(детски терапевтични приказки и притчи)
Веднъж, след един тих дъждец, слънцето се показало и на небето се появила седемцветна дъга-дъгичка. Който я погледнел, все я хвалел.
-Вижте, вижте, - казвали те - каква хубава и пъстра дъга!
Дъгата слушала, слушала и се възгордяла. Започнала да се хвали, че е по-хубава от слънцето.
Слънцето чуло хвалбите на дъгата и и казало:
-Дъга-дъгичке, колко си глупава! Хубава си, но още не знаеш, че без слънце дъга не става.
А дъгата се засмяла и пак почнала да се хвали:
-Аз съм дъга-дъгичка с дълга, хубава косичка! Ти си слънце горещо. И ти се мислиш за нещо!
Слънцето се разсърдило и хоп, скрило се зад един облак.
Горката дъга-дъгичка се изгубила и повече не се видяла.
К.Д.Ушински
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
