0
коментара
Показват се публикациите с етикет хайку. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хайку. Показване на всички публикации
Опитах се преди малко да вляза в G+ и ми излезе съобщение, че браузърът ми вече не се поддържал. Да съм го сваляла и инсталирала някъде оклоло балканската война, разбирам, но не съм, още повече сам се обновява непрекъснато. Зачудих се за кратко дали да пратя Гугъл на посещение при родната му майчица, че взе да го прекалява напоследък, но в крайна сметка реших да му угодя, за да си спестя безконечното му кислене. Тръгнах да ъпгрейдвам браузъра до последната версия и това свещенодействие протече на фона на следния надпис:
You even get a haiku:
Proudly non-profit
Free to innovate for you
And a better Web.
... Помислих си, че когато и да се самоубия, вече е късно, пропуснала съм момента. :D
От Чистак-Бърсак-Новия-Си-Браузър се опитах да вляза в G+, но ... браузърът ми вече не се поддържал. Таман да изпищя:"Спрете Земята, искам да сляза!" и ми просветна, че всъщност е напълно достатъчно да сляза от т.нар. "по-добър Уеб".
Приятна вечер от мен! Без Интернет! :D
Публикувано от Gloxy-Floxy
 |
| Хуго Симберг "Раненият ангел" |
Стари мисли в нови сънища
се сбутват накуп.
Павел Осми
Публикувано от Gloxy-Floxy
...но вече сухият сезон е
и могат да се съберат! :)
( В края на февруари съм я правила, отмъкнах я от собствената си страница във ФБ :D )
Публикувано от Gloxy-Floxy
Пресъхна закратко
потокът от гости. В тишината
цъфтят божури.
***
Божурите цъфтят.
Превзеха градината и даже
късче от небето.
***
Сами се отронват
стиховете от устните.
Цъфтят божури.
***
Откъснах божур
и стоя като изгубен.
Вечерен час.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Не, че е писано с такова предназначение, на мен ми действа терапевтично произволно хванато за ушите хайку, стига да не е от западни автори. И понеже сега имам нужда от проветрение на главата, ще си споделя терапията с вас, в случай, че действа и на някой друг. :)
Избрах сезонно.
В мразовита нощ
гледам звездите.
Други светове.
Студени звезди,
светлината ви не радва мен,
самотния пътник.
След студа на зимните улици
грея ръце пред огнището.
Домашен уют.
Пресен сняг
хруска под обувките.
Зимна мелодия.
Зимна луна
осветява пътя ми.
Небесен фенер.
Леден вятър,
от снежните поля
диханието на Севера.
Снежна прах,
летящ по вятъра
прозрачен воал.
Снежни звездички,
ловя с ръка
скоротечна красота.
Вятърът носи снежинки
в безкрайната далечина.
Така лети и времето.
Следи, затрупвани от снега,
кой ли пътник ви е оставил?
Кратка памет.
Мраз - измамник,
нарисувал листа по стъклото,
а зад прозореца само сняг и сняг.
В светлината на фенера -
хоровод на снежинки.
Мен не поканиха.
Снежните простори
ме зоват в далечината.
Свободата на вятъра.
Дмитрий Степаников
Публикувано от Gloxy-Floxy
Вярвай в по-добри дни!
Сливовото дръвче вярва -
през пролетта ще цъфне.
Басе
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Абонамент за:
Публикации (Atom)