Притчите

Лоза съм дива, явор ми бъди,
да мога със стебло стана ти аз да обгърна!

Бръшлян съм, кедър ми бъди, под бурите узрял,
за да не тънат във прахта зелените ми листи!

Аз плаха птица съм, крило бъди ми смело,
за да потъна в твойта синева!

Кон уморен съм, ти бъди ми остра шпора,
та бързо към целта да полетя, там дето твоят път лежи!

Аз черен хребет съм, бъди на него роза ароматна,
да не сушат гръдта ми корени на дивите треви!

Сумрачен изток съм, изгрей над тъмна бездна,
ти, слънце пламенно, мъглата разпръсни!

Безлунна нощ съм, ти бъди и риза звездна,
отхвърлил всеки страх, да мога въздух да поема със гърди!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Ако носиш тежък чувал, не забравяй да надникнеш вътре.
И да се убедиш какво има в него - горчиво или сладко.
Ако си струва да го носиш със себе си, носи го.
Ако не, изпразни чувала.
Освободи се от безплодните усилия и от безчестието.
Прибирай в чувала си само това,
което е достойно да връчиш на праведния Владика.

***

Търсиш знания в книгите - що за нелепост!
Търсиш удоволствие в лакомствата - що за нелепост!
Ти си море от постижения, скрито в капка роса.
Ти си вселената, скрита в тяло с дължина метър и половина.

***

Дълго ли още ще се любуваш на очертанията на съда?
Забрави за тях и се отправи да търсиш самата вода!

***

Вътре в теб има млечен фонтан.
Не блуждай с пусто ведро!
Ти притежаваш канала, водещ към океана,
а просиш вода от локвите.
На главата си носиш кошница с пресен хляб,
а чукаш от врата на врата,
молейки за корички.

***

Където има развалини,
там има и надежда да намериш съкровище.
Божие съкровище ли търсиш
в разбито сърце?

Публикувано от Gloxy-Floxy