случило така, че най-важният от Четирите Дара, облечен в редки метали и украсен със скъпоценни камъни, бил заключен в железен сандък и след дълго и тържествено пътешествие хвърлен в бездната на вълните и погребан завинаги в най-недостъпната част на океана.

Нашата работа е да дарим, а да се разпореди с подаръка вече е грижа на този, който го е получил.

Из "Ферети - детективи" от поредицата "Хроника на феретите" на Ричард Бах

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В Началото всички ферети се събрали заедно и всеки получил своя дар от звездите - дар, който трябвало да ги направи щастливи. Едни били дарени със стремителност и сила, други с таланти на пионери, изобретатели и творци.
Само един ферет не получил нищо. Той стоял сам-самичък и чувствал как звездната светлина струи върху него, но не забелязвал в себе си никакви промени.
Тогава той доверчиво протегнал носле към звездите и попитал, как да намери своя път. Та нали той обичал звездите и знаел, че пътят на неговата съдба вече е открит, макар и невидим за очите.
"Твоят дар е в твоето сърце - прошепнали звездите в отговор. - Твоята сила е в това да извадиш наяве света на виденията и образите на всички останали животни, всевъзможни минали и бъдещи времена, и всичко, което би могло да се случи, и всяко "защо пък не". Вълшебният ти дар е да съчиняваш предания и приказки, за да прокараш мост между всички времена и да развълнуваш душите на още неродените кутрета. "
И феретът се преизпълнил с радост, попивайки тези думи, защото те били правдиви. Вгледал се вътре в себе си и намерил там всякакви зверове и приключения, които го накарали да се смее и да плаче и го научили на много. И той започнал да записва своите приказки, за да ги споделя с другите, и където и да отидел, го приветствали и чели до края на дните му и в бъдещите векове.
Щедро дарявайки своите видения и приказки, за да бъдат приятели не само на нас самите, а и на тези, на които ще се открият, ние извисяваме не само собствения си дух, но и целия свят с всичките му бъдни времена.

Из "Ферет - писател в търсене на муза" от поредицата "Хроника на феретите" на Ричард Бах.

Ще повторя забележката, която бях добавила в предишната част, за тези, които не са я чели: Думата "ferret" даже не се чете на български така, както е изписана по-горе и означава "пор", т.е. героите на притчите от поредицата не са хуманоидни същества, а животни. Оставих я в превода в този вид, защото видях, че две от новелите от "Хроники на феретите" са издадени на български преди време и в случай, че някой има интерес да ги издирва, може да ги намери под това име.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Живеели ферет и феретка. Живеели до пътя, който пресичал тяхното селище. Едната страна на пътя водела към изгрева на планината, а другата - към залеза на морето. Феретът и феретката били приятели, но той бил привлечен неудържимо от планината, а тя - от морето. Зовът на планината и гласът на морето били толкова силни, че те не можели да им се противопоставят.
-Колко тъжно, че пътищата ни водят в различни посоки! - казал той на приятелката си.
-Колко тъжно, че не ни е писано да извървим пътя заедно! - отвърнала тя.
Любовта не угаснала в сърцата им, но те приели повелята на висшата истина и тръгнали всеки в своята посока. Преживели множество приключения, но в крайна сметка се оказало, че пътят на изгрева води през планината към морето, а пътят на залеза - през морето към планината. От другата страна на планината, от другата страна на морето, те отново се срещнали и продължили заедно по един път.

На висшата истина, която живее в сърцата ни, са познати всички пътища на бъдещето. И ако ние се вслушваме в тихия и глас, в награда ще получим най-голямото си щастие.

Из "Ферети - фермери" от поредицата "Хроника на феретите" на Ричард Бах.

