Притчите

Звездичките били малки и кръгли, като копчета. Мирно лежали в красива стъклена купа в голям магазин и чакали да ги купят. Те имали лепенки на гръбчетата, били декоративни звезди от специална пластмаса, която светела в тъмното. Понякога голямата длан на продавача загребвала от тях, той преброявал нужното количество, сипвал ги в пакетче и ги давал на новия им собственик. Заминаващите звездички с радост биха помахали на останалите с лапички, но лапички нямали. И купените звездички пътували към дома в джоб, чанта или пакет и мислели за това, какво ли ги очаква, оглеждайки се с изплашени очи в тъмното. А всички ги чакало едно и също. Човекът се качвал на стълба, вземал по една звездичка, отлепял хартийката от гръбчето и и я залепял на тавана или на стената. Звездичките отначало много се плашели, после започвали да светят с мека, жълтеникава светлина - като истински звезди. Всъщност защо "като"? Звездичките се смятали за истински и искрено вярвали в това, че горе на небето са залепени точно същите звездички като тях. Денем не се виждат, но вечер, като изключат голямата лампа на небето, те започват да светят. Звездичките били съвсем истински, като истински въздушни балони или истински играчки за елха. Затова те носели съвсем истинска радост на тези, които ги гледали отдолу нагоре с възхитени очи.
И една тайна, която почти никой не знае - понякога звездичките все пак се отлепят и падат. И ако успеете да си намислите желание, то непременно ще се сбъдне.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Душата в действителност е доста малка. Примерно с размера на пета. Особено ако се свие на кълбенце и се направи, че я няма там. А се крие в петата, защото петата е кост. Какво може да се случи с такава здрава и твърда кост? Та душата се крие там, като в окоп. През останалото време броди из организма и се занимава с какво ли не. Обикновено се изкачва на самия връх, в главата. Седи там и гледа през прозорчето. Именно затова казват, че очите са огледало на душата. Като лъжат, разбира се. Какво огледало, като са прозорец? И в него свети душата. Малка, усмихната и доволна. Е, не винаги е такава. Понякога и дотежава, застава в средата на организма, възвишено-трагична такава, и плете стихове. Добри или лоши - вече на кой както му провърви. Случва се отвътре да има хлад и едно такова странно чувство. Глупавите хора мислят, че това е глад и се нахвърлят да ядат. Всичко пада на главата на възвишената душа и тя, засипана със сдъвкани макарони и залята с изпит чай, много се обижда. Но по-често душата има добро настроение. Ако на нея и е добре, ако се е нагледала през прозореца и е доволна от себе си и от живота, застава точно посредата и започва да пее Песен.
Спрете за секунда и се вслушайте! Чувате ли тънко, радостно гласче? Това е тя!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy