Добро утро! Погледни: чака под прозореца бял
необязден кон. Оседлай го, ако си смелчак!
И не дай боже цял век да съжаляваш
от мисълта, че си могъл, но не си успял да го направиш.
Какво бих желал под шатрата на съдбата?
Същото, каквото и вие:
по-лек и евтин да стане хляба,
а думата - по-тежка и скъпа.
"Безстрастни, какво отхвърлихте?" - "Страстта!"
"А от страстта кой е отхвърлен?" - "Ние, безстрастните!"
"Подвластни, кой ви ражда?" - "Властта!"
"А нея кой я ражда?" - "Ние, подвластните!"
От алпинисти, от опитни хора
знам: спускането е по-трудно, отколкото подема.
На четиридесет съм, достигнах превала
и пътят ми по-труден всеки ден е.
Животът е мелница, която смила годините между камъните.
Не знае отдих и не знае сън.
И толкоз по-леко и скоротечно се завърта,
колкото повече е смляла зърно.
"Кому е тежко да живее между нас хората?"
"На този, на когото никой не вярва!"
"А кому е най-тежко?"
"На този, който сам никому не вярва!"
Очите ни са доста по-високо от нозете.
Във този смисъл виждам и специален знак.
Така сме сътворени, че да можем,
добре да се огледаме, преди да поместим крак.
"Какво прави младежа мъдрец?"
"Мъката!"
"Какво прави мъдреца момче?"
"Радостта!"
Не, не съм възмутен от това, че взе да пада сняг.
Но как посмя да докосне косите ти!
Не, не виня вятъра, че духа с вой.
Но колко ми е обидно, че те прегърна!
Когато взех да погребвам грешките си,
се наложи цялата земя да превърна в гробище.
Когато взех да издялквам надгробни камъни,
свършиха скалите.
Младост, младост - комедия. Спомням си я със смях ...
Зрелост - драма. Отдавна я изиграх.
На ред е старостта. Трагедия играя.
Завесата на битието пада.
Нови мисли ще се родят във мен,
но чувства нови откъде да взема на стари години?
Джамии, храмове наново ще построиш,
а с разрушената любов какво да правя?
Страната загива, рецепти ни дават.
Поправяли нещо, лекували друго.
Рецепти от крах, от разни митарства ...
Но няма в аптеката подобни лекарства.
Кой къса струните на тамбурата?
Глупеца.
Кой се кара с жена си и пие от мъка?
Глупеца.
Кой не живее в мир със съседите?
Глупеца.
Тогава да попитам,
мъдреците де са?
Млад си? Не се измъчвай, ще остарееш.
Не любиш? И да обичаш ще успееш.
Глупав си? Може и да помъдрееш.
Стар си? Уви! Няма да подмладееш.
Цял живот истината търсих.
Цял живот върших грешки.
Едва преди последната третина проумях -
грешките са истината на живота човешки.
Расул Гамзатов "Четиристишия"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