Забележка: Думата "ferret" даже не се чете на български така, както е изписана по-горе и означава "пор", т.е. героите на притчите от поредицата не са хуманоидни същества, а животни. Оставих я в превода в този вид, защото видях, че две от новелите от "Хроники на феретите" са издадени на български преди време и в случай, че някой има интерес да ги издирва, може да ги намери под това име.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един млад ферет, влюбен в небето, си направил крила от платно, опънато върху бамбукова рамка, закрепил ги на раменете си, скочил от високо и паднал.
Отново и отново се опитвал да излети. Непрекъснато усъвършенствал крилете си и ги изпитвал отново и отново, с риск за живота си.
И в края на краищата се научил да лети-да лети и да не пада, да кръжи високо в небето с възходящите въздушни потоци и да се спуска плавно на земята. О, колко бил щастлив!
Той обучил в своето изкуство и други-всички, които обичали небето като него и също искали да летят.
Но веднъж феретът и неговите ученици видели орел.
-Некадърници! - разсмял се той. - Никога няма да летите толкова високо и толкова бързо като мен!
Учениците се разстроили. "Орелът трябва да е прав - помислили си те. - Навярно мястото на ферета наистина е на земята."
Но учителят им казал:
-Не слушайте орела! Не е важно колко високо летиш, а това, което чувстваш в полет. Не скоростта е признак на истинския полет, а радостта, която намираме във въздушните пътища.
Внимателно го изслушали учениците и приели думите му за истина.
Отново се издигнали в небето и вече високо ценели своето изкуство, както и приключенията и откритията си. А мъдростта, на която ги научили небесата, предали на малките феретчета.

Из "Ферети в полет" от поредицата "Хроники на феретите" на Ричард Бах

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от Gloxy-Floxy

...........................
И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети,
щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях,
и да ги храни до премала с прозренията си,
и да ги теши с чудодействията си,
той се усмихна на множеството и рече:"Напускам."

За миг множеството примря от почуда.

И рече му той:
"Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва,
най силното му желание е да помага на страдащото човечество,
и Господ го насочи що да стори,
трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?"

"Разбира се, Учителю!-извика множеството.-
Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада,
щом така му е заръчал Господ!"

"Независимо какви са тези мъки,
колко тежка е задачата?"

"Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото,
да бъдеш разпнат и изгорен на клада,
щом такава е волята Божия!"-отвърна тълпата.

"А какво ще сторите-обърна се към нея Учителя-
ако Господ ви рече право в очите:
"Заповядвам ви да сте честити до сетния си дъх на този свят!",
какво ще сторите тогава?"

Множеството мълчеше,
над хълмовете и долините, където стоеше,
не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

И Учителят рече сред тишината:
"По пътя на нашето щастие
ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот.
Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя,
за да следвате който път намерите за добре."

И пое нататък през тълпите,
остави ги,
за да се върне в делничния свят на хората и машините.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Някога на дъното на голяма кристална река имало селище, обитавано от някакви същества.
Реката безмълвно течала над тях: млади и стари, богати и бедни, добри и лоши. Течала по своя път и знаела единствено за своето кристално Аз.
А всичките тези същества, всеки по своему, се държали за камъните и стеблата на подводните растения, защото умението да се държат било основно в техния живот, а да се съпротивляват на течението на реката те се учели от самото си раждане.
Но едно същество накрая казало:
-Уморих се да се държа! И като не виждам със собствените си очи, вярвам, че течението знае къде отива. Сега ще пусна камъка и нека то ме отнесе със себе си. Иначе ще умра от скука!
Другите същества се разсмяли:
-Глупак! Само пусни камъка и обожаемото ти течение така ще те завърти и блъска в камъните, че от това ще умреш по-бързо, отколкото от скука.
Но то не ги послушало. Поело си дълбоко въздух, разперило ръце и в този момент течението го завъртяло и ударило в камък. Но то не посегнало да се задържи за камъка, течението го завъртяло отново и го издигнало високо над дъното, където нямало никакви камъни.
А съществата надолу по реката, за които то било непознат, закрещели:"Гледайте! Чудо! Той е същия като нас, но лети. Гледайте, Месия дойде да ни спаси!"
Носеното от реката същество казало:
-Аз съм същия Месия като вас. Реката с радост ще ни освободи и ще ни издигне нагоре, само ако се осмелим да се пуснем от камъните. Нашата истинска работа се заключава в това странстване, в това изключително пътешествие.
Но те само закрещели още по-силно: "Спасител!", все така вкопчени в камъните, а когато погледнали отново нагоре, него вече го нямало, те останали сами и ... започнали да съставят легендата за Спасителя.

Публикувано от Gloxy-Floxy