Показват се публикациите с етикет Суфийска притча. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Суфийска притча. Показване на всички публикации

Симург - царят на птиците

Фарид ал-Дин Аттар е роден в Нишапур, градът на тюркоазите и мечовете. Персийската дума "аттар" значи аптекар. В "Паметта на поетите" четем, че такава била професията му. Веднъж в магазина му с лекарства влязъл дервиш, огледал стъклениците и смесите и се разплакал. Разтревоженият и недоумяващ Аттар го попитал какъв е проблемът. Дервишът отвърнал: "На мен нищо не ми коства да си тръгна, защото нямам нищо. Но ти ще трябва да се простиш със съкровищата, които виждам." Сърцето на Аттар застинало като смола. На следващия ден изоставил магазина си и мирските дела. Пътешествал в Мека, Египет, Сирия, Туркестан, Индостан. Когато се завърнал се отдал на съзерцание на Бога и литературата. Оставил 20 хиляди двустишия.
Една от поемите на Аттар - "Мантик ал Таир" ("Беседата на птиците") - разказва как веднъж царят на птиците Симург отронил блестящо перо някъде в Китай. Птиците намерили това перо и, уморени от безкрайните разпри помежду си, решили да намерят своя цар. Те знаели, че името му Си-мург означава "30 птици" и че дворецът му се намира на мистичната планина Каф, опасваща като пояс земята. В началото някои птици показали малодушие и не се решавали да се отправят на път - славеят се позовал на любовта си към розата, папагалът - на красотата си, която се страхувал да не загуби; патицата не искала да оставя малките си, чаплата - блатото си, а совата - развалините, където било толкова тъмно и уютно. В крайна сметка тръгнали на опасното пътешествие, преодолели седем планини и морета, предпоследното от които се наричало Световъртеж, а последното – Гибел. Някои се отказали по пътя и се върнали, други - загинали. Тридесет птици, пречистени чрез усилията си, достигнали планината на Симург. Накрая го видели и проумели, че самите те са Симург - всички заедно и всяка поотделно.

Текстът е на Х.Л.Борхес в съкращения и изменения, изображението - плакат от ирански филмов фестивал, но великолепна илюстрация.

Публикувано от

Тези, които те обичат

Шибли се намирал в дълбок мистичен транс и го вкарали в приют за душевно болни. Разбирайки за това, учениците му били потресени и отишли да го посетят.
Шибли ги попитал:
– Кои сте вие?
– Ние сме твоите последователи, тези, които те обичат.
Шибли започнал да ги замеря с камъни. Учениците се разпръснали с викове:
– Той наистина се е побъркал!
Тогава Шибли ги повикал:
– Причу ли ми се, че ме обичате? Та вие не можахте да понесете даже един-два камъка и се разбягахте. Какво се случи с искрената любов към мен, на която се позовавахте? Или любовта ви отлетя заедно с камъните? Ако наистина ме обичахте, щяхте търпеливо да понесете дребните неудобства, които ви причинявам.

суфийска притча

Публикувано от

Как да разпознаем духовния човек?

Веднъж попитали един суфий:
– Как да разпознаем духовния човек?
– Не по това, което казва и не по това, как изглежда, а по атмосферата, която създава неговото присъствие. Защото никой не може да създаде атмосфера, непринадлежаща на духа му.

... Нещо съм скептична. Вие какво мислите по тоя въпрос? :)

Публикувано от

Мъдростта на Хаким

Хаким ал Мансури бил велик мъдрец от Балх. Имал хиляди ученици и само появата му в царския двор се приемала за признание за законност на управлението. 
Хаким имал една особеност - говорел рядко и малко. А когато го правел, изглеждало сякаш думите му нямат нищо общо с духовните ценности.
Веднъж един известен свещеник го предизвикал на словесен двубой по философски теми. Твърдял, че Мансури говори толкова малко за сериозни неща, защото е несведущ и неопитен в тях.
За двубоя се събрали хиляди зрители. Свещеникът започнал внимателно, с щателно подбрани фрази, възнамерявайки да пристъпи към същинска атака в средата на спора. Не били минали и няколко минути от началото, когато Хаким се надигнал, посочил противника си с пръст и той се вцепенил на място, без да може и дума повече да отрони.
Тогава Хаким ал Мансури си тръгнал.
По обратния път един от учениците му го попитал:
- Учителю, защо парализира противника си, а не обори аргументите му?
- Защо ти е да замеряш противника си с кал, когато имаш меч? Даже и маймуната няма да започне се дразни, ако може да направи нещо по-добро. Този човек не искаше истината, той искаше единствено да ме победи.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Да се сдобиеш с перла

Шибли поискал от Джунаид да стане негов учител с думите:
- Препоръчаха ми те като експерт по перлите (просветление и мъдрост). Подари ми перла или ми продай!
Джунаид отвърнал:
- Ако се съглася да ти продам перла, няма да ти стигнат парите да я купиш. Ако ти подаря, придобивайки я толкова лесно, няма да оцениш стойността и. Постъпи като мен - хвърли се с главата напред в Морето и ако си търпелив, ще се сдобиеш с твоята перла.

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Божествена тайна

Един последовател непрестанно досаждал на суфийския учител Абу Саид с молба да сподели с него някоя божествена тайна. Това омръзнало на учителя до такава степен, че заповядал да хванат една мишка и да я затворят в гърне. После дал гърнето на молителя със заръката в никакъв случай да не отваря гърнето.
Човекът изтърпял няколко дни, но накрая не могъл да издържи и отворил гърнето. Като видял какво има вътре, разгневен отишъл при учителя.
-Помолих те да споделиш с мен божествена тайна, а ти си ми дал мишка в гърне! - упрекнал го той.
-Дадох ти мишка в гърне и ти не успя да опазиш тайната и. Как тогава възнамеряваше да опазиш тайната на Всевишния? - отвърнал Абу Саид.

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Благородство

Един ден суфийският шейх Абу Саид бил на баня. Прислужвал му дервиш. Търкал гърба му и по обичая, който имали теляците по онова време, събирал кирта в ръка, за да покаже колко добре е свършил работата си.
-Кажи ми, премъдри, - помолил дервишът - какво е благородство?
-Благородство е да не показваш на човек мръсотията му - отвърнал Абу Саид.

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Цената на трона

Баязид бил хванат в плен и от бойното поле го завели при победителя - Тимур Куция. Когато видял, че Баязид е едноок, Тимур гръмко се разсмял. Оскърбеният Баязид казал:
-Ти, разбира се, можеш да се присмиваш над моето поражение,  но не забравяй, че също можеш някой ден да се окажеш на мое място. Съдбата на троновете е в ръцете на Всевишния и не прилича на смъртните да се присмиват над проявлението на неговата воля!
-Точно затова се смея - отвърнал Тимур. - Господ действително управлява съдбата на троновете, но ми се струва, че те са му твърде безразлични, щом отнема царството на едноок, само за да го даде на еднокрак.

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 
 
 

Публикувано от

ВЛАДЕТЕЛ ПО-МОГЪЩ ОТ БОГА

Един суфийски поет заради интриги на придворни, които имали влияние над шаха, бил наказан да напусне Персия.
Той написал писмо на шаха:
"Заповедта на Ваше Височество ще бъде изпълнена с подобаващо покорство. Нищожният субект ще напусне империята завинаги. Считам за велика чест да бъда удостоен с вниманието на височайшия Монарх, в своето могъщество превъзхождащ самия Бог."
Шахът го призовал в двореца и поискал да обясни тези еретични думи.
Поетът казал:"Шахът ме гони извън пределите на своето царство. Бог, Господарят на Вселената, не може да изгони човека извън пределите на владенията си. Значи всеки, който може да направи това, е по-могъщ от Бога.

