Метеорът бил романтик. Странствайки между световете, той много научил и го обзела жажда за просветителство, което е съвършено естествено, даже типично за образованите персони. Летейки в Космоса, той мечтаел за това, как ще срещне планета и ще я озари със светлината на своите познания. И ето в далечината се показала синята Земя.
-Прекрасна планета! - възхитил се Метеорът.
И тук той видял как по планетата се плъзнала сянка. Започвала нощта.
-Какъв ужас! - възкликнал Метеорът. - Това, разбира се, е мракът на невежеството. Има работа за мен тук! Не бива да се боя от трудностите, аз съм голям и силен.
Метеорът се стрелнал към Земята и действително осветил всичко наоколо, едва попадайки в атмосферата.
За съжаление, в тая работа той изгорял. Това и по-рано се е случвало с романтиците.
Но едно момиченце на Земята видяло, как проблеснал загубения в тревата ключ и радостно се засмяло:
-Благодаря ти, звездичке!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