Идрис Шах "Наблюдения зад покрова на истината"

Публикувано от

ВСЕКИ, КОЙТО ПРИСТЪПИ С ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД

По време на едно от пътешествията си Абу Саид останал за няколко дни в град Тус. Помолили го да проведе беседа и той се съгласил.
На следващия ден във вътрешния двор на текето бил приготвен подиум, за да може Учителят да се настани в центъра, а слушателите около него. Събрало се множество народ, запълнил се целият двор. Абу Саид излязъл и заел своето място на подиума. Всички седнали. В настъпилата тишина кавали (четци) започнали да разпяват текстове от Корана.
Пазачът, който отговарял за настаняването на хората, си помислил, че ако всеки се премести още мъничко напред, ще се освободи място. Когато кавалите приключили с четенето, той обявил: "Бог ще благослови всеки, който се премести с една крачка напред от мястото, където се намира".
Чувайки това, Абу Саид казал: "Мир вам! Всичко, за което исках да говоря, се изчерпва с фразата, изречена от този човек: "Бог ще благослови всекиго, който се премести с една крачка напред от мястото, където се намира".
Той слязъл от подиума, прибрал се в стаята си и не изрекъл нищо повече в този ден.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ГЛУХИЯТ МЪДРЕЦ

Живял някога един суфийски мъдрец, когото всички смятали за глух. Веднъж той беседвал с учениците си. През това време муха попаднала в паяжина в стаята и забръмчала, опитвайки се да се освободи. Суфият отбелязал това малко произшествие, с цел да илюстрира някакъв аспект от беседата. И тогава учениците разбрали, че учителят им съвсем не е глух, щом е успял да чуе жужене, на което никой от тях не обърнал внимание. Когато го попитали, защо се е преструвал на глух, той отвърнал:
-За да си спестя словоизлиянията и ласкателствата ви. Кой ще тръгне да хаби красноречието си за глух човек?! При това прекрасно знам какво мислите за мен, защото не се притеснявахте да говорите.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ИЗГУБЕНОТО МАГАРЕ

Когато построили джамията на Баязид в Истанбул, султанът поканил шейх Джемал Халвети, да я освети в деня на откриването и. На церемонията присъствали стамбулските мъдреци, велможи и самият султан.
Когато шейхът станал, за да произнесе реч пред тези учени и грамотни хора, от мястото си скочил един простодушен човечец. "Загубих си магарето - обърнал се той към шейха. - Тук са се събрали жителите на целия град. Попитай ги дали някой от тях не е виждал магарето ми."
Шейхът му казал: "Седни, ще намеря магарето ти." После се обърнал към тълпата: "Има ли сред вас хора, които не знаят какво е любов, които никога не са изпитвали това чувство?" Отначало никой не помръднал, но след това, един след друг, от местата си се надигнали трима души. Първият рекъл: "Аз не знам какво е това любов и никога не съм я изпитвал. Даже не мога да си представя какво е да обичаш някого." Другите двама кимнали в знак на потвърждение.
Тогава шейхът се обърнал отново към човека, който му поискал помощ: "Ти си изгубил едно магаре. Аз ти предлагам три!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПО-ЛОШО ОТ СКОРПИОН

-Нима човекът е по-лош от скорпиона?
-Несравнимо. Всеки знае, че скорпионът има жило. Но жилото на човека може да е скрито в думи, които звучат примамливо. Трябва добре да опознаеш човека, за да разбереш дали думите му не са жила. Трябва ли толкова добре да познаваш скорпиона?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРОБЛЕМЪТ НА ЛОЗАТА

Един ден лозата осъзнала, че ежегодно обират плодовете и и никой никога не и казва "благодаря". И започнала да я измъчва мисълта, защо става така.
След време покрай нея минал мъдър човек и седнал да отдъхне наблизо.
"Ето моя шанс да разбера тайната!" - помислила си лозата и промълвила:
-Мъдри човече, ти виждаш, аз съм лоза. Когато грозето ми узрее, хората идват и го обират. Но в нито един от тях аз не съм видяла и намек за благодарност. Кажи ми, каква е причината за подобно поведение!
Мъдрецът помислил и казал:
-По всяка вероятност, у всичките тези хора се е създало впечатление, че ти не можеш да не родиш грозде.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛЮБОВТА НА ТРУБАДУРА

Младеж всяка нощ стоял под прозореца на девойка и и изнасял серенади, като си акомпанирал на китара.
-Защо не я помолиш да се омъжи за теб? - го попитали приятелите му.
-Мислих вече за това, но ако тя се съгласи, какво ще правя аз нощем?! - отговорил той.

Публикувано от

ИЗБРАНО ОТ ДЖАЛАЛ АЛ-ДИН РУМИ

Ако носиш тежък чувал, не забравяй да надникнеш вътре.
И да се убедиш какво има в него - горчиво или сладко.
Ако си струва да го носиш със себе си, носи го.
Ако не, изпразни чувала.
Освободи се от безплодните усилия и от безчестието.
Прибирай в чувала си само това,
което е достойно да връчиш на праведния Владика.

***

Търсиш знания в книгите - що за нелепост!
Търсиш удоволствие в лакомствата - що за нелепост!
Ти си море от постижения, скрито в капка роса.
Ти си вселената, скрита в тяло с дължина метър и половина.

***

Дълго ли още ще се любуваш на очертанията на съда?
Забрави за тях и се отправи да търсиш самата вода!

***

Вътре в теб има млечен фонтан.
Не блуждай с пусто ведро!
Ти притежаваш канала, водещ към океана,
а просиш вода от локвите.
На главата си носиш кошница с пресен хляб,
а чукаш от врата на врата,
молейки за корички.

***

Където има развалини,
там има и надежда да намериш съкровище.
Божие съкровище ли търсиш
в разбито сърце?

Публикувано от

ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА СА КРИЛА НА ЕДНА И СЪЩА ПТИЦА

Нека има свободно пространство във вашата връзка.
И нека небесните ветрове танцуват помежду ви.
Обичайте се един друг, но не правете от любовта окови.
Нека тя бъде вълнуващо море между бреговете на вашите души.
Пълнете един друг чашите си, но не пийте от една и съща чаша.
Подавайте си един на друг хляб, но не яжте едно и също късче.
Пейте и танцувайте заедно, веселете се,
но дайте на всеки от вас и възможността да остава сам.
Както струните на лютнята са разделени една от друга,
въпреки че изпълняват една и съща музика.
Отдайте вашите сърца, но не на съхранение един на друг.
Защото само ръката на живота може да държи сърцата ви.
Стойте редом, но не прекалено близо един до друг,
както колоните в храма стоят поотделно.
И както дъбът и кипарисът не растат в сянката един на друг.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НУЖНА ВЕЩ

Веднъж при суфийския мистик Фарид пристигнал кралят и му поднесъл, като подарък, ножица с рядка красота - златна, инкрустирана с изумруди.
Фарид погледнал подаръка и го върнал на краля с думите:
-Господарю, благодаря, това е красива вещ, но тя ми е абсолютно ненужна. Би било по-хубаво да ми донесете игла.
-Не те разбирам! - възкликнал кралят. - Ако ти е нужна игла, значи ти е нужна и ножица.
Фарид отговорил:
-Аз уча на любов. Цялото ми учение е основано на нея. Трябва ми игла, за да съединявам. Ножицата ми е безполезна, защото тя разрязва и разделя. Следващия път, когато дойдете, донесете обикновена игла. Това ще е достатъчно.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КОЕ Е ПО-ЛОШО ОТ ВСИЧКО

На едно събрание заспорили, кое на света е по-лошо от всичко за човека. Един казал - болестта, друг казал - смъртта, трети - бедността ...
Попитали и Настрадин:
-А ти, Молла, как мислиш?
-Лошо е, когато не се сбъдва това, което искаш - отвърнал Настрадин. - Но далеч по-лошо е, когато се сбъдва това, което не искаш.

Публикувано от

ТЪМАТА НА ЖИВОТА

Казвали са ви,че животът е тъма. И в своята умора, вие сте повтаряли това, което е казано по-рано от уморените.
И аз казвам, че животът е тъма, докато не се събуди устрема.
Но всеки устрем е сляп, докато няма труд.
И всеки труд е напразен, докато няма любов.
И само когато вършиш нещата с любов, ти се свързваш сам със себе си, с другите хора и с Бог.
А какво е да се трудиш с любов?
Това е да тъчеш - да тъчеш от нишки, изтеглени от твоето сърце, така, все едно твоята любима се кани да се облече в тази тъкан.
Това е да градиш дом така, все едно твоята любима се кани да живее в него.
Това е да хвърляш семената с нежност и да събираш реколтата с радост, все едно твоята любима ще вкусва тези плодове.
Това е да изпълваш всичко, което вършиш, с диханието на твоята душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от